№ 481
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103983 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИН. ПР. ХР. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, като наследник по закон на Е.Е.П., поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 752,92 лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 17.12.2012г. до
13.08.2014г., сумата от 61,65 лв., мораторна лихва за периода от 01.03.2013 г. до
01.10.2014г. за които е издаден изпълнителен лист от 04.03.2015г. по ч. гр. д. № **** г.
на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се посочва, че за вземанията, за които е издаден изпълнителния
лист по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд е образувано изп. д. № *** г. по
описа на ЧСИ Ст. Б., по което се описват хронологично извършените действия,
последното от които е на 23.03.2015 г.. Поддържа се, че изп. производство е
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и за претендираните вземания е изтекла
погасителната давност, поради което същите са недължими
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземането е придобило качеството на естествено такова
и не може да бъде събрано принудително. Сочи, че дружеството не е дало повод за
завеждане на иска, тъй като не е предприело допълнителни действия по принудително
1
изпълнение. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищцата е единствен наследник на Е.Е.П., починала на
18.05.2017г.
В полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД П. е издаден срещу Е.Е.П.
изпълнителен лист от 04.03.2015г. по ч. гр. д. № ****г. на Пернишкия районен съд за
следните вземания: 752,92 лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 17.12.2012г. до
13.08.2014г., сумата от 61,65 лв., мораторна лихва за периода от 01.03.2013 г. до
01.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2014г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата 25,00 лева – разноски.
Установява се от приложено копие на изпълнително дело, че въз основа на
посочения изп. лист от 04.03.2015 г. по молба на взискателя „ВиК“ ООД гр. П. е
образувано изп. дело № ***г. при ЧСИ С.Б.. Предприети са действия по изследване
имущественото състояние на длъжника. Със запорно съобщение от 23.03.2015 г. е
наложен запор върху получаваната пенсия от длъжника. Със запорно съобщение от
23.03.2015 г. е наложен запор върху лек автомобил „ *** ***** **** *“, с рег. № **
**** **“. С писмо от 22.05.2015 г. НОИ- ТП-П. уведомява ЧСИ, че длъжникът
получава пенсия в размер по-малък от минималната работна заплата за страната-
356,92 лв., който представлява несеквестируемо имущество. С молба от 22.18.2018 г.
ищцата, в качеството й на наследник на длъжника, представя удостоверение за вписан
отказ от наследство на другия наследник на Е.Е.П. - А.П.К.. С резолюция от същата
дата ЧСИ разпорежда да не се конституира като наследник отказалото се от наследство
лице и да не се предприемат изп. действия срещу него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не твърди да
е предприел такива действия, не ангажира доказателства за това. Не отрича, че е
образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
2
ал.1, т. 8 ГПК.
Към 18.03.2015 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 428/2011 г. на ЧСИ Ст. Б., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 17.0.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
двугодишният срок започва да тече от подаване на молбата за образуване на изп.
производство – 17.03.2015 г. и предвид липсата на предприети от страна на взискателя
действия след този момент производството е прекратено поради перемция след
изтичане на две години – на 18.03.2017г.
До постановяването на ТР давността е била прекъсната и от този момент е
започнала да тече новата 5 годишна давност за вземанията.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
3
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до постановяване на тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. От този момент съгласно постановките на
т. 10 от същото в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но давността не се спира.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 26.06.2015 г., с
които да е прекъснал давността и към датата на предявяване на иска – 27.07.2021г. е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за принудително събиране
на вземането. Молбата на ищцата от 22.08.2018 г. не представлява признание на
вземането, годно да прекъсне давността.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ и такса по ТТР към ЗЧСИ в размер на 74 лв.
и 360 лева - адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 360 лв., при
минимален размер от 300,00 лв. без ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., с оглед фактическата и правна сложност на делото, се явява
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИН. ПР. ХР. , ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „С.”№ *** като наследник по закон на Е.Е.П.q НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност на правото на
4
принудително изпълнение сумата в размер на 752,92 лева – главница за доставка на
ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 17.12.2012г. до 13.08.2014г. и сумата от 61,65 лв., мораторна лихва за
периода от 01.03.2013 г. до 01.10.2014г., за които е издаден изпълнителен лист от
04.03.2015г. по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд и образувано изп. дело №
*** г. при ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на ИН. ПР.
ХР., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.”№ 30Б сумата в размер на 434
/четиристотин тридесет и четири/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5