Решение по дело №183/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 41
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева
Дело: 20201700600183
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
Номер 4105.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Секретар:ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
Прокурор:Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600183 по описа за
2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 438 от 03.07.2019 г. по н.о.х.д. № 1020/2018 г., Пернишкият районен съд
е признал подсъдимия К. А. К. за невиновен в това, на *** г. в *** да е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил марка/модел „Форд Мондео“ с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,7 на хиляда, установено
по надлежния ред с протокол за съдебно-химическа експертиза № *** г. на
Военномедицинска академия, като е бил осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК по нохд №
01661/2016 г. на Районен съд-Перник, поради което и на основание чл. 304 НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1
НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от Районна
прокуратура-Перник, допълнен с изложение с вх. № 18453/12.08.2020 г. Поддържа се, че
присъдата е неправилна поради допуснато съществено противоречие на процесуалните
правила, изразяващо се в незаконен състав. Изложени са подробни съображения за
предубеденост на съдебния състав относно изхода по делото преди постановяване на
присъдата. Твърди се, че по отношение на състава на съда е било налице основание за отвод,
но искането на прокурора за отстраняването на състава на съда от разглеждане на делото е
оставено без уважение. Поради това се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав съгласно чл. 334, т.
1 вр. ал. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Алтернативно се иска присъдата да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият К. А. К. да бъде признат за
1
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал.
1 НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да му бъде наложено наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години и
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу протеста от
подсъдимия К. А. К. и от неговия защитник адв. А. В..
В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест и изложените в него
оплаквания. Позовава се на трайната практика на ВКС, че назначаването на токсикологична
експертиза с ретроспективен елемент е не само допустимо, но и задължително за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водач на автомобил, на когото е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, към
точния момент на управление на МПС. Намира приетата по делото експертиза за
обоснована и моли постановената първоинстанционна присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова с осъдителен диспозитив.
Защитата оспорва подадения протест. Твърди, че първоинстанционният съд е
постановил присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като е изложил и задълбочени мотиви.
Поради това счита, че присъдата е справедлива и пледира за потвърждаването ѝ.
Подсъдимият К. А. К. поддържа казаното от неговия защитник. Добавя, че полицаите
са му дали 45 минути за вземане на кръвна проба, той е отишъл в медицинското заведение в
14 часа и 30 минути и се е наложило да чака полицаите до 15 часа, за да бъде изследван. В
последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е било допуснато съществено
процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на оспорения
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия районен
съд, тъй като цялото съдебно производство и атакувана присъда са били постановени от
незаконен състав. Съгласно трайната практика на съдилищата разглеждането на делото от
незаконен състав представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
винаги е самостоятелно и абсолютно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК за
отмяна на постановения от този съдебен състав акт.
Забраната по чл. 29, ал. 2 НПК в състава на съда да участват съдии, които поради
обстоятелства, различни от формулираните в ал. 1, могат да се считат за предубедени или
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, не е произволна формулировка, а
гаранция за безпристрастно, а поради това и справедливо правосъдие по смисъла на чл. 6(1)
ЕКЗПЧ. Съгласно разработения от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) стандарт;
/Вж. обобщение на стандарта по делото Kyprianou v. Cyprus, решение на ЕСПЧ (Голяма
камара) от 15.12.2005 г., пар. 118-121, вкл. препратките към делата Piersack v. Belgium,
решение на ЕСПЧ от 01.10.1982, пар. 30, Hauschieldt v. Denmark, решение на ЕСПЧ от
24.05.1989 г., пар. 46-48./, поначало безпристрастността предполага отсъствие на
предубеденост в решаващия съдебен състав или отделни негови членове, като проверката за
това се извършва чрез прилагането на обективен и субективен тест, които се допълват. Чрез
обективния тест се търси разрешение на въпроса, дали извън личното поведение на съдията
съществуват установими факти, които да пораждат съмнение за неговата безпристрастност.
В този аспект, дори видимото изражение или начинът, по който изглежда конкретен факт
2
или проява от гледна точка на външния наблюдател, може да има значение за възникването
на съмнение. От решаващо значение обаче е то да бъде обективно оправдано. Чрез
субективния тест се цели изясняване на личното убеждение или интерес на конкретния
съдия по конкретното дело, като неговата безпристрастност следва да се презюмира до
доказване на противното. Оборване на презумпцията не е лесна задача, но като ориентири се
сочат две възможни ситуации. Първата е с функционален произход, когато личното
поведение на съдията не е под въпрос, но изпълнението на различни функции в съдебния
процес от същия човек, или наличието на йерархични или други връзки с друг участник в
производството, обективно оправдават съмненията за безпристрастност. Втората ситуация е
от личен характер и се извежда от поведението на съдията по конкретното дело (като
например отношението, проявено в процеса или от съдържанието на съдебното решение),
което може да обоснове легитимни и обективно оправдани съмнения.
Прилагайки горепосочения стандарт съобразно конкретиката на настоящия случай,
Пернишкият окръжен съд счита, че следва да проследи поведението на първоинстанционния
съдебен състав по време на цялото съдебно производство, както и свързаните с това факти:
В публично съдебно заседание, проведено на 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 1020/2018 г.,
Пернишкият районен съд, във връзка с направени от защитника на подсъдимия
доказателствени искания за представяне на копие от журнала на ЦСМП-П. за регистриране
на пациенти на инкриминираната дата *** г. и за отправяне на запитване до *** РУ-П. за
обаждания от дежурната част за периода от 14 часа и 15 минути до 14 часа и 30 минути на
същата дата до патрул, който да бъде изпратен в Спешния център по това време,
председателят на състава сам на себе си е задал въпроса: „по колко дела в П. за последните
две години е налице искане за преизчисляване на концентрация спрямо контролна проба?“
След този въпрос председателят е взел отношение към обстоятелствата по делото, като в
мотивите към определението си за уважаване на направените от защитата доказателствени
искания, е посочил, че на пътя е установена концентрация над 0,5 на хиляда, но под 1,2 на
хиляда, издаден е съответен документ, а лицето не е отведено от пътните полицаи директно
в съответното медицинско заведение. След тези мотиви са зададени още два въпроса:
„Тогава защо се иска преизчисляване? Заради забавяне и чие?“ Така поставените от
председателя въпроси демонстрират неговото отношение към повдигнатото обвинение в
хода на съдебното следствие, както и поставят под съмнение доказателствената стойност на
приетото по делото заключение на съдебнохимическата /токсикологична/ експертиза /л. 18-
21 от ДП/, по която вещите лица са извършили ретроспективно изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К. А. К. към 13 часа и 52 минути на ***
г.
В протокола от следващото съдебно заседание по делото, проведено на 21.11.2018 г.,
е отразено изявление на председателя на състава на ПРС, че „служебно се задължава само от
неговите дела да направи справка за релевантен период в другото болнично заведение, тъй
като химическите изследвания се извършват в две лечебни заведения- в токсикологична
лаборатория Военно-медицинска академия и една друга клиника, протоколи за заличаване
на конкретните лични данни на други лица и становището им дали съответстват пробите на
наредбата.“
Въпроси, свързани с поведението на полицейските служители и тяхното явяване на
инкриминираната дата в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за изследване на
подсъдимия, са зададени от председателя на първоинстанционния съдебен състав и в
съдебното заседание, проведено на 10.04.2019 г., във връзка с което ПРС е допуснал
преразпит на свидетелите Р. А. и И. И.-***, както и е допуснал разпит на свидетелката В. Д.-
*** в Спешно отделение в МБАЛ „Р. А.“-П..
В следващото съдебно заседание пред първата инстанция на 29.05.2019 г. след
приключване на съдебните прения, съдът е възобновил съдебното следствие и е дал
3
указания на прокурора и на защитата да представят данни кой и кога е съобщил на
подсъдимия да плати депозит за извършване на изследване на контролната кръвна проба.
Във връзка с дадените указания от прокурора при РП-Перник е подадена молба с вх. №
19345/02.07.2019 г., с която е направено искане за отвод на съдебния състав поради
предубеденост, като в приложение към молбата са представени листове с изписан саморъчен
текст със съдържание „или прокурорът не е чел досъдебното производство или крие един
съществен факт“.
В последното съдебно заседание по делото пред първата инстанция, проведено на
03.07.2019 г., ПРС е оставил без уважение искането за отвод на съдебния състав, като е
изложил мотиви, че председателят на състава е най-опитният съдия в целия съдебен район и
е дал препоръка „всеки да се занимава с това, което му е процесуална функция и е относимо.
По-добре наблюдаващият прокурор да гледа досъдебните си наказателни производства...“ В
мотивите към определението по искането за отвод са изложени и твърдения по отношение
на извършените действия по събиране на доказателства по досъдебното производство, които
съдържат оценъчен характер по отношение на работата на наблюдаващия прокурор.
Гореописаните действия на председателя на първоинстанционния съдебен състав
представляват обективни данни за външно проявена позиция, на базата на които се налага
извод, че съдът е бил предубеден. По начало, за да е налице незаконен състав, поради
проявена от него или негов член предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, е
необходимо да се констатират данни, които могат да включват действия от различно
естество на съдията или съдебния състав (включително и процесуални - свързани с хода и
движението на делото, приобщаване на доказателства и пр.). Същинската разлика между
тези действия, които дават основание за отвод на съда поради неговата предубеденост, и
тези, които се явяват основание за отмяна на съдебния акт поради пороци в процесуалната
му дейност, е, че чрез първите се демонстрира по обективен път недопустимо пристрастие
на решаващия орган, докато при вторите се касае за допустима от закона суверенна
преценка на същия този орган. В настоящия случай от всички извършени още в хода на
съдебното следствие оценки на доказателствата по делото, както и направени изявления от
председателя на състава по отношения на действията на прокурора при РП, участвал в
наказателното производство, може да се заключи, че поради лично пристрастие на
председателя на състава на съда, той е постановил атакуваната присъда.
Изтъкнатото процесуално нарушение, свързано с правото на справедлив процес от
безпристрастен съд, обосновава извод за необходимостта от отменяне на присъдата,
предмет на проверка в настоящото въззивно производство, и връщане на делото за ново
разглеждане на основание чл. 335, ал. 2 НПК. Разглеждането на делото от предубеден и
пристрастен съд е довело до постановяване на съдебен акт от незаконен съдебен състав по
смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК, което е съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.
Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание
(включително провеждане на ново разпоредителното заседание, доколкото същото е етап,
съставна част, от стадия на съдебното заседание), тъй като допуснатите на съдебната фаза
процесуални нарушения напълно опорочават проверяваната присъда. Това обстоятелство не
позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по
фактите. За да действа като "втора първа инстанция", въззивният съд трябва да има за база
годен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
С оглед на този основен извод, по принцип е безпредметно обсъждането на
останалите, релевирани в протеста оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост,
които възражения следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото.
По изложените дотук съображения и на основание чл. 335, ал. 2 НПК съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 438 от 03.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1020/2018 г. по
описа на Пернишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда от
стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5