Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.08.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №1722 по описа за 2015г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от
«СТРОЙРЕНТ» ЕООД, гр. София срещу «ЛИДЕР АМТ» ЕООД, гр. Варна и М.В.Д., за
приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на «СТРОЙРЕНТ» ЕООД,
гр. София сумата от 25 355,95лв., представляваща част от общата сума в
размер на 60 000лв. по запис на заповед от 08.09.2014г., с падеж на предявяване,
предявена на 16.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.05.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №3075/28.05.2015г. по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти
състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на издаден от ответника „ЛИДЕР АТМ” ЕООД,
ЕИК ********* гр.Варна запис на заповед от 08.09.2014г. с падеж на предявяване,
който е предявен на 16.03.2015г. и е авалиран от М.В.Д., ЕГН **********. Твърди
се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане на сумата по
записа на заповед на падежа след предявяването му, поради което и въз основа на
заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти състав е
издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците. Излага се още, че
срещу издадената заповед са депозирани възражения от длъжниците, което
обосновава интереса от предявените искове.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди, че за да настъпи изискуемостта на
вземането по записа на заповед, не е необходимо същият да е предявен на
издателя му, тъй като по своята правна същност предявяването е покана за
плащане и е предпоставка за поставяне на длъжника в забава. Непредявяването на
менителничния ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде
реализирана отговорността на издателя по реда на чл.237, б.»е» от ГПК. Не
оспорва обстоятелството, че между страните са съществували трайни търговски
отношения свързани с предоставяне под наем на строително оборудване, като в
чл.2 от допълнително споразумение №1/13.08.2013г. изрично е предвидено
издаването на запис на заповед за сумата от 19 200лв., който впоследствие
е бил върнат на издателя. В посоченото от ответника допълнително споразумение
такава уговорка не е налице. Излага още, че по отношение на невърнатото
оборудване, на 28.12.2015г. ищецът е получил писмо от «ЛИДЕР АТМ» ЕООД с уведомление
за откраднато оборудване и искане същото да бъде фактурирано. В отговорите не е
посочено правото на задържане за кое оборудване се твърди да е упражнено.
В
съдебно заседание,чрез пълномощника си, и с писмено становище ищецът поддържа
предявените искове. Излага, че по делото е безспорно установена валидността на
издадения от ответното дружество и авалиран от физическото лице запис на
заповед. Твърди, че същият е издаден във връзка с сключения между страните
договор за наем на строително оборудване от 13.08.2013г., но не е доказана
връзката на записа на заповед с конкретното твърдяно каузално правоотношение, а
именно допълнителното споразумение от 05.09.2014г., тъй като не е налице
отбелязване за издаване на обезпечение в самото допълнително споразумение, няма
съвпадане на датите на записа и споразумението, както и на стойността на
предаденото строително оборудване и размера на задължението по ценната книга.
По делото не са установени и фактите на изпълнение на задължението за плащане
по записа, нито унищожаемостта на същия, а именно
въвеждането в заблуждение на М.Д. при издаването му. От друга страна, съобразно
трайно установената съдебна практика, непредявяването на записа на заповед не е
задължително условие за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него. По
същество моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът
«ЛИДЕР АТМ» ЕООД, гр.Варна, с писмени отговори, в съдебно заседание и с писмена
защита, чрез процесуалния си представител адв. П.,
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че
дружеството, чрез управителя си М.В.Д. е издало процесния запис на заповед от
08.09.2014г. за сумата от 60 000лв., но твърди, че същият е нищожен и не
поражда неговия менителничен ефект, поради нередовността му. Оспорва
обстоятелството, че записът на заповед е бил предявен на издателя на
16.03.2015г. Твърди, че четирите подписа положени от М.Д. са изписани в един и
същи ден преди изписване на датата на предявяване – 16.03.2015г. Същата не е
положена от М.Д., поради което записът на заповед в тази му част е неавтентичен
и оспорва неговата истинност.
Излага
още, че страните по делото са в трайни търговски отношения по повод на
сключвани договори за отдаване под наем на строително оборудване. Процесният
запис на заповед е издаден не за заплащане на парична сума, а за обезпечаване
връщане на предоставеното на 08.09.2014г. строително оборудване, за което е
сключен договор №ДВ **********/13.08.2013г. и допълнително споразумение
№30015950/05.09.2014г. към него. Предаденото оборудване по допълнителното
споразумение е на обща стойност 83284,81лв. Отделно, по повод договора от
05.09.2014г. ответникът е изплатил на ищеца депозит в размер на 2 600лв.
за наема на строителното оборудване, за което е издадена разписка
№306517/05.09.2014г. Издаването на запис на заповед като обезпечение на
задължението за връщане на оборудването е уговорено в чл.15, т.1 и 3 от
договора. Твърди, че е върнал част от предоставеното му оборудване на стойност
81579,78лв., за което са съставени приемо-предавателни протоколи №26038, 26895,
27176, 27381, 27962 и 28002. За връщане на остатъка от оборудването, на
стойност 1705,03лв., ответникът е поставил условие – връщане на издадения запис
на заповед и възстановяване на заплатения депозит от 2600лв. Сочи още, че във
връзка със сключения договор за наем на оборудване, за всяко предоставено
такова е било сключвано допълнително споразумение, по което е бил издаван и запис
на заповед за обезпечаване на задължението за връщане на същото в размер на
стойността на оборудването. От същите е бил върнат само първия, независимо от
изпълнение на поетите с договорите задължения. Твърди, че упражнява право на
задържане на оставащото оборудване на стойност 1705,03лв. до възстановяване на
паричния депозит от 2 600лв. и връщане на оригинала на записа на заповед.
По
същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, тъй като по делото е безспорно установена нищожността на записа на
заповед, липсата на предявяване на същия, както и обстоятелството, че е издаден
за обезпечаване на задълженията по допълнителното споразумение от 05.09.2014г.,
които са надлежно изпълнени. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
М.В.Д., с писмени отговори, в съдебно заседание и с писмено становище, чрез
процесуалния си представител адв. П., оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че дружеството,
чрез управителя си М.В.Д. е издало процесния запис на заповед от 08.09.2014г.
за сумата от 60 000лв., но твърди, че същият е нищожен и не поражда
неговия менителничен ефект, поради нередовността му. Оспорва обстоятелството,
че записът на заповед е бил обезпечен от физическото лице, като солидарно
отговорен поръчител. Същата е била подведена от ищеца да сключи сделката чрез
умишлено въвеждане в заблуждение. При подписване на записа не е била запозната
с последиците от сделката, в бързината е подведена да подпише и за издателя и
за себе си, като авалист, като й е обяснено, че това не я обвързва лично и е
стандартна процедура. Твърди, че уговорката за авалиране на записа на заповед е
унищожаема поради измама и грешка в предмета. Излага още, че записът на заповед
не е бил предявен на издателя и на авалиста на 16.03.2015г. Твърди, че четирите
подписа положени от М.Д. са изписани в един и същи ден преди изписване на
датата на предявяване – 16.03.2015г. Същата не е положена от М.Д., поради което
записът на заповед в тази му част е неавтентичен и оспорва неговата истинност.
Излага
още, че страните по делото са в трайни търговски отношения по повод на сключен
договор за отдаване под наем на строително оборудване и допълнителни
споразумения към него. Процесният запис на заповед е издаден не за заплащане на
парична сума, а за обезпечаване връщането на предоставеното на 08.09.2014г.
строително оборудване, за което е сключен договор №ДВ **********/13.08.2013г. и
допълнително споразумение №30015950/05.09.2014г. към него. Предаденото
оборудване по допълнителното споразумение е на обща стойност 83284,81лв.
Отделно, по повод договора от 05.09.2014г. ответникът е изплатил на ищеца
депозит в размер на 2 600лв. за наема на строителното оборудване, за което
е издадена разписка №306517/05.09.2014г. Издаването на запис на заповед като
обезпечение на задължението за връщане на оборудването е уговорено в чл.15, т.1
и 3 от допълнителното споразумение. Твърди, че е върнал част от предоставеното
му оборудване на стойност 81579,78лв., за което са съставени
приемо-предавателни протоколи №26038, 26895, 27176, 27381, 27962 и 28002. За
връщане на остатъка от оборудването, на стойност 1705,03лв., ответникът е
поставил условие – връщане на издадения запис на заповед и възстановяване на
заплатения депозит от 2600лв. Сочи още, че във връзка със сключения договор за
наем на оборудване, за всяко предоставено такова е било сключвано допълнително
споразумение, по което е бил издаван и запис на заповед за обезпечаване на
задължението за връщане на същото в размер на стойността на оборудването. От
същите е бил върнат само първия, независимо от изпълнение на поетите с
договорите задължения. Твърди, че упражнява право на задържане на оставащото
оборудване на стойност 1705,03лв. до възстановяване на паричния депозит от
2 600лв. и връщане на оригинала на записа на заповед.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
Съгласно т.17 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС с въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и
връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални
правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът
обсъжда в мотивите на решението по този въпрос.
Предвид
изложеното, на основание чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед, както следва:
Ищецът
дължи доказване на твърдените от него факти, а именно наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, по който е поемател, с издател «ЛИДЕР АМТ»
ЕООД, гр. Варна и авалист М.В.Д.. При доказване връзката на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, ищецът следва да установи наличието на
вземане по каузалната сделка.
С
оглед наведените от ответника «ЛИДЕР АТМ» ЕООД, гр. Варна конкретни твърдения
за наличието на каузално правоотношение, в негова тежест е да докаже, че:
записът на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, че
е погасил задълженията си по него и има вземане от ищеца в размер на заплатения
депозит, както и че датата на предявяване на записа на заповед не е изписана от
представляващия дружеството – М.Д., съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3,
предл.1 от ГПК.
В
случай, че не установи връзката на записа на заповед с ценната книга, следва да
докаже, че е изпълнил поетите със записа на заповед задължения.
В тежест на ответника М.В.Д.
е да установи твърдените от нея обстоятелства: за унищожаемост на авалирането
на записа, поради въвеждането й в заблуждение при подписване на записа на заповед
и за вида на даденото обезпечение, което предполага установяване на психическо
въздействие върху ответницата, което е създало у същата невярна представа за
вида на сключената сделка и действието на даденото обезпечение – авал на записа
на заповед, която представа е станала причина за обективираното волеизявление
по едностранната сделка.
Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира
подлежащата на установяване парична претенция като иск за изпълнение на
задължение, поето по гаранционен запис на заповед - чл. 538 от ТЗ.
Предварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№961/22.03.2016г, съдържащо проект за устен
доклад, който в първо съдебно заседание е утвърден като окончателен доклад
по делото.
Твърденията на страните
съвпадат, поради което съдът приема за безспорни обстоятелствата по проведеното
заповедно производство по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти състав, в което е
уважено заявлението на кредитора, основано на запис на заповед от 08.09.2014г.
за сумата от 60 000лв., издаден от «ЛИДЕР АМТ» ЕООД, гр. Варна и авалиран
от М.В.Д., с падеж на предявяване, предявена на 16.03.2015г.
Установен е и факта на
подадени в срок възражения от длъжниците, с които е оспорено вземането на
кредитора по процесния запис на заповед, което е обусловило и интереса от
предявяване на иска с правно основание чл.422 от ГПК.
Между страните е
безспорно още, че записа на заповед от 08.09.2014г. е издаден от «ЛИДЕР АТМ»
ЕООД, представлявано от управителя М.В.Д..
Съдът намира, че
процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа
всички съществени реквизити по чл. 535 от ТЗ. Записът валидно удостоверява
поето задължение от ответника за заплащане на определена сума с уговорен срок
за плащане – при предявяване.
Наведеното от ищеца твърдение, че за
да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед
да е бил предявен за плащане, е неоснователно, тъй като постановеното в т.3 от
ТР № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК /че за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на
заповед за плащане/, не намира приложение при записа на заповед с падеж на
предявяване / в този смисъл и Определение № 479/20.06.2011 г. по ч.т.д.
444/2011 г. на ВКС, II т.о., Определение №
203/14.02.2011 г. по ч.т.д.№ 1 049/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др./.
В настоящия случай в
записа на заповед е посочено, че същият е предявен за плащане на 16.03.2015г.
С
определение №961/22.03.2016г., на основание чл.193 от ГПК, е открито
производство по оспорване автентичността на запис на заповед от 08.09.2014г. с
издател „ЛИДЕР АТМ” ЕООД, гр. Варна, авалиран от М.В.Д., за сумата от
60 000лв., с падеж на предявяване, предявен на 16.03.2015г. по отношение
датата на предявяване на записа на заповед „16.03.2015г.”, като не изписана от М.В.Д.,
в качеството й на издател.
Във връзка с
направеното оспорване, по делото е допусната съдебно-графологична
експертиза. От заключението по същата, прието като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ръкописният текст, с който е изпълнена датата
„16.03.2015г.” в запис на заповед от 08.09.2014г. не е изпълнен от М.В.Д., а
четирите броя подписи на лицевата страна на записа на заповед са положени с
една и съща химикална паста.
Независимо от
обстоятелството, че датата на предявяване на записа на заповед не е изписана
лично от издателя на ценната книга, доколкото същият се е подписал
непосредствено след съдържанието на записа на заповед с текст: „Настоящият
запис на заповед ми бе предявен за плащане на 16.03.2015г.”, съдът намира, че
ценната книга е била предявена за плащане.
Обстоятелството, че
датата на предявяване е изписана по-късно, не на датата на издаване на записа
на заповед, не може да обоснове извод за липса на надлежно предявяване, тъй
като липсва оспорване на автентичността на подписа на лицето, подписало се под
волеизявлението за предявяване, поради което не е оборена автентичността на
изявлението и същото се ползва с формална удостоверителна сила, че
волеизявлението, изхожда от лицето, посочено за негов автор. Подписвайки се под
текста за предявяването, издателят е признал факта на предявяване, поради което
съдът намира, че записът на заповед е предявен за плащане. Записът на заповед,
със съдържащото се в същия документ удостоверяване на предявяването му, е
представен със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417,
т.9 ГПК, поради което най-късно към тази дата ценната книга е била предявена на
издателя й, с което е настъпила изискуемостта на вземането по ефекта /решение
по т.д. №2316 по описа за 2015г. на ВКС,1-во т.о./.
Предвид
обстоятелството, че авалистът на процесната запис на
заповед – М.В.Д. е и управител на търговското дружество издател, съдът намира,
че ценната книга й е била предявена и в това й качество.
Още повече, че
предявяването за плащане по правната си същност е покана за изпълнение на поето
от издателя по записа на заповед задължение за плащане. Задължаването на прекия
длъжник при записа на заповед става със самото му издаване, поради което за
разлика от менителницата, при него не стои въпросът за акцепта
като юридически факт, свързан с валидното възникване на задължение за плащане.
Предявяването за плащане /чл.487,ал.1 ТЗ/ е от значение единствено по отношение
изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за обезщетение за
забава. Когато авалистът обезпечава задължението на
издателя, за да се ангажира отговорността на първия, е необходимо да му се
предяви ефектът за плащане /така и Р № 1046/21.07.2009г. на САС по гр.д. №
1215/2008г., ТК, ІV с-в; Р № 740/18.04.2002г. на ВКС по гр.д. № 1148/2001г.- V
г.о./.
Предвид факта, че ответникът „Лидер
АТМ” ЕООД е навел изрично и конкретно твърдение за съществуването на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, съдът следва
да разгледа това възражение, а именно, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на задължението за връщане на строително оборудване по допълнително
споразумение №30015950/05.09.2014г. към договор за наем на оборудване
№ДВ1200002911/13.08.2013г., с което е предоставено строително оборудване на
обща стойност 83 284,81лв.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните е бил сключен рамков договор за
наем на строително оборудване №ДВ1200002911/13.08.2013г., с който същите са
постигнали съгласие за предоставяне от ищеца – наемодател на ответника –
наемател и по негово искане, строително оборудване, за което обстоятелство
страните ще подписват допълнително споразумение към договора по образец –
Приложение №1, в който оборудването ще бъде описано по вид и елементи.
Уговорено е, че допълнителните споразумения стават неразделна част от договора,
като за ползване на оборудването наемателя заплаща наемна цена, чийто размер,
срокове и начин на плащане се уговарят в съответното Допълнително споразумение.
В чл.15 от договора е предвидено, че
при писмено поискване от страна на наемодателя, наемателят се задължава да
предостави един и/или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на
всички задължения на наемателя по договора: 1. паричен депозит; 2. безусловна и
неотменима банкова гаранция; 3. запис на заповед по утвърден от наемодателя
образец. Писменото поискване на обезпечението не е необходимо, ако
предоставянето на същото е изрично уговорено в съответното допълнително
споразумение към договора. В ал.4 и ал.5 са уговорени и условията, при които
могат да се усвояват суми по предоставените обезпечения и за реда за
освобождаване на същите.
От представените по делото
Допълнително споразумение №1 /приложение 1/ от 13.08.2013г. е видно, че в чл.2
от същото са уговорени два вида обезпечения на вземането на наемодателя по
споразумението, а именно паричен депозит в размер на 1500лв. и запис на заповед
в размер на 19 200лв.
По делото е представен заверен препис
на допълнително споразумение №2/15.11.2013г., към договор за наем на строително
оборудване №ДВ1200002911/13.08.2013г., в което също е постигната изрична
уговорка за предоставяне на обезпечение за вземанията на наемодателя, а именно
паричен депозит в размер на 1000лв.
От приложеното на л.109 от делото
заверено копие на допълнително споразумение №30015950/05.09.2014г., към договор
за наем на строително оборудване №ДВ1200002911/13.08.2013г., се установява, че
със същото „Стройрент” ЕООД – наемодател е
предоставил на „Лидер АМТ” ЕООД – наемател, описаното в договора строително
оборудване на обща стойност 83 284,84лв. Уговорен е срока за наемане,
размера и начина на заплащане на наемната цена. В чл.2 е посочено, че за
гарантиране на вземанията на наемодателя, наемателят предоставя обезпечения по
чл.15 от същия. В допълнителното споразумение няма уговорка, нито описание на
дадените в полза на наемодателя обезпечение за вземанията му по това
споразумение.
От заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено,
както и от обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 15.06.2016г.
съдебно заседание, се установява, че строителното оборудване по допълнителното
споразумение от 05.09.2014г. е идентично на това по приемо
– предавателните протоколи издадени въз основа на същото от 23.12.2014г.,
16.03.2015г., 03.04.2015г., 20.04.2015г., 19.05.2015г. и 20.05.2015г., като е
налице количествена разлика, посочена в приложение №1, а именно: за две от
номенклатурите има върнато количество в повече, а по седем номенклатури има
върнато по-малко количество оборудване. Установява се още, че съобразно
доказателствата, намиращи се у ищеца – допълнителен приемо-предавателен
протокол №2457/17.09.2014г., ответникът е върнал цялото предоставено му
строително оборудване.
От заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено и от
обясненията на вещото лице дадени в проведеното на 13.07.2016г. съдебно
заседание, се установява, че наемната цена по допълнително споразумение
№30015950/05.09.2014г. не е заплатена в пълен размер. Дължимата сума е
12 581,75лв., от които са заплатени 7 323,71лв. и е дължим остатък от
5 258,04лв. По отношение на споразумението при ищеца е направено
отбелязване за платен и невърнат депозит от 2 600лв., а при ответника в
размер на 5 100лв.
Установява се още, че при водене на
счетоводствата на страните по делото, липсват първични счетоводни документи,
въз основа на които са се извършвали записванията. Последните са водени в
рамките на целия договор, а не по отделните споразумения, поради което
разделянето им е изключително трудно. В счетоводствата и на двете страни има
неразплатени суми по договора, както следва: при ищеца в размер на
20 203,09лв., а при ответника 18 703,09лв., като разликата е в размер
на 1500лв. Същата, според ищеца, се дължи на факта, че плащането от
1 500лв. не е отразено, тъй като същото се счита неосъществено - издаден е
приходен касов ордер за сумата от 1 500лв. и фискален бон към него, който
е сторниран. Оригиналния касов бон за сумата от
1500лв., издаден от ищеца, се намира в счетоводството и в държане на ответника.
Налице е законово изискване към сторно бележката да
бъде прикрепен оригиналния фискален бон.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства и предвид изричната уговорка между страните искането на
обезпечения и уговарянето им да се извършва в писмена форма, разминаването в
датата на допълнителното споразумение – 05.09.2014г. и датата на процесния
запис на заповед – 08.09.2014г., както и в размера на задълженията по договора
/83 284,81лв./ и по записа на заповед /60 000лв./, води до извод за липса
на надлежно установяване на твърдението на ответника, че процесният запис на
заповед е издаден именно във връзка с допълнително споразумение
№30015950/05.09.2014г., към договор за наем на строително оборудване
№ДВ1200002911/13.08.2013г.
Съдът намира, че посоченото
обстоятелство не може да бъде установено със свидетелски показания, предвид
разпоредбата на чл.164 от ГПК и изричното противопоставяне на ответника за изслушването
им.
С оглед горното съдът счита, че в хода
на производството ответникът „Лидер АМТ” ЕООД не успя да докаже връзката на
издадения запис на заповед с конкретно посоченото каузално правоотношение.
Поради абстрактния характер на ефекта, в чл.505 от ТЗ е регламентирано правото
на приносителя да иска плащане от издателя само въз основа на заповедта, без да
е задължен да посочва каузално основание за възникване на задължението.
По отношение на
въведеното от ответника М.В.Д. възражение за унищожаемост на авалирането на
записа, поради въвеждането й в заблуждение при подписване на ценната книга и за
вида на даденото обезпечение:
Във връзка със същото по делото са
изслушани свидетелите А.Л.Т., чийто показания съдът кредитира като обективни и
безпристрастни и П.Ж.С., чийто показания съдът кредитира при условията на
чл.172 от ГПК, тъй като свидетелят е служител на ответника „Лидер АМТ” ЕООД. От
същите се установява, че при подписване на записа на заповед М.Д. е положила
подписи на четири места, като при издаването му й е било обяснено, че
подписването е стандартна процедура и записът е за фирмата във връзка със
скелето.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява по несъмнен начин факта на създаване на
невярна представа у М.Д. за вида на сделката и обезпечението – авалиране на
записа на заповед, която невярна представа да е причина за подписването му. Още
повече, че от твърденията на ответницата и представените по делото писмени
доказателства се установява, че по повод на съществувалите между страните
отношения М.Д., в качеството й на управител на „Лидер АМТ” ЕООД е издавала и
други записи на заповед, поради което е имала представа за вида на даденото
обезпечение.
Предвид изложеното и доколкото
представеният запис на заповед е редовен от външна страна съдът намира, че
ищецът „Стройрент” ЕООД е титуляр на валидно и
изискуемо вземане срещу ответниците по издадения запис на заповед, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр.
с чл. 538, ал. 1 ТЗ е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда - 26.05.2015г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и направеното искане ответниците „Лидер АМТ” ЕООД и М.В.Д. следва да
бъдат осъдени да заплатят на „Стройрент” ЕООД,
гр.София сумата от 1997,80лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно – деловодни разноски /507,12лв. държавна такса и 1490,68лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Съобразно разрешението дадено с ТР №
3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не се изменят разноските по издадената заповед. Дължимите такива са в общ
размер на 1 417,46лв., от които 507,12лв.лв. за заплатената държавна такса
и 910,34лв. за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че «ЛИДЕР
АМТ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Приморски, ул.************************************ и М.В.Д., ЕГН ********** ***************************************,
дължат солидарно на «СТРОЙРЕНТ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Подуяне, бул.»Ботевградско шосе» №273, сумата от
25 355,95лв., представляваща част от общата сума в размер на 60 000лв. по
запис на заповед от 08.09.2014г., с падеж на предявяване, предявена на
16.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№3075/28.05.2015г. по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти състав, на основание чл.
422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «ЛИДЕР АМТ» ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски,
ул. ************************************ и М.В.Д., ЕГН ********** ***************************************,
ДА ЗАПЛАТЯТ на «СТРОЙРЕНТ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Подуяне, бул.»Ботевградско шосе» №273 сумата от
1997,80лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно –
деловодни разноски /507,12лв. държавна такса и 1490,68лв. юрисконсултско
възнаграждение/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «ЛИДЕР
АМТ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Приморски, ул. ************************************ и М.В.Д., ЕГН ********** ***************************************,
ДА ЗАПЛАТЯТ на «СТРОЙРЕНТ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Подуяне, бул.»Ботевградско шосе» №273 сумата от
1 417,46лв. /от които 507,12лв. за заплатената държавна такса и 910,34лв.
за адвокатско възнаграждение/, представляваща разноски в заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3075/28.05.2015г.
по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти състав и изпълнителен лист въз основа на
същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: