Решение по дело №5385/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към решение № 5895 от 19.12.2023 г. по н.a.х.д. №
5385/2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен
състав.
От прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) е внесено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо П. П. Т., ЕГН: **********, за това, че на
11.09.2018 г. в гр. София, в сградата на ОПП-СДВР, на адрес ул. „Лъчезар
Станчев” № 4, пред ******* – системен оператор към ОПП-СДВР, потвърдил
неистина в писмено заявление – декларация с вх. № 27088347 от 11.09.2018 г.,
която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), се подава за удостоверяване на истинността на посочения в нея факт,
а именно че лицето е установило обичайното си пребиваване в Република
България, при положение че Т. е с обичайно пребиваване във ********* –
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В открито съдебно заседание СРП е редовно призована, но не се
представлява.
Защитникът на обвиняемия моли предложението на СРП да бъде
уважено, като изразява становище, че в случая са налице смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, които определят като справедливо именно
налагането на административно наказание „глоба”.
Обвиняемият поддържа казаното от защитника, а в последна дума моли
за налагане на минимално ниско наказание.
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав, като
взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, приема за установено от фактическа страна, следното:
Обвиняемият П. П. Т., ЕГН: ********** е роден на *************,
живущ във *********, където работи.
На 11.09.2018 г. в гр. София, обвиняемият П. П. Т. се явил в сградата на
ОПП-СДВР, на адрес ул. „Лъчезар Станчев” № 4, пред ******* – системен
оператор към ОПП-СДВР, където потвърдил неистина в писмено заявление, а
именно декларация с вх. № 27088347 от 11.09.2018 г., която подал, за да
удостовери истинността на посочения в нея факт, а именно че е установил
обичайното си пребиваване в Република България, въпреки че към дтат н
подаване на декларацията Т. е бил с обичайно пребиваване във *********.
Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателствени
източници от съдебното производство и от досъдебното производство,
които съдът ползва на основание чл. 378, ал. 2 от НПК:

Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля ******* т
/л. 67/;
Писмени доказателства и доказателствени средства:
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
14.12.2021 г. /л. 48/; справка относно свидетелство за управление на МПС /л.
1

52/; заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин /л. 53/; декларация от 11.09.2018 г. /л. 54/; справка за нарушения на
водач /л. 55/; удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС /л. 56/;
удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за
водачи на МПС /л. 57/; свидетелство за основно образование /л. 58-59/;
разписка /л. 60/; пълномощно /л. 61/;
Графическа експертиза /л. 69-70/.
Съдът приема показанията на свидетеля т за достоверни, тъй като не се
опровергават на собствено основание и от други доказателства по делото.
Показанията на свидетелката са ясни, логични и последователни и напълно
кореспондират по съдържание с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетелката т се установява, че от 2010 г. до разпита
й на 23.09.2022 г. е работила като системен оператор в сградата на ОПП-
СДВР в гр. София, на ул. „Лъчезар Станчев” № 4, както и че на
инкриминираната дата е била на работа в сградата на ОПП, на гише № 27. От
показанията на свидетелката става ясно, че същата не помни конкретния
случай, което е нормално предвид естеството на работата и множеството
сходни случаи на ден, но въз основа на заявлението по делото, същата
заявява, че П. П. Т. се е явил лично и е подал въпросното заявление с вх. №
27088347 от 11.09.2018 г., като саморъчно е попълнил необходимите
документи за издаване на СУМПС. Свидетелката разяснява, че за да се издаде
СУПС се подава и декларация за обичайно местопребиваване, каквато в
случая е била представена и приложена към набора от документи, които са
били приети и входирани от т.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 11.09.2018 г.
в ОПП СДВР е подадено заявление за издаване на документ за самоличност
на П. П. Т., ЕГН: *****, а именно за издаване на СУМПС, както и че към
същото е приложена декларация от 11.09.2018 г. от П. П. Т., , ЕГН: *****, в
която е удостоверено обстоятелството, че лицето (подателят) е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от
ДР на ЗДвП.
В производството по делото е назначена графическата експертиза,
заключението на която напълно се споделя от съдебния състав, тъй като то е
резултат от обективно и професионално проведено експертно изследване,
даващо пълен, ясен и убедително мотивиран отговор на поставените въпроси.
Ето защо по делото се установява без съмнение, че в декларацията от
11.09.2018 г., подадена от името на П. П. Т., за това, че във връзка с чл. 151,
ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП е установил обичайното си пребиваване в Република
България от дата 1.09.2018 г., ръкописните текстове са написани от П. П. Т. и
подписът в графа „Подпис” е положен от П. П. Т..
Въз основа на изложената по-горе информация, изводима от
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че П. П. Т., ЕГН:
***** е подал лично заявление за издаване на СУМПС и декларация с вх. №
27088347 от 11.09.2018 г. относно обичайно местопребиваване, в сградата на
2

ОПП-СДВР, на адрес ул. „Лъчезар Станчев” № 4, пред ******* – системен
оператор към ОПП-СДВР, като в декларацията потвърдил неистина, а именно
че е с обичайно местопребиваване в Република България, въпреки че към
11.09.2018 г. бил с обичайно местопребиваване във *********, където работи
и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, което
обстоятелство е съзнавано от обвиняемия към датата на подаване на
декларацията, но въпреки това е удостоверил невярната информация,
мотивиран от желанието да се снабди с българско СУМПС.
Въз основа на всичко това може да се заключи с категоричност, че
описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин,
като липсват убедителни доказателства към възможност за съществуване на
версия, различна от приетата от съда фактология по случая.
Изводимата от доказателствата фактическа обстановка има
следното правно отражение:
С осъществените на 11.09.2018 г. действия, обвиняемият П. П. Т., ЕГН:
**********, е осъществил от обективна страна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
Обект на посегателство при това престъпление са обществените
отношения, свързани със сигурността в документооборота, а субект може да е
всяко наказателноотговорно лице.
Престъплението е осъществено от обективна страна, тъй като по делото
се установява без съмнение, че на 11.09.2018 г. в гр. София, в сградата на
ОПП-СДВР, на адрес ул. „Лъчезар Станчев” № 4, пред ******* – системен
оператор към ОПП-СДВР, обвиняемият Т. е потвърдил неистина в писмено
заявление – декларация с вх. № 27088347 от 11.09.2018 г., която по силата на
закон – чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), се подава за
удостоверяване на истинността на посочения в нея факт, а именно че лицето е
установило обичайното си пребиваване в Република България, при положение
че Т. е с обичайно пребиваване във *********.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал обществената опасност на
стореното (а именно че потвърждава неистина в писмено заявление-
декларация, подадена пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства) и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици (засягането на сигурността в документооборота), като е искал
именно тяхното настъпване, мотивиран от желанието да се снабди с
българско СУМПС.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност. За извършеното от
него умишлено престъпление, към 11.09.2018 г. се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Обвиняемият П. П. Т. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди и не е налице и някое от изключенията по
3

чл. 78а, ал. 7 от НК.
Всички тези съображения мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че не съществува пречка за освобождаването на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
При определяне на размера на глобата съдът приема като смекчаващи
обстоятелства добрите характеристични данни за обвиняемия, а именно
младата възраст, обстоятелството, че работи в чужбина и искреното
изявление, че не е предполагал, че прави нещо нередно и че ще се стигне до
санкционирането му за това. Поради тези обстоятелства съдебният състав
приема, че глоба в минимален размер е достатъчна, за да се въздейства
спрямо обвиняемия в насока, кореспондираща със задачите на закона и най-
вече към това да го възпре от повторно извършване на престъпни действия.
Според настоящия съдебен състав глоба в минимален размер от 1000.00
/хиляда/ лева е справедлива и достатъчна, за да повлияе на обвиняемия в
насока да спазва установените в страната закони и да не върши престъпления,
като в същото време не би представлявала прекомерна намеса в неговата
правна сфера.
По тези мотиви съдът постанови своето решение.

4

Номер на акта:	5895
Дата:	19 декември 2023 г. (в сила от 4 януари 2024 г.)
Съдия:	Александрина Пламенова Дончева

Дело:	20231110205385
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 април 2023 г.

Решение по дело №5385/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите