РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, 20.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав в публично
съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Нели
Драндарова, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.х.д. № 4052/2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивни
жалби на защитниците на подсъдимия С.Х.З. и на подсъдимия В.С.С. срещу присъда от
13.11.2017 г. по н.ч.х.д. № 16383/2012 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с
която подсъдимият В.С.С. е признат за виновен в това, че на 29.02.2012 г. около
10:30 часа в град София, пред офиса на фирма „Газтехника”, находящ се на бул. „**********,
в съучастие като съизвършител със С.Х.З., чрез нанасяне на удари по лицето и
тялото, причинил на А.Г.Ф. следните травматични увреждания: кръвонасядания и
подкожни хематоми в лявата лицева област и двете устни, охлузвания по лигавицата
на горната устна, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна,
контузия с луксация I-ва степен на централните горни резци и десния горен
резец, които реализират медикобиологичната характеристика временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 (две хиляди лева) лв. за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда подсъдимият С.Х.З.
е признат
за виновен в това, че на 29.02.2012 г. около 10:30 часа в град София, пред
офиса на фирма „Газтехника”, находящ се на бул. „**********, в съучастие като
съизвършител с В.С.С., чрез нанасяне на удари по лицето и тялото, причинил на А.Г.Ф.
следните травматични увреждания: кръвонасядания и подкожни хематоми в лявата
лицева област и двете устни, охлузвания по лигавицата на горната устна,
разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, контузия с луксация I-ва
степен на централните горни резци и десния горен резец, които реализират
медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв. (две хиляди лева) за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2
вр. ал. 1 НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимите С. и З. са осъдени да заплатят всеки поотделно в полза на частния
тъжител А.Ф. сумата от 472.70 лв. (четиристотин седемдесет и два лева и
седемдесет стотинки) и по сметка на съда сумата от 199.49 лв. (сто деветдесет и
девет лева и четиридесет стотинки) представляващи разноски в хода на производството.
На основание чл.190, ал.2 от НПК всеки от тях е осъден да заплати и по 5 (пет)
лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Във въззивната жалба на защитника на
подс. З. са развити съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата. Изтъква се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание. Излагат се доводи, че събраните по делото доказателства
не водят до категоричен извод за авторството на деянието. Посочва се, че в хода
на съдебното следствие не е събрано нито едно доказателство, че подсъдимият З.
е нанесъл удар на частния тъжител. Твърди се, че първата инстанция е признала
подсъдимия за виновен за нанасяне на удари по лицето и тялото на частния
тъжител, което не кореспондирало с приетата от съда съдебномедицинска
експертиза и с показанията на свидетелите. Навежда се, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е дал ход на тъжбата без в нея да е конкретизирано по какъв
начин подсъдимият З. се е включил в побоя. Изтъква се, че наказанието „глоба“ в
размер на 2000 лв. е прекомерно завишено. Прави се искане за отмяна на присъдата
и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно се
настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. В допълнението към въззивната жалба на
защитника на подс. З. се изразява несъгласие с приетата от съда фактическа
обстановка в частта, в която „тъжителят Ф. се опитал да избегне ударите,
нанасяни от подсъдимия С. и се насочил към входа на сградата, когато
подсъдимият З. се пресегнал и с дясната си ръка нанесъл удар в гръб на тъжителя
в областта на лицето“, тъй като това не кореспондирало с показанията на
свидетелите К. А. и П.С.. Навежда се, че последната свидетелка заявява, че
подсъдимият З. се е появил, след като тъжителят е излязъл от сградата с
пистолет. Все в коментирания аспект се допълва, че липсва описание с какво
точно е допринесъл всеки един от съучастниците за настъпването на вредоносния
резултат и че наличните по делото доказателства не установяват нанесен удар в гърба на частния
тъжител. Поддържа се тезата, че е допуснато нарушение при формирането на вътрешното
убеждение на съда, защото подсъдимите са осъдени въз основа на показанията на
свидетелите П. и Т., въпреки че първият е заинтересован от изхода на делото,
тъй като работел във фирма с управител бащата на тъжителя, а вторият е
пострадал от действията на подсъдимия С.. Сочи се, че безмотивно съдът е
отказал да кредитира показанията на свидетелите А. и Каменова дори и в частта
кой е бил шофьор на служебния автомобил, вместо което са били възприети
показанията на свидетеля Т., който дори не е бил очевидец. Поддържа се искането
за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно – за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав или намаляване размера на наказанието глоба
от 2000 лв. на 1000 лв.
Във въззивната жалба и допълнението към нея на защитника на подс. С. се
твърди, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон,
а наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи, че по делото не
се установява по несъмнен начин подс. С. да е причинил посочените в тъжбата
увреждания, поради което не се доказва и да е извършил престъплението, за което
е осъден. Поддържа се, че възприетата фактическа обстановка и по отношение на
участниците в конфликта, и по отношение на нанесените удари не кореспондира на
събраните доказателства. Твърди се липса на мотиви при дискредитиране на част
от свидетелските показания. Наред с това се излагат оплаквания и по отношение
на редовността на тъжбата, като се приема, че в нея липсва описание на
конкретните действия, за които се повдига обвинение. Изтъква се, че наложеното
наказание е прекомерно тежко, защото размерът на глобата не е съобразен с
наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства. Прави се искане
присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият С.
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на размера на
наложената глоба на 1000 лв. Не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Срещу всяка въззивна жалба и съответното
й допълнение са постъпили възражения от частния тъжител, в които се отговоря на
оплакванията на жалбоподателите и се изразява становище, че са неоснователни.
Частният тъжител приема за несъмнено установено от събраните доказателства
авторството на всеки от подсъдимите. Оспорва твърдението, че районният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния
закон.
В
закритото съдебно заседание по реда на чл.327 от НПК и в откритото въззивно
заседание за изслушване на страните въззивният съд е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетелите и на
вещите лица, тъй като събраните пред първата инстанция доказателства позволяват
правилното му решаване.
В хода по същество повереникът на
частния тъжител моли присъдата да бъде потвърдена изцяло, а въззивните жалби –
оставени без уважение. Поддържа, че районният съд е приел обоснована фактическа
обстановка, въз основа на която правилно е приложил материалния закон. Прави
искане да бъдат присъдени направените от доверителя му разноски и за тази
инстанция.
Защитникът на подсъдимия С. и на
подсъдимия З. моли въззивният съд да уважи жалбите и да обърне внимание на липсата
на конкретика в мотивите досежно причастността на всеки от подсъдимите за
постигането на престъпния резултат, както и на обстоятелството, че СРС е основал
изводите си на несъществуващи доказателства, доколкото нямало нито един
свидетел, който да твърди за нанесени удари. Иска отмяна на присъдата,
признаване на подсъдимите за невиновни, алтернативно – връщане на делото на
друг състав или намаляване на наказанията поради продължителността на
наказателното производство.
Подсъдимият
З. поддържа, че никога не е удрял частния тъжител в лицето. Моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият
С., нередовно призован, не се явява и не взема становище по съществото на
делото. Съдът е приел, че той сам се е поставил в невъзможност да участва, тъй
като не може да бъде намерен, за да бъде призован на известните на държавните
власти адреси и ход на делото е даден в негово отсъствие.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Въззивните жалби са допустими – подадени
са в законния срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства при спазване на съответните процесуални правила чрез гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля Г.П. П. (л.190);
показанията на свидетеля Б.Г.Т. (л.190-191); показанията на свидетеля К. С. А.
(л.261-262); показанията на свидетелката П.Г.К.-С.(л.283-284); писмените доказателства
– справка за съдимост № 16246/23.10.2017 г. (л.277-278); справка за съдимост №
16247/23.10.2017 г. (л.280); протокол за доброволно предаване от 05.03.2012 г.
(л.268), СМУ І-58/2012, прочетени по
реда на чл.283 от НПК; веществените доказателства – 1 бр. CD с надпис „SONY CD
–R” и допълнителен надпис 10250, запечатан с картон на СДВР, серия А0295319 с дата
19.05.2017 г. към протокол № 2014-Ф/2017 г. (л.271); чрез способите за събиране
и проверка на доказателствения материал – заключението на СТЕ (л.194-197);
заключението на СМЕ (л.47-49); заключението на видеотехническа експертиза
(л.236-240); оглед на електронен носител (диск), съдържащ файл с разширение №
320120229103143 avi.
След самостоятелна оценка на събраните
доказателствени източници, която не налага съществено изменение на изводите на
първостепенният съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното.
Обосновано районният съд е приел, че през 2012
г. подс. С., подс. З., св. К.-С.и св. А. били колеги и офисът им се намирал в
сграда, находяща се на бул. "Ген. ********, гр. София. В същата сграда се
помещавал и офисът на фирма "Газтехника", в която работели частният
тъжител Ф. и св. П.. На 29.02.2012 г. около 10:30 часа подсъдимите С. и З. и
свидетелите К.-С.и А. трябвало да пътуват съвместно по работа. Автомобилът им
бил паркиран пред офиса на бул. "Ген. ********, пред подземния паркинг на
сградата. Пътното платно било заснежено и при извършване на маневра движение на
заден ход автомобилът, в който се намирали подсъдимите и свидетелите,
реализирал леко пътно произшествие с попътно движещия се микробус, управляван
от св. Б. Т.. Микробусът спрял през две – три коли, за да освободи локалното
платно, по което се движел. Подсъдимите и св. Т. слезли от автомобилите, след
което подс. С. и св. Т. се скарали, а подс. С. нанесъл удари с ръце по
свидетеля, повалил го на земята и започнал да го рита. В същото време тъжителят
Ф. *** и след като чул разправията по повод пътното произшествие, отишъл на
мястото на сборичкването в опит да преустанови възникналия конфликт. При
появата на тъжителя Ф. подс. С., раздразнен от намесата му, му нанесъл няколко
удара в областта на лицето. Тъжителят Ф., за да избегне ударите, се опитал да
се отдръпне към входа на сградата,
когато подсъдимият З. се пресегнал и с дясната си ръка нанесъл откъм гърба на
тъжителя удар странично в лицето му. Тъжителят Ф. влязъл в
сградата и след малко се върнал, като носел газов пистолет, който насочил в
лицето на подс. С. без да произвежда изстрели. Междувременно на място
пристигнали органи на 6 РУ – СДВР, които отвели подсъдимите, тъжителя и св. Т.
в сградата на районното управление за изясняване на случая. По-късно същия ден
тъжителят Ф. посетил кабинет по съдебна медицина, където му било извършено
съдебно-медицинско освидетелстване.
В резултат на нанесените му удари на тъжителя Ф. са причинени следните
травматични увреждания: кръвонасядания и подкожни хематоми в лявата лицева област
и двете устни, охлузвания по лигавицата на горната устна, разкъсно–контузна
рана по лигавицата на долната устна, контузия с луксация I-ва степен на централните горни резци и десния горен
резец, които реализират медикобиологичната характеристика временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Въззивният
съд извърши проверка на доказателствената дейност на първостепенния съд и не
констатира изтъкнатите недостатъци в жалбите, тъй като доказателствата не са
тълкувани превратно, нито е допуснато необоснованото им надценяване или
неглижиране, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на подсъдимите.
Правилно районният съд е приел, че
свидетелските показания следва да бъдат диференцирани, на първо място, по
възможната заинтересованост на част от свидетелите, която не ги дискредитира изначално,
но изисква внимателен критичен анализ за проверка на достоверността им.
Поначало при обсъждането на гласни доказателствени средства, които се
конфронтират помежди си, следва да се изследва естеството на противоречията и
вътрешната логическа хомогенност на отделните показания, като се провери
възможността да се установят такива обективни факти, които да служат като техен
надежден контролен коректив. В настоящия случай такива несъмнени обективни
факти, чието съществуване не зависи от волята на замесените в конфликта страни,
са уврежданията по лицето на тъжителя Ф., които са установени чрез медицински
преглед, отразен в съдебномедицинско удостоверение, а впоследствие са били
изследвани в заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни.
Ето защо процесния случай обстоятелството, дали свидетелите дават разумно и
съответно на механизма на причиняването им обяснение на травмите или разказът
за събитието ги игнорира, съществено подпомага оценката на доказателствената
стойност на показанията им.
На
тази основа въззивният съд намира за правилна преценката на първоинстанционния
съд за кредитирането на показанията на св. Турлашки относно възникването на
конфликта след пътното произшествие и намесата на тъжителя, който се опитвал да
възпре подс. С. да го удря. Действително св. Турлашки не е видял самото
нанасяне на ударите по тъжителя, но обективната му възможност да наблюдава
случващото се е била силно ограничена от това, че сам е бил повален на земята и
ритан по това време. Същевременно обаче св. Турлашки казва, че видял кръв по
носа и устните на тъжителя, поради което веднага е заключил, че той също е бит,
което в описанието на конкретната ситуация – намесата на тъжителя, докато подс.
С. нанасял удари на св. Турлашки, представлява съществено косвено доказателство
за деянието и неговото авторство.
Въззивният съд констатира, че
първоинстанционният съд внимателно и обстойно е обсъдил доказателствата относно
появата и участието на подс. З. и е формирал обосновани фактически изводи.
Правилно районният съд е отчел логическото несъответствие в показанията на
свидетелите А. и С., които са колебливи и уклончиви по отношение на развоя на
сбиването, но същевременно са категорични единствено относно опрения в главата
на подс. С. пистолет. Присъствието на двамата по време на събитията, при които
на тъжителя са причинени наранявания по лицето, несъмнено означава, че те са
имали възможност да възпримат какъв е бил механизмът на причиняването им, а
несигурността в показанията им относно действията на подсъдимите е продиктувана
от субективни, а не от обективни фактори. Двамата свидетели са колеги с
подсъдимите и очевидно тяхната съдба по делото не им е безразлична, в този
смисъл колебливостта на показанията им е
белег на пристрастност. Неоснователни са възраженията на защитата на
подс. З., че от показанията на тези
свидетели категорично се изяснява, че подс. З. се появил едва след като
тъжителят излязъл от сградата с пистолет. Видно е от показанията и на двамата свидетели,
че те са уклончиви, но не изключват възможността подс. З. да е бил там и преди
това. Св. А. казва: „той дойде, когато частният тъжител беше извадил пистолет
или малко преди това, нямам спомен, аз говорех по телефона за катастрофата и
изпуснах моменти“, а св С. отбелязва: „не съм сигурна дали С.З. дойде преди или
след като тъжителят извади пистолет“. Правилно първият съд е отчел значението
на проявената несигурност, която на практика не е от естество да опровергае
показанията на св. Т., и е изградил фактическите си изводи именно на основата
на логически устойчивите и пълни показания на този свидетел, които хармонично
съотвестват на обективните факти, установени от медицинското удостоверение,
издадено на тъжителя непосредствено след събитието. Показанията на св. Т. за
това, че подс. З. е бил водачът на автомобила и той го видял, когато излязъл от
него, кореспондират и на показанията на св. П.. При това положение, като е
отчел, че показанията на св. П. не страдат от вътрешни пороци, които да
дискредитират достоверността им на собствено основание, нито се опровергават от
други несъмнени доказателства, а същевременно кореспондират на показанията на св.
Т. и на обективните факти, отразени в медицинското удостоверение, обосновано
районният съд е приел, че те са надежден доказателствен източник. Св. П. в
показанията си изяснява, че видял как подс. З. е ударил тъжителя, като
пояснява: „ударът беше отзад в гръб, в дясната странична част на лицето“. При
огледа на видеозаписа от охранителните камери съдът непосредствено е установил,
че е заснето „дърпане с ръце, едното лице от мъжки пол преминава зад другото
лице от мъжки пол и замахва с ръката“. Независимо от това, че записът не е
годен за лицево – идентификационно изследване и не може да бъде установена
пряко от него самоличността на мъжете, посочените факти, установени при
непосредственото възприемане на заснетото, преценени в контекста на събраните
гласни доказателства за развоя на събитията, категорично подкрепят
достоверността на показанията на св. П.. Разгледани в логическата си
обусловеност, фактите, които се извеждат чрез огледа и показанията на св. П.,
убедително изясняват, че именно подс. З. е мъжът, който е замахнал с ръка към
тъжителя, когато бил зад него и това замахване, довело до удар в лицето.
На следващо място обосновано районният съд е отчел, че механизмът на
причинените увреждания убедително се установява от заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни и той кореспондира на
показанията на св. Т. и П.. Локализацията и характерът на травмите на следващо
място напълно съответства на инкриминирания в тъжбата механизъм, тъй като те
обективно са причинени с или върху твърди тъпи предмети, каквито са ударите с
глава и ръце в областта на главата. При устните уточнения на вещото лице е
изключена и възможността уврежданията на тъжителя да се дъжат на
съприкосновение с терена при падане, като е устатовено и това, че са получени
при нанасяне на повече от един удар.
На следващо място първоинстанционният съд е извършил правилна оценка на
заключението на видеотехническа експертиза, което макар да не е с голяма
информативна стойност, доколкото периметърът на камерата не обхваща мястото на
целия физически сблъсък, установява, че действително е имало такъв, като
кореспондира и на показанията на свидетелите П. и Т.. Видно, че камерата е
заснела физическо съприкосновение между две лица, влизането в кадър на още две,
както и замахването и нанасянето на удар от страна на първия по втория човек,
фиксирала е вдигнатите ръце на първия човек в юмрук.
Същевременно, районният съд е проявил
обективност, като правилно е отчел, че в останалата част показанията на
свидетелите А. и С. за това, че тъжителят се е върнал пред сградата и е насочил
пистолет към главата на подсъдимия С., доколкото са категорични и не се
опровергават от несъмнени доказателства, следва да бъдат кредитирани. Св. П.
заявява, че не е виждал тъжителят да носи оръжие, но показанията му не са от
естество да опровергаят показанията на свидетелите А. и С., защото по същество
не възпроизвеждат впечатления за тази част от събитията.
При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са
обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато
превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите
е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
На основата на вярно изяснената фактология
обосновано и в съгласие с материалния закон районният съд е приел, че подс. В.С.С.
и подс. С.Х.З. са осъществили състава на чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Законосъобразно първостепенният съд е приел
на основата на установената по делото фактическа обстановка, че подсъдимите С.
и З. са причинили на тъжителя Ф. лека телесна повреда, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като му нанесли удари по лицето и
тялото, в резултат на които тъжителят получил кръвонасядания и подкожни
хематоми в лявата лицева област и двете устни, охлузвания по лигавицата на
горната устна, разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната устна,
контузия с луксация I-ва степен на централните горни резци и десния горен
резец. От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че тези
увреждания са получени от множество удари, което съответстна на изясненото
непосредственото физическо участие в деянието и на двамата подсъдими.
На следващо място районният съд е дал
законосъобразна материалноправна оценка на фактите, които установят
субективната страна на деянието на двамата подсъдими. Когато съдът разкрива
психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, е необходимо да
преценява съвкупно всички факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат
и следват настъпването на престъпния резултат, а също така следва да има
предвид и каква преценка на тези обстоятелства е дал самият деец. В тази насока районният съд е изложил
логически верни съображения, че причинноследственият процес от нанасянето на
ударите до причиняването на лицевите увреждания е такъв, че не показва никакви
отклонения от обичайното развитие на събитията, поради което подсъдимите
обективно не са изпитвали затруднения правилно да разберат случващото се и своя
собствен принос, координиран с действията на другия, за причиняване на
уврежданията на тъжителя. Естеството и силата на ударите по лицето на тъжителя,
нанасяни съвместно от двамата подсъдими, обосновава категоричния извод, че те
са действали при общност на внезапния пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал
общественоопасния характер на собственото си и на другия подсъдим поведение,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им.
При индивидуализацията на санкционната отговорност на всеки от
подсъдимите за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, извършено в съучастие при
условията на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
районният съд правилно е отчел, че наказуемостта за конкретното
престъпление при чистото им съдебно минало и при липса на пречки по смисъла на
чл. 78а, ал. 7 НК изисква освобождаване от наказателна отговорност и на двамата
с прилагане на института по чл. 78а, ал. 1 НК – налагане на административно
наказание глоба.
Оттук насетне районният съд правилно е отчел кръга от обстоятелства,
които смекчават и отегчават отговорността на подсъдимите. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство законосъобразно съдът е оценил изтеклият
продължителен период от деянието до постановяване на присъдата, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства мнежоството увреждания на тъжителя,
доколкото броят им не е съставомерен факт, естеството на конфликта, при който тъжителят
е бил увреден – след пътно произшествие с участието на подс. З. като водач,
когато тъжителят като отговорен гражданин се е опитал да помогне за
преустановяване на насилието, упражнявано от подс. С. над водача на другия
автомобил. Предисторията на процесното деяние, съучастието на двамата подсъдими
и обстоятелството, че тъжителят Ф. е пострадал, защото се е опитвал да
минимизира друго общественоопасни последици, установява по-висока степен на
обществената опасност на конкретното престъпление от типичната за този вид
прояви.
При преценка на относителната тежест на
индивидуализиращите обстоятелства очевидно първостепенният съд правилно е отчел
сериозното значение на продължителността на наказателния процес, защото е
определил наказанието под средния размер, т.е. е отдал приоритетно значение
именно на тежестта на смекчаващото обстоятелство пред тази на отегчаващите. Поради
това въззивният съд намира, че определеният размер на глобата за всеки от
подсъдимите в размер на 2000 лв. е справедлив, като не създава по-тежки
ограничения на подсъдимите от действително необходимите за постигане на целите
на наказанието – да ги възпре от бъдещи прояви на агресия и саморазправа, като
способства за изграждане на устойчив волеви самоконтрол у всеки от подсъдимите
за спазване на правилата на общежитието и за отнасяне с уважение към
достойноството и физическата неприкосновеност на другите.
С оглед
изхода на делото законосъобразно първостепенният съд е присъдил в тежест на
подсъдимите направените по делото разноски от частния тъжител.
Пред въззивния съд повереникът на
частния тъжител е направил искане за присъждане на разноските, направени за
адвокатско възнаграждение от доверителя му за участието му в тази инстанция,
като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено възнаграждение в размер на 1100 лв. и е отразено, че частният тъжител
е платила сумата в брой при подписване на договора на 12.12.2018 г. Поради
това, с оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, въззивният съд прие, че всеки от подсъдимите следва да бъде осъден да
заплати половината от направените разноски от частния тъжител за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, а именно сумата от 550 лв.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна,
поради което прие, че следва да бъде потвърдена, а въззивните жалби – оставени
без уважение като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338
от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.11.2017 г. по н.ч.х.д №
16383/2012 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия В.С.С., ЕГН **********, да заплати
на частния тъжител А.Г.Ф., ЕГН **********, сумата от 550 лв., направени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия С.Х.З., ЕГН **********, да заплати на частния тъжител А.Г.Ф.,
ЕГН **********, сумата от 550 лв., направени разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.