Р Е Ш Е Н И Е
№ 641
27.07.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
Петър Вунов административно дело № 166 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.Б.Б., чрез адв. М.П. от САК, срещу Заповед № 513з-154/09.01.2023 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят навежда
доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като бил постановен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречал
на материалния закон и не бил съобразен с неговата цел. Твърди се, че дисциплинарната
му отговорност била ангажирана за допуснато дисциплинарно нарушение, касателно
неизпълнение на задължения от специфичната му длъжностна характеристика „да контролира дейността на групата, свързани с
безопасността на движение и да оказва помощ и контролира прилагането на АНД на
групата в предвидените от закона случаи, при установяване на административни
нарушения“
върху дейността на мл.автоконтрольори П. С. и Л. Т., прието за дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения“, субсумиращ състав
на „неупражняване на контрол на
подчинен негов служител“ по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Според дисциплинарнонаказващият
орган (ДНО) мл. автоконтрольори П.С. и Л.Т. на дата 24.03.2022 г., около 00:10
часа, в гр. София, при проверка на Г. С.като водач на лек автомобил с peг. № С******* и на пътника в него, при
констатирането на отнето българско СУМПС и представено от него валидно
чуждестранно СУМПС от Конфедерация Швейцария, издадено на дата 15.06.2021 г.,
не извършили проверка в АИС „Граничен контрол“ за негови задгранични пътувания
с оглед установяване били ли са налице условия за придобиване на
правоспособност в Конфедерация Швейцария, като по този начин не упражнил
контрол над подчинени. От разпоредбите на чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 161,
ал. 1, т. 5 ЗДвП следвало, че представеното СУМПС нямало ограничение за
ползване на територията на Република България от български гражданин, като
определеният тримесечен срок от датата на влизането в страната не се отнасял за
чуждестранно национално свидетелство от Конфедерация Швейцария, ползвано от
български гражданин, поради което служителите нямали изначало задължението да
извършват проверка за пътуванията на такъв водач за напускане и влизане през
ГКПП на Република България. Отделно от това евентуална проверка за наличие на
данни за влизане на лицето и излизане на лицето чрез АИС „Граничен контрол“ в
много случаи би могла да бъде непълна с оглед чл. 21 на Договора за функциониране
на Европейския съюз и доколкото осъществяващият граничен контрол бил по оценка
на риска, което предполагало непълни данни за евентуално напускане/влизане на
територията на Република България назад във времето от всяко едно лице през
2022 г. В случая ДНО игнорирал и обстоятелството, че действащата система "EUCARIS-RESPER“,
предвидена
за ползване от полицейските служители при извършване на полицейска проверка по
реда на чл. 62, ал. 6 от Инструкция peг. № 81213-749/20.10.2014 г. за пътен
контрол касаела възможност за извършване на справки за валидността на СУМПС,
издадени единствено от други държави - членки на ЕС, като ноторен факт бил, че
Конфедерация Швейцария не била държава членка на ЕС. Нещо повече, към
24.03.2022 г. тази система не била качена за ползване в служебните радиостанции
за отдалечен достъп (РСОД) на служителите на ОПП-СДВР. Към тази дата подобна
справка би могла да бъде извършена единствено чрез официално запитване от ДМОС
при МВР, което не можело да бъде извършено на момента, а и отговорът също
следвало да бъде получен по обратния път чрез ДМОС. Сочи се и че в ежедневната
служебна дейност служителите системно и многократно извършвали проверки на
подобни СУМПС, като в случая въпросното чуждестранно свидетелство било валидно,
което била установено в хода на проверката, като в периода от 14.02.2022 г. до
10.06.2022 г. приблизително над 20 полицейски служители от ОПП-СДВР спирали за
проверка като водач Г. С.и на никой от тях не било
възбудило съмнение за редовността му, както и не били извършили проверка в
АИС „Задгранични пътувания“ с оглед началната дата на издаването му -
15.06.2021 г. Поддържа се и че в случая било налице превратно упражняване на
власт от страна на ДНО в нарушение на принципа на чл. 6 АПК, доколкото по време
на образуваната дисциплинарна проверка Министъра на вътрешните работи И. Д.
направил предварително изявление в национален ефир, че по повод назначената
проверка за действията на полицейските служители от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР по случая „С.“ щели да бъдат наказани всичките служители с различни по вид
и тежест дисциплинарни наказания. Така в качеството му на принципал
придал предварителна сила на бъдещия резултат от проверката с цел „прехвърляне
на риска“ и задоволяване на общественото мнение и оценка към Г. С.за станалото
тежко ПТП.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспорената Заповед № 513з-154/09.01.2023 г.
на Директора на СДВР и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на СДВР,
чрез процесуалния представител –юрисконсулт А. А. в писмен отговор, счита, че
тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това и моли да бъде оставена
без уважение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
144 АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От Доклад рег. №
4575р-1768 от 31.08.2022 г. на комисия при Дирекция „Инспекторат“ на МВР се
установява, че е извършена проверка в СДВР и други структури на МВР, в
изпълнение на МЗ № 8121з-870/07.07.2022 г., на правомерността на действията на
полицейски служители при извършени проверки, водени преписки и разследвания,
свързани с Г. С.– извършител на тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП) в
гр. София на бул. „***“ на 05.07.2022 г., вкл. проверка по сигнал вх. №
489700-5429/11.07.2022 г. на Фондация „Антикорупционен фонд“ за поставяне на
същия в привилегировано положение от полиция и прокуратура, предвид дадени от
него свидетелски показания срещу организирана престъпна група за
разпространение на наркотични вещества. В
т. 2.4. от доклада е описан случай от 24.03.2022 г., в 00,10 часа, в гр. София
на бул. „***“, при който П.С. и Л. Т.- младши автоконтрольори от ОПП-СДВР, в
присъствието на прекия им ръководител ст. инспектор Г.Б., са извършили проверка
на Г. С.като водач на лек автомобил с рег. №*******и на пътника в него
автомобила. Според комисията, към момента на проверката Г.С.е бил
неправоспособен водач, която информация е била налична в РСОД, но въпреки това полицейските
служители не са констатирали, че е загубил правоспособност по реда на чл. 157,
ал. 4 ЗДвП и не е възстановил правата си по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, поради
което към момента на проверката е бил неправоспособен водач. Служителите не са
извършили справка в АИС „Граничен контрол“ на лицето, за да установят дали
същото е придобило правоспособност в Швейцария, нито са съставили АУАН на
водача, с което не са изпълнили изискванията на т. 2 от МЗ №
8121з-1229/01.10.2021 г. и задълженията си по чл. 39, ал. 1, т. 4 от Инструкция
№ 8121з-749/2014 г. спрямо водача Г.С.в нарушение на чл. 150 ЗДвП, като е
допуснат да управлява МПС като неправоспособен водач. Прието е, че в случая са
налице данни за извършени нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 1-2 ЗМВР, чието
установяване е от компетентността на директора на СДВР като ДНО по чл. 204, т. 3 ЗМВР.
Със
Заповед № 513з-8231 от 26.09.2022 г. на Директора на СДВР, изменена и допълнена
с негови Заповеди № 513з-8851/14.10.2022 г. и № 513з-9671/09.11.2022 г., на
основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка за изясняване
на постъпили първоначални данни и установяване на посочени дисциплинарни
нарушения, извършени от служители на СДВР, изнесени в Доклад рег. № 4575р-1768
от 31.08.2022 г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ - МВР. В т. 9 от заповедта е
описано поведението на Г.Б.Б. при проверката на 24.03.2022 г., в 00,10 часа, на
Г.С.и е прието, че са налице предварителни данни за извършено нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, алт. 1 ЗМВР
– неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи, и т. 2 -
неизпълнение на служебните задължения. Със същата заповед проверката е
възложена на комисия, която да запознае уличените служители с нея, да разясни
правата им по чл. 205, ал. 3 и ал. 5, и чл. 207, ал. 8 ЗМВР и да изготви
писмена справка за резултатите в тримесечен срок. Г.Б.Б. е запознат срещу
подпис с първата горепосочена заповед на 06.10.2022 г.
Със справка рег.
№ 513р-113835 от 21.11.2022 г. на назначената комисия е установено същото
поведението на Г.Б.Б. при проверката на 24.03.2022 г., като е направен извод,
че той не е констатирал, че Г.С.е загубил придобитата правоспособност да
управлява МПС по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и не е възстановил правата си по
реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, поради което към момента на проверката е
неправоспособен водач на МПС. Служителят не е извършил справка в АИС „Граничен
контрол“ на лицето, с оглед установяване налице ли е условието за придобиване
на правоспособност в Конфедерация Швейцария. Наличието на тези данни и
представянето на чуждестранно СУМПС е следвало да събуди подозрение у
полицейския служител и същият да положи необходимите усилия, за да изясни
всички факти и обстоятелства с оглед изпълнението на служебните си задължения и
реализирането на проверката в цялост. При наличие на тези първоначални данни и
при положение, че служителят е разполагал с възможността и с достъпа до
информация за задграничните пътувания на водача, за него е било възможно и
задължително да провери редовността на представеното му чуждестранно СУМПС.
Същото е с дата на издаване 15.06.2021 г., а видно от писмо рег. № 513р-102656
от 20.10.2022 г. по описа на СДВР, съдържащо справка за задграничните пътувания
на Г.С.за периода от 15.04.2021 г. до 05.07.2022 г., същият считано от
15.04.2021 г. до датата на издаване на швейцарското свидетелство за управление
на МПС – 15.06.2021 г. няма регистрирани излизания извън територията на
Република България. Това обстоятелство е следвало да породи съмнение у
проверяващия служител относно валидността и редовността на представения от
водача документ за правоуправление и той да предприеме последващи действия по
компетентност. Дори и да се приеме, че справката за задграничните пътувания на Г.С.е
възможно да не е изчерпателна, то служителят е могъл да изготви докладна
записка за извършване на последваща проверка или да бъде потърсено съдействието
на дежурна оперативна група, която да проведе необходимите процесуални действия
по установяване истинността на представеното СУМПС. Липсата на каквото и да е
поведение от страна на служителя на МВР в насока установяване истинността на
представеното чуждестранно СУМПС правела извършената проверка до голяма степен
формална, без изясняване на всички данни и обстоятелства по случая. В случая,
не е било изпълнено задължението за извършване на проверка за валидността на
СУМПС, като в тази насока не са били приети никакви действия и не са били
извършени съответните справки. Проверката на данните за водача, съпоставката им
с криминалистическите му регистрации, отнетата правоспособност и извършването
на справка за задгранични пътувания би имала за резултат надлежно изпълнение на
вмененото от инструкцията задължение и пълноценна реализация на проверка на
свидетелството за управление, което би имало за резултат констатиране на
неистинността на представения документ, както и последващо преустановяване
нарушението по ЗДвП на водача. Предвид нереализирането на полицейските
правомощия в пълнота, този дължим резултат е останал нереализиран, като на още
по-силно основание не му е потърсена съответната наказателна отговорност във
връзка с неистинското СУМПС. Посочено е още, че Г.Б.Б. - ВПД началник 01 група
„Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на
02 с-р при ОПП-СДВР не е предприел действия за извършване на контрол върху
дейността на горепосочените подчинени нему служители, свързана с осигуряване на
безопасността на движението и осъществявано на административно-наказателната
дейност. По този начин не е изпълнил свои основни служебни задължения, вменени
в специфичната длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „да
контролира дейности на групата свързани с безопасността на движението“ и „да
оказва помощ и контролира прилагане на АНД на групата в предвидените от закопа
случаи, при установяване на административни нарушения“, вследствие на което е
допуснато, при извършени от негови подчинени служители проверки на Г.С.като
водач на МПС, да не установят неправоспособността му като водач и да не
предприемат мерки за санкционирането му за това нарушение. Прието е, че са
налице данни за извършени от ръководен служител дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения,
произтичащи от длъжностната му характеристика, за което съгласно чл. 200, ал. 1 ЗМВР следва да се наложи наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, в какъвто
смисъл е и предложението комисията.
Със Заповед рег.
№ 513з-154 от 09.01.2023 г. на Директора на СДВР, на основание чл. 204, т. 3,
чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, на Г.Б.Б.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. ДНО е възприел изцяло описаната в справка рег. №
513р-113835 от 21.11.2022 г. фактическа обстановка и дадената там правна
квалификация.
На 17.01.2023 г.
оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис, а жалбата му срещу нея
е подадена чрез органа на 30.01.2023 г.
В
административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като
доказателства още: кадрова справка рег. № 513р-96612/05.10.2022 г. за
професионалния стаж, заеманите длъжности, награди и наказания в МВР на старши
инспектор Г.Б.Б., специфичната длъжностна характеристика за заеманата от него
длъжност „Началник на група“ в група „Специализирана група за контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 с-р при ОПП-СДВР, протокол за
запознаването му с подробно описани административни актове, покани за запознаване
със Заповед № 513з-8231 от 26.09.2022 г. на Директора на СДВР, справка рег. №
513р-113835 от 21.11.2022 г. и с всички материали по образуваната срещу него
проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за даване на писмени обяснения, като са му
разяснени правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, както и негови сведения по случая.
От приетото в
хода на съдебното производство писмо рег. № 43320-48960 от 28.04.2023 г. на Началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР се установява,
че Г.Б.Б., П. С. и Л. Т. нямат достъп до система EUCARIS-RESPER, а и тя не е качена за ползване на служебните РСОД. Служителите нямат възможност да проверят на пътя
валидността на чуждестранно СУМПС, особено след 17.30 часа, като такава
проверка може да бъде направена през работно време в Главна дирекция
„Национална полиция“. Към 24.03.2022 г. старши инспектор Г.Б. не е имал достъп
до РСОД, като такъв му е предоставен със Заповед рег. № 513з-2963/07.04.2022 г.
На 24.03.2022 г. те не са имали възможност да проверят издаденото СУМПС от
Конфедерация Швейцария. Чрез РСОД служителите са могли да направят справка за
правоспособността на лицето Г. К. С., каквато е и била извършена, но тъй като
същият е представил СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария и поради споразумение
с Европейския съюз, е могъл да управлява на територията на Република България с
издаденото СУМПС. Изяснява се и че при извършващи се проверки на документите на
чуждестранни водачите на МПС по време на изпълнение на служебните си задължения
на пътя, служителите не винаги могат да установят неистинско СУМПС или СРМПС
поради високото качество на фалшификатите. Обстоятелството, че едно лице;
е загубило правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, не е пречка при
определени условия да придобие правоспособност в друга държава, стига да е
изпълнило условието, че едно и също лице може да притежава само едно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава -
членка на Европейския съюз. Служителите нямат достъп за АИС „Граничен контрол“
и не им е предоставяна парола. Справка за граничен контрол на дадено лице може
да бъде извършена чрез ОДЧ. Служителите не разполагат и с достъп до криминалистическите
регистрации. Издаденото СУМПС от Конфедерация Швейцария на Г.С.не е било
обявявано за неистински документ.
По делото са
събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да
обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен
спор.
От показанията на свидетеля М. Г. Г. се установява, че при извършваните на пътя проверки служителите в отдел „Пътна полиция“ при СДВР няма как да установят дали представеното им СУМПС от друга държава е истинско, освен ако видимо не прилича на такова. При съмнение за това, те се обаждат на ОДЧ и от там се прави справка чрез Главна дирекция „Национална полиция“, но това може да се случи само в работно време, т.ч. до 17,00 часа и то за някои държави. За валидността на СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария, справката става чрез писмено запитване до ДМОС и отговор от същата, поради което на практика при проверка на пътя няма как да се установи.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на писмо рег. № 43320-48960 от 28.04.2023 г. на Началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР, и не се опровергават от други такива.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от материално, териториално и персонално
компетентен орган, a именно
Директора
на СДВР, с оглед разпоредбите на чл. 204, ал. 4, във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т.
3 ЗМВР, представеното удостоверение рег. №
513р-20548/23.04.2022 г. от Началник
на 01 сектор към отдел „Човешки ресурси“
при СДВР и доколкото Г.Б.Б. е ръководен служител в СДВР.
Същият се е
произнесъл в изискуемата писмена форма, като заповедта
съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, а именно: извършител;
място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Обективираните
в нея мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми.
Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Oт приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в
производството пред административния орган, се установява, че дисциплинарното
производство е започнало в хипотезата на чл. 208 ЗМВР, т.е. без издаване на
нарочна заповед поради наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение
по чл. 198 - 202 от с.з., за изясняването на които е разпоредено извършването
на проверка с определен срок за нейното приключване, като са спазени
изискванията на чл. 206, ал. 1 и ал. 4, както и на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Освен
това служителят е бил поканен срещу подпис да се запознае Заповед № 513з-8231
от 26.09.2022 г., изменена и допълнена със Заповеди № 513з-8851/14.10.2022 г. и
№ 513з-9671/09.11.2022 г. на Директора на СДВР, справка рег. № 513р-113835 от
21.11.2022 г. и с всички материали по образуваната срещу него проверка по чл.
205, ал. 2 ЗМВР. Безспорно е и че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР,
както и че при определяне на вида и размера на
наказанието са обсъдени тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на служителя по време на службата.
Според настоящия
съдебен състав оспорената заповед,
обаче, е в несъответствие с материалния
закон.
От разпоредбите
на чл. 151а ЗДвП, според който лицата, притежаващи свидетелство за управление,
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, могат да управляват МПС на територията на Република
България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната
категория, определени в чл. 151, и на чл. 151, ал. 7 ЗДвП, според който едно и
също лице може да притежава само едно СУМПС, се налага извод, че според
действащото ни законодателство няма пречка български гражданин да управлява МПС
със СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария, независимо от изгубената и
невъзстановена правоспособност в Република България. От разпоредбите на чл. 161, т. 5 ЗДвП, според който СУМПС,
издадено от Конфедерация Швейцария, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, и на чл. 162 ЗДвП, според който
българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната, пък следва, че този срок не се отнася за български гражданин с
валидно СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария. По делото не се спори, че
представеното от Г.С.СУМПС от Конфедерация Швейцария е било в срока на
валидност и редовно от външна страна, а видно
от писмо
рег. № 43320-48960 от 28.04.2023 г. на
Началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР, то не е било обявявано за неистински
документ. При това положение проверяващите служители не са имали основание да
извършат допълнителни проверки за неговата редовност. От горепосочената справка
и от кредитираните показания на свидетеля М. Г. Г. съдът приема за установено и
че към датата на процесната проверка служителите не са имали достъп до система EUCARIS-RESPER, респ. реална възможност
да проверят
валидността на СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария, при рутинна проверка
на пътя след 17,30 ч., а и чрез служебните РСОД са могли да направят справка само за
правоспособността на лицето Г. С., каквато е и била извършена. Относно констатацията
в заповедта, че не
са извършили справка в АИС „Граничен контрол“ на лицето, с оглед установяване
налице ли е условието за придобиване на правоспособност в Конфедерация
Швейцария, следва да се отбележи, че такава проверка не би била изчерпателна,
доколкото след 01.01.2007 г. българските граждани се ползват от правото на свобода
на движение в Европейския съюз, поради което не би довела до сигурен и
категоричен извод за невъзможност лицето да е придобило правоспособност и СУМПС
в Швейцария, какъвто категоричен извод е необходим за целите на дисциплинарното
производство. Тук е мястото да се посочи и че в законов или подзаконов
нормативен акт не е предвидено задължение за служителя, да се увери в
неистинността на представен му документ, която проверка е различна от проверка
на срока на неговата валидност. Проверката за истинност е експертна, изисква
наличие на специфични знания и техника и не е сред задълженията по
осъществяване на контрол на пътното движение по приложение на Инструкция №
8121з-749/2014 г. Изложените по-нататък в оспорената заповед констатации, че наличните данни следвало да събудят
„подозрение у полицейските служители и същите да положат необходимите усилия,
за да изяснят всички факти и обстоятелства с оглед изпълнението на служебните им
задължения и реализирането на проверката в цялост“, и „…съмнение у проверяващите
служители относно валидността и редовността на представения от водача документ
за правоуправление и да предприемат последващи действия по компетентност“,
както и че „служителите са могли да изготви докладна записка за извършване на
последваща проверка или да бъде потърсено съдействието на дежурна оперативна
група, която да проведе необходимите процесуални действия по установяване
истинността на представеното СУМПС“, са изцяло хипотетични, оценъчни и
неконкретизирани, а и както се посочи по-горе, не следват от законов и
подзаконов нормативен акт. След като не съществува задължение за служителите „в
насока установяване истинността на представеното чуждестранно СУМПС“, не може
да се сподели изводът на ДНО, че „извършената проверка до голяма степен е формална,
направена без изясняване на всички факти и обстоятелства по случая“. Също важи
и за следните мотиви на обжалвания акт: „При проверката на данните за водача,
съпоставката им с криминалистическите му регистрации, отнетата правоспособност
и извършването на справка за задгранични пътувания би имало за резултат
надлежно изпълнение на вмененото им от инструкцията задължение и пълноценна
реализация на проверка на свидетелството за управление, което би имало за
резултат констатиране на неистинността на представения документ, както и
последващо преустановяване нарушението по ЗДвП от страна на водача. Предвид
нереализирането на полицейските правомощия в пълнота, този дължим резултат е
останал нереализиран, като на още по-силно основание не му е потърсена съответната
наказателна отговорност във връзка с неистинското СУМПС“.
От всичко
изложено до тук следва да се приеме, че в случая не е налице неизпълнение на
служебни задължения на подчинени служители на жалбоподателя при извършената от
тях на 24.03.2022 г. проверка на Г.С.като водач на МПС, свързани с установяване
неправоспособността му като водач и предприемане мерки за санкционирането му за
това. От установената липса на сочените като предикатни
нарушения от страна от младши автоконтрольорите П.С.и Л.Т. произтича и
несъставомерност на процесното вторично нарушение – неупражняване на контрол
над тях от старши инспектор Г.Б.. Ето защо не следва да бъде ангажирана неговата
дисциплинарната отговорност за вмененото му нарушение на основни служебни
задължения, произтичащи от специфичната му длъжностна характеристика.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата е основателна,
респ. оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да
бъде отменена.
С
оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил
изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК,
единствено в полза на същия следва да се присъдят
такива в общ размер на
810,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса и 800,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за
правна защита и съдействие от 27.01.2023 г. Своевременното
възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за
прекомерност на последното е неоснователно, тъй като то е много близо до
минималния такъв, определен в приложимия чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
750,00 лева, и съответства от една страна на фактическата и правна сложност на делото,
а от друга – на осъществената от процесуалния представител защита по него.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 513з-154/09.01.2023 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗМВР, на Г.Б.Б. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.П. от САК, сумата от 810,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл. 211 ЗМВР.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/