№ 340
гр. Благоевград, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20221200100891 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след като с Определение №637/02.09.2022г.,
постановено по гр.д.№974/2022г. по описа на РС Петрич производството по посоченото
дело е прекратено и същото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на ОС-
Благоевград.
Предмет на делото е искова молба с вх.№4357/18.07.2022г., подадена от Н. Н. Г., ЕГН *** и
адрес: гр.Банско, ул.“***“ №18, ет.4, ап.16, чрез адв.Г. П., срещу Ю. Ю. К., с ЕГН
********** и адрес: гр.Петрич, ул.“***“ №13.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на същата следва да даде ход,
е разпоредил на основание чл.131 ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно
с приложените към същата писмени доказателства. В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответницата – Ю. Ю. К. с ЕГН ********** и адрес: гр.Петрич,
ул.“***“ №13, чрез адв.Г. А. К..
В исковата молба ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответницата, за което е било образувано ч.гр.д. №1585//2021г. по описа на РС Петрич.
Посочва се още, че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение и са му дадени указания
да заведе осъдителен иск. Твърди се, че с ответницата имат подписани два договора за
инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност – от 18.02.2016 и 17.11.2017г. Посочва
също, че на 18.02.2016г. са подписали първия договор, съгласно който ищецът е
предоставил сумата от 10 000 евро, от които 1000 евро, заплатени при подписване на
договора и 9 000 евро, заплатени по банков път на 22.02.2016г. Сочи се още в исковата
молба, че на 17.11.2017г. са подписали втория договор, по който ищецът е предоставил на
1
ответницата сумата от 1 500 евро. Сочи се, че и двата договора са били целеви заем за
отглеждане на животни, с уговорена ежегодна възнаградителна лихва. Съгласно сключените
договори ответницата следвало да започне да изплаща на ответника печалба от вложенията
му, считано от месец февруари 2019г. по Договора от 18.02.2016г. и считано от месец
февруари 2020г. по Договора от 17.11.2017г., не по-малко от 50% от вложените средства.
Такива обаче се твърди, че не са му били платени. Посочва се, че съгласно чл.4, т.1 от
договорите, те се прекратяват при продължително постоянно неизпълнение на задълженията
на една от страните. Твърди се, че заради неизпълнението по вина на ответницата,
договорите са развалени, за което ответницата е получила писмо, при условията на отказ, на
16.06.2021г. Ответницата отказала да получи писмото, удостоверено от куриера, с което
писмото-покана се счита 2 за връчено. Твърди се, че в предоставения седмичен срок
ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, поради което, считано от
24.06.2021г. на основание чл.87, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.4, т.1 от договорите,
същите се считат за развалени. Твърди се още, че и с двата договора К. поела задължение да
изплаща ежегодно възнаграждение в размер на не по-малко от 50% от дадената сума, като
по този начин и двата договора са със задължение за периодично изпълнение, а съгл.чл.88 от
ЗЗД “развалянето има обратно действие освен по договорите за продължително или
периодично изпълнение“. С оглед изложеното ищецът претендира изплащане на
възнаграждение по договорите както следва: По договора от 18.02.2016г. възнаградителни
лихви - за цялата 2018г. възнаграждение в размер на 5 000 евро, с падеж до 28.02.2019г.; за
цялата 2019г. възнаграждение в размер на 5 000 евро с падеж до 28.02.2020г.; за цялата
2020г. възнаграждение в размер на 5 000 евро с падеж до 28.02.2021г. Твърди се, че по
договора от 17.11.2017г. ответницата дължи на ищцата възнаградителни лихви - за цялата
2019г. възнаграждение в размер на 750 евро, с падеж до 28.02.2020г.; за цялата 2020г.
възнаграждение в размер на 750 евро, с падеж до 28.02.2021г. Посочва се, че съгласно чл.3
от двата договора при развалянето им по вина на К., същата дължи връщане на даденото,
както и обезщетение (неустойка) в размер на 2% на месец от предоставената сума. Сочи се,
че обезщетението (неустойката) по Договора от 18.02.2016г. за 68 месеца забава, считано от
18.02.2016г. до 18.09.2021г. е в размер на 13 600 евро, а обезщетението по Договора от
17.11.2017г. за 47 месеца забава, считано от 17.11.2017г. до 17.09.2021г. е в размер на 1 410
евро.
С оглед гореизложеното ищецът прави искане от Благоевградския окръжен съд да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми: 10 000 евро - главница
по Договора от 18.02.2016г.; 5000 евро - възнаграждение по Договор от 18.02.2016г. за
2019г. с падеж 28.02.2019г.; 5 000 евро - възнаграждение по Договор от 18.02.2016г. за
2020г. с падеж 28.02.2020г.; 5 000 евро - възнаграждение по Договора от 18.02.2016г. за
2020г. с падеж 28.02.2021г.; 13 600 евро - 2% неустойка по чл.3 от 3 Договора от
18.02.2016г. за 68 месеца забава; 1500 евро - главница по Договора от 17.11.2017г.; 750 евро
- възнаграждение по Договора от 17.11.2017г. за 2020г.с падеж 28.02.2020г.; 750 евро -
възнаграждение по Договора от 17.11.2017г. за 2020г. с падеж 28.02.2021г.; 1410 евро – 2%
неустойка по чл.3 от Договора от 17.11.2017г. за 47 месеца забава.
2
Ответницата депозира отговор. Сочи, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл.128,
т.1 ГПК, т.к. по делото нямало приложено пълномощно в полза на процесуалния
представител на ищеца. Твърди, че така предявените искове са недопустими, защото ищецът
не може да иска реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение. Посочва се, че ищецът
не може да иска изпълнение на задължението от ответницата по договорите от 2016г. и
2017г., които са били развалени преди завеждането на исковата молба. Ищцата твърди, че
процесните договори имат характера на договор за гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, а
не на двустранен договор, т.к. страните са били обединили своята дейност за постигане на
една обща стопанска цел[1]реализиране на печалба чрез влагане на пари и фактически
действия за закупуване и отглеждане на едри животни и тяхното продаване, от което се
реализира печалба. Твърди още, че внесените пари са обща собственост на съдружниците
съразмерно техния дял. Сочи се, че размерът на неустойката бил нищожен или в
алтернативен случай – размерът подлежал на намаляване, т.к. неустойката била уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че
договорите не могат да бъдат развалени с предизвестие, т.к. дружеството било образувано
със срок. Сочи се, че договорите все още са в сила и пораждат действия. Ответницата твърди
също така, че не е изпаднала във виновно неизпълнение по двата договора, като се позовава
на настъпване на „непреодолима сила“, изразяваща се в появила се болест по животните.
Твърди още, че във връзка с появилата се внезапна болест по едрите преживни животни,
директорът на ОБДХ Благоевград е забранил със заповед продажбата и придвижването на
упоменатите животни, което се отразило негативно върху изпълнението на договорите с
ищеца. Сочи се, че в следствие на болестта на животните не са раждали телета, разболяли са
се и не са пораснали до предишното състояние. Твърди, че без съгласието на ищеца не е
могла да ги продаде на кланница, а и месото на животните не е било годно са консумация.
Ответницата моли, съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените от
ищеца искове. Ответницата моли също така съдът да осъди ищеца да й заплати сторените по
делото деловодни разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
депозиране на писмени отговор, както и да й възстанови платения от ответницата
адвокатски хонорар.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е заключение на вещо
лице по допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
На 13.02.2017г. между страните по делото Ю. Ю. К. и Н. Г. е сключен Договор за
инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност /л.8-9/ в областта на селското
стопанство и по-конкретно – за закупуване на животни - 10 крави и 10 теле – чл.1 от
договора. Представеният по делото препис е с нотариална заверка на подписите и на двете
страни, удостоверено от нотариус Витанова на същата дата на сключване на договора -
18.02.2016г. От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за срок от 7-
10 години /чл.2/, с възможност за последващо продължаване, с който е удостоверено
3
предоставянето от ищеца на ответника Ю. К. на сумата от 10 000 /десет хиляди/ евро, за
закупуване на десет крави и десет телета, като с договора ответната страна е поела
задължение за пасене, издръжка, хранене и всяка нужна грижа за тези животни в кравеферма
в гр.Петрич, както и поемането на задължение от ответника да предостави за 2016 –
2018година, след приспадане на разходи и облагане с данъци на печалба, за първи път след
две години, в размер не по-малко от 50 процента от вложената сума и всяка следваща година
в същия размер от 50 процента от вложената сума. Изрично в договора/чл.2/ е отразено, че
сумата от 1 000 / хиляди/ евро е предадена от ищеца на ответника в момента на подписване
на договора, а останалите 9 000 евро ще бъдат преведени след седмица по банков път.
Договорено е още, в чл. 4, че договорът може да бъде прекратен при продължително
постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие, а
както и съобразно общите разпоредби на гражданското законодателство.
С договор от 17.11.2017г. за инвестиция за сътрудничество и съвместна дейност е
декларирано от страните намерение за сътрудничество в областта на селското стопанство и
конкретно за закупуване на животни – 2 крави – чл.1. В чл.2 е уговорено между страните
сключването на договора за срок от 10 години с възможност за последващо подновяване, с
който договор Ю. К. се е задължила да обезпечи: пасене, отглеждане, изхранване и други
необходими грижи за крави и телета във ферма в гр.Петрич и е поела задължение да
предостави печалба за 2017-2020г. след приспадане на разходите и данъците, като за първи
път след две години – след 31.12. 2019г., а в 2020г. до края на февруари и не по-малко от 50
процента от вложените пари, а след това всяка следваща година 50 процента от вложените
пари. В договора е отразено: сумата от 1500 евро като при неизпълнение от страна на
ответницата на задълженията по договора за изплащане на печалба след две години, тя се
задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два
процента от вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите.
Договорено е още, в чл. 4, че договорът може да бъде прекратен при продължително
постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие във
връзка с форсмажорни обстоятелства.
Съдът кредитира като годни писмени доказателства анализираните писмени договори,
представени по делото от ищеца. Ищецът е изпратил чрез куриерска фирма до ответника
покана, с която е поканил Ю. К. в седмодневен срок от получаването й да му заплати
дължимото възнаграждение общо по двата договора В случай на неизплащане на
претендираните суми в указания срок от ищеца е направено изявление, че на основание чл.
87, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 4, т. 1 от Договорите, последните да се
считат за прекратени, като в този случай освен дължимите суми за възнаграждение в размер
на общо 16 500 евро, плюс лихвите за забава в размер на общо 2158 евро, ищеца претендира
възстановяване и на платените суми по договорите в размер на общо 11500 евро, увеличени
с 2 процента на месец, или по договора от 18.02.2016г. общо 13 000 евро и по договор от
17.11.2017г. – 1 320 евто. Тази покана е изпратена за връчване на ответника чрез куриерска
фирма Еконт, но обратната разписка е оформена от връчителя с отбелязване , че получателят
4
отказва на разпише документите и отказва пратката.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото лице сочи, че приложените
документи към материалите по делото удостоверяват дължимо възнаграждение по чл. 2 от
договорите в общ размер на 16 500 евро. В случай, че плащането по договора от 17.11.2017г.
в размерна 1 500 евро се приеме за недоказано, възнаграждението по чл. 2 ще е в размер на
15 000 евро. Дължимата неустойка по чл 3 от договорите е в общ размер на 14 810 евро, като
в случай че плащането по догоговора от 17.11.2017г. в размер на 1 500 евро се приеме за
недоказано, неустойката би възлизала на 13 400 евро.
По делото са разпитани свидетели.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими.
От съдържанието на уговорките в сключените два договора, този от 18.02.2016г. и този от
17.11.2017г., именовани „ договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна дейност “
следва, че негов предмет е обединяване на дейността на страните в областта на селското
стопанство чрез закупуване на съответния брой крави и телета , отглеждането им във
фермата на ответницата К. в град Петрич и продажба на отгледани телета с цел печалба.
Уговорено е, че ищецът участва в дейността чрез парична инвестиция в размер на 10 000
евро по първия договор и инвестиция от 1 500 евро по втория договор, а ответницата – чрез
закупуване на животните и осигуряване на „ паша, отглеждане, изхранване и друга
необходима грижа “. Уговорена е печалбата като размер и начин на изплащане.
Така сключените между страните договори са валидни, а с оглед постигнатите в тях
договорки се касае за договори за дружество по член 357 от ЗЗД , доколкото се уреждат
водене на дружествени работи и внесени в гражданското дружество парични средства.
Установява се от събраните доказателства, че ответницата К. е изпълнила задължението си
по договора, като е закупила срещу инвестицията на ищеца съответния брой крави и телета,
съобразно уговорената им бройка в договорите и започнала да ги отглежда във фермата й №
2850 – 0283, в град Петрич. По делото е установено, че срещу разпространяването на зараза
от нодуларен дерматит по едрите преживни животни , със заповед № 183 от 8.04.2016 г. на
директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Благоевград са забранени
продажбата и придвижването на едри преживни животни, отглеждани в животновъдни
обекти на територията на няколко общини, в т.ч. Петрич ( където е фермата с процесните
животни) с изключение на животните, предназначени за клане в месодобивни предприятия
на територията на Благоевградска област . Забранено е провеждането на пазари и изложби
на животни в същите общини , в т.ч. община – Петрич . Разпоредено е започването от
28.04.2016 г. на ваксинация на животните в животновъдните обекти, намиращи се в 20
километровите зони около огнищата с констатирани случаи на заболяването[1]4 заразен
нодуларен дерматит – заповед № РД -11-744/28.04.2016 г. на изпълнителния директор на
БАБХ , както и убиване на всички едри приживни животни, болни от болестта и на
контактните с тях животни в констатираните огнища на болестта – в т.ч. в село
5
Марикостиново, община Петрич- заповед № РД – 11- 809/14.05.2016 г. Фермата е включена
в регистъра на обекти с епизоотично значение , като между 28.04.2016 г. и 28.04.2021 г. в
нея са проведени многократно мероприятия по ваксинация срещу нодуларен дерматит и син
език, видно от регистъра на Българската агенция по безопасност на храните л.38-43 от
делото. Ответницата не е доказала, че закупените крави са заболели ( ако е от болестта –
заразен нодуларен дерматит - е трябвало да бъдат умъртвени ) , но с приложените справки за
налични животни и гласни доказателства доказва обстоятелството, че във фермата няма
новородени телета през 2016 г./л.40/, 2018 г. и 2019 г. Настоящия състав приема, че
ответницата не е отгледала годни за продан телета по причина на заболяваемостта по
кравите и не е продала нито едно от закупените срещу инвестицията телета по причина на
забраната за продажба, наложена от компетентните органи по безопасност на храните.
Безспорно е, че болестите през разглеждания период – син език и нодуларен дерматит са
създали пречки и невъзможност за търговия, периода е бил карантинен, преместването и
изкарването на животните извън фермите е било забранено, започнал е процес на
задължителна ваксинация, а според св. К. тя е допринесла за аборти при кравите, които и до
ден днешен не раждат.
При преценка на горепосочените факти и обстоятелства и след анализ на събраните
доказателства, настоящия съдебен състав намира, че в случая печалба не е реализирана и не
е разпределена, но това не се дължи на виновно поведение на съдружника К. Дори и да се
приеме, че сключения между страните договор е прекратен, липсва виновно поведение на
ответницата, което да се намира в причинна връзка с неполучаването и неразпределянето на
печалба и ищецът няма срещу нея вземане за връщане на внесената в дружеството
инвестиция, по съществото си съставляваща вреда от воденето на дружествените работи по
договорите им за съвместна дейност. И това е така, тъй като съобразно характера на
сключения договор инвестирането на средства в дружеството не е основание за насрещно
вземане за печалба или за връщане на даденото. С така сключените договори и уговорените
клаузи всъщност не възникват типични насрещни права и задължения за страните
съдружниците, а общата стопанска цел обуславя еднаквост, взаимност на съдържанието на
правата и задълженията им, съдружниците си разпределят печалбите и загубите от
дейността според дяловете им, освен ако не е уговорено друго след извършване на
рекапитулация. Получаването на приход от дейността е основание всеки от съдружниците
да получи част от нея, намалена с разходите за дейността и съразмерна на дела му. Страните
са обединили своята дейност за постигане на една обща стопанска цел с[1]реализиране на
печалба чрез влагане на пари и фактически действия за закупуване и отглеждане на едри
животни и тяхното продаване, от което да се реализира печалба /но печалба не е
реализирана и не е разпределена/, като внесените пари са обща собственост на
съдружниците съразмерно техния дял.
От наименованието на договорите като „договор за инвестиция, сътрудничество и съвместна
дейност“ и от съдържанието им по отношение на правата и задълженията на страните, които
са го подписали, според съда следва, че всеки е участвал в уговорената като съвместна
6
дейност съотв. ищецът с парични средства, а ответницата – с труд, поради което от
непостигане на целта, за който е сключен – релизиране на печалба, не се следва връщане на
вложеното, от който и да било от договарящите. По делото не се установи, че причина за
развалянето на договорите да е виновно поведение на ответницата. След като не се установи
неизплащането на уговорената печалба да е следствие на виновно поведение на ответницата,
то и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Дори и да се приеме, че договорите в
съответствие с договореностите в тях са прекратени, тъй като продължително време на
ищеца не е плащана част от печалбата, то това не води до основателност на претенцията. Не
се доказа обаче, както вече се посочи, че неизпълнението на задължението, и по двата
договора да е поради виновно поведение на ответницата. Не се установи да е имало
реализирана печалба. В този см. вж Решение 191/23.02.2024г. по гр.д. 654/23г. по описа на
САС, 4 гр.състав.
По разноските:
С оглед на отхвърлената част от исковете на ответната страна се дължат разноски, но само
тези разноски, за които е представила до приключване на устните състезания доказателства,
че са реално направени по основание и по размер. По делото липсват доказателства за
направени разноски от тази страна за адвокатско възнаграждение в поискания размер,
съгласно приложения договор за правна защита. И това е така тъй като няма доказателства
уговорена между страните сума като адвокатски хонорар /7 379,62лв/, да е заплатена на
пълномощника в брой или по банков път/както е посочено/ към датата на приключване на
устните състезания. В този смисъл – ответницата не е доказала, че е направила разноски на
това основание – адв.възнаграждение. Съгласно т.1 от ТР № 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая няма представени писмени доказателства
за превеждане на сумата по банков път и затова такива разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля, като неоснователен, предявения от Н. Н. Г., ЕГН *** и адрес: гр.Банско, ул.“***“
№18, ет.4, ап.16, чрез адв.Г. П., срещу Ю. Ю. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.Петрич,
ул.“***“ №13 иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 10 000
евро - главница по Договора от 18.02.2016г.; 5000 евро - възнаграждение по Договор от
18.02.2016г. за 2019г. с падеж 28.02.2019г.; 5 000 евро - възнаграждение по Договор от
18.02.2016г. за 2020г. с падеж 28.02.2020г.; 5 000 евро - възнаграждение по Договора от
18.02.2016г. за 2020г. с падеж 28.02.2021г.; 13 600 евро - 2% неустойка по чл.3 от 3 Договора
от 18.02.2016г. за 68 месеца забава; 1500 евро - главница по Договора от 17.11.2017г.; 750
7
евро - възнаграждение по Договора от 17.11.2017г. за 2020г.с падеж 28.02.2020г.; 750 евро -
възнаграждение по Договора от 17.11.2017г. за 2020г. с падеж 28.02.2021г.; 1410 евро – 2%
неустойка по чл.3 от Договора от 17.11.2017г. за 47 месеца забава.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд София в 2-
седмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8