№ 1393
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20221110107026 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземане срещу ответника Н. И. Л., ЕГН **********, с адрес:
*********, за сумата 1704,77 лв. незаплатено задължение за доставена и потребена
вода за периода 27.09.2017 г. – 26.05.2021 г. за имот, находящ се на адрес: *********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 07.10.2021 г. до окончателното й погасяване, и
сумата 124,04 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.10.2017 г.
до 26.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.10.2021 г. по
ч.гр.дело № 57732/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Софийска вода” АД извежда съдебно предявените субективни права
при твърдения, че е сключил с ответника договор при общи условия за предоставяне на
ВиК услуги за имот, находящ се в гр.София, бул. „Витоша“ № 44, таванско помещение,
по силата на който предоставил услуги в периода 27.09.2017 г. – 26.05.2021 г. на
стойност 1704,77 лв., които ответникът не заплатил и дължи лихва за забава в размер
124,04 лв. за периода 28.10.2017 г. - 26.05.2021 г., поради което за тези суми е издадена
заповед за изпълнение, срещу вземанията, по която ответникът възразил в срока по
чл.414 ГПК, което обосновава интереса от иска за признаване съществуването на
вземане за плащане на посочените и ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.10.2021 г. до окончателното
плащане.
Ответникът Н. И. Л., в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в оспорва предявения иск като неоснователен с възражение, че услугата не е
реално доставена на процесния таван, а на друг съсобствен с трето за процеса лице, на
който, при смяна на водомера през 2020 г. са отчетени 85 куб.м. за периода м.08.2018 г.
– м.07.2020 г., поради което не е възникнало правото да се начисли презумирано
количество вода в претендирания размер. Твърди, че е заплатил всички дължими суми
до 27.07.2020 г., а след тази дата до края на процесния период имотът не е обитаван и
1
не е ползвана вода..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „Царево“ № 9, а това се установява и от
представената по делото Справка № 504460/05.05.2021 г. от Агенция по вписвания по
партидата на ответника.
По делото е представена справка за извършени самоотчети, както и справка за
сметки и плащания по договорна сметка **********.
Видно от приложения Талон за пломбиране на водомери № 1020413 на 07.0.2020
г. са сменени два водомера в имота, като са посочени показанията на демонтираните
водомери.
Представени са и фактура – дубликат № ********** от 04.07.2020 г. и кредитно
известие – дубликат № **********.
В приобщеното заповедно производство са приложени общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Софийска вода“ АД.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза и допълнителна такава, която съдът кредитира, като компетентно,
професионално и обективно. Вещото лице е заключило, че имотът е водоснабден,
доставяните до имота ВиК услуги са измервани, както следва: в периода по отчети от
11.08.2017 г. – 20.01.2018 г., вкл. по показанията на два водомера с фабрични номера
№ 03969457 и № *********; в периода по отчети 21.01.2018 г. – 06.07.2020 г., вкл. на
„база“ за 2-ма живущи; и през периода 07.07.2020 г. – 19.04.2021 г. вкл. по показанията
на новите два водомера с фабрични номера № 65471191 и № 65570597. Установило е,
че обемът на доставените за периода 27.09.2017 г. – 27.05.2021 г. ВиК услуги е 683,13
куб.м., от които 650,88 куб.м. в имота и 32,25 куб.м. за общи нужди. Съгласно
заключението по допълнителната СТЕ за периода по отчети 21.01.2018 г. – 06.07.2020
г. вкл. изразходваната в имота е таксувана на „база“ за 2-ма живущи и количеството на
предоставени ВиК услуги е 557,88 куб.м. на стойност 1430,73 лв., а за целия исков
период 683,13 куб.м. на стойност 1704,77 лв. вещото лице е посочило, че съгласно
приложените по делото самоотчети за период на отчет 20.01.2018 г. – 19.05.2018 г.
количеството на консумираната питейна вода е 64 куб.м. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че старите водомери са били технически изправни до 20.01.2018 г., като
след тази дата същите не са били подменени до 07.07.2020 г., поради което ищецът за
периода 20.01.2018 г. до 07.07.2020 г. е начислявал не според показанията на
неизправните водомери, а на „база“ бр. живущи.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно, професионално и обективно.
Вещото лице е заключило, че от направена справка в информационната система на
ищеца за начислени суми и извършени плащания, дължимите суми за периода
27.09.2017 г. – 26.04.2021 г. са в размер на 1704,77 лв. и лихва в размер на 124,04 лв.
През процесния период има извършено плащане на 18.12.2017 г. в размер на 43,25 лв.,
с което са погасени фактури за м. 10.2017 г. в размер на 17,27 лв. и за м. 11.2017 г. за
25,98 лв. Към момента на изготвяне на заключението сумите не са заплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Според § 1, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
2
(обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В случая, с оглед становището на ответника и предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че между страните не е спорно съществувалата
облигационна връзка по повод на договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на
който ищецът е извършил по отношение на водоснабдения имот, който е собственост
на ответника.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за пороцесния период ищецът е извършил ВиК услуги, като е потребена
683,13 куб.м. вода, за която се дължи сумата от 1704,77 лв. Спорен между страните е
въпросът дали през периода 21.01.2018 г. – 06.07.2020 г. ищецът е следвало да
начислява потребеното количество вода на „база“ или според показанията на
монтираните в имота два броя водомери. От заключението на СТЕ и допълнителната
такава се установи, че водомерите с фабрични номера № 03969457 и № *********, по
показанията на които е отчитано количеството потребена вода за периода 11.08.2017 г.
– 20.01.2018 г. не са били подменени в законоустановения срок, поради което са били
технически неизправни. Технически неизправните водомери са били подменени с нови
с фабрични номера № 65471191 и № 65570597 на датата 07.07.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, периодичните проверки на индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради -
етажна собственост, се извършват през 10 години. Според ал. 2 на същия член
периодичните проверки се извършват по искане и за сметка на потребителите от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на
ЗИ. В ал. 5 също така е предвидено, че когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от наредбата. Следователно при технически
неизправни водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода
се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, завишено на всяко тримесечие с по 1,0
куб. м за всеки обитател. Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че
ответникът не е изпълнил задължението си да извърши проверка и/или подмени
технически неизправен водомер, поради което за времето до смяната на водомерите с
технически изправни такива, водоснабдителното дружество има право и следва да
начислява количеството потребена вода по реда на чл. 39 от Наредбата, а именно на
„база“ живущи. Ето защо, направените от ответника самоотчети за периода, в който
водомерите са били неизправни, не следва да се взимат предвид при изчисляване на
потребеното количество вода. Видно обаче от справката за формирани задължения и
извършени плащания, част от заключението по СТЕ, ищецът не е спазил реда за
определяне на потребеното количество вода, разписан в чл. 39, ал. 6 от Наредбата.
Това е така, защото на база двама обитатели дължимото според посочената разпоредба
количество вода е по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани имоти, доколкото
ищецът не твърди и не е доказал имота на ответника да е топлофициран, увеличено с
по 1 куб.м. на всеки 3 м. За 30-те месеца, или по 10 куб.м. на месец и още 20 куб.м. за
3
увелечението на тримесечие за двама обитатели. Следователно дължимото количество
вода за имота за периода 21.08.2018 г. – 06.07.2020 г. е 310 куб.м., а видно от
заключението на СТЕ ищецът е начислил за периода 557,88 куб.м. за сумата от 1430,73
лв. Въз основа на изложеното съдът намира, че потребеното количество вода за
периода за периода 21.08.2018 г. – 06.07.2020 г. е 310 куб.м., а за целия исков период е
403 куб.м., а дължимата цена, изчислена по реда на чл. 162 ГПК и след съобразяване
на изчислението, направено в заключението по СТЕ е в размер на 1035,71 лв. Именно
до този размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а за горницата до
пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Основателността на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При анализа на тази
разпоредба се налага изводът, че потребителят е длъжен да заплаща месечните сметки
в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на част от
претендираната главници, то частично основателна се явява и претенцията за лихва
върху основателната част от главница. Ищецът се легитимира като кредитор на
вземания за главници в общ размер на 1035,71 лв. за периода от 27.09.2017 г. до
26.05.2021 г., поради което следва да се приеме, че претенциите за обезщетения за
забава в размер на законната лихва се явяват установени в своето основание за периода
от 28.10.2017 г. до 26.05.2021 г., като размерът на обезщетението за забава дължимото
обезщетение, изчислено по реда на чл. 162 ГПК и след съобразяване на начисленията
от ищеца, съобразно заключението на СТИ и ССчЕ е в размер на 74,04 лв. за периода
28.10.2017 г. – 26.05.2021 г., до който размер се явява основателна исковата претенция,
а до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства.
Предвид изрично направеното искане в тази насока на заявителя ищец следва да се
присъдят разноски за платена държавна такса в заповедното производство в размер на
36,58 лева и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на
50 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ, които съобразно размера на уважените
претенции възлизат в размер на 52,54 лв. По отношение разноските в исковото
производство – следва да се присъдят дължимата и заплатена от ищеца държавната
такса в исковото производство в размер на 81,61 лева, заплатени депозити за вещо лице
по ССчЕ и СТЕ в общ размер на 650 лева и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 100 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ съобразно
материалния интерес и фактическата и правната сложност на процесния правен спор,
които съобразно размера на уважените претенции възлизат в размер на 504,62 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Софийска вода” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 2А обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ********* ДЪЛЖИ НА
„Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А сумата 1035,71 лв. незаплатено
задължение за доставена и потребена вода за периода 27.09.2017 г. – 26.05.2021 г. за
имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.10.2021
г. до окончателното й погасяване, и сумата 74,04 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 28.10.2017 г. до 26.05.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 25.10.2021 г. по ч.гр.дело № 57732/2021 г. по описа на СРС,
157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 1035,71 лв. до
пълния предявен размер 1704,77 лева незаплатено задължение за доставена и
потребена вода за периода 27.09.2017 г. – 26.05.2021 г. и за горницата над 74,04 лв.
до пълния предявен размер от 124,04 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 28.10.2017 г. до 26.05.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН **********, с адрес: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА
„Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 52,54 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 504,62 лв. -
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5