РЕШЕНИЕ
Номер 101 22.05.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
касационен състав, на десети май две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при
секретаря Цветелина Димитрова и с
участието на прокурор Георги Манолов
като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 397 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Националното тол
управление – специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес за изпращане на съобщения гр. Русе, ул. „Отец
Паисий“ № 5 срещу Решение №
580/31.08.2022 г., постановено по АНД № 840/2022 г.
на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление № 252/27.04.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Националното тол управление (НТУ) – специализирано звено на
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 179,
ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание същата разпоредба,
на В.П.Г., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 800 лева. Сочи се, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразно, поради което се иска
същото да бъде обезсилено,
респективно да бъде отменено и да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление. Според жалбоподателя не е налице съществено
противоречие и неяснота при описанието и правната
квалификация на нарушението. Посочва, че тези правни изводи на въззивната
инстанция са необосновани и
неправилни, направени при погрешно възприемане на описаната в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) фактическа обстановка, както и
при недостатъчно цялостен, пълен и задълбочен анализ на кредитираните писмени и
гласни доказателства и аргументи, което е довело до постановяването на решение,
противоречащо на материалния закон и съответно до
отмяната на едно законосъобразно и правилно НП. Излагат се доводи относно спазването на нормите на ЗАНН
при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Изразяват се разсъждения относно правилната
квалификация на деянието, което представлява незаплащане на пътна такса, като подробно е разгледан
механизма, по който се реализира заплащането. Счита, че въззивният съд погрешно е възприел, че изписаната дума „НЕ“ в графа „обяснения и възражения“ може да се тълкува или че лицето е отрекло
то да е управлявало превозното средство, или че няма възражения по
констатациите в акта. Твърди, че съставът на нарушението и неговият извършител са установени
безспорно от административнонаказващият орган. Сочи още, че неправилно районният съд не е уважил
направеното възражение за прекомерност на поисканите разноски за адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт З.С., която поддържа жалбата на
основания, изложени в нея. Представя писмени бележки в допълнение на аргументите, изтъкнати в
касационната жалба и срещу подадения писмен отговор от насрещната страна, както и съдебна практика
за сведение на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и за двете инстанции, като възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение на касационния ответник.
В проведените
съдебни заседания на 12.04.2023 г. и на 10.05.2023 г. процесуалният представител
на касационния жалбоподател ангажира писмени доказателства относно
правното положение на ответника във въззивното производство, който в настоящото
касационно производство е жалбоподател, както и съдебна практика за сведение.
В последното
по делото съдебно заседание юрисконсулт С., в качеството си на процесуален
представител на директора на НТУ-АПИ ангажира писмени бележки, в които излага
подробни аргументи във връзка с направеното искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение относно заплащане на дължима тол такса за пътни превозни средства (ППС) с обща технически допустима максимална маса на пътния
състав над
3,5 тона; квалификацията на установеното административно нарушение и
доказателствата в тази връзка; извършителят на нарушението и установяването му
в конкретния случай; отговорността на водача на ППС и
на собственика на ППС; разглеждане на понятията тол данни и тол декларации;
мястото и времето на извършване на нарушението и неговото установяване и други. Изложени са
искания и възражения във връзка с определяне на разноските. Поддържа се претенцията за отмяна на обжалваното съдено решение и
присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът – В.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, уведомен в условията на чл. 138, ал. 2 АПК, не
се явява и не се представлява. Представя писмен отговор вх. № 5189/29.12.2022 г. Счита касационната жалба за неоснователна и недоказана, като иска от съда да остави същата без уважение и постанови
решение, с което да остави в сила първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен, постановен в съответствие с
императивните правила на материалния закон, при недопускане на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и при съблюдаване на целта на закона. Твърди, че в процесната жалба
не се излагат и не се обосновават основания, на които
следва да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение. Поддържа основанието, на което е отменено процесното наказателно
постановление - съществено противоречие и неяснота при описанието и правната квалификация
на нарушението, допуснати както в АУАН, така и в НП. Категорично твърди, че адресат на задължение за
плащане на тол такса не е
водачът, нает от превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на
управляваното МПС или съответното ползвател/ наемател
на същото.
Релевира довод, че след като не е установена самоличността на нарушителя, административнонаказващият орган е бил длъжен да прекрати
административнонаказателното
производство съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗАНН с мотивирана резолюция. Счита, че липсата на възражения от страна на водача при съставянето на АУАН не е
достатъчно доказателство, че същият е осъществил вмененото му нарушение. Излага съждения относно
разликата в понятията тол данни и тол декларации, както и
относно и отговорността на националния доставчик на
услуги. Посочва, че съгласно чл. 179, ал. Зг от ЗДвП възниква задължение за административнонаказващият
орган е да установи дали камионът е оборудван с бордово устройство и респективно неговата
изправност. Разглежда действията на актосъставителя – служител на Агенция „Митници“, като счита,
че същите са незаконосъобразни и опорочават съставения АУАН изначално. Цитира като съдебна практика множество
решения на районни и административни съдилища в страната. Счита, че касационният жалбоподател
неправилно оспорва размера на присъдените разноски в подадената касационна
жалба, като
е следвало да стори това още пред първата инстанция.
Касационният ответник е представил молба вх. №
1492/11.04.2023 г., с която иска да
се даде ход на делото, като поддържа представения
писмен отговор на касационната жалба. Изразява становище по съществото на спора, като отново защитава вече заявената
теза, че самоличността на нарушителя не е установена в хода на
административнонаказателното производство, поради което
наказващият орган е бил длъжен да прекрати производството с мотивирана
резолюция на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. В тази връзка цитира
многобройна съдебна практика. Оспорва твърдението на касатора, че не е установено изминатото
разстояние, като се позовава на липсата на нарушение чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Релевира се
аргумент, че между словесното описание на нарушението и числовото изражение на
правните норми съществува
несъответствие. Счита за
съществен порок на наказателното постановление използване
на данни за време и място на нарушението от техническото средство заснело нарушението, защото за същото не е предвидено да
бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка. Иска касационната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана, както и да се остави без
разглеждане заявеното от касатора оспорване в частта относно присъдените
разноски като недопустимо.
По делото е постъпила молба
вх. № 1812/04.05.2023 г. от В.Г. като касационен
ответник, в която заявява, че желае да се даде ход на
делото в негово отсъствие и поддържа „подадената пред Вас жалба“. Настоящият съдебен състав приема, че е налице грешка при
писането на молбата, като всъщност
молителя поддържа представения отговор на касационната жалба, както и представената на 11.04.2023 г. писмена молба. Иска се отхвърляне
на касационната жалба и присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита касационната жалба за основателна по причина, че не
са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон при издаване на
наказателното постановление. Посочва, че
решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Съдът намира за
необходимо преди да изложи мотиви по съществото на
спора, да направи следното уточнение:
Предвид
постъпилата молба вх. № 1814/04.05.2023 г. от касационния жалбоподател касационният
състав приема, че касационната жалба в случая е подадена от надлежна страна, на
която понастоящем е делегирано правомощието на административнонаказващ орган -
директорът на Национално ТОЛ управление. При съобразяване мотивите към т. 2 на
Тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. на ВАС по т.д. № 4/2019 г. на ВАС,
разпоредбата на чл. 153, ал. 3 АПК следва да се тълкува като отнасяща се до
всеки случай на отнета компетентност включително при прекратена делегация на
правомощия, каквато е допустима по силата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. Според последно
посочената разпоредба във връзка с чл. 47, ал. 1, буква „а” от
ЗАНН ръководителите на ведомствата и организациите могат да възлагат правата си
на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е
предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Такава възможност за делегация на правомощия като наказващ орган, изразяваща се
в правомощия за издаване на наказателни постановления е изрично предвидена в
чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. В конкретния казус първоначално правомощията на
наказващ орган са били делегирани на участника като ответник във въззивното производство
– началник отдел „Контрол и правоприлагане в ТОЛ управление“ към АПИ със
Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на УС на АПИ. Впоследствие,
със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. тази предходна заповед на председателя на
УС на НАП е изменена в частта по т. 1, като в раздел І думите „началник отдел
„Контрол и правоприлагане в ТОЛ управление“ към АПИ“ са заменени с думите
„директор на Национално ТОЛ управление“. В резултат на втората изменителна
заповед занапред са прекратени делегираните правомощия на наказващия орган - на
участвалия във въззивното производство такъв орган, а именно – началник отдел
„Контрол и правоприлагане в ТОЛ управление“ към АПИ. Тези правомощия, след
изменението са възложени на органа, подал касационната жалба – директора на
Национално ТОЛ управление. Поради това настоящият съдебен състав намира, че разглеждания
казус изцяло попада в хипотезата на чл. 153, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК и във
връзка с чл. 63в от ЗАНН. При това положение касационният съд дължи
конституиране на подалия касационната жалба орган, в качеството на касационен
жалбоподател – директора на НТУ -АПИ.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна по следните причини:
С Наказателно
постановление № 252/27.04.2022 г. В.Г. е санкциониран за
това, че като водач на пътно превозно средство (ППС) с
per. № ******; вид: влекач; марка и модел ДАФ ФТ95ХФ480; с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона; 5 бр. оси, на 09.11.2021 г., в 09:45 часа, по път 1-5, км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
управлявал посоченото ППС като за него не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението и нарушителя са установени на 23.11.2021 г. в 09:43 часа при пристигане посоченото ППС, управлявано от Г., в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост.
Като място на нарушението е
посочен път 1-5, км 25+914, за който се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно
нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението D120F8F577496F8AE053031F160A9AF8, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40342) - част от системата.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са самостоятелно основание за отмяна на НП. Според първата инстанция съществува
съществено
противоречие и неяснота при описанието и правната квалификация на нарушението,
допуснати както в АУАН, така и в НП. В мотивната част на решението е посочено,
че така описаното
нарушението, със съответната му квалификация не дават достатъчна яснота за
всички елементи от състава му, тъй като липсва посочване на правно дължимото
поведение от страна на наказаното лице, за което се твърди, че не е изпълнено,
в резултат от което не става ясно какво конкретно задължение било вменено на
жалбоподателя Г., в качеството му на водач на превозно средство, за което се
дължи заплащане на тол такса, за да бъде възможно безпротиворечиво да се
установи налице ли е неизпълнение на това задължение и в какво се изразява
деянието на нарушителя. Въззивната инстанция счита, че е налице материална незаконосъобразност
на обжалваното НП, изразяваща се във факта, че не е установено категорично
авторството на нарушението, т.е. не са събрани достатъчно доказателства, че
именно В.Г. е извършил нарушението на 09.11.2021 г. Съдът приема, че с изписването
на думата „Не“ в съставения АУАН, на практика водача Г. е направил възражение.
Въззивната инстанция счита, че съставения АУАН и издаденото НП се базират на
предположения, което е недопустимо поради което е отменил обжалваното НП.
Въззивната инстанция е приела, че в тези актове липсва посочване на правно
дължимото поведение на наказаното лице, което се твърди, че не е изпълнено, в
резултат на което от тях не става ясно какво конкретно задължение било вменено
на жалбоподателя, като водач на превозното средство – дали той не е изпълнил
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и в какво се
изразява осъщественото неизпълнение или не била закупена маршрутна карта за
използваната платена пътна мрежа.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са основателни, като всички те са свързани с
неизяснена фактическа обстановка, при която е извършено нарушението, както и с
неправилното ценене на събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП
предвижда, че водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лeва.
Според
настоящия касационен състав правилно е съждението на касатора, че
установяването на разстоянието, изминато по пътищата от платената пътна мрежа,
е неразривно свързано със заплащането на дължимата за това тол такса по смисъла
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Следователно, противно на приетото от въззивната
инстанция, не се касае до алтернативни задължения, които могат да бъдат вменени
на съответния субект, което да обосновава извод и за две алтернативно
съществуващи форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Напротив, съществува само едно задължение на деклариране на изминатото
разстояние по платената пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за
това тол такса, което задължение обаче може да бъде изпълнено чрез два способа
– чрез подаване на декларирани тол данни посредством съответните технически
средства и софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и
изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и заплащане на
така определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна карта за
предварително определения от ползвателя маршрут.
Другото
основателно възражение на касатора е, че и при двата начина на отчитане,
задължението за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса,
което категорично изключва възприетата от районния съд алтернативност на
изпълнителното деяние на нарушението. Следователно неправилен се явява
направеният от въззивната инстанция извод за допуснати в
административнонаказателното
производство процесуални нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Отговорността
за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда по аргумент на чл. 13
от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК събирането
на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава
инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е
необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице
винаги, когато от събраните доказателства могат да се направят разнопосочни
изводи относно предмета на доказване в административнонаказателното
производство, а именно извършено ли е вмененото на наказаното лице
административно нарушение. Неизпълнението на това задължение и постановяването
на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. В
този смисъл, след като е приел, че от ангажираните от наказващия орган доказателства
не може да се направи категоричен извод за авторството на нарушението районният
съд е бил длъжен по свой почин да събере доказателства за това кое е лицето,
управлявало процесното превозно средство на посочените в санкционния акт дата и
място. Не се спори между страните, че В.Г. работи по трудово правоотношение
като шофьор на тежкотоварен автомобил
при „Транс ню“ ООД, ЕИК *********, гр. Смолян. Предвид строгата документална
отчетност, на която подлежат превозните правоотношения и свързаните с тях
трудови правоотношения с водачите, то информация за това кое конкретно лице е
водач на превозното средство към определен момент се съдържа в съставяните
тахографски листи, респ. в информацията, записана в дигиталния тахограф и
дигиталната карта на водача, в пътните листи, в товарителниците, в издадени
командировъчни заповеди и др. под. Тези документи могат да бъдат изискани от
работодателя на наказаното лице, същият евентуално собственик/ползвател на
превозното средство и лицензиран превозвач, като въз основа на тях бъде
установено по безспорен начин кое е лицето, управлявало превозното средство на
09.11.2021 г. към момента на установяване на нарушението.
Като е достигнал до
изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като делото се върне на въззивната
инстанция за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предвид изхода на спора, съдът не дължи произнасяне по
заявените от страните по делото претенции за присъждане на
разноски. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция
следва да се произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени
в настоящото касационно производство – чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
580/31.08.2022 г., постановено по АНД № 840/2022 г. на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: