Решение по дело №2019/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 219
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20211720202019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Перник, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720202019 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-002967 от
14.09.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на АС. АС. М., ЕГН ********** за извършени, при
управление на товарен автомобил „Мерцедес Актрос 4140” с рег. №
********, нарушения на 03.08.2021г. в 17:30 часа в района на км 20+000 на
Автомагистрала Струма, находящ се на територията на общ. Перник, са
наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2-ро от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.
100, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 200лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2, вр.
чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на чл. 42, ал.3 от същия закон.
Жалбоподателят АС. АС. М., по изложени в жалбата доводи, моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Участва лично в
хода на съдебното производство, в което поддържа съображенията за отмяна
на обжалвания акт. Твърди, че в НП са допуснати фактически грешки при
описание на фактическата обстановка, тъй като неправилно е било прието от
наказващия орган, че е предприета маневра изпреварване с управляния от
него автомобил. Навежда доводи, че поради действия на другия водач, който
е предприел излизане от лента за принудително спиране е настъпило
пътнотранспортното произшествие (ПТП).
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Перник, сектор
1
„ПП” (АНО)–редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 03.08.2021г. жалбоподателят АС. АС. М. управлявал товарен
автомобил „Мерцедес Актрос 4140” с рег. № ******** по автомагистрала
Струма с посока от гр. София към гр. Дупница. По същото време и в същата
посока на движение пътувал лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ********
17:30 часа двете моторни превозни средства се намирали в района на км
20+000, находящ се на територията на общ. Перник, в който пътното платно
било с две активни ленти за движение и една лента за принудително спиране
в най-дясната част на платното, където последвал сблъсък между
автомобилите, с причинени материални щети – одрана степенка на товарния
автомобил и повреден заден ляв калник на „Опел Зафирата”.
Местопроизшествието било посетено от полицейски екип в чийто
състав били свидетелите Н. Й. М. и АНТ. В. З., които установили, че
моторните превозни средства били преместени. След проведен разговор с
водачите, контролните органи съставили протокол за ПТП, в който изготвили
схема на пътния инцидент. Св. Н.М. преценил, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 42, ал.3 от ЗДвП и съставил акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 451109, с който ангажирал отговорността
на М. и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като при извършената
проверка на документите водачът не представил контролния талон към
свидетелството за управление на МПС. Освен горното бил съставен АУАН и
срещу другия участник в ПТП-за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в
съставения на жалбоподателя акт и правната квалификация на нарушенията,
АНО издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция НП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН бл. № 451109 от 03.08.2021г., протокол за ПТП бл. № 1730887 от
03.08.2021г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, които кореспондират със свидетелските показания на Н.
Й. М. и АНТ. В. З.. Последните разпитани в хода на съдебното следствие
потвърждават отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически
обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
2
приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с която в т. 2.7. са делегирани права на АНО по смисъла
на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на
обслужваната територия. Актосъставителят Н. Й. М. заема длъжността
„мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е
овластен по силата на т.1.2. от горепосочената заповед да издава АУАН по
ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на МПС водачът е
длъжен да носи контролния талон към свидетелството за управление на
моторно превозно средство. Безспорно е установено, с оглед свидетелските
показания на актосъставителя Н.М., че жалбоподателят не е носил
контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно
средство, поради което и законосъобразно е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му
нарушение. Обосновани възражения срещу тази констатация А.М. не е
направил, както при съставянето на АУАН и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
така и в хода на съдебното призводство. При тези обстоятелства и с оглед
доказателствената сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения
АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително
извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е
привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-во от
ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи
определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в
абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно
наложена на жалбоподателя.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което обжалваното НП в тази му част следва да
бъде потвърдено на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 42, ал.3 от ЗДвП:
Съгласно чл. 42, ал.3 от ЗДвП водачът на изпреварваното пътно
превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на
3
изпреварването по какъвто и да е начин, т.е. предписаното правно поведение
се отнася само до действия на водач на пътно превозно средство, с които
същият би попречил или затруднил изпреварването, само след като самото
изпреварване вече е започнало. Според чл. 41, ал.2 от ЗДвП изпреварването е
маневра, при която водачът на пътното превозно средство напуска пътната
лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или
частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и се връща в напуснатата лента. Следователно, началото на тази
маневра се поставя с напускане от страна на изпреварващото превозно
средство, на пътната лента, в която се движи. Едва след този момент ясно и
недвусмислено се заявява намерението за изпреварване, а за водача на
изпреварваното превозно средство възниква задължението да съобрази
поведението си по чл. 42 ал.3 от ЗДвП.
В конкретния случай при описание на нарушението в АУАН и в
обжалваното НП е отбелязано, че жалбоподателят „участва в маневра
изпреварване”, което предполага, че именно той е предприел реализирането
на тази маневра, което е в явно противоречие с посоченото обстоятелство, че
той е пречил на изпреварващото го пътно превозно средство да завърши
маневрата. Това несъответствие ярко се откроява и от съдържанието на
изготвения протокол за ПТП бл.№ 1730887, съставен на 03.08.2021г. в 17:30
часа от мл. автоконтрольор А.З.. В този документ е записано, че участник 1
(товарен автомобил „Мерцедес Актрос 4140” с рег. № ******** с водач
жалбоподателя) „пречи на изпреварващото го МПС с рег. № Е 4491 ВХ като
(намалява – увеличава) скоростта си”. Същевременно в изготвената схема за
ПТП са отбелязани други обстоятелства, а именно: участник № 1 се движи в
лявата лента, като пред него, в дясната активна лента, намираща се до лентата
за принудително спиране, е позициониран участник № 2. Тези несъответствия
оборват извода за доказаност на нарушението на чл. 42, ал.3 от ЗДвП, което
води до извод, че наказанието на жалбоподателя е наложено в нарушение на
материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваното НП в тази
му част. Същото се явява недоказано и предвид факта, че в конкретния
случай, всички констатации в АУАН се отнасят до обстоятелства, които не са
били възприети непосредствено от актосъставителя, а са изградени на базата
на твърдения на двамата участника в пътната ситуация. Жалбоподателят
отрича факта, че е предприел маневра изпреварване, като в тази посока още
при съставянето на протокола за ПТП е отказал да подпише документа.
Твърди, че се е движел в дясната активна лента, когато водачът на лекия
автомобил с рег. № Е 4491 ВХ е нарушил правилата за движение, тъй като е
предприел излизане от аварийната лента по която се е движел, не го е
пропуснал, в резултат на което е настъпило ПТП. Тази версия изглежда
достоверна с оглед описаните в протокола за ПТП увреждания по двата
автомобила. При това положение АНО е бил длъжен да ангажира
доказателства, въз основа на които да се изведе категоричен извод в коя лента
за движение е настъпил конфликта между двата автомобила, още повече, че
от протокола за ПТП се установява, че и на другия участник в пътния
инцидент е бил съставен АУАН и то за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
който урежда правило, че преди започването на каквато и да е маневра
водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, като извърши същата съобразно тяхното положение, посока и
4
скорост на движение. Неизвършването на разследване на спорните
обстоятелства е довело до издаване на необосновано и незаконосъобразно
НП, тъй като не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил виновно нарушение на чл. 42, ал.3 от ЗДвП, което е основание за
отмяна на обжалваното НП в тази му част.
Самостоятелно основание за този изход на спора е и допуснатото
нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН,
предвид констатираното по-горе несъответствие между изложените
обстоятелства при описание на деянието, че жалбоподателят, управлявайки
товарния автомобил, е пречил на изпреварващо го пътно превозно средство, и
приетата за нарушена норма на чл. 42, ал.3 от ЗДвП, която е релевантна като
задължение за водачът на изпреварващият автомобил, което е довело до
ограничаване правото на жалбоподателя в пълен обем да реализира защита
си.
По изложените съображения на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
и 2 и ал.5 от ЗАНН съдът счита, че обжалваното НП в тази му част следва да
бъде отменено.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1158-002967 от
14.09.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, В ЧАСТТА с която на АС. АС. М., ЕГН ********** за извършено на
03.08.2021г. в 17:30 часа при управление на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос 4140” с рег. № ******** нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП от
същия закон.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-002967 от
14.09.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, В ЧАСТТА с която на АС. АС. М., ЕГН ********** за извършено на
03.08.2021г. в 17:30 часа при управление на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос 4140” с рег. № ******** нарушаване на чл. 42, ал.3 от Закона за
движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5
от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5