№ 10
гр. гр. Р., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100990 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2014 г., в с. К., срещу парцел № . било реализирано
ПТП, с участието на лек автомобил, марка „О.“, модел „Т.“, с рег. № ., собственост на Б.В.Б. и
управляван от ИЛ. АС. ИВ. и лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № ., собственост и
управляван от И.Д.Й.. Според съставения протокол за ПТП № . г. процесното ПТП настъпило по
вина на водача И.И., който при управление на лек автомобил, марка „О.“, модел „Т.“, с рег. № ., с
несъобразена скорост спрямо пътните условия (мокра пътна настилка), губи контрол над
автомобила, излиза извън пътното платно и блъска паркирания лек автомобил, марка „Т.“, модел
„А.“, с рег. № ., който вследствие на удара се блъска в дървен стълб на БТК. Вследствие на ПТП
били нанесени материални щети по лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № ..
Към датата на застрахователното събитие лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № .,
бил застрахован по застраховка „Каско“ и „Злополука“ в ЗАД „Армеец“ АД, валидна от 16.03.2014
г. до 15.03.2015 г.
Въз основа на уведомление в ЗАД „Армеец“ АД била заведена щета № . от собственика на
увредения лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.“.
След разглеждане на претенцията от страна на ЗАД „Армеец“ АД било определено в полза
на собственика на превозното средство застрахователно обезщетение в размер на 8981,00 лева,
като от така определеното застрахователно обезщетение били прихванати дължимите по полицата
вноски в размер на 167,08 лева и на 04.12.2014 г. ЗАД „Армеец“ АД заплатило по банков път на
собственика на увредения автомобил сумата в размер на 8813,92 лева.
След извършване на плащането дружеството предявило регресна претенция към ЗД „Бул
Инс“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач, по повод на което била образувана щета № . по описа на ЗД „Бул Инс“ АД и последното
1
дружество изплатило по банков път на ЗАД „Армеец“ АД сумата в размер на 8441,70 лева.
От съставения протокол за ПТП било видно, че ответникът И.И. е причинил виновно
настъпването на пътния инцидент, като е управлявал автомобила след употреба на алкохол и
предвид извършеното от ЗД „Бул Инс“ АД плащане, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за
ищцовото дружество възниквал правен интерес да претендира възстановяване от ответника на
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 8441,70 лева, ведно със сторените
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева.
С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ИЛ.
АС. ИВ. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 8441,70 лева, представляваща заплатено от
ищеца обезщетение за вреди, причинени на л. а., марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № ., от ПТП,
настъпило на 27.07.2014 г. в с. К., причинено виновно от ответника, като водач на лек автомобил,
марка „О.“, модел „Т.“, с рег. № ., застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен със ЗД „Бул Инс“ АД, валиден към датата на произшествието,
сумата от 25,00 лева, представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
предявения иск, противопоставяйки възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен представител оспорва предявения иск,
като поддържа противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност. Посочва изрично, че не оспорва, че ответникът виновно е нарушил правилата
за движение по пътищата, в резултат на което е станал причина за ПТП, заплатеното от страна на
ищеца обезщетение на собственика на увредената вещ и неговия размер, както и че ответникът е
шофирал след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимите
норми, поради което съдът е обявил така посочените обстоятелства за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложената по делото застрахователна полица № . от 29.07.2014 г. е, че между
ищцовото дружество и Б.В.Б. е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със срок на договора - една година, за периода от 29.07.2014 г.
до 29.07.2015 г., за лек автомобил, марка „О.“, модел „Т.“, с рег. № ..
Установява се също, че между ЗАД „Армеец“ АД и И.Д.Й. е сключен договор за
застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран в полица № 0306B129181, с предмет лек
автомобил, марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № ., със срок на застрахователното покритие от
16.03.2014 г. до 15.03.2015 г.
От представения по делото протокол за ПТП № . г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ
- Брезник, се установява, че на 27.09.2014 г., в 04,30 ч., в с. К., срещу парцел № ., е реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП), с участието на лек автомобил, марка „О.“, модел „Т.“, с
рег. № ., собственост на Б.В.Б. и управляван от ИЛ. АС. ИВ. и лек автомобил, марка „Т.“, модел
„А.“, с рег. № ., собственост на И.Д.Й., в резултат на което са нанесени вреди и на двата леки
2
автомобила. В протокола е отразено, че водачът на лекия автомобил, марка „О.“, е управлявал
превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, като, движейки се с
несъобразена скорост спрямо пътните условия (мокра пътна настилка), губи контрол над
автомобила, излиза извън пътното платно и блъска паркирания лек автомобил, марка „Т.“, модел
„А.“, с рег. № ., който вследствие на удара се блъска в дървен стълб на БТК.
По делото са представени и уведомление за щета до ЗАД „Армеец“ АД по полица № ., опис
– заключение по щета № ./21.11.2014 г., в който са описани увредените детайли на лек автомобил,
„Т.“, модел „А.“, с рег. № ., експертиза по претенция № ., с която е определено дължимото
обезщетение, което следва да се изплати на И.Д.Й., а именно 8981,00 лева, както и доказателства за
заплащане на същото в полза на Иван Йорданов (платежно нареждане от 04.12.2014 г.).
Установява се наред с това, че от страна на ЗАД „Армеец“ АД до ЗД „Бул Инс“ АД е
изпратена регресна покана от 13.09.2018 г. и във връзка с нея е изготвена техническа експертиза по
щета № . и доклад по щета № ./19.09.2018 г., като във връзка със споразумение за разсрочено
плащане на регресни претенции от 08.03.2019 г. и погасителен план към него, ЗД „Бул Инс“ АД е
заплатило на ЗАД „Армеец“ АД с платежно нареждане от 15.03.2019 г. сумата в общ от 117 484,65
лева, представляваща сбор от незаплатени регресни претенции към 31.12.2018 г., в т. ч. и сумата от
8441,70 лева по щета № . (приложение № 2.1 към споразумение за разсрочено плащане на
регресни претенции от 08.03.2019 г.)
Ищцовото дружество е изпратило до ответника регресна покана да възстанови на „Бул
Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 8466,70 лева, с включени 25,00
лева – ликвидационни разноски, в срок от пет работни дни от датата на получаване на известието.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) освен в случаите по чл. 277 КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Уважаването на така предявената претенция предпоставя доказване както на извършено от
ответника виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е
станал причина за пътнотранспортно произшествие, така и заплатено от страна на ищеца, в
качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за увреждащото МПС, обезщетение на собственика на увредената вещ, респ.
ангажиране на отговорността му. На доказване подлежи и фактът, че деликвентът – ответник по
иска, е шофирал след употреба на алкохол и при концентрация на алкохола в кръвта над
допустимите норми, което поражда правото на застрахователя, като страна по договора за
застраховка ГО, да иска обратно платеното обезщетение от водача на застрахования автомобил.
Между страните не съществуват спор, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че ответникът виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което е станал причина за ПТП, както и че е шофирал след употреба на алкохол, с концентрация
на алкохол в кръвта си над допустимите норми.
Установено бе и че ЗАД „Армеец“ АД е изплатило на собственика на лекия автомобил,
марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № . по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран в
полица № 0306B129181, обезщетение за причинените вреди в размер на 8981,00 лева, след което е
предявило регресна претенция към ЗД „Бул Инс“ АД, в качеството му на застраховател по
3
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, след което на 15.03.2019 г. ЗД „Бул
Инс“ АД е заплатило на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 8441,70 лева.
Видно от изложеното, искът е доказан по основание, което налага да се разгледа въведеното
в процеса възражение на ответника за изтекла погасителна давност в негова полза.
Правото на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, регламентирано в чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) е регресно. То може да се упражни едва след възстановяване на сумата,
платена по застраховка „Каско“ от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за ПТП водач. Затова от този момент застрахователят по ГО встъпва в регресното право
срещу виновния водач, управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата законова
норма. С плащането той упражнява своето право, произтичащо от закона.
В решение по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че задължението на
застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка. Регресното притезание е
изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение в полза на застрахователя
по имуществената застраховка. От този момент започва да тече срокът на погасителната давност за
упражняване на правото.
Тъй като в приложимия към случая КЗ (понастоящем отменен) няма специална норма,
която да урежда въпросът за срока на погасителната давност, следва да се приложи общата уредба
на чл. 110 от ЗЗД - давността за вземането е общата 5-годишна давност (така: решение №
147/12.11.2014 г. по т. д. № 3708/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл.
290 от ГПК, както и т. 14 от ППВС № 7/1977 г.).
Предвид изложеното, началният момент, от който тече давността за регресното вземане на
ищеца е датата на плащането, респ. прихващането на задълженията, към застрахователя по
имуществената застраховка. Както се посочи по-горе, удовлетворяването на претенцията на
застрахователя по имуществената застраховка е настъпило на 15.03.2019 г. Този момент е и
началото на теченето на давностния срок за упражняване на регресните права на ищеца по
отношение на ответника. Исковата молба е депозирана на 30.07.2021 г. и следователно към
нейното депозиране не е изтекла 5-годишната погасителна давност.
С оглед изложеното и предвид липсата на спор между страните относно размера на
дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди, както и относно размера на
дължимите ликвидационни разноски, настоящият съдебен състав намира предявения от
застрахователя срещу деликвента обратен иск за доказан по основание и размер и като такъв
същият следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.07.2021 г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в общ размер на 438,67 лева, от
които 338,67 лева – внесена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки и
факта, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. АС. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. . ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 8441,70 лева (осем хиляди четиристотин четиридесет и един
лева и седемдесет стотинки), представляваща заплатено от ищеца обезщетение за вреди,
причинени на л. а., марка „Т.“, модел „А.“, с рег. № ., от ПТП, настъпило на 27.07.2014 г. в с. К.,
причинено виновно от ответника, като водач на лек автомобил, марка „О.“, модел „Т.“, с рег. № .,
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със ЗД
„Бул Инс“ АД, валиден към датата на произшествието, както и сумата от 25,00 лева (двадесет и
пет лева), представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ИЛ. АС. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. . ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 438,67 лева (четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и
седем стотинки) – направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5