Р Е Ш Е Н И Е
№369/15.12.2020 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на двадесети и трети ноември през две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ***А
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 36/ 2020
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 от АПК във връзка
с чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по Искова молба на
Д.Г.М.,***, подадена чрез адв. Х.Х., ДАК, срещу Национална агенция по приходите
(НАП) за обезщетение за нанесени неимуществени вреди на ищцата, в размер на по
1000 лв., предявена на основание чл. 203 АПК във връзка с чл. 82, ал. 1 от Общия
регламент за защита на личните данни (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27.04.16г (GDPR), във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована,
се явява лично и с адв. Х., редовно упълномощен, който поддържа исковата молба.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – Национална агенция по приходите,
чрез юрисконсулт ***, редовно упълномощен,
представя писмен отговор (л. 14 – 18), с който настоява, че исковата
молба е недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна и недоказана.
Твърди, че ответникът е изпълнил в най - добра степен задължението си да защити
по сигурен начин личните данни на гражданите. Сочи, че разкритите данни са резултат
от престъпно деяние по смисъла на НК, а не неправомерно бездействие. НАП, като обект
на злоумишлено посегателство, не била отговорна за събитието, поради което не може
да ѝ бъде вменена отговорност за вреди, още повече, че била предприела необходимите
технически и организационни мерки за защита на личните данни. Представя Писмена
защита, в която отново оспорва исковете, като настоява, че претенциите на г-жа М.
са останали недоказани. Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се отбележи, че ВАС
е константен в практиката си по повод многобройните дела по идентични казуси, че
в случая процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение
и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му
данни, е уреден в глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния
кодекс. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират
вреди - административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 - 4 АПК
законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото
на обезщетение: след отмяна на административния акт по съответния ред - чл.
204, ал. 1 АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по
оспорване на административния акт - чл. 204, ал. 2 АПК; при установяване на незаконосъобразността
на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение - чл.
204, ал. 3 АПК и при установяване на незаконосъобразността на действието или
бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението - чл.
203, ал. 4 АПК.
В случая сме изправени пред хипотезата на претендиране
на вреди от бездействие на администратора на лични данни, при което незаконосъобразността
на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение
по аргумент от чл. 204, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 203, ал. 2 АПК за неуредените въпроси
за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 203, ал. 3 АПК по реда на Глава Единадесета
се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за
допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на
Държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, а съгласно чл. 2в ЗОДОВ,
когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния
кодекс за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като приложение намират и правилата на Закона
за отговорността на държавата и общините от вреди. В този смисъл са
Определенията на ВАС, които са еднопосочни, а именно: Определение № 5702 от
18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3950/2020 г., V отд., Определение № 5327 от
5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2020 г., V отд., Определение № 5325 от
5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2020 г., V отд., Определение № 5321 от
5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2020 г., V о., Определение № 5318 от
5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2020 г., V отд. и други.
Няма спор по делото, че между ищцата и НАП не
е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, което да е инициирано от
същата. В този смисъл е и писмо на Председателя на КЗЛД от 29.05.2020 г. (л. 60)
С оглед горното неоснователно е възражението
на ответника за недопустимост на исковата молба. Налага се изводът, че тя отговаря
на всички формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и претенцията следва
да бъде разгледана по същество.
Предявеният иск е частично основателен по размер.
В случая ищцата претендира да ѝ се изплати
обезщетение в размер от 1000 лв. (хиляда лева) за причинените ѝ неимуществени
вреди в резултат незаконосъобразно бездействие на ответника, НАП, да изпълни, произтичащи
от чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защита на личните
данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR),
по - надолу в текста (Регламента) задължения.
По делото са представени доказателства от
ответника в Молба от 09.07.2020 г. (л. 61 – 210), подробно изброени под опис
към същата, за предприетите от НАП организационни и технически мерки, за които се
твърди, че гарантират постоянна поверителност, цялостност, наличност и
устойчивост на системите и услугите за обработване в НАП, като с тях обосновава
съответно неоснователност на претенцията.
В същата молба е заявено, че за ищцата са
изтекли лични данни в публичното пространство, като е представена 1 бр. Справка
и извадка от системния журнал. От Справката (л. 57) се установява, че за г-жа М.
има разпространени лични данни, вкл. ЕГН и имена, данни от декларации, подадени
от работодатели/осигурители за осигурените от тях лица (декларация обр. № 1 от
Наредба № Н - 8) за период 2008 г.
Г-жа М. е получила справка за изтекли данни,
която прилага към исковата молба, но не става ясно кога е била направена (л. 6).
Очевидно обаче е направена преди 20.01.2020 г., тъй като е приложена към
исковата молба, а на тази дата е регистрирана с вх. № 175/ 20.01.2020 г.
Подадената искова молба.
В съдебно заседание на 05.10.2020 г. е
разпитана като свидетел роднина на г-жа М., св. Г.. Св. Г. споделя: «…Аз нямам заведено
дело по този повод. Аз и тя разбрахме за това, за изтичане на лични данни, което
беше тема на разговор, два пъти в седмицата тя минаваше покрай мен, като бях на
работа. Почти всяка вечер говорихме за това. Имаше притеснения Д., разказваше ми,
че евентуално могат да изтеглят заем от нейно име и да си го плаща след това. А
другото е, че има наследствени имоти и да не би в един момент да ги няма, някой
да ги придобие. Това нейно притеснение продължи два-три месеца, защото ние говорихме
и аз се мъчих да я успокоя, по някакъв начин да разсеем тревогата… тя има сърдечни проблеми и почнаха да се обострят.
Започна да вдига кръвно и вечер не можеше да спи. Тревожност имаше в нея, постоянно за това си мислеше и говореше. Това продължи около
два-три месеца и се мъчихме по някакъв начин да се разсеем, по телевизията говориха
за това, че няма опасност. Но все пак тревогата си оставаше…Налагаше се да взима
лекарства за успокоение, но не зная какви лекарства. Каза ми, че пие хапчета, но
какви, не съм питала и аз не помня имена на хапчета, но бяха хапчета за успокоение
и безсъние…»
В съдебно заседание на 23.11.2020 г. св. *** М.,
дъщеря на ищцата, разказва: «…имаше притеснение да не стане злоупотреба с това,
което е видяно в интернет пространството. Имаше проблеми с кръвното, безсъние за
това, което ѝ се случи - изтичане на данни. Майка ми има имоти на нейното
име, те са за мен и сестра ми, но се притесняваше. Аз бях човекът, който така направих,
че чрез есемес да проверя дали са изтекли или не, данни. Аз проверих, тя сама не
успя. Аз бях човекът, който беше пряко до нея и видях реакцията ѝ, видимо
беше паникьосана. Доста притеснена, разтревожена. Впоследствие много пъти сме говорили
и ми споделяше. Имаше проблеми и на работата, заради недоспиване… Пие хапчета за сърце майка ми. Това състояние
на майка ми продължи няколко месеца. Не е било за ден, два, три... А това са изтекли
данни, доста време го мисли. Доста време я успокоявахме. Доста време продължи този
процес, който … „няма нищо мамо, всичко ще е наред“. Не е отминало това притеснение
и сега. Всеки има достъп до тези данни и всеки може да ги провери тези данни, може
и да има хора, които разполагат с тези данни. Има апартамент и къща майка ми. Работи
си. Имаше информация за бивши работодатели, имена на фирми. Аз лично имам познати,
на които им закриха фирмите. Страшни злоупотреби се случиха за това, което се случи
с данните от НАП. Мои лични данни не са изтекли. Понеже сме по-млади и явно няма
информация за нас. Майка си го преживя най-фрапантно…»
В съдебно заседание на 23.11.2020 г. беше изслушана
и ищцата, г-жа М., която емоционално сподели за състоянието си след узнаване за
изтичане на нейни лични данни. Така тя заяви пред съда: «…След като научих за изтичане
на информация по медиите, не мога да Ви опиша състоянието ми… като един нормален човек ме достраша ужасно. Имам имоти, банкова сметка ***. След като
са влезли в тази държавна структура, смятайте за какво може да стане на въпрос оттук
нататък. Имайки предвид, че едната ми дъщеря живее в моя имот. Как да си оставя
децата на пътя. Имаше от моя страна недоспиване, събуждане и сега продължавам, когато
ми влезе в главата за това, се събуждам нощем и
мисля за това… Имам изписани лекарства за сърцето – беталок, пия ги и към
настоящия момент, за кръвното също имам изписани и ги пия и в момента - „Валтензин 160мл“, пия успокоително „Деанксит“.
Почнах да вдигам кръвно и затова ми предписаха лекарства против хипертония. Ходих
на лекар и ми ги изписаха. И сега представям за съда, за сведение амбулаторен лист
№ 002117/20.11.20 г., където ми е направена кардиограма, която е правена скоро,
в четвъртък и съм отново на преглед в четвъртък…»
Както беше посочено, по делото е прието като
доказателство и Писмо на Председателя на КЗЛД (л. 60), в което освен справката
за липсващо дело между ищцата и ответника пред Комисията, съдът бива
информиран, че в хода на извършена от страна на КЗЛД проверка на НАП е
установено, че при осъществяване на дейността си Агенцията, в качеството ѝ
на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и
организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп,
неразрешено разкриване и разпространение на различни видове категории лични
данни на физически лица.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните изводи:
Основателността на исковата претенция с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на Държавата,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
незаконосъобразно бездействие на ответника 2) претърпяна вреда - неимуществена
3) вредата да е настъпила в резултат на незаконосъобразното бездействие; 4) причинна
връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразното бездействие с вредоносния
резултат. При така разписаните предпоставки следва да се има предвид следното:
По аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК първата предпоставка
за ангажиране отговорността на ответника е наличие на бездействие и незаконосъобразност
на бездействието, която следва да бъде установена от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Легално определение на термина „бездействие" липсва.
Под „действие", респ. „бездействие", следва да се разбира всяко такова,
извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна
физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба. Не всяко неизпълнение на задължение на административен
орган представлява бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, а само неизвършването
на фактически действия при наличието на нормативно установено задължение за извършване
на такива.
С оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК във връзка
с чл. 144 АПК релевантна за спора е изтеклата на 15.07.2019 г. вследствие нерегламентиран
достъп до електронните масиви на НАП информация, съдържаща лични данни на ищцата.
В резултат на това са възникнали притеснения и опасения у последната да не бъде
злоупотребено с тези данни. По факта, че на посочената дата е изтекла информация
от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на ищеца, не се спори. Според
чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни (НАП), като отчита естеството,
обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите
на физическите лица, прилага подходящи технически и организационни мерки, за да
гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие
с този закон. При необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. Същото
задължение се съдържа и в чл. 24 от Регламента, а в чл. 32 са предвидени конкретните
мерки, които следва да се предприемат. Обстоятелството, че е изтекла информация
от сървърите на НАП, сочи, че предприетите мерки са били недостатъчни. Неоснователно
е възражението на ответника, сторено чрез юрисконсулт ***, че нерегламентиран
достъп е осъществен до частични данни за определени физически и юридически лица.
Съответно че данните, обект на нерегламентиран достъп, са във формат, изискващ
допълнителна обработка, за да могат те да бъдат използвани. С § 26 от Преамбюла
на Регламента изрично е разписано, че принципите за защита на данните следва да
се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до физическо лице,
което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Личните данни, които
са били подложени на псевдонимизация, които могат да бъдат свързани с дадено физическо
лице чрез използването на допълнителна информация, следва да се считат за информация,
отнасяща се до физическо лице, което може да бъде идентифицирано. В този смисъл
очевидно е налице противоправно бездействие от страна на ответника да изпълни, произтичащи
от посочените разпоредби задължения, за да осигури достатъчна надеждност и сигурност
на информационната си система, съответно да защити физическите лица във връзка с
обработването на личните им данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД във връзка
с чл. 4, т. 2 от Регламента, в т.ч. правото на защита на личните им данни.
Бездействието е довело до техническа уяизвимост на системата, което в резултат е
допринесло до нерегламентирано разкриване и разпространение личните данни на ищеца.
Ако системата беше ефективно и надеждно защитена, не би се стигнало до пробива ѝ,
съответно до разкриване личните данни на ищцата. Неоснователно е възражението,
че се касае до неоторизиран достъп в резултат на престъпление, поради което
ответникът не може да носи отговорност по предявената претенция. Това е така,
защото изпълнението на задачата, задължението по прилагане подходящи технически
и организационни мерки, е обвързано с изпълнение на задачата по предотвратяване
на престъплението. Ако е изпълнено по изискуемия ефективен начин задължението по
предотвратяване изтичането на лични данни, то не би следвало да е възможно злоумишлено
деяние, престъпно посегателство по смисъла на Наказателния кодекс и обратно, след
като е налице деяние по смисъла на НК, то задачата по предотвратяване на престъплението
и предотвратяване неправомерно достъпване до базата данни не е била изпълнена. НАП
е следвало да извърши анализ на обективните факти, да съобрази поведението си с
тях, за да гарантира запазване и предотвратяване изтичането на личните данни на
ищцата. Обстоятелството, че е извършена хакерска атака, пробита е информационната
система на НАП, е неоспоримо доказателство, че не са предприети подходящи технически
и организационни мерки за защита обработване личните данни на ищеца, което е достатъчно
да бъде направен извод за противоправно бездействие на НАП. Агенцията в качеството
си на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент ЕС
2016/679 при осъществяване дейността си е следвало ефективно да предприеме мерки
за предотвратяване злоумишлен достъп до лични данни, вкл. тези на ищцата. Ответникът
не е изпълнил задължението си по предотвратяване престъпление и опазване изтичането
на лични данни, като от противоправното му бездействие следва претендираният увреждащ
резултат в настоящото производство. Бездействието на НАП е незаконосъобразно.
То се явява в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл.
32 от Регламента. Наличието на одобрени процедури,
правила, политики, инструкции, указания и методики не опровергава извода, че е била
нарушена сигурността на обработваните данни, след като те са били публично разкрити.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва акт, в който да е описано и
доказано в какво се състои техническата уязвимост на информационната система на
НАП и как тази уязвимост е предпоставила и улеснила извършването на неоторизирания
достъп в условията на причинно – следствена връзка. Техническата уязвимост очевидно
е налице, независимо от нейния произход, естество и обхват, а съществуването ѝ като обективен
факт в действителността само по себе си е предпоставка за извършения неоторизиран
достъп. Обработването на значителен обем лични данни на регионално, национално и
надционално равнище, които биха могли да засегнат голям брой субекти на данни, изисква
по-сериозна оценка на въздействието върху защитата на данните, за да се оценят конкретната
вероятност и тежестта на високия риск, като администраторът на лични данни следва
да предостави гаранции по отношение на експертни познания, надежност и ресурси,
позволяващи да се извърши адекватна оценка на риска за сигурността на данните в
съответствие с нормативните изисквания.
Съгласно § 3 от чл. 82 от GDPR администраторът
на лични данни се освобождава от отговорност за вреди, ако докаже, че по никакъв
начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, което в случая не е така.
По делото липсват категорични доказателства, че ответникът е гарантирал последователно
и адекватно ниво на защита на данните, за да се приеме, че нормативните изисквания
за сигурността на обработването са приложени в тяхната цялост.
Според настоящия състав стореният анализ
установява наличието на първата предпоставка, незаконосъобразно бездействие,
необходима за ангажиране отговорността на ответника.
Втората и третата предпоставка за ангажиране на
отговорността на НАП е наличие на претърпяна от ищцата вреда в резултат от това
незаконосъобразно бездействие.
Основен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ е
вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на
имуществото на едно лице, субективните му права, телесна цялост, душевност или психическо
състояние. От събраните гласни доказателства и обяснения на ищцата, се налага
изводът, че в резултат незаконосъобразното бездействие на ответника, Д.М. е изживяла
стрес, безпокойство, тревожност, което е наложило включително прием на
лекарства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
като базиращи се на лични възприятия и непосредствени впечатления от осъществени
в обективната действителност факти, последователни, логични и безпротиворечиви,
неоспорени от ответника. В Писмената
защита процесуалният представител на ответника единствено заявява, че от
показанията не ставало ясно от кои факти свидетелите са направили своите изводи
за притеснение на ищцата. По – горе бяха цитирани показанията на свидетелите,
които безспорно установяват неоснователността на това възражение. Вярно е, че св. *** М. е дъщеря на ищцата, но
тя дава своите показания след изявлението, че обещава да говори истината и при предупреждението
за евентуална отговорност. Съдът съобразява разпоредбата на чл. 172 ГПК, но
счита, че точно, защото е дъщеря на ищцата, нейните впечатления са най – непосредствени
и възпроизвеждат реалното състояние на майката. Безспорно изтичането на лични
данни на ищцата е повлияло негативно на психоемоционалното ѝ състояние. Това
състояние е траяло продължително, като според св. *** М. и според обясненията
на ищцата, не е приключило и към настоящия момент. Обясненията на ищцата сочат на
болки и страдания, които по начина, по който бяха представени, съдът възприема като
реални. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника, че ищцата едва през февруари тази година
е проверила дали и нейни данни са изтекли, което означавало, че въобще не се е притеснила
от случилото се. Както беше посочено по – горе, исковата молба е подадена на
20.01.2020 г. и към нея е приложена справка за изтекли данни. Посочването на месец
февруари или март за извършване на справка в съдебно заседание от ищцата говори
единствено и само за притеснението, което тя изпитва при спомена за случилото се
и объркването, което ѝ носи това. Личните нагласи и очаквания за спокойствие
и сигурност се подчиняват на психологическите особености и мотиви на лицето и зависят
от неговите индивидуални възможности за справяне с конкретното положение, в което
е станало обект на вредоносно посегателство и нарушаване на основното му право на
защита на личните данни. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото
и близките е много субективно и не е пряко обусловено от реално съществуващия риск
за злоупотреби с изтеклата информация от НАП. Видно от представения в съдебно
заседание амбулаторен лист и изявление за нов преглед при кардиолог, за ищцата
е налице обективно състояние, което е проследявано от лекар-специалист и сочи
на вреденосното въздействие върху нея от незаконосъобразното бездействие на
ответника. Тревожността и притеснението са в резултат от събитието на
15.07.2019 г., което означава, че са в причинно - следствена връзка с
изтичането на лични данни в публичното пространство в Р България на тази дата,
при което за ищцата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, представляващи негативни емоционални проблеми.
С оглед събраните доказателства настоящият
състав намира за установен фактът на тези вреди и пряката причинно - следствена
връзка между настъпването им и незаконосъобразното бездействие на ответника. За
да прецени основателността на претенцията, съдът съобрази събраните
доказателства за душевното състояние на ищцата след установянето, че и нейни лични
данни са изтекли в публичното пространство. Справедливостта налага неимуществените
вреди да бъдат овъзмездени. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени
вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите
в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното пресмятане,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
при съобразяване на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и практиката
на съдилищата. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие,
а е свързано именно с преценката на тези конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен,
че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост
по реда на чл. 52 от ЗЗД в зависимост от степента и характера на преживените болки
и страдания от ищеца. В тази връзка съдът приема, че претендираната от ищцата сума
от 1 000 лв. (хиляда лева) е прекомерно завишена. Справедливият размер на обезвредата
следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен на претърпените вреди.
Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. С оглед характера
на претърпените вреди, възраст на ищцата, продължителността на търпенето на
вредите, доказаните душевни страдания и общото психическо състояние на ищцата
като резултат от противоправното бездействие на ответника, съдът намира, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен
на 250 лв. (двеста и петдесет лева) по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл.
4 от ЗОДОВ за причиненото състояние на безпокойство и притеснение. Над този
размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Уважаването на основния иск изисква уважаване
и на акцесорния. Претенцията на ищцата е да ѝ бъде присъдена законна
лихва върху присъдената сума, считано или от подаване на исковата молба, или
алтернативно от 15.07.2019 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата. Относно началната дата на присъждане на законната лихва съдът
съобрази следното:
ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на
пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби
на ЗЗД. Съгласно ТР № 3/ 2004 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС в практиката
съществуват две становища относно началния момент на забавата, съответно дължимостта
на законната лихва и началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение:
Според първото становище вземането на пострадалото
лице за обезщетяване на вреди възниква от момента на издаване на акта, от извършване
на действието или бездействието на държавния орган, без да е установена тяхната
незаконност. Приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която длъжникът
се смята в забава и без покана от деня на увреждането, а според второто становище,
вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността
на акта, действието или бездействието на държавния орган. При постановяване
на ТР е прието, че е правилно второто становище, т.е. когато вредите произтичат
от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството
по обезщетяването. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва. С оглед на това претенцията
за законна лихва следва да бъде уважена, считано от влизане на съдебното
решение в сила.
Предвид изложеното фактическият състав на отговорността
по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ е осъществен. Налице е незаконосъобразно
бездействие, реално увреждане на ищеца и пряка причинна връзка между увреждането
и бездействието, поради което и при условията на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да овъзмезди
по справедливост неимуществените вреди на ищцата.
При този изход на спора и съобразно нормата
на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса, съответно да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска, то на ищцата следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски,
както следва:
Държавна такса, която е в размер на 10 лв. и
с оглед горецитираната разпоредба се дължи на ищцата в пълен размер дори и при частично
уважаване на исковата претенция.
Видно от договора за правна помощ и
съдействие (л. 8), ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. (триста лева). Съобразно уважената част от иска, присъденото адвокатско
възнаграждение следва да е в размер на 75 лв.
С оглед отхвърлената част от иска и направеното
искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът, като съобрази текста на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, приема,
че следва да осъди ищцата да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който,
изчислен съразмерно на отхвърлената част от иска, е от 75 лв. (седемдесет и пет
лева).
След извършена компенсация на дължимите суми на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева.
Водим от горното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на Д.Г.М., ЕГН **********,***, обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), ведно със законната лихва, считано
от влизане на съдебното решение в сила, до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1 000 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на Д.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. (десет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: