№ 195
гр. Враца, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20251420200586 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ВРАЦА“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.„Мито Орозов” №135,
представлявано от управителя ***** срещу Наказателно постановление №26-0001343 от
07.05.2025 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр.Враца, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Твърди, че са нарушени разпоредбите на ЗАНН, ЗАвПр, ЗДвП, Наредбите по ЗДвП и
др.нормативна уредба. Поддържа се, че при издаване на наказателното постановление са
нарушени изискванията на чл.53, ал.1 ЗАНН, както и че не е установено дружеството-
жалбоподател да е извършило виновно посоченото в НП нарушение. Твърди се, че в
конкретния случай, е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като евентуално
извършеното нарушение, очевидно е маловажен случай. Твърди се, че наказателното
постановление е немотивирано, издадено в нарушение разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
и преди да се произнесе по преписката АНО не е събрал достатъчно доказателства, касаещи
нарушението. Поддържа се, че обжалваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на разпоредбите на ЗАНН, тоест не е ясно с коя от посочените многобройни
хипотези на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП наказващият орган свързва процесното
нарушение, което включва и индивидуализиране на конкретна наредба по ЗДвП. Не била
ясна и точната хипотеза на чл. 96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтПр, по която е наложено
административното наказание.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К.
от ВрАК, който поддържа депозираната жалба и развива подробни съображения за
незаконосъобразност на издаденото НП.
1
АНО не се явява и не се представлява, но в придружителното преписката писмо
взема становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, съответно моли последното да бъде потвърдено.
След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата е подадена от
активно легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
При комплексна проверка в офиса на превозвача "Тролейбусен транспорт – Враца“
ЕООД, извършена от служители на ООАА – Враца било установено, че жалбоподателят,
притежаващ лиценз за превоз на пътници в Република България № 09213, на 07.08.2024 г.,
около 05:00 часа, е допуснал да бъде извършен превоз на пътници по линия №1 /ж.к.
Дъбника, бл.26 - Химко/, съгласно маршрутно разписание, пътен лист № 0519-763 от
06.08.2024 г. и график за работа на водачите за месец август 2024 г., съгласно чл.9 от Наредба
Н-3 от 07.04.2009 г. на МТС, с автобус Golden Dragon Е12С от кат.M3 с peг.№ВР0519СМ,
управляван от водача *****, който не е отговарял, както към 07.08.2024 г., така и към датата
на проверката на изискването за психологическа годност - не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, видно от справка в АИС на ИААА
„Психологически изследвания“. За извършената комплексна проверка, обхващаща периода
от 07.04.2024 г. до 15.04.2025 г. е съставен Констативен протокол от 07.04.2025 г. За
констатираното нарушение е съставен АУАН №335859/15.04.2025 г. от К. К.–инспектор при
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца. Впоследствие било издадено и
обжалваното наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева.
В хода на делото са разпитани свидетелите Т. Г. и К. К. - инспектори към ООАА
гр.Враца, които с показанията си установяват гореописаната фактология.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и с оглед събраните по
делото релевантни писмени доказателства: АУАН от 15.04.2025 г. съставен от инспектор при
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца; Наказателно постановление №26-
0001343 от 07.05.2025 г., издадено от началник ООАА-Враца; Заповед №РД-08-
107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията; Възражение от „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД с изх.№246/1/№23.04.2025 г.; Длъжностна характеристика на
длъжността организатор, автомобилен транспорт; Трудов договор №8 от 09.06.2014 г.,
сключен между „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД и ***** Констативен протокол за
извършена комплексна проверка на „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД за периода от
07.05.2024 г. до 15.04.2025 г.; Списък на пътни превозни средства към „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД; Списък-проверка по автомобила за липса на констатирани
нарушения; Маршрутни разписания на градска линия №1 с наименование жк.Дъбника,
бл.26-Химко; Заповед №РД-12-650/07.04.2025 г. на началника на ООАА-Враца; Заповед
№РД-12-785/11.04.2025 г. на началника на ООАА-Враца; Справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване на
водача ***** и Пътен лист, Серия Д №0519-763 с водач *****
Тълкувайки събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
2
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен, видно от
представеното по делото заверено копие от Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра
на транспорта и съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42
от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр, лицензираните превозвачи, лицата по
чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и
чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл.96г, ал.1 ЗАвПр, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000.00 лева.
Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени
категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в
Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Доколкото при проверката е
безспорно установено и не се спори между страните, че водачът *****е извършил на
07.08.2024 г. обществен превоз на пътници, същият попада в категорията водачи по чл.1,
ал.1, т.4 от Наредба № 36/15.05.2006 г., по отношение на които се прилагат изискванията на
наредбата.
Съдът намира, че в конкретната хипотеза не е приложимо изменението на чл.8, ал.2
от Наредба №36/15.05.2006 г., предвиждащо безсрочност на удостоверенията за
психологическа годност, респ. налице ли е по отношение на дружеството-превозвач,
основание за приложението на чл.3, ал.2 ЗАНН. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата, в
сила от 21.10.2022 г., има действие занапред и се отнася за удостоверенията, издадени след
тази дата. С §6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006
г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни
към датата на влизане в сила на наредбата - 21.10.2022 г. Видно от приложената по
преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания, последното издадено на
водача удостоверение е валидно до 16.02.2022 г., т. е. към момента на влизане в сила на
изменението на чл.8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., водачът не е притежавал валидно УПГ и
не попада в обхвата на обратното действие по §6 от ПР към Наредбата за изменение.
Промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност (срочност) на
удостоверенията, поради което може да се обсъжда в контекста на приложението на чл.3,
ал.2 ЗАНН само в казусите, в които са санкционирани водачите, попадащи в обхвата на чл.1,
ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. (каквито са нарушенията по чл.18, ал.1, т.4 от Наредба
№34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и чл.18, т.3 от Наредба №33/03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, санкционирани на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП), но не води до отпадане на задължението на превозвачите
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за психологическа годност.
Както преди, така и след изменението на чл.8 от Наредба №36, разпоредбата на чл.7а,
ал.1, пр.3 ЗАвПр изисква от превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с
3
водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност и неспазването на това
задължение се санкционира по реда на чл.96г, ал.1, пр. 2 ЗАвПр. След като това изискване
не е отпаднало, липсва по-благоприятен закон и не е приложима разпоредбата на чл.3, ал.2
ЗАНН.
Въпреки изложеното по-горе, съдът намира, че следва да отмени НП, като намира, че
направените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражения, че
посочените в НП материалноправни норми не съответстват на правото на Европейския
съюз, поради което не следва да се прилагат, са основателни.
Наредба №36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания урежда множество въпроси, включително изискванията за психологическа
годност и нейното удостоверяване. От друга страна според Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, психологическата годност трябва да се разглежда като
част от понятието за "умствената годност", въведено в самата Директива. В този смисъл
Наредба №36/2006 г. следва да е хармонизирана с Директивата. Налице са допуснати
противоречия на Наредбата с Директивата. На първо място, според чл.8, ал.2 от Наредбата,
удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи - за 1
година. Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, които са с 5 или 10-годишна продължителност
/чл.51, ал.3 - 4 ЗБЛД/. Прочитът на Съображение 9 от Преамбюла на Директивата от своя
страна налага извод, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни
средства с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично
след това, като установяването на това съответствие следва да се осъществява посредством
медицински прегледи, които от своя страна да съвпадат с подновяването на свидетелствата
за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.
Самата директива позволява на държавите членки да регламентират медицински прегледи
като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност,
докато чл.5 от Наредбата предвижда, че психологическата годност се установява с
психологическо изследване, което се извършва от психолози, видно от текста на чл.11в от
подзаконовия нормативен акт, т. е. от лица, които не са медици.
Директивата залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозни средства /съображение 8 от преамбюла на Директивата/, което
означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални
законодателства. Трябва обаче да се има предвид, че разпоредбата на т.5 от приложение III
на Директивата регламентира, че стандартите, установени от държавите членки за издаване
и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-
строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива по-строги
стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и
последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство.
Това означава, че възможността, да се въвеждат по-строги стандарти, не може да бъде
използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за
управление на моторни превозни средства посредством документ, който - редом със
свидетелството за управление на моторно превозно средство - да има свое собствено
легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното регламентиране на
удостоверението за психологическа годност, в резултат на което психологическата годност,
вместо да бъде само предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни
средства от съответната категория, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с
правоспособността юридическо качество /арг. чл.7а, ал. 2 ЗАвП/.
4
В заключение на изложеното, следва да се посочи, че Директивата позволява на
държавите членки да завишат изискванията за физическата и умствената годност за
управление на моторни превозни средства, но при конкретни ограничения - проверката на
годността да се извършва изцяло във връзка с издаването на свидетелство за управление на
моторно превозно средство; въпросната проверка да се извършва само посредством
медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тези ограничения не са
спазени в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата.
Според настоящия съдебен състав, установеното по-горе противоречие е основание за
съда да откаже да съобрази нормативното задължение на водачите, осъществяващи превоз
на пътници и товари, да притежават удостоверение за психологическа годност, съгласно
изискванията на чл.7а, ал. от ЗАвПр вр. чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата. Извод в тази
насока може да бъде извлечен при съобразяване на редица актова на Съда на Европейския
съюз, сред които Решение ECLI: EU: C: 2012: 348, в което се подчертава, че "в съответствие
с принципа на предимство на правото на Съюза действието на разпоредбите на Договора за
функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове на институциите в отношението им
с вътрешното право на държавите членки е такова, че със самото си влизане в сила тези
разпоредби правят неприложима по право всяка противоречаща им разпоредба на
вътрешното право"; Решение ECLI: EU: C: 1974: 133 ; Решение ECLI и др.
Трябва също така да се има предвид, че правилата на Директивата имат за цел да
улеснят и насърчат "... свободното движение и свободата на установяване на хората... "
/съображение 2 от преамбюла на Директивата/. Следователно неспазването на Директивата
води до пряко нарушение на субективните права по чл.21, чл.45, чл.49 и чл.56 ДФЕС, което е
още едно основание да не се приложат националните разпоредби, относно задълженията,
свързани с удостоверенията за психологическа годност.
Като допълнително основание за незаконосъобразност на НП следва да бъде
съобразено и Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според което "Член 7
параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват
професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които
имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в
съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност
за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и
имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. ". По
силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните
водачи, уреден с чл.51, ал. 4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е
достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се
изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на
действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да
съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл.8, ал.2 от Наредба
№36/2006 г., както и § 6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата –
понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване
на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не
може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС
5
професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави
безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да
съществуват отделно от СУМПС.
В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото
липсва спор, че към 16.02.2022 г. професионалният водач ***** е притежавал валидно
СУПМС, той е извършвал превоз на товари за собствена сметка през процесния период, а в
преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен
водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване
на превоз на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед
приложението на решението на СЕС съдът приема, че към 16.02.2022 г. водачът, извършил
превоза за „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, е отговарял на изискванията за
психологическа годност, т. е. бил е психологически годен за срока на валидност на неговото
СУМПС. Поради изложеното, към настоящия момент, вмененото на дружеството-превозвач
административно нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 ЗАвП е обективно несъставомерно,
което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната му.
В този смисъл са Решение №3844 от 12.04.2024 г. на Адм.Съд - Варна по к.а.н.д.
№1195/2023 г. и Решение №663 от 15.05.2023 г. по к.а.н.д.№ 741 / 2023 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски, които на
основание чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. са в размер на 600.00 лева. По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е
заплатено в брой възнаграждение в размер на 600.00 лева. Разноските, съгласно пар.I, т.6 от
ДР на АПК следва да бъдат възложени в тежест на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Враца.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Врачански районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0001343 от 07.05.2025 г.,
издадено от началник ООАА гр.Враца, с което за нарушение на чл.7а, ал.2,
пр.3 ЗАвП, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 ЗАвП, на „ТРОЛЕЙБУСЕН
ТРАНСПОРТ - ВРАЦА“ ЕООД с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Враца да заплати на „ТРОЛЕЙБУСЕН
ТРАНСПОРТ - ВРАЦА“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 600.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд–Враца по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7