№ 13573
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110132233 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, ЕИК **** е предявил срещу ответницата А. И. П., иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 11092,16 лева, представляваща незаплатен остатък от установени липси, съгласно
споразумение от 06.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 2076,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 20.12.2022 г. до 03.06.2024 г.
Ищецът чрез упълномощения си адвокат твърди, че с ответницата били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор, по който била назначена
на длъжност „***“ в ***. При извършена на 06.10.2022 г. инвентаризация се установили
липси в размер на 12531,50 лева, за които работникът подписал споразумение и дал съгласие
по чл. 272 КТ да му бъдат направени удръжки. Трудовото правоотношение било прекратено
на 07.10.2022 г., а ответницата признала че дължи 11092,16 лева след извършените удръжки.
В срока на споразумението за плащане – 20.12.2022 г. и понастоящем сумата не била
платена, а ответницата изпаднала в забава. С оглед изложеното прави искане да му бъдат
заплатени описаните суми. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил
от ответницата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
1
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2
от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11092,16
лева, представляваща имуществена вреда (липса), която е призната съгласно споразумение
от 06.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.12.2022 г. до
03.06.2024 г.
В тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на валидно
възникнало изискуемо вземане в посочения размер, изпадането на ответника в забава и
размер на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени по делото.
От представеното и прието по делото споразумение от 06.10.2022 г., авторството на
които не е оборено в процеса, се установява, че ответницата е признала неизгоден за нея
факт, а именно, че след инвентаризация на работното й място е установена липса на парични
средства в размер на 12531,50 лева, за която тя отговаря. Съдът дава вяра на удостовереното
в споразумението като изходящ от страната частен документ, тъй като последният има
доказателствена сила срещу подписалото го лице, когато то удостоверява неизгодни за себе
си факти, поради което и доколкото е налице липса, която ответницата е признала и за която
отговаря в пълен размер, предявеният иск за сумата от 11092,16 лева е основателен и следва
да бъде уважен.
В споразумението е уговорен падеж на задължението, след изтичането на който
длъжникът изпада в забава на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Обезщетението
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от деня
следващ падежа - 21.12.2022 г. до 03.06.2024 г., определено по реда на чл. 162 от ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на исковата сума от 2076,21 лева поради
което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи за периода от 21.12.2022 г. до
03.06.2024 г., а за началната дата, от която се дължи, е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 527,00 лв. (лист 5) и
2
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платено по
банкова сметка, както се установява от представеното по делото платежно нареждане
удостоверяващо извършване на банков превод за посочената сума в полза на адвоката
съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Ето защо на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 927 лева – разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ***, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в *** на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
сумата от 11092,16 лева, представляваща незаплатен остатък от установени липси, съгласно
споразумение от 06.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 2076,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 21.12.2022 г. до 03.06.2024 г., като отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за датата, от която се дължи обезщетение - 20.12.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. П., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ***, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
на 927 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3