О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 01.04.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на първи април през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов в.н.ч.дело
№ 1050 по описа за 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на Е.Б.И. ( действаща
като майка и законен представител на малолетния В.С. – род. на ***г.) срещу
определение на СРС, НО, 14 с-в от 22.02.2021г., постановено по НЧД № 2022/2021г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на Софийска районна
прокуратура (СРП) от 11.06.2020г. за
прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство с № 447/2019 г. по описа на 05 РУ- СДВР,
пр.пр. № 49 356/2019 г. по описа на СРП , водено срещу Н.С. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В жалбата се изразява
недоволство срещу определението на СРС, като се счита, че същото представлява
отказ от правосъдие. СРС се е занимал с изтеклата давност без да отчете факта,
че обв. С. не е изплащал издръжка и за периода от 2014г. до 2017г. и това обстоятелство не е разследвано. Прави
се искане за отмяна на първоинстанционното определение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в частната
жалба, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Частната жалба е неоснователна и атакуваният съдебен
акт следва да бъде потвърден.
Д.п. № 447/2019 г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр. № 49 356/2019
г. по описа на СРП е образувано на 19.02.2019г., като на 06.04.2020г. С. е
привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК, извършено в периода от м.05.2013г. до м. 06.2014г.
Решаващият довод за прекратяване на наказателното
производство от прокурора е изтичането
на предвидената в закона давност ( чл. 80, ал.3, вр. ал.1,т.5 от НК), който
извод е потвърден от състава на СРС.
Несъмнено е, че дори преди образуването на наказателното
производство (19.02.2019г.) е изтекъл периода от 4 г. и 6 м., явяващ се отрицателна
процесуална предпоставка за започване на наказателното преследване на С.,
изводим от периода на извършване на престъплението и неговата наказуемост (чл. 80, ал.3, вр. ал.1,т.5 от НК). Въпросът, поставен
от жалбоподателя и интерпретиран от него като отказ от правосъдие, а именно че
не е отчетено от СРС и последващо инкриминирания по делото период бездействие
/неплащане на дължима издръжка/ на С.,
следва да бъде отправен към прокурора и органите на д.п., но не и до съда.
В наказателното
производство в неговата досъдебна фаза, прокурорът /dominus litis в
посочената фаза/ е единственият орган, който определя развитието на
производството, включително и правната рамка на обвинението и периодът на
извършване на деянието, като в изключителни случаи – при спиране, прекратяване
на производството – е предвидена възможност за интервенция на съда върху
дейността на прокурора с оглед законосъобразното упражняване на правомощията
му. При тези особени съдебни производства съдът не може да замени избраната от
органите на досъдебното производство правна квалификация на извършеното, нито
неговата времева рамка, а ограничава
контролът си върху предмета на доказване, определен от постановлението за
образуване на наказателното производство, респ. от постановлението за
привличане на обвиняем, тъй като обвинителната функция не е присъща на съда,
нито същият в рамките на изключителен /нетипичен/ контрол може да иззема такива функции от нарочно
натоварените с тази функция органи. Обобщавайки изложеното дотук, в пределите
на производството по реда на чл.243 от НПК съдът се явява обвързан с избраната
от органите на досъдебното производство рамка на обвинението – фактическа и юридическа - която
в конкретния случай еднозначно сочи, че абсолютната давност за наказателно
производство на С. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в периода
от м.05.2013г.
до м. 06.2014г., е изтекла. Защо въобще прокурорът е образувал наказателно
производство за деяние, давността за преследването на което по наказателен ред изначално е била изтекла, е въпрос, на който съдът не
може и не дължи отговор.
Неправилно е и
становището на жалбоподателя, че образуваното изпълнително производство е
пречка за изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване, тъй като
се касае до различни правни отрасли и съответно вид отговорности, реализирани
по ГПК и НПК.
Единствената защита
на жалбоподателя при твърдяното продължаващо бездействие на С. да плаща
присъдената на сина му издръжка, е отново да сезира органите на д.п. и в
рамките на новообразувано наказателно производство да се реши налице ли са основания
за ангажиране на отговорността му по наказателно – правен ред.
В този смисъл и атакуваният акт на СРС, НО, 14с-в
следва да бъде потвърден изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.7
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в. с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 14 състав от 22.02.2021г., постановено по НЧД № 2022/2021г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на Софийска районна
прокуратура от 11.06.2020г. за
прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство с № 447/2019 г. по описа на 05 РУ- СДВР,
пр.пр. № 49 356/2019 г. по описа на СРП , водено срещу Н.С. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.