Р Е Ш Е Н И
Е
260337/10.8.2021г.
гр. Шумен, 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на втори август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 7/2021 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Кредитреформ България“ ЕООД гр. София, против Г.В.С., с която е предявен
осъдителен иск, с правно чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 288, вр. чл. 287, вр. чл. 286 ТЗ,
вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 350.00 лева – непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 04.05.2016 г., ведно с искане за присъждане
на законна лихва върху вземането, от датата на подаване на исковата молба –
05.01.2021 г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 04.05.2016 г.,
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответника, по реда на чл. 6 3ПФУР, бил сключен Договор №
********** за паричен кредит, в размер на 350 лв. преведени чрез превод в Изипей,
за срок от 30
дни, с падеж – 03.06.2016 г. Сключеният Договор бил оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ, като на ответника била предоставена
финансова услуга от разстояние, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използвали изключително средства за
комуникация от разстояние. Съгласно Специалните условия по
кредита на датата на падежа сумата, която трябвало да бъде върната от длъжника
била в размер на 350.00 лв.. Поради неизпълнение от страна на длъжника била
начислена наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен
процент – 10.00 % към договорния лихвен процент върху неплатената главница за
периода на просрочие. На 23.11.2018 г. ,,4финанс“ ЕООД прехвърлил на
„Кредитреформ България“ ЕООД, с Договор за цесия, вземането си от длъжника в
общ размер 822.47 лева, от които: 350 лв. - главница по Договор за кредит №
*********; 442.47 – наказателна лихва за периода от 04.06.2015 г. (денят следващ падежната дата) до 22.11.2018 г. (датата, предхождаща състоялата се цесия) и разноски за уведомяване на длъжника в размер на 30 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати сумата
от 350 лв. - главница по Договор за кредит № **********, както и
законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно
плащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен чрез
работодател „Тефа строй“ ЕООД гр. Варна, не подава писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Подава
молба, с която поддържа иска и прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът, уведомен чрез работодател, не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От
приетия по делото Договор за кредит № **********/04.05.2016 г. /л.
5/, се установява, че „4финанс“ ЕООД е предоставил на ответника
кредит, при Общи условия на кредитора /л. 6/, в размер на 350 лв., по реда за предоставянето
на финансови услуги от разстояние, при
0% лихва, за срок от 30 дни. Сумата е преведена чрез „Изипей“ - установимо от
разписка за извършено плащане № 2000000103051980/04.05.2016 г. /л. 15/.
С Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. /л. 16/ „4финанс“ ЕООД прехвърля на ищеца вземането си към ответника, като от Приложение се установява, че процесният кредит е част от цедирани договори.
По
делото са приети Потвърждение за извършената цесия /л. 21/, Пълномощно за
цесията /л. 22/, както и Уведомление от 23.11.2018 г. до длъжника за прехвърляне на вземането /л. 23/, върнато в цялост с отбелязване в Известие за
доставяне /л. 24/: „непознат“.
Приети
са и други неотносими към правния спор писмен доказателства.
Въз
основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Ищецът
се явява легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с
Договор за цесия. Уведомителното писмо до длъжника изготвено от заемателя по
кредита - „4финанс“ ЕООД, е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право, получаването на Уведомление, като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен
кредитор, който има правото да претендира търсената сума в качество на цесионер
на дълга по кредита.
Основателността
на исковата претенция, с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 288, вр. чл.
287, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
цена 350.00 лева – непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 04.05.2016 г., е предпоставено от
установяване от ищцовата страна, при условие на пълно главно доказване: че по
силата на сключен Договор за заем страните са се намирали във валидни
облигационни правоотношения – пълно и главно; че действително на ответника е
предадена договорената по кредита сума – пълно и главно, както и че срокът за
изпълнение на насрещната страна е изтекъл /изискуемост на претендираното
вземане за главница и/или уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита/ - пълно и главно. Съответно в тежест на ответника е да установи,
всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т. ч. точното в количествено и времево отношение изпълнение на
основното си задължение - плащане на сумите по кредита.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с ответника/, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 2 ДР ЗПФУР “Средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя“, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл, представляват средства за комуникация от
разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за ползваната процедура за
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в
приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3/, като
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а в случаите на електронни
изявления – ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
„електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според
чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми
на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Тези
правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление -
ищецът е представил заверени преписи на: Договор за кредит № **********/04.05.2016
г., Общи условия на договора за кредит и Разписка № 2000000103051980/04.05.2016
г. от EasyPay за извършено плащане на 350 лв. на ответника. Твърди се, че
първите два документа са потвърдени от ответника с натискането на бутон на
интернет страницата на кредитора-цедент /"4финанс" ЕООД, гр. София/ -
www.vivus.bg. Настоящият съдебен състав
намира, че тези документи в своята цялост представляват годни доказателствени
средства, установяващи валидното сключване на Договор за кредит по реда на чл.
6 ЗПФУР и предаването на договорената сума от кредитора, в чиито права е
встъпил ищецът, поради следното:
На
физически представения от ищеца и приет по делото хартиен носител на договора,
не се намира материално положен параф /подпис/ на ответника-потребител, но това
не отнема действителността му и не отрича съществуването му в правния мир, тъй
като, както бе посочено вече, страните са сключили договора за предоставяне на
финансова услуга от разстояние, използвайки изключително средство за
комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика. Несъмнено
представеният върху хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй
като съдържа електронно изявление /каквото е изпълнението на протокола на уеб
сайта чрез попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в
базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото
възпроизвеждане, т. е. визуализира електронен документ. Доколкото същият не
съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис
по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът
е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са
свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация
за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т.
10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и
други. Законодателят придава значение на саморъчно подписан документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено
изрично в чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания документ на хартиен носител, като ако се касае
за частен документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство
бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя
съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила
последователната актуална съдебна практика на ВКС. Представеното хартиено копие
на договора не е оспорвано от ответника относно неговата автентичност. Съдът
приема, че в настоящия случай е налице уговорка между страните, с която на
обикновения електронен подпис е придадена стойността на саморъчен, която се
съдържа в точната, подробна и ясна формулировка на чл. 1.8 от ОУ за кредит,
станали неразделна част от договора между доставчика и ответника с приемането
им. Безусловно на посочения от ищеца сайт - www. vivus. bg на доставчика
„4финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставени приложимите ОУ, преддоговорна
информация и проект за договор, като от първите е видно, че е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР.
Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна
справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и сключване на
договори от разстояние на vivus. bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в ОУ,
и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от
регистрацията, запознаването с условията, приемането им и сключването на
договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза
/от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му,
приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т. н., до
сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в предходната и
съответно - приключването на процедурата по сключване на договора без
полагането на обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка
страница чрез натискане на бутон „подпиши“. С тези съображения е обяснимо да се
приеме ищецът да не може да представи документи, проследяващи хронологията на
развитие на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от
включването на потребителя в сайта до завършването й с подписан електронен
договор. Динамиката на развитие и популяризирането на кибертехнологиите в
ежедневния живот повишават стандарта на общата елементарна култура и правят
ноторни, а не специфични знанията, свързани с функционирането на подобни
електронни услуги. Така е ясно, че различните етапи от регистрацията се
визуализират само за потребителя, ползващ съответното средство за комуникация
от разстояние и единствено той може да ги отпечата като изображение върху
хартиен носител, но фактически те не биха имали необходимата доказателствена
стойност по смисъла на ГПК. Закономерно е ответникът да е предоставил всички
изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, ***жение
от доставчика на финансовата услуга за сключване на договор, разпространена
надлежно по реда на чл. 290 и чл. 291 ТЗ, и такова е последвало в предписаната
от закона форма. При доставчика е генерирано единствено подписаното /по см. на
чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление, от което биха могли да
произтекат някакви последици – права и задължения, каквото в случая е договорът
за кредит. Както вече се посочи по-горе ответната страна не е оспорвала
авторството на изявленията. Следователно, при спазването на изискванията на чл.
18, ал. 1 ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ,
следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ – договор
за кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се
ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя
страна, безспорно доказва възникването на заемно правоотношение между цедента
/праводател на ищеца/ и ответника, чиято разновидност представлява договорът за
кредит. Доколкото се касае за вид заем, който по
своята характеристика е реален и едностранен договор
/по него задължения възникват само за заемателя/, за
да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума
на заемателя.
С представената към исковата молба разписка за извършено плащане
се установява, че в полза на ответника на 04.05.2016г. чрез системата „Изипей“
е преведена сумата от 350 лева. В разписка за извършено плащане № 2000000103051980/04.05.2016 г. заемателят е индивидуализиран с три имена
и ЕГН - **********, а като основание за превода е посочен номерът на Договора
за кредит- **********. В същия е посочено,
че плащането се извършва чрез системата за електронни плащания еРау, като
преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на
кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът да носи подпис на
ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява
превеждането на сумата според уговореното.
Понеже
в предвидения в договора срок – 03.06.2016 г. заемателят не е изпълнил
основното си задължение – да върне получената сума /такова правопогасяващо
възражение нито е заявявано, нито е доказано надлежно, тъй като тежестта на
доказване на този положителен факт лежи върху ответната страна, черпеща изгодни
за себе си правни последици от реализирането му/, то за кредитора-ищец /по
силата на договора за цесия с доставчика, даващ му материалната легитимация да
встъпи в правата му/, се поражда правото да ангажира отговорността за забавено
изпълнение на ответника на паричното му задължение, като поиска реално
изпълнение на същото.
Предвид изложеното искът се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 350
лв., ведно с искането за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата
на подаване на исковата молба – 05.01.2021 г. до окончателно плащане.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 52/, в който е посочил претенидраната от него сума, за която в
материалите по делото се съдържат доказателства за плащане. Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането в размер на 200 лв., от
които държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от гореизложеното, Шуменски районен съд,
Р Е Ш И :
Осъжда
Г.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България“
ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумата 350.00 (триста и петдесет) лева – непогасена главница
по Договор за кредит № **********/04.05.2016 г., по банкова сметка *** ***и
„Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.01.2021 г. до окончателно плащане, на
основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 288, вр. чл. 287, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда
Г.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България“
ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумата 200.00 (двеста) лева - разноски в настоящото
производство, платима по банкова сметка *** ***и
„Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: