Решение по дело №1446/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1211
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20207040701446
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1211                                       30.09.2020г.                                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                       Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА

         ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1446 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЕС ДЖИ ЕЛ ГРУП 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Несебър, кв.„Черно море 3“, офис 28, против Решение № 152 от 11.06.2020г., постановено по АНД № 223 от 2020г. по описа на Районен съд– гр.Несебър, с което е потвърден, издадения срещу дружеството- касатор Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г, с № 0013723, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на касатора е наложена „имуществена санкция” в размер 2000 лв., за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост. Не се сочат нови доказателства. Прави се искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – гр.Несебър и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло електронния фиш.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, дружеството- касатор, редовно призовано, не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР-гр.Бургас, редовно уведомени, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура– Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Несебър било образувано по жалба на дружеството „ЕС ДЖИ ЕЛ ГРУП 2012“ ЕООД, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г, с № 0013723, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на касатора е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

С оспореният съдебен акт, РС–гр.Несебър потвърдил електронния фиш, а за да постанови това решение съдът приел, че в хода на производството по издаването му не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, които обуславят отмяна на ЕФ. Според решаващият съд, в конкретния случай изведената от страна на наказващия орган правна квалификация на нарушението била правилна. Направен е подробен анализ на доказателствата и установените по делото факти и обстоятелства, включително относно субекта на нарушението, който в случаят е юридическо лице, респективно в този случай се налага имуществена санкция. Детайлно е описано времето, когато за автомобила е била налице валидна застраховка, като е преценено, че на посочената в ЕФ дата такава не е била налице.  

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Фактическото основание за налагане на санкцията, което е описано в електронния фиш е следното:

На 14.01.2020г. в 16.40 часа в гр.Несебър, к.к“Слънчев бряг“, на главната алея до хотел “Оазис“, като законен представител на ЮЛ- собственик на МПС, регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка ГО. Описва се автоматизираното устройство, с което е заснет товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег.№ А 2540 МР, собственост на „ЕС ДЖИ ЕЛ ГРУП 2012“ ЕООД, като са вписани и имената на законния представител на фирмата- В.К.И.Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което и на основание чл. чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложена „имуществена санкция” в размер 2000 лева.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно събрания доказателствен материал. При формиране на доказателствената съвкупност от страна на съда не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на съдебния акт.

Неправилен е обаче извода на първоинстанционния съд за законо-съобразност на процесния електронен фиш. Това е така, поради следното:

В обстоятелствената част на електронния фиш никъде не е отразено обстоятелството дали нарушението се изразява само в липсата на сключена валидна застраховка към съответния момент или в това, че описаният автомобил е бил УПРАВЛЯВАН. Както е известно, нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ указва, че всеки притежател на МПС е длъжен да сключи задължителната застраховка ГО на автомобилистите, но отговорността при несключването е предвидена в отделни санкционни норми, в чиито състав са включени различни обстоятелства. В този смисъл, нормата на чл.638, ал.4 от КЗ допуска да се издаде електронен фиш за нарушение изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но само при управление на моторно превозно средство. Процесният електронен фиш не съдържа описание на този факт и не става ясно дали на собственика се вменява отговорност за управлението на превозното средство без да е сключена преди това застраховка „ГО“ или само поради факта, че в качеството си на собственик не е предприел необходимите действия, с оглед сключването на тази застраховка. Несъмнено, ЕФ следва да съдържа фактите и обстоятелствата включени в състава на нарушението, в противен случай се нарушава правото на защита на подведеният под отговорност субект да разбере какво му се вменява. В случаят, тази неяснота се онагледява и от начина, по който е описано вмененото нарушение. В началото на ЕФ се сочи, че се вменява нарушение на субект, който „като законен представител ЮЛ…не е сключил…“, а в крайна сметка се налага имуществена санкция, т.е. санкционирано е самото юридическо лице. В този смисъл, ако издателят на ЕФ налага санкция на дружеството, тя е за т.нар. обективна /безвиновна/ отговорност, каквато може да бъде ангажирана по отношение на юридическите лица, а ако се твърди, че нарушението е извършено от законен представител на тази фирма, който не е изпълнил вменените му задължения, би следвало да се наложи административно наказание- глоба, каквото предвижда нормативната уредба за тази категория субекти. Тези констатации обосновават извода, че при издаване на фиша са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.

Наред с изложеното, според мнозинството от настоящия касационен състав, е налице и друго основание за отмяна на електронния фиш. Това е така, поради следното:

Както вече бе отбелязано, наложената имуществена санкция с електронен фиш се основава на чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането. Вярно е, че съгласно чл.647, ал.3 от КЗ е предвидена възможността за налагане на глоба или имуществена санкция, в зависимост от субекта на нарушението и както правилно е изтъкнал решаващият състав на съда, изрично е предвидена отговорността и на юридическите лица, с оглед нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Безспорно, в настоящият случай нарушението е установено посредством автоматизирано техническо средство.

Съгласно чл.638, ал.4 от КЗКогато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.“.

Нормите на чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ, които са описани в електронния фиш не съдържат посоченото по-горе основание. Именно санкционната хипотеза на чл.638, ал.4 от кодекса би била основание за издаване на електронен фиш, а тази норма очевидно не се съдържа в него. Изводът, че тази хипотеза е възможната правна квалификация за нарушение, установено с такова автоматизирано средство се обосновава от факта, че само в тази разпоредба е предвидена възможност за установяване на нарушения от съответния вид по този начин.

Допълнителен аргумент за изискуемост на тази правна квалификация се извежда и от систематичното и логическо тълкуване на текста на чл.638 от КЗ.   

Съгласно чл.638, ал.2 от КЗ е предвиден по-тежко наказуем състав на нарушение в случаи на повторност по чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, а в текста на чл.638, ал.6 от КЗ се съдържа квалифициран /по-тежко наказуем/ състав на нарушение по ал.4. Следователно, текстът на чл.638, ал.4 от КЗ е възможната санкционна хипотеза, при която на собственика на съответното превозно средство се налага глоба или имуществена санкция /в зависимост от субекта- физическо лице или едноличен търговец, респективно юридическо лице/ за нарушение като процесното, установено с автоматизирано техническо средство /система/. В противен случай, законът нямаше да съдържа текстовете на „ал.4“, още по-малко на „ал.6“.

Както е известно, повторността е правен институт и на административно-наказателното право. Легалната дефиниция на повторно нарушение се съдържа в текста на § 1, т.51 от ДР на Кодекса за застраховането, според която „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. При положение, че нормата на чл.638, ал.6 от КЗ предвижда отговорност за повторно нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, очевидно текста на „ал.4“ има характер на самостоятелен санкционен състав, поради което законодателят е предвидил и по-тежко наказуем състав за повторно осъществено нарушение от същия вид, още повече, че повторните нарушения по чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ се наказват съгласно друга норма- чл.638, ал.2 от КЗ.

Обобщено, в процесният електронен фиш не се сочи основанието за издаването му, което съставлява и приложимата правна квалификация, а именно чл.638, ал.4 от КЗ и в този смисъл, електронният фиш е материално незаконосъобразен. Решаващият състав не е констатирал тази незаконосъобраз-ност на оспорения ЕФ, а с потвърждаването му е допуснато нарушение на материалния закон, за което и настоящата инстанция следи служебно, по аргумент на чл.218, ал.2 от АПК.

          При разглеждане на жалбата предходният съдебен състав не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита и е обсъдил подробно фактическата обстановка, установена по делото, но с потвърждаване на оспорения ЕФ съдът не е приложил правилно материалния закон.

            В заключение, съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, с оглед несъответствието на ЕФ с материалния закон, респективно съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който ЕФ да бъде отменен, тъй като не се налага събирането на нови доказателства, нито са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Разноски не се претендират и не се присъждат такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК и чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав

 

Р Е Ш И:

   ОТМЕНЯ Решение № 152 от 11.06.2020г., постановено по АНД № 223 от 2020г по описа на Районен съд- гр.Несебър, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:   

   ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г, с0013723, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който на „ЕС ДЖИ ЕЛ ГРУП 2012“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

   РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                 Председател:                                           Членове: 1.  

 

 

                                                                                                   2.