Решение по дело №3033/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 75
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20213100503033
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Варна, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100503033 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Г. СТ. СТ. - длъжник по изп. дело №
20217180400780 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова с рег. № 718,
с район на действие - района на ВОС, срещу действия на горепосочения ЧСИ,
изразяващи се в Разпореждане от 05.10.2021г., с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство, както и срещу Уведомление
изх. № 23582/15.10.2021 г., с което са определени разноски за процесуално
представителство в полза на взискателя, в размер на 480 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение и Уведомление изх. № 23572/15.10.2021 г., с
което са определени разноските в изпълнителното производство.
В жалбата се излага, че посочените действия са неправилни и
незаконосъобразни. Твърди се, че вземанията за издръжка по изпълнителния
лист са платени преди образуването на изпълнителното дело, за което са
представени доказателства – квитанции от пощенска станция, поради което
изпълнителното производство следва да се прекрати. По отношение на
определените разноските в изпълнителното производство, жалбоподателят
оспорва техния размер, като счита, че същите са прекомерни, а таксите за
изпращане на уведомления и поканата за доброволно изпълнение не се
дължат, тъй като са взети лично от офиса на ЧСИ Миладин Миладинов в гр.
София. В жалбата се оспорва още и размера на претендираното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като счита
същото за прекомерно. Жалбоподателят твърди, че таксата за доставяне на
1
това уведомление е начислена неправилно, тъй като фактурата за адвокатския
хонорар е от 15.09.2021 г. и същата е можело да бъде включена в поканата за
доброволно изпълнение.
Въпреки множеството изброени в заглавната част на жалбата актове,
които се оспорват, въззивникът е формулирал искане за отмяна само на
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
тъй като не са налице основания за неговото водене. Претендират се
разноски.
В законния срок взискателят М.А. Н., чрез адв. П.Г., е подала писмено
възражение, в което сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като посочените от
длъжника суми, представляващи направени плащания за месечна издръжка,
не са получени от взискателя, а освен това представените документи,
приложени към заявлението, не носят подписа на М. Н.. Твърди се също, че
взискателят не е уведомяван, че начинът на плащане на дължимата от
длъжника месечна издръжка, ще бъде променян от плащане по банков път
към използване на услугата „паричен превод“, предоставян от „Български
пощи“ ЕАД. Претендира присъждане на разноски в настоящото и в
изпълнителното производство.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл. 436, ал. 3 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното
изпълнително дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20217180400780 по описа на ЧСИ Станимира
Костова - Данова с рег. № 718, с район на действие - района на ВОС, е
образувано по подадена на 14.09.2021 г. молба на кредитора М.А. Н. срещу
Г.С. С., въз основа на изп. лист № 264162, издаден въз основа на Решение №
4957/15.11.2019 г. по гр. дело № 18637/2018 г. по описа на ВРС, с което
длъжникът Г. СТ. СТ. е осъден да заплаща в полза на детето Кирил Георгиев
С., чрез неговата майка и законен представител М.А. Н., месечна издръжка в
размер на 200,00 лв., считано от датата на постановяване на решението, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 от СК.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, на основание чл. 18
от ЗЧСИ, взискателят е предоставил на ЧСИ всички правомощия, предвидени
в разпоредбата.
На основание чл. 458 от ГПК по изпълнителното дело е присъединена
като взискател ТД на НАП с вземане в размер на 119,60 лв.
Извършено е проучване на имуществото на длъжника. След справка в
регистъра на БНБ, е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД със запорни съобщения
от 20.09.2021 г.
Изпратена е и Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. №
21385 от 20.09.2021 г., връчена на 07.10.2021 г. чрез ЧСИ Миладин
2
Миладинов, рег. № 786 и район на действие СГС, в която подробно са
описани задълженията на длъжника.
По делото се съдържат и доказателства за постъпили суми от банки, в
изпълнение на наложените запори – 276,53 лв. на 07.10.2021 г. и 5372,52 лв.
на 12.10.2021 г.
На 05.10.2021 г. длъжникът Г. СТ. СТ. е депозирал заявление, с което е
възразил, че е изплащал дължимата издръжка с пощенски записи, адресирани
до взискателя, на адреса, посочен в изпълнителния лист, като са приложени
копия на разписки, издадени от „Български пощи“ ЕАД за внасяне на сума в
размер на 200 лв. по месеци, за периода 02.01.2020 г. до 01.10.2021 г., като
към всяка от разписките е приложено известие от доставчика за връщане на
сумата, поради непоискването й в законния срок от получателя.
По депозираното заявление е постъпило становище от взискателя, в
което същият счита искането за прекратяване на изпълнителното
производство за неоснователно. Твърди се, че същият не е получавал
плащания по пощенските записи, а освен това на представените доказателства
липсва положен негов подпис. Посочено е още, че М. Н. не е уведомявана, че
начинът на плащане на дължимата издръжка ще бъде променян от плащане
по банков път към използване на услугата „паричен превод“, предоставян от
„Български пощи“ ЕАД.
По така депозираното заявление от длъжника е постановено
Разпореждане от 05.10.2021г. с отказ на ЧСИ Станимира Костова - Данова да
прекрати изпълнителното производство, за което е изпратено Уведомление №
23579/15.10.2021 г. до Г. СТ. СТ..
На 05.10.2021 г. взискателят е представил доказателства за платен от
него адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, който е приет от ЧСИ
Станимира Костова - Данова и за което е изпратено Уведомление №
23582/15.10.2021 г. до длъжника.
До Г. СТ. СТ. е изпратено и Уведомление № 23572/15.10.2021 г., в което
е посочен размера на дълга, постъпили суми, както и дължимите разноски по
ТТР към ЗЧСИ и допълнителни такси в размер на 72,00 лв. за връчване на 3
бр. съобщения чрез ЧСИ Миладин Миладинов, начислени след връчване на
ПДИ.
По отношение на жалбата в частта, в която се обжалва отказът на
ЧСИ Станимира Костова - Данова да прекрати изпълнителното
производство, съдът намира следното:
Жалбата е допустима, подадена от легитимирана страна - длъжник по
изпълнителното дело и насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебен изпълнител. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С писмено заявление вх. № 16101 от 05.10.2021 г., длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното производство, поради плащане на
дължимата издръжка чрез пощенски записи, за което са представени
3
доказателства – разписки. Със същите се удостоверява приемане от
пощенската станция на парични преводи в размер на 200,00 лв.,
представляващи месечна издръжка, като сумите са предназначени за
кредитора по делото, но няма данни същите да са получени от последния. От
приложените известия от доставчика, приложени към всяка от разписките, е
видно още, че сумите са върнати на молителя поради непоискването им в
законния срок от получателя.
С Уведомление с изх. № 23579 от 15.10.2021 г., съдебният изпълнител е
оставил без уважение молбата на длъжника с вх. № 16101 от 05.10.2021 г. за
прекратяване на изпълнителното производство поради липса на законово
основание за това, съгласно чл. 433 от ГПК. Същото е връчено на длъжника
на 27.10.2021 г.
Съгласно законовата разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. В настоящия случай по
изпълнителното дело не са представени доказателства, установяващи
погасяването на дълга преди образуване на изпълнителното производство. По
делото са налице данни за добросъвестно поведение от страна на длъжника с
оглед доброволно изпълнение на задължението, като кредиторът не е оказал
необходимото съдействие, поради което и не е осъществено плащане на
задължението. Това обстоятелство обаче не е сред предвидените в хипотезата
на чл. 433 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното
производство. Същото би имало значение за отговорността за разноските в
изпълнителния процес, с оглед разпоредбата на чл. 79 от ГПК. По делото не е
представена нито надлежно заверена разписка от взискателя, че сумата по
изпълнителния лист му е платена, нито квитанция от пощенска станция за
плащане на сумата на взискателя, нито писмо от банка, че сумата е внесена.
Представените квитанции, установяващи депозиране на сумите за издръжка с
пощенски запис с получател кредитора, не са сред предвидените в ГПК
документи, които могат да удостоверят погасяване на дълга по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело. Още повече,
че от доказателствата, представени по делото се установява, че сумата по
пощенския запис е върната обратно и предоставена за изплащане на подателя
му поради непоискване в законния срок от получателя.
Предвид изложеното, съдът приема, че отказът на ЧСИ да прекрати
образуваното пред него изпълнително производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 1 от ГПК, е правилен и законосъобразен. Подадената жалба е
неоснователна, поради което и следва де се остави без уважение.
По отношение на наведените в жалбата твърдения за
незаконосъобразност на уведомленията, с които е определен размера на
разноските в изпълнителното производство и приетото адвокатско
4
възнаграждение, и доколкото липсва конкретно формулиран петитум,
съставът намира, че не е валидно сезиран. В тази си част жалбата има
характера на искане за преразглеждане размера на разноските, признати от
ЧСИ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната
страна, респ. искане за изменение на разноските в изпълнителното
производство, компетентен да се произнесе по искането за преразглеждане на
този въпрос е съдебният изпълнител, който първоначално ги е определил. В
изпълнителното производство на общо основание намира приложение
разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може
да допълни или измени постановлението си за разноски. Затова и
компетентен да се произнесе по искането най-напред е съдебният изпълнител
и едва след постановяване на акт от последния, длъжникът ще има
възможност да го обжалва пред окръжния съд. С оглед предмета на това
производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може
да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден.
Такова възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от насрещната страна, респ. искане за изменение на разноските в
изпълнителното производство, се съдържа в жалбата на длъжника в
настоящото дело и съдебният изпълнител следва да се произнесе по тях. Едва
постановлението, с което съдебният изпълнител се произнесе по тези
въпроси, ще подлежи на обжалване пред съда.
При този изход на спора, на въззивника не се дължат разноски, а
въззиваемата страна е поискала присъждането на такива с писмения отговор,
но не е представила доказателства за тяхното извършване и техния размер,
поради което не следва да й се присъждат разноски в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. СТ. СТ. - длъжник по изп.
дело № 20217180400780 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова с рег.
№ 718, с район на действие - района на ВОС, срещу Разпореждане от
05.10.2021г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство.
5
Не присъжда разноски.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437,
ал. 4, изр. второ от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Костова -
Данова за произнасяне по съдържащата се в жалбата молба по чл.248 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6