РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Берковица, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221610100143 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Н. К. и И. Н.
Е. против Р. Г. С., В. П. Г., П. Н. Н., Г. А. А. и С. М. /неправилно посочен в
исковата молба с презиме Н./ Н. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба,
като производството е във фазата по допускането на делбата.
Искът е обективно кумулативно съединен с искане с правна
квалификация чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален
акт.
В хода на делото Р. Г. С. е починал и на негово място е конституирана С.
Р. Д..
Ищците Б. Н. К. и И. Н. Е. твърдят в исковата си молба , че с
ответниците са съсобственици на следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Б., одобрена със заповед РД 300-5-93/24.10.2003
г. на изп. директор на АК последно изменение от 02.11.2021 г. с адрес на
поземления имот: гр. Б., с площ 736 кв.м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план: 1137, кв. 95, парцел VIII, при съседи: .....,
1
ведно с построената в него
СГРАДА с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Б., одобрени със Заповед РД-300- 5-93/ 24.10.2003г. на изп.
директор на АК, последно изменение на КК засягащо сградата от 02.11.2021 г.
с адрес на сградата : гр. Б., разположена в ПИ .... ,със застроена площ 65.00
кв. м., брой етажи-1, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна.
Твърдят, че имотът е наследствен от К.И.И., починал на .... г.
Сочат, че единия от наследниците Р. Г. С. се е снабдил с констативен
нотариален акт за целия имот.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на имота
съобразно правата им и да отмени издадения в полза на Р. Г. С. констативен
нотариален акт до размера на правата му по закон.
С допълнителна молба ищците са посочили и дяловете, при които искат
да бъде допусната делбата, а именно:
за ищците Б. Н. К. и И. Н. Е. по 12/96 ид.ч. за всеки от тях;
за ответника Р. Г. – 24/96 ид.ч.;
за отвтеника В. П. – 6/96 ид.ч.;
за отвтеника П. Н. – 6/96 ид.ч.;
за ответника Г. А. – 12/96 ид.ч.;
- за ответника С. Н. – 24/96 ид.ч.
Твърди се, че в случай, че приложение намери разпоредбата на чл. 8, ал.
4 ЗН делбата следва да се извърши поравно между двете съребрени линии –
наследниците на майката Р.И. и наследниците на бащата И.Б., при права 4/16
ид.ч. за С. Н., по 2/16 ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за Р. Г. /който ще изключи
останалите наследници като по-близък роднина/.
Ответницата С. Р. Д. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок.
Същата оспорва иска и твърди, че е единствен наследник и едноличен
собственик на процесния имот, като се позовава на разпоредбата на чл. 8, ал. 4
ЗН.
Останалите ответници не са подали отговор и не вземат становище
по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения им по чл.
2
131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и
да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой
юридически факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви
са делбените права (квоти) на съделителите.
В тежест на ищците е да докажат наличието на съсобственост между
страните по отношение на имотите на посоченото основание, че същите
съставляват годен обект на делба и дяловете на страните в
съсобствеността.
С Констативен нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти № ..., том ..., рег. № ...., дело № .... г. на Е. П.-нотариус с рег. № .... с
район на действие РС-Берковица /л. 7 от делото/ покойният ответник Р. Г.
С. /на чието място в конституирана ответницата С. Р. Д./ е признат за
собственик по наследство от И.Б.И. на процесния поземлен имот с
идентификатор .... и построената в него сграда .....
При съставяне на констативния нотариален акт е представен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том ...., дело № ...... г. на
Р.М.И. – берковски районен съдия /л. 8 по делото/, с който И.Б.И. се
легитимира като собственик на поземления имот.
По делото е изискано и приложено нотариалното дело по съставяне на
констативния нотариален акт /л. 60-78/, в което се намира Удостоверение от
Община Б. /л. 68 делото/, съгласно което част от процесния поземлен имот с
идентификатор ......... е идентичен с част от имота описан в нотариалния акт, с
който И.Б.И. е закупил същия.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
3
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.”,
Предвид което така съставеният констативен нотариален акт в полза на
Р. Г. С., с който е признат за собственик на процесните имоти обвързва съда
до доказване на противното.
В случая ищците не успяха да докажат, че притежават права от имотите.
Това е така по следните причини:
Ищците не оспорват, че имотите са били собственост на И.Б. И., починал
на .... г., които след неговата смърт са били наследени от К.И.И., починал на
.... г.
Видно от представеното удостоверение за наследници на К.И.И. /л. 4-6
делото/ същият не е имал съпруга и не оставил наследници от първи, втори
или трети ред – не е имал деца, няма живи родители, няма живи възходящи
от втора или по-горна степен, не е имал братя и сестри.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-
близките по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-
далечния по степен.
Ищците обосновават правата си като низходящи наследници на Н.Б.И.,
починал на .... г. – брат на бащата на К.И.И. и негов чичо.
Тоест ищците се явяват първи братовчеди на покойния К.
От друга страна Р. Г. С. е брат на майката на К.И.И. и също негов чичо.
Тоест Р. Г. С. и възходящият на ищците Н.Б.И. са били в еднаква степен
на родство с покойния К.
Предвид което ищците не могат да изключат Р. Г. С. като наследник на
К., нито пък заедно с него да наследят К.
В случая правилото на чл. 8, ал. 4, изр. второ ЗН не може да намери
приложение, тъй като първи братовчеди и чичо /както е в настоящият
случай/ не могат да наследяват едновременно – наследява чичото, а първите
братовчеди, макар и низходящи, няма да наследят, нито ще изключат чичото,
тъй като възходящият им, както и чичото са роднини на наследодателя от
еднаква степен на родство.
В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в
4
Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК , с
което е прието, че „Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН намира приложение в случаите, в
които са призовани към наследяване в четвъртия ред роднини, намиращи се в различна
степен на родство с наследодателя, като законът не допуска сънаследяване, а изключва
конкуренцията в полза на по-близкия по степен. В приложното поле на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН
попадат случаите, в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на по-близък по
степен роднина не би могло да има конкуренция, защото възходящият на последния е от по-
близка по степен родство. Ако възходящият и другият роднина са били от еднаква степен на
родство правилото е неприложимо и низходящият на роднина, примерно от III степен на
родство, не би могъл да изключи друг роднина от III степен, защото и неговият възходящ не
би могъл да го изключи, тъй като не е бил от по-близка степен.“
В тълкувателното решение е обсъдена хипотеза идентична на
настоящата, като изрично е посочено, че в този случай „Правилото „низходящ на
по-близък по степен роднина“ не е налице, поради което разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2
ЗН е неприложима, КАТО ПЪРВИ БРАТОВЧЕДИ И ЧИЧО И ЛЕЛЯ НЕ МОГАТ ДА
НАСЛЕДЯВАТ ЕДНОВРЕМЕННО – наследяват чичото и лелята, а първият братовчед,
макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като
възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на
родство.“
Поради горните съображения така предявеният иск за делба следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Като естествена последица от неуважаването на иска и по аналогия на
разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и
искането за отмяна на издадения в полза на Р. Г. С. констативен нотариален
акт. От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на констативен
нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а
зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него
материално право. В настоящият случай отхвърлянето на иска за делба като
неоснователен и недоказан, обуславя отхвърлянето и на искането по чл. 537,
ал.2 от ГПК за отмяната на издаденият в полза на Р. Г. С. констативен
нотариален акт.
Относно разноските:
В производството за делба по правило разноските за адвокатска защита
остават за всяка от страните така, както са направени. Изключение е налице,
когато в производството се е развил спор относно наличието на
съсобственост, правата на съделителите в съсобствеността, начина на
5
извършване на делбата, както и във връзка с други искове, разгледани във
втората фаза на делбеното производство (ППВС 7 от 28.11.1973 година;
Определение 252 от 11.07.2014 по гр.д.2024/2014, I г.о ВКС).
При отхвърляне на иска за делба /какъвто е настоящият случай/ и при
прекратяване на производството по делбено дело, разноските се присъждат
съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК.
При този изход на спора на ответницата С. Р. Д. се дължат направените
от нея разноски – заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък по чл. 80 на л. 127.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса за отхвърления иск за делба в размер на 100 лева на основание чл. 9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Отговорността за разноски в гражданския процес е облигационно
правоотношение, уредено от процесуалния закон /чл.78 от ГПК/, който не е
предвидил солидарност на задължените за съдебни разноски субекти, предвид
което всеки от ищците следва да понесе съответната припадаща му се част от
разноските.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Н. К., ЕГН ********** от гр. Б. и И. Н.
Е., ЕГН ********** от гр. Б. против С. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Б., В. П.
Г., ЕГН ********** от гр. Б., П. Н. Н., ЕГН ********** от гр. В.Т., Г. А. А.,
ЕГН ********** от гр. П. и С. М. Н., ЕГН ********** от гр. Б иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Б., одобрена със заповед РД 300-5-93/24.10.2003
г. на изп. директор на АК последно изменение от 02.11.2021 г. с адрес на
поземления имот: гр. Б., с площ 736 кв.м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план: 1137, кв. 95, парцел VIII, при съседи: .........,
ведно с построената в него
6
СГРАДА с идентификатор ......... по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Б., одобрени със Заповед РД-300- 5-93/ 24.10.2003г. на изп.
директор на АК, последно изменение на КК засягащо сградата от 02.11.2021 г.
с адрес на сградата : гр. Б., разположена в ПИ ......... ,със застроена площ 65.00
кв. м., брой етажи-1, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Н. К., ЕГН ********** от гр. Б. и И. Н. Е.,
ЕГН ********** от гр. Б. против С. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Б., В. П. Г.,
ЕГН ********** от гр. Б., П. Н. Н., ЕГН ********** от гр. В.Т., Г. А. А., ЕГН
********** от гр. П. и С. М. Н., ЕГН ********** от гр. Б. с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт №
..., том ..., рег. № ...., дело № .... г. на Е. П.-нотариус с рег. № ... с район на
действие РС-Берковица.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН ********** от гр. Б. и И. Н. Е., ЕГН
********** от гр. Б. всеки от тях ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС –
Берковица сумата 50 лева – държавна такса на основание чл. 9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща
част от дължимата държавна такса в размер общо на 100 лева, както и
5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН ********** от гр. Б. и И. Н. Е., ЕГН **********
от гр. Б. всеки от тях ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Б. ,
сумата от 865 лева, представляваща част от направените в
производството деловодни разноски в размер общо на 1730 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7