РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Перник, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102450 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба с вх. № 8839/04.05.2022
г., подадена от И. Х. Й., чрез адв. К. П., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се
иска да се признае за установено, че поради погасяване по давност ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 355.64 лева, представляваща стойност на
ползвана, но неплатена топлинна енергия за календарната 2001 г. и сумата от 3027
лева, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за
календарната 2006 г. за недвижим имот, находящ се в гр. П. ул. „Р. Д.“ **, вх., В, ап. **.
Претендира и разноски по делото.
Ищецът твърди, че при направена справка в „Топлофикация-Перник“ АД е
получил информация, че има блокирани суми, както следва 355.64 лева за 2001 г. и
3027 лева за 2006 г. Поддържа, че се е позовал на изтекла погасителна давност пред
„Топлофикация-Перник“ АД, но с писмо с изх. № 1110/05.04.2022 г. е бил уведомен, че
следва да представи влязло в сила решение, за да се актуализират задължения му.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД е
подало отговор на исковата молба, с който е направено признание на иска по реда на
чл. 237, ал. 1 ГПК. Моли се присъждането на разноските да е по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК, като се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
С молба с вх. № 18411/15.09.2022 г., подадена преди откритото съдебно
заседание по делото, ищецът И. Х. Й., чрез адв. К. П., е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Според
ищеца не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като в отговор на негова
молба с вх. № 371/29.03.2022 г до ответника е бил уведомен, че вземанията му ще
1
бъдат отписани само въз основа на влязло в сила решение на съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и изявленията
и доводите на страните, намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Топлофикация-Перник“
АД, че И. Х. Й. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 355.64 лева,
представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за календарната
2001 г. и сумата от 3027 лева, представляваща стойност на ползвана, но неплатена
топлинна енергия за календарната 2006 г. за недвижим имот, находящ се в гр. П. ул. „Р.
Д.“ **, вх.,*, ап. **.
Това е така, тъй като в съдебно заседание с отговора на исковата молба
ответната страна изрично признава предявените искове. Предвид изложеното и на
основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че исковете са основателни и следва
да се уважат, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените по делото разноски. Съдът намира, че не е осъществена хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, като с писмо с
изх. № 1110/05.04.2022 г. в отговор на молба с вх. № 371/29.03.2022 г., подадена от И.
Х. Й., от „Топлофикация-Перник“ АД са уведомили ищеца, че актуализация на
дължимите суми се допуска, само ако са установени с влязло в сила решение.
Основателно се явява възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 466,78 лева. На
ищеца следва да се присъдят разноски и за заплатената държавна такса от 135,31 лева
или общо 602,09 лева.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П.
ул. „Р. Д.“ бл. **, вх. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, поради погасяване по давност сумата в размер на 355.64 лева /триста
петдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойност на
ползвана, но неплатена топлинна енергия за календарната 2001 г. и сумата от 3027
лева /три хиляди и двадесет и седем лева/, представляваща стойност на ползвана, но
неплатена топлинна енергия за календарната 2006 г. за недвижим имот, находящ се в
гр. Перник, ул. „Р. Д.“ **, вх., *, ап. **.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
И. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „Р. Д.“ бл. **, вх. *, ап. **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 602,09 лева /шестстотин и два лева и
2
девет стотинки/, представляваща разноски в производството.
Решението е постановено по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3