№194
гр. Силистра, 20.05.2019г.
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА,
Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Добринка Стоева
Кремена
Краева
като разгледа
докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 128 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна
частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД срещу
Разпореждане № 556 от 26.02.2019г., постановено по ч. гр. д. № 279/2019г. по
описа на Районен съд - Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. П. относно
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер
на 175, 85 лв. по Договор за паричен заем от 10.04.2018г. сключен между
длъжника и ВИВА КРЕДИТ ООД; такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредита в размер на 245 лв.;
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 175,85 лв.разноски по
делото за сумата над 13, 4лв. – за държавана такса и 26,50лв. –
юрк.възнаграждение.
Частният жалбоподател
твърди, че обжалваното разпореждане е необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като съдът е превишил своите правомощия по
преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде
доказано в едно бъдещо исково производство. Заповедното производство не е със
състезателен характер и споровете по обективираните в заявлението мотериални
субективни права, следва да се решат при положение, че длъжникът входира
възражение по чл.414 ГПК. Твърди, че претендираната неустойка в процесния
договор не е нищожна – не е налице нарушение на чл.33 ЗПК, а претендираните
такси и разходи за извънсъдебно събиране на сумата са начислени на осн.чл.10а
от ЗПК.
Моли съда да отмени разпореждането и да
разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.
Като взе предвид
становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема
за установено следното:
Жалбата е редовна и
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество,
частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД от 21.02.2010г. срещу А. Т.П. за сумата от 600
лв., представляваща главница по по Договор за паричен заем 10.04.2018г. сключен
между длъжника и ВИВА КРЕДИТ ООД; договорна лихва за периода 10.05.2018
до 07.09.2019г. в размер на 61,8 лв., такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията по кредита в размер на 245 лв.; такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 175,85 лв, законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане и разноски за
държавна такса и юрк. възнаграждение.
От фактическите
твърдения, изложени от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД в
подаденото заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от
сключен договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря
на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, както
правилно е приел заповедният съд. Следователно длъжникът се ползва от
регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на
потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от §
13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така
изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не
обвързват потребителя.
Видно от подаденото
заявление в раздел „Допълнителни изявления и допълнителна информация“,
заявителят посочва за дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение в размер на 175лв., а главницата по
договора за паричен заем е в размер на 600 лв. Договорът отделно предвиждал и санкционна
последица в хипотезата на за дълготрайна забава в изпълнение на задълженията на
заемателя, изразяваща се в заплащане на такса разходи – 245 лв., за дейността на служител, който администрира
дейността по извънсъдебно събиране на дълга.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд относно това, че цитираните клаузи имат неравноправен
характер, тъй като предвиждат заплащане на необосновано висока неустойка, арг. чл. 143, т. 5 ЗЗП, отделно – чл.21, ал.1 ЗПК, препращайки и към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл. 272 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК и чл. 279 ГПК.
Доводите в жалбата не се
възприемат от въззивния съд.
В съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът следи служебно и без да е
бил сезиран с възражение от страната, която се позовава на нищожността. Задължението
на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни
клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение
не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като
по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен характер относно тълкуването на нормите на общностното право. С Решение на Съда от 14.06.2012г. по дело C-618/10 е дадено задължително тълкуване на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна уредба на държава – членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, макар да е установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл са и решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва да се приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника - потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана следва да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си в хода на общото исково производство, което гарантира състезателност и равнопоставеност на двете страни.
Неоснователни са и
оплакванията в жалбата относно обосноваността на разпореждането по изводите
относно претендираните разходи и такси, които били начислени съгласно чл.10а ЗПК. Според
въззивния съд, като допълнителни услуги по смисъла на визираната разпоредба,
следва да се разбират такива дейности, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора - свързани с предоставяне на
паричната сума и нейното връщане в уговорените срокове. В случая с въвеждането
и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Комплексно двете санкционни клаузи,
формират сума, която приближава предоставената
сума по кредита. Налице е типично неравноправно договаряне - чл. 143 т.5 от ЗЗП, което не може да обвърже
валидно потребителя, арг.чл.146 ал.1 от ЗЗП. В такав аспект и
последната практика по чл. 290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение №
345/9.01.2019 г. по т.д. №1768/18 г.
Не са оспорени
изчисленията и изводите по чл.19, ал.5 ЗПК на съда по отношение Таксата за
експресно разглеждане на документите, които
са изградени в съответствие със закона и са обосновани. Това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
представлява фиксиран предварителен размер на печалбата, при отделна дължимост
и на договорна лихва.
При тези правни
съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно,
следователно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Окръжен
съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 556 от 26.02.2019г., постановено по ч. гр. д. № 279/2019г. по описа на
Районен съд – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.