РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 40 от 27.09.2022 г., постановена по НОХД № 1292/2022 г., Пернишкият
районен съд е признал подсъдимия И. А. Е. – роден на *** в ***, с постоянен и настоящ
адрес: ***, понастоящем с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в ***, българин, с
българско гражданство, *** образование, неженен, във фактическо съжителство, работи
като ***, осъждан, с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 01.05.2022 г. в 17,58 часа, в
*** в аптека ***, намираща се в магазин ***, находящ се в *** отнел чужди движими вещи
– 1 бр. дамски портфейл от еко кожа, с размери 8/25 см., на стойност 32,00 лв., съдържащ
пари- сумата от 3 005,00 /три хиляди и пет/ британски лири, съответстващи на 7004,41
български лева към 01.05.2022 г. и пари - сума от 1 700,00 /хиляда и седемстотин/ лева,
всичко на обща стойност 8736,41 лева, от владението на собственика – С.Т.Г., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, а именно на „лишаване от свобода“ за срок от 10
години, увеличено на основание чл.24 от НК с една година, изпълнението на което не е било
1
отложено по реда на чл.66 от НК, с протоколно определение №3839/11.12.2013 г. по ЧНД
№5180/2013 г. на СГС, влязло в сила на 30.12.2013 г. за деянията по НОХД №4216/2012 г.
на СГС и НОХД №4234/2012 г. на СГС, за което престъпление на основание чл.196, ал.1,
т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“, вр.чл.58а, ал.1 от НК съдът го е осъдил на
„лишаване от свобода“ за срок от 2/ две/ години, което да се изтърпи ефективно при
първоначален "строг" режим.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Е. е осъден да заплати по сметка на ОД
МВР - Перник направените по делото разноски в размер на 444,90 лв. и е постановено
иззетото веществено доказателство CD диск с надпис Аптека ***, да остане по делото, до
изтичане срока на съхранението на същото, след което да се унищожи с него.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
подсъдимия И. Е., който моли да бъде изменена присъдата, постановена от Районен съд -
Перник, като бъде намалено наложеното му наказание до предвидения от закона минимум
за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 и същото
бъде редуцирано с осем месеца. Подсъдимият признава изцяло вината си и изказва
съжаление за случилото се, като сочи, че му се е родило бебе и иска да полага грижи за него.
Твърди, че въпреки лошото си съдебното минало е осъзнал грешката си и си е взел поука. В
заключение моли да му бъде намалено наложеното от първоинстанционния съд наказание.
В законоустановения срок не е постъпило възражение от Районна прокуратура –
Перник срещу депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник моли
да бъде оставена без уважение жалбата, тъй като счита постановената присъда за правилна и
законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия изразява становище в подкрепа на депозираната жалба,
като счита, че съдът неправилно е определил размера на наказанието над установения в
закона минимум. Счита, че съдът следва да намали наказанието с оглед разкаянието на
подсъдимия, като в допълнение посочва новонастъпило обстоятелство в живота му, а
именно – раждането на детето му.
Подсъдимият И. Е., в последната си дума към съда, моли наложеното му наказание да
бъде намалено, за да може да полага грижи за детето си.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно
заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, въззивният съд констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или
отменяне поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е разгледано по реда на Глава XXVII от НПК
при условията на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият И. Е. е признал изцяло фактите
2
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Установено е от фактическа страна по делото, че свидетелката С.Т.Г. живее със
съпруга си – свидетеля А. А. и децата си в гр. ***, ***. На 29.04.2022 г. същите сe върнали в
България, като отседнали в жилището си, находящо се в ***.
На 01.05.2022 г. свидетелите С.Г. и А. А. /неин съпруг/ с лекия си автомобил отишли
до магазин ***, намиращ се в ***, за да пазаруват. В 17.51 часа свидетелят А. А. останал на
касата в магазина за да заплати покупките, а свидетелката С. Г. влязла в аптека ***,
намираща се в същия магазин, за да закупи лекарства. Същата била облечена в черно на цвят
яке с бяла кожа на качулката и тъмен панталон. През рамо носела черна на цвят дамска
чанта, в която държала портфейла си - дамски, от еко кожа, с метална златиста на цвят
емблема върху него, с размери 8/25см., с три отделения. В портфейла си свидетелката
носела следните вещи: пари - 3005 британски лири и 1 700 български лева, лична карта на
нейно име, лична карта на името на дъщеря й М. А., СУМПС с контролен талон, дебитна
английска карта и английска здравна карта, издадени на нейно име. С. Г. взела от стелаж в
аптеката мехлем за мазане в бяла на цвят кутийка и отишла до касата, за да го плати.
Извадила от чантата портфейла си, извадила от него една банкнота, а от джоба на панталона
си взела монети, с цел да улесни аптекарката при връщане на ресто в банкнота. Портфейлът
й стоял рафта пред касата. След като заплатила мехлема, взела последния заедно с рестото
си и в 17.56 часа излязла от обекта.
Непосредствено след нея, в 17.56 часа на 01.05.2022 г. в аптеката влязъл подсъдимият
И. Е., който се разминал със С. Г.. Подсъдимият бил облечен с черен панталон, кафяво
разкопчано кожено яке и тъмен пуловер, а в ръка носел пълна торба със стоки от магазин
***. Доближавайки касата, същият видял портфейла на рафта, обърнал се по посока на
отдалечаващата се жена, а след това започнал разговор с аптекарката като показал и снимка
на телефона си. Малко след това прибрал телефона си във вътрешен джоб на якето, взел
портфейла от рафта, опитал да го сложи в торбата с покупки, но тъй като била пълна,
променил решението си и го пъхнал под своя пуловер. В 17.58 ч. подсъдимият Е. излязъл от
аптеката.
В същото време свидетелката С. Г. отишла до автомобила, в който вече я чакал
съпругът й. Оставила чантата и закупения мехлем на предната седалка в колата и преди да
се качи потърсила портфейла си, за да остави рестото, което държала в ръка. След като не го
намерила в чантата си, веднага се върнала в аптеката, спомняйки си, че го е оставила на
рафта пред касата, но не го намерила там. Тогава позвънила на свидетеля А. А., за да му
каже, че портфейлът го няма. След това подала сигнал в Първо РУ – Перник.
Във връзка с получения сигнал свидетелят М.Д.К. и С. А. – служители на 01 РУ
Перник отишли в аптека ***, намираща се в магазин ***, гр. ***. С протокол за доброволно
предаване от 05.05.2022г. свидетелят П.Б. предал диск DVD R с ръкописен надпис с черен
маркер „***“, съдържащ записи от видеоохранителната система в търговския обект за датата
3
01.05.2022г. При преглед на записите свидетелят М. К. и С. А. разпознали подсъдимия и на
11.05.2022 г. посетили адреса му. След проведен разговор за изясняване на случая И. Е.
предал на свидетеля М. К. портфейла, личните карти, издадени на свидетелката С. Г. и на
нейната дъщеря М. А., както и останалите документи - банкова карта, здрава карта, СУМПС
и талон към него. Паричните суми не върнал. На 02.08.2022г. предадените от подсъдимия
вещи били върнати на пострадалата срещу разписка.
За установяване на общата стойност на вещите, предмет на престъплението, в
досъдебното производство е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от която се
установява, че стойността на вещите възлиза на 8 736,41 лв. Вещото лице е посочило, че
установената стойност се равнява на 12,30 пъти MPЗ към инкриминираната дата. От
проведения следствен експеримент, обективиран в протокол от 07.06.2022 г., се установява,
че е възможно банкнотите и документите, посочени от свидетелката С. Г. да бъдат побрани
в портфейла.
В хода на производството е извършена и видеотехническа експертиза, въз основа на
приобщения към доказателствения материал по делото оптичен носител, съдържащ
презаписани видеофайлове от видео-охранителните камери, разположена в аптека ***,
намираща се в магазин ***, гр. ***. От заключението на вещото лице е видно, че върху
записаната на диска информация не са установени следи от манипулация/намеса. В
извлечените снимкови кадри е проследено движението в аптеката и действията на две лица
/условно означени като лице 1 и лице 2/ в часовия интервал от 17:51:50 часа до 17:58:30 часа
на 01.05.2022 г. При сравнение на извлечените фотокопия на лице №2, наблюдавано на
записите, с предоставените сравнителни образци /снимков материал за подсъдимия/, са
установени съвпадения в множество общи и частни признаци, въз основа на които
експертизата категорично приема, че на изследваните изображения на лице 2, извлечени от
предоставените видеозаписи, е заснето лицето И. А. Е..
Първоинстанционното производство е преминало по реда на чл. 371, т. 2 от НПК -
съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Районен съд – Перник е изпълнил законово
вменените си задължения по чл.372, ал.4 от НПК. Коректно са посочени и доказателствата,
подкрепящи стореното самопризнание и от които се установява този извод, а именно
показанията на пострадалата С.Г., показанията на свидетелите А. А. и М. К., писмените
доказателства, подробно изброени в описа към досъдебно производство №257/2022 по описа
на 01 РУ - ОД на МВР – Перник - протоколи за доброволно предаване, протокол за
следствен експеримент и албум към него, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, протокол за връщане на веществени доказателства, справка за съдимост с
приложени бюлетини за съдимост и протоколни определения; извършените съдебни
експертизи – оценителна и видеотехническа, както и вещественото доказателство - DVD.
Правилна, обоснована и кореспондираща с възприетата фактическа обстановка е
дадената от решаващия съд правна квалификация на престъпната дейност на подсъдимия
като престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. а от НК. Чрез
4
отнемането на процесните по делото вещи, подсъдимия е прекъснал фактическата власт на
собственика им – С.Г., и е установил своя такава, с което престъпният резултат е настъпил.
Настоящият състав възприема обосновката на първоинстанционния съд, че предмет на
кражбата могат да бъдат и забравени вещи. Налице е константна и непротиворечива
практика в тази насока, с която съдът се е съобразил, а именно постановление № 6 от
26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с постановление № 7 от 6.VII.1987 г.);
решение № 575 от 08.05.2014 г. по н. д. № 1861/2013 г. на ВКС.
Правилно РС-Перник е констатирал, че обсъжданото дотук деяние е извършено от
подсъдимия при условията на опасен рецидив, като е изложил достатъчно аргументи в тази
насока, които настоящата инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да
преповтаря.
Подсъдимият е осъществил деянието с "пряк" умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
предл. първо от НК. При кражба намерението за присвояване на вещта може да се
обективира в различни прояви. За да се прецени дали то е налице, трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства, определящи субективното отношение на дееца към
общественоопасните последици. ( в този смисъл решение № 59 от 25.10.1988 г. по н. д. № 55
/ 88 г., ОСНК). И. Е. несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на стореното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият безспорно е осъзнавал, че намиращия се портфейл в аптеката, на рафта пред
касата, принадлежи на друго лице. В допълнение, настоящият състав намира, че
подсъдимият дори е предположил на кое лице принадлежи, с оглед обстоятелството, че е
установил присъствието на свидетелката С. Г. в аптеката на касата пред себе си и при
забелязването на портфейла е погледнал към същата, която в този момент е напускала
обекта. Въпреки това, подсъдимият е отнел вещите с намерение противозаконно да ги
присвои, за което свидетелстват и извършените от него действия. След забелязване на
портфейла, подсъдимият е направил опит да го прибере в торбата, която носи, но в
последствие е решил да го прибере под блузата си. Последното действие безспорно
индикира за намерението му да скрие вещта, за да не бъде прекъснато установеното от него
владение над нея.
От изложеното дотук се установява, че са налице елементите от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. а
от НК, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Възраженията на подсъдимия, изложени в жалбата, са свързани с размера на
определеното наказание като се сочи, че същото е несправедливо. Настоящият състав
намира доводите за неоснователни.
За извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК законодателят
е предвидил наказание "Лишаване от свобода" от 2 до 10 години. Настоящият състав
намира, че при индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил отегчаващите и
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства като е достигнал до правилния
извод, че наказанието следва да бъде определено в размер близък до минималния, но не и
5
точно в този законоустановен минимум. Правилно съдът е приел, че личностната
характеристика на дееца сочи за висока обществена опасност и за наличие на упорство в
престъпните му действия, което се извежда от приобщеното по делото свидетелство за
съдимост. Видно от съдържанието на последното, подсъдимият е извършвал многократно
престъпления против собствеността и личността на различни граждани като спрямо И. Е. са
налагани различни по вид наказания, в по-голямата си част „лишаване от свобода“ с
различна продължителност. Именно това трайно престъпно поведение, изградено у
подсъдимия, и наличието на влезли в сила присъди преди извършване на настоящото
деяние, е дало основание и да се приеме, че деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Настоящият състав също намира, че справедливият размер на наказанието за
процесното деяние е в размер, близък до минималния. Основание за това дават
обстоятелствата, че степента на обществена опасност на престъплението не е висока,
механизмът на деянието не се отличава със специфики, както и че извършването на
деянието не е било планирано доколкото същото е осъществено в търговски обект, посетен
от подсъдимия по други причини, а не с цел извършване на кражба. От друга страна,
правилно първоинстанционният съд е приел, че наказание в минималния размер не
съответства на конкретното деяние, тъй като стойността на отнетите вещи е голяма, видно
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, и към настоящия момент вредите от
престъплението не са възстановени.
Възражението на подсъдимия Е., че настоящият състав следва да ревизира размера на
наказанието с оглед обстоятелството, че му се е родило дете, настоящият състав намира за
неоснователно. На първо място, първоинстанционният съд при определяне вида и размера
на наказанието, е приел и оценил като смекчаващо вината обстоятелството, че подсъдимият
е трудово и семейно ангажиран. Наличието на малолетни деца не може само по себе си да
обоснове необходимостта от определяне на по-ниско наказание за съответния извършител
на престъпление. Безспорно, наличието на деца, за които задължително следва да се полагат
грижи предвид крехката им възраст, би следвало да въздейства на подсъдимия в
положителна посока, към законосъобразно поведение, гарантиращо му възможността да
подпомага семейството си без риск да бъде приведен отново в затвора.
В допълнение, доколкото към инкриминирания момент действията на подсъдимия
попадат под хипотезата на опасния рецидив, това прави деянието му особено укоримо и
изключва извода за явна несправедливост на едно наказание, което е наложено много близо
до предвидения от закона минимум. В този смисъл настоящият състав не намира основания
за ревизиране на обжалваната присъда в частта относно вида и размера на наложеното
наказание.
Изложените съображения налагат единствения категоричен правен извод, който
фактите по делото позволяват, а именно, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, поради което
липсват основания за нейното изменяне или отменяне.
6
Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 40 от 27.09.2022 г., постановена по НОХД № 1292/2022 г. по
описа на Районен съд - Перник.
Решението не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по аргумент от
чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7