Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№ 6325
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на 13 Септември 2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа, докладваното частно административно дело
№2180/2022г. и като обсъди:
Производството е по реда на чл.306 във връзка с чл.304 АПК.
Образувано е по молба/наименована жалба/ на П.В.С., с
която се търси ангажиране на административнонаказателна отговорност на
длъжностното лице – Главен директор/ГД/ на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“/ГДИН/ за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение №1348 от
11.07.2022г., постановено по адм. дело №2761/2021г. по описа на Административен
съд – Пловдив, I състав.
Твърди се, че с посоченото съдебно решение e отменена Заповед
№Л-1863/04.06.2021г. на ГД на ГДИН за преместване на С. от Затвора гр.София в
Затвора гр.Пловдив, но към датата на сезиращата молба, лицето продължава да е
на територията на Затвора гр.Пловдив.
В съответствие с изискването на чл.306 ал.3 АПК е
предоставена възможност на ГД на ГДИН – И.Л.Й.да даде писмени обяснения и
представи доказателства в 14-дневен срок от получаване на препис от молбата по
чл.304 АПК за изпълнение на съдебното решение.
В указания срок по делото е представена молба от ГДИН,
чрез юрисконсулт Т.Ч.. Констатира се обаче, че липсват представени
доказателства за представителната власт на юрисконсулт Ч. да представлява И.Л.Й.в
лично качество. До извод в обратната насока не води и представеното към молбата
пълномощно, доколкото същото касае представителството на ГДИН и ГД на ГДИН, а
не И.Л.Й.в качеството му на длъжностно лице, т.е. физическото лице, което е
страна в производството по чл.306 във връзка с чл.304 АПК.
Независимо от гореизложеното, към така депозираната
молба са представени: заверено копие на Заповед №Л-3361 от 11.08.2022г. на ГД
на ГДИН, с която в изпълнение на съдебно решение №1348 от 11.07.2022г.,
постановено по адм. дело №2761/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив
и на основание чл.62 ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода П.В.С. да бъде
преместен в Затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание с данни
за връчването й на лицето на 12.08.2022г. и заверено копие на Писмо рег.№233/21
от 18.08.2022г. от Началника на Затвора гр.Пловдив до Началника на Затвора –
София, с копия до ГДИН и Окръжна прокуратура – Варна, видно от което, на
основание Заповед на ГДИН №Л-3361/11.08.2022г. лицето П.В.С. се превежда за
доизтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а като приложения
към писмото са посочени досие, картон за свиждане, книжка за оценка на риска,
мед. картон, л.к., които не са представени.
Към преписката е приложено адм. дело №2761/2021г. по
описа на Административен съд – Пловдив, I състав, ведно с приложените към него
адм. дело №9736/2021г. по описа на ВАС, Трето отделение, адм. дело №2148/2021г.
по описа на Административен съд – Пловдив, I състав и адм. дело №6605/2021г. по
описа на Административен съд София-град, от които се установява следното:
Производството по адм. дело №2761/2021г. по описа на
Административен съд – Пловдив, I състав, е образувано по жалба на П.В.С. против Заповед №Л-1863/04.06.2021г.
на ГД на ГДИН за преместване на жалбоподателя от Затвора гр.София в Затвора
гр.Пловдив. Със свое решение №1348 от 11.07.2022г., Административен съд –
Пловдив, I състав е
отменил оспорената заповед и е оставил без уважение искането на адв.Георгиева
за присъждане на разноски. Така постановеното решение е окончателно и е влязло
в сила на 11.07.22г.
Със съобщение от същата дата препис от постановеното
решение е изпратен на ГД на ГДИН, като видно от разписката към него, същото е
редовно връчено на упълномощен представител на 01.08.2022г.
От приложените доказателства се установява, че на
11.08.2022г. ГД на ГДИН е издал Заповед №Л-3361, с която в изпълнение на
съдебното решение и на основание чл.62 ЗИНЗС, е наредил лишеният от свобода П.В.С.
да бъде преместен в Затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.
Мотивирано е, че лишеният от свобода С. е постъпил в Затвора гр.София на
13.12.2018г. и към момента изтърпява едно общо наказание в размер на 12 години
лишаване от свобода, определено по ВНЧД №1446/2019г. по описа на Апелативен съд
– Варна. В ГДИН е получена оперативна информация, съдържаща се в официален
документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, сочещ лишения от свобода С. като един
от подстрекателите и организатор на бунтове и масово неподчинение сред
затворническата общност. С оглед предотвратяването на конфликти и негативни
последствия, както и осигуряването безопасността и сигурността в Затвора
гр.София, е издадена Заповед №Л-1863/04.06.2021г., с която е наредено осъденият
С. да бъде преведен в Затвора гр.Пловдив за доизтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Лишеният от свобода е реализирал правото си да
оспори акта пред съответния административен съд по реда на АПК, за което е
образувано адм. дело №2761/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Постановено е окончателно съдебно решение №1348/11.07.2022г., с което се отменя
процесната Заповед №Л-1863/04.06.2021г.
Заповед №Л-3361/11.08.2022г. на ГД на ГДИН е сведена
до знанието на С. на 12.08.2022г., видно от надлежно отразяване върху нея. А
съгласно приложеното писмо с рег.№233/21 от 18.08.2022г., е стартирало
превеждането на лицето от Затвора – Пловдив в Затвора гр.София.
При така установеното от фактическа страна се формират
следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.304 ал.1 АПК, длъжностно
лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън
случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2 000 лева. Разпоредбата
вменява реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо длъжностно
лице за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт.
Следователно, необходимо е неизпълнението да е в резултат на виновно поведение
на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт. За да бъде
сторено това, следва да са налице трите кумулативни предпоставки на чл.304 ал.1 АПК, а именно: 1) влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административния орган;
2) изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписка на
задължения административен орган, с оглед узнаване на задължението, което
следва да изпълни и 3) неизпълнение на този съдебен акт от страна на
административния орган – адресат на дължимото поведение.
В случая съдът намира, че не са изпълнени
кумулативните предпоставки на чл.304 АПК спрямо длъжностното лице – ГД на ГДИН
– И.Л.Й., поради следното.
На първо място, с влязлото в сила съдебно решение №1348 от 11.07.2022г., Административен съд – Пловдив, I състав е отменил Заповед №Л-1863/04.06. 2021г. на ГД на ГДИН за преместване на П.В.С. от Затвора - София в Затвора -Пловдив. А съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, има конститутивно действие по аргумент от чл.177 ал.1, изр. 2 АПК и променя материалното административно правоотношение с обратна сила – отменя го от датата на издаване (ex tunc). Промяната в конкретния случай се изразява в отпадане на нареденото със Заповед №Л-1863/04.06.2021г. на ГД на ГДИН преместване на С. от Затвора гр.София в Затвора гр.Пловдив, поради което решението на Административен съд – Пловдив не създава конкретно задължение за ГД на ГДИН, чието санкциониране се иска. Впрочем, не създава задължения и на кое да е друго длъжностно лице. А както вече се посочи и по-горе, приложението на разпоредбата на чл.304 АПК изисква да е налице конкретно задължение за административен орган и това задължение да произтича пряко от диспозитива на съдебния акт и същевременно, отделно от това, за да породят задължение за административния орган, указанията, дадени в мотивите към съдебния акт, следва да имат конкретна насока за действията, които следва да се извършат, съобразно с тълкуването и прилагането на закона, прието в този влязъл в сила съдебен акт, каквото в случая се констатира, че липсва. С оглед на това, че не се установява да е налице една от кумулативните предпоставки по чл.304 ал.1 АПК, молбата на С. следва да бъде оставена без уважение.
Все в тази насока, и с оглед
наведените възражения от молителя, следва да се посочи, че влязлото в сила
съдебно решение, с което спорът е разрешен по същество, представлява годно
изпълнително основание съгласно разпоредбата на чл.268 т.2 АПК, която
разпоредба се намира в дял пети, който от своя страна е изключен от обхвата на
разпоредбата на чл.304 ал.1 АПК.
Независимо от гореизложеното и доколкото в конкретния
случай е допуснато предварително изпълнение на Заповед №Л-1863/04.06.2021г. на
ГД на ГДИН, т.е. С. е бил преместен от Затвора гр.София в Затвора гр.Пловдив,
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.301 АПК, предписваща, че когато
административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение,
административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако
това е невъзможно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин и ако
това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.
От събраните по преписката доказателства се установи,
че съдебното решение, за чието неизпълнение се търси ангажиране на административнонаказателна
отговорност на ГД на ГДИН, е влязло в сила на 11.07.2022г. и е стигнало до
знанието на ГД на ГДИН на 01.08.2022г., съответно в едномесечния срок от
узнаване за влязлото в сила съдебно решение, ГД на ГДИН е издал Заповед
№Л-3361/11.08.2022г., с която нарушеното право на С. е възстановено, т.е.
наредено е и на 18.08.2022г. е предприето превеждането му от Затвора -Пловдив в
Затвора гр.София. За пълнота на изложеното, е необходимо да се посочи, че
действията на ГД на ГДИН и постановените последващи актове, в т.ч. и в
изпълнение на съдебното решение представляват отделна административна дейност,
която на самостоятелно основание подлежи на съдебен контрол, а не се явява вече
последица от изпълнението или неизпълнението на съдебното решение на съда, за
да се преценя тяхното поведение за евентуалното им неизпълнение. В настоящото
административнонаказателно по характер производство няма как да се преценя дали
така издаденият административен акт съответства, т.е. изпълнява точно влязлото
в сила съдебно решение.
Поради горното, намирам, че към датата на
постановяване на настоящото разпореждане, не е налице влязъл в сила съдебен
акт, който виновно да не е изпълнен от ГД на ГДИН, което неизпълнение да е
основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност по реда
на чл.304 във връзка с чл.306 АПК.
Изложените до тук съображения налагат молбата, по
повод на която е образувано настоящото производство, да бъде оставена без
уважение.
Тъй като молбата не се уважава, то сезиралото
Председателя на съда лице няма право на жалба/така Определение №10468 от
9.08.2018г. на ВАС по адм. д. №4454/2018г., II о.; Определение №7043 от
29.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 6405/2018г., III о.; Определение №2514 от
27.02.2018г. на ВАС по адм. д. №2272/ 2018г., VII о. и Определение №137 от
4.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 14548/ 2017г., VIII о. и много други/, а с
оглед резултата, такова право няма и соченият за нарушител – Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – И.Л.Й..
Ето защо и на основание чл.306 ал.2 във връзка с
чл.304 ал.1 АПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ОСТАВЯМ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на П.В.С.,
с която се търси ангажиране на административнонаказателна отговорност на
длъжностното лице – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение №1348 от
11.07.2022г., постановено по адм. дело №2761/2021г. по описа на Административен
съд – Пловдив, I състав,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се
връчи на П.В.С. и на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – И.Л.Й..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: