Р Е Ш Е Н И Е № 106
ПЛОВДИВ 21.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 234 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявен е иск от Е.А.Б., ЕГН ********** *** против „Ромекс Кар“ ЕООД –
н., с ЕИК *********, Благоевград, ул.“Астра“ № 10 с правна квалификация по
чл.694,ал.2,т.1 ТЗ във връзка с чл.270 КТ.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е
сключил Трудов договор от 17.09.2015 г. , вписан в ТД на НАП – Пловдив и НОИ –
Пловдив. По така сключения трудов договор на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение от
264 862,59 лв за периода м.10.2015 г. – м.10.2016 г. Дружеството е с
открито производство по несъстоятелност и ищецът е предявил вземането си, но то
не е било включено в списъка на приетите вземания. Подаденото от него
възражение е оставено без уважение. Вземането му е подлежало на служебно
вписване, а синдикът не е извършил проверка в счетоводството на несъстоятелния
търговец и в НАП, откъдето е могъл да установи, че претендираната сума е
начислена за изплащане, но не е изплатена. Твърди се, че вземането на работника
се приема служебно от синдика, но дори и да се приеме, че за него текат сроковете за предявяване на вземанията,
то съгласно разпоредбата на чл.688 ТЗ това вземане би могло да се приеме в
сроковете по чл.688 ТЗ. Трудовото правоотношение е прекратено, но за периода от
сключването на трудовия договор до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение му се дължи заплащане на положения труд.
Иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на „РОМЕКС КАР“ ЕООД – н., че Е.Б. има вземане в общ размер от
264 862,59 лв, произтичащо от Трудов договор № 0026/17.09.2015 г., ведно с
обезщетение за забава от момента на настъпване на датата за плащане на
съответното месечно трудово възнаграждение до окончателното изплащане както
следва:
-от 01.11.2015 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.10.2015 г. в размер на 598.32 лв ;
-от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.11.2015 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.01.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.12.2015 г. в размер на 598.34 лв;
-от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.01.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.03.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.02.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.04.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.03.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.05.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.04.2016 г. в размер на 374.39 лв;
-от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.05.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.06.2016 г. в размер на 2290.86 лв;
-от 01.08.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.07.2016 г. в размер на 2291.03 лв;
-от 01.09.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.08.2016 г. в размер на 2290.86 лв;
-от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.09.2016 г. в размер на 252 965.50 лв;
-от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.10.2016 г. в размер на 537.69 лв.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който се заявява, че искът е
допустим и основателен. Твърди се, че претендираното от ищеца трудово
възнаграждение е начислено, но незаплатено. Ищцата е полагала труд през целия
период на трудовото си правоотношение, но не е изплатено поради финансови
затруднения на дружеството.
Според чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане
на работника или служителя и на негови близки.
Надлежно оформената ведомост за получени от работника трудови
възнаграждения са единствените допустими доказателствени средства, чрез които
може да се установи извършеното плащане. Твърди се, че такива документи не са
съставени и работникът не е получил и не е получавал трудовото си
възнаграждение за посочения в исковата молба период.
Синдикът на дружеството А.А., участващ като страна в настоящото исково
производство на основание чл.694,ал.4 от ТЗ, дава становище
за основателност на иска, с аргумента, че синдикът служебно следва да приеме
вземанията, съставляващи трудово възнаграждение. В случая следва да се приеме,
че претендираното трудово възнаграждение е начислявано, но не е заплатено
поради липса на подписи на работника по ведомостите. Трудовото възнаграждение
след 15.10.2015 г., когато е открито производството по несъстоятелност, се
явява нововъзникнало вземане и съответно срок за тяхното предявяване няма и не
може да бъдат погасени поради незаявяването им в срок. Дружеството не е било с
прекратена дейност до 06.10.2016 г., когато е обявено в несъстоятелност.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
По допустимостта на иска:
От направена служебна справка в ТР се установява, че по отношение на
дружеството „РОМЕКС КАР“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност и
същото е обявено в несъстоятелност по т.д. 639/2014 г. по описа на Окръжен съд
- Пловдив. На 21.12.2017 г. е обявен Списък на предявени неприети вземания, в
това число и вземането на ищеца Б.. С Определение от 13.03.2019 г. по търговско
дело № 639/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив списъкът от 21.12.2017 г. е
одобрен, като по ч.т.д. № 796/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив е оставено без
уважение подаденото от ищеца възражение срещу списъка на неприетите вземания.
Това определение на Съда е обявено в ТР на 14.03.2019 г., исковата молба е
подадена по пощата с дата на пощенско клеймо на изпращане 21.03.2019 г., поради
което е спазен срокът по чл.694, ал.6 ТЗ. Доколкото искът е подаден от лице,
попадащо в обхвата на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ – кредитор с предявено неприето вземане,
направил в срок възражение против списъка на неприетите вземания, което не е
уважено и е спазен срокът по чл.694, ал.6 ТЗ, искът се явява допустим и следва
да се разгледа.
По
иска с правна квалификация чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ във
връзка с чл.270 КТ:
Между страните е
безспорно, че между ищеца Е.Б. и ответника „Ромекс Кар“ ЕООД –н. е сключен Трудов договор
№ 0026/17.09.2015 г., с който страните са се уговорили Б. да изпълнява
длъжността машинен инженер III-та категория труд при основно месечно трудово
възнаграждение от 600 лв, а уговореният срок на действие за договора е за
неопределено време, считано от датата 18.09.2015 г. В договора изрично е
удостоверено, че ищецът Б. е постъпила на работа на 18.09.2015 г.
С Допълнителни споразумения
№00001/18.09.2015 г. и №00002/18.09.2015
г. към Трудов договор № 0026/17.09.2015 г не се изменят уговорките на страните
по трудовия договор.
С Допълнителни
споразумения №00003/01.06.2016 г. и №00004/01.07.2016 към Трудов договор № 0026/17.09.2015 г се
изменя размерът на трудовото възнаграждение -
2 600 лв месечно.
Със Заповед №0037/07.10.2016 г., издадена от Ръководителя
на „Ромекс – Кар“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Б., считано
от датата 10.10.2016 г.
По делото не се
оспорва обстоятелството, че за периода от 18.09.2015 г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 10.10.2016 г., ищецът Б. реално е полагала
труд в ответното дружество на основание Трудов договор от 17.09.2015 г. , за
който период /м.10.2015 г. – м.10.2016 г./ са и начислени от работодателя
претендираните месечни трудови възнаграждения. В подкрепа на изложеното са представените по делото Разчетно - платежни
ведомости за всеки един месец, подписани от управителя на ответника П.Б..
Дължимото трудово възнаграждение за исковия период с оглед представените Разчетно - платежни ведомости след отчитане на
съответните удръжки е в размер на 264 862.59 лв общо за периода, като
следва да се посочи, че за м. септември 2016 г. освен трудовото възнаграждение
са включени и други начисления в размер на 252 965.50 лв - допълнително
материално стимулиране към работните заплати, за което е издадена Заповед №2/28.09.2015
г. от Управителя на „Ромекс – Кар“ ЕООД – П.Б..
С оглед установеното
Съдът намира, че е безспорно възникването на трудово правоотношение между ищеца
Б. и ответника за периода 17.09.2015 г. – 10.10.2016 г., като за този период на
ищеца Б. са начислени трудови възнаграждения в размер на 264 862.59 лв
общо.
Съгласно чл.4.2 от
трудовия договор трудовите възнаграждения е следвало да се изплащат еднократно
ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд и към
момента на изготвяне на списъците на приетите вземания е настъпил падежът за
всяко едно от дължимите месечни трудови възнаграждения.
В хода на
производството не се ангажират доказателства за изплащането на начислените трудови
възнаграждения, като ответникът чрез управителя Б. признава, че дължимото
трудово възнаграждение не е изплатено.
Предвид изложеното
Съдът приема, че претендираните от ищеца парични вземания, съставляващи трудови
възнаграждения в общ размер от 264 862.59 лв за периода м.октомври 2015
г.- м. октомври 2016 г., са дължими, поради което искът следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Доколкото трудовите
възнаграждения е следвало да се изплащат еднократно ежемесечно до 30-то число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд, то ответникът изпада в забава от
първо число на месеца, следващ месеца, в който трябва да се изплати трудовото
възнаграждение и поради това ще се присъди обезщетение за забава от първо число
на месеца, следващ месеца, в който трябва да се изплати трудовото
възнаграждение.
Съгласно
чл.694,ал.7 ТЗ при предявяване на иска не се внася предварително държавна
такса, а ако искът бъде отхвърлен разноските са за сметка на ищеца. В случая, с
оглед изхода от спора -уважаването на предявения иск, отговорността за
заплащане на държавната такса в размер на 2 648.63 лв следва да се понесе
от ответника.
Ето защо Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявеното и
неприето в производството по несъстоятелност на „Ромекс
Кар“ ЕООД – н., с ЕИК ********* по т.д.№639/2014 г. по описа на ОС-Пловдив вземане на Е.А.Б., ЕГН **********,*** по отношение на „Ромекс
Кар“ ЕООД – н., с ЕИК *********, Благоевград, ул.“Астра“ № 10 в общ размер 264 862,59 лв /двеста шестдесет и четири хиляди осемстотин
шестдесет и два лева и 59 ст/, произтичащо от Трудов договор № 0026/17.09.2015
г., ведно с обезщетение за забава от момента на настъпване на датата за плащане
на съответното месечно трудово възнаграждение до окончателното изплащане както
следва:
-от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.10.2015 г. в размер на 598.32 лв ;
-от 01.01.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.11.2015 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.12.2015 г. в размер на 598.34 лв;
-от 01.03.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.01.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.04.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.02.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.05.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.03.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.04.2016 г. в размер на 374.39 лв;
-от 01.07.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.05.2016 г. в размер на 598.32 лв;
-от 01.08.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.06.2016 г. в размер на 2290.86 лв;
-от 01.09.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.07.2016 г. в размер на 2291.03 лв;
-от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.08.2016 г. в размер на 2290.86 лв;
-от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.09.2016 г. в размер на 252 965.50 лв;
-от 01.12.2016 г. до окончателното изплащане върху неизплатено трудово
възнаграждение за м.10.2016 г. в размер на 537.69 лв
ОСЪЖДА
„РОМЕКС КАР“ЕООД-в несъстоятелност-гр.Благоевград,с ЕИК ********* да заплати на
основание чл.694, ал.7 ТЗ по сметка на Пловдивския Окръжен съд сумата от 2 648.63
лв /две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 63 ст/ държавна такса за
производството
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните
СЪДИЯ :