№ 151
гр. С., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М.а Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500213 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 239 от 24.03.2023 г., постановено по гр. д. № 4608/2022 г. по описа
на Pайонен съд – С., в частта му, с която се отхвърля иска за сумите 280,67 лв.,
представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор №
********* и за сумата от 54,80 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху така
посочена за периода от 14.09.2020 г. до 16.08.2022 г.
Подадена е въззивна жалба от ищеца чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че решението в тази част е неправилно. За да отхвърли иска в горепосочената част,
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният договор не е прекратен
надлежно и поради тази причина не са налице предпоставките за начисляване на неустойки.
В чл. 54.12 от ОУ към договора е посочено, че „Договорът на абоната се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.” От
разпоредбата на този член става ясно, че в него, прекратяването на договора е заложено при
сбъдването на едно бъдещо събитие, а именно ако забавата на плащането на дължимите
суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. Страните по договорите са
наясно с тази разпоредба и са се съгласили с нея, Ето защо и при наличието на закъснение
на плащане на задължение, продължило повече от 124 дни. ответникът е наясно, че
договорът му е „А1 България” ЕАД се счита за прекратен и уведомление за това не следва да
1
му се изпраща. С оглед всички гореизложени доводи счита, че обжалваното Решение № 239
от 24.03.2023 г., постановено по гр. д. № 4608/2022 г. по описа на PC — С., в частта му, е
която се отхвърля иска за сумите 280,67 лв.. представляваща неустойки, начислени за
едностранно прекратяване на Договор № ********* и за сумата от 54,80 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху така посочена за периода от 14.09.2020 г. до 16.08.2022 г,,
е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което
да се приеме за установено, че М. С. Д., с ЕГН **********, със постоянен адрес: гр. С., ул.
„А.М. **, дължи на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ********* сумите 280,67 лв., представляваща
неустойки, начислени за едностранно прекратяване на Договор № ********* и за сумата от
54.80 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху така посочена за периода от
14.09.2020 г. до 16.08.2022 г. Моли да бъдат признати и присъдени разноски в настоящото
производство, както и разноските в първоинстанционното производство в техния пълен
размер.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище от представител по
пълномощие се поддържа жалбата.
Въззиваемият се явява лично и оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
При наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните
правоотношения между тях, в т. ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от
неизпълнението на договора, доколкото в представеният по делото договор липсва друга
уредба, съдът приема, че развалянето на договорите се подчинява на общите правила на
ЗЗД. По аргумент на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от
страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД
при разваляне на двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок, ищецът
2
следва да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този момент е
дължима и предвидената в договорите неустойка.
Поради това обосновано и правилно е приетото, че за да възникне вземане за неустойка в
полза на мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки -
договорно неизпълнение от страна на абоната и прекратяване на договора за мобилни
услуги, доколкото размера на неустойката се определя като сбор от месечните абонаментни
такси дължими за периода от датата на прекратяване на договора до изтичане на
предвидения срок. Основанията за прекратяване на договора за мобилни услуги са
регламентирани в приложените по делото Общи условия, като съгласно чл. 54. 12 договорът
се счита за едностранно прекратен от доставчика, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите правила на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за
която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с
него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора
суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането
за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239 от 24.03.2023 г., постановено по гр. д. № 4608/2022 г. по
описа на Pайонен съд – С. в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4