№ 548
гр. София, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:З. Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500532 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по две частни жалби:
Частна жалба вх. № 9316/22.12.2022 г. по описа на СОС, депозирана от А. А. Н.
чрез адв. В. и адв. Р.-К. против определение № 864/25.11.2022 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 864/22 г. на СОС, с което е оставена без разглеждане частна жалба против
протоколно определение на РС - Самоков по гр.д. № 209/2021 г., с което част от
предявените искове са отделени в отделно производство, производството по тях е
прекратено и същите са изпратени по подсъдност на СРС и
Частна жалба вх. № 320/16.01.2023 г. по описа на СОС против определение №
6/04.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 719/2022 г. на СОС, с което е допълнено определение №
864/25.11.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 864/22 г. на СОС в частта за разноските.
В първата частна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно, като обаче се излагат доводи изцяло за неправилност на
определението не на СОС, а на първоинстанционното определение. Прави се искане
обжалваното определение да бъде отменено.
Във втората частна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение, с което на насрещната страна били присъдени 300 лева – адвокатски
хонорар поради това, че приложима била нормата на чл. 355 ГПК, а не на чл. 78, ал. 4
ГПК, тъй като ставало дума за делбено производство. Не била дадена възможност на
жалбоподателя да направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, а и
представените доказателства не установявали реалното му изплащане. Прави се искане
обжалваното определение да бъде отменено.
Отговор е подаден само по първата частна жалба от С. С. Н., в който той излага
доводи за нейната неоснователност. Претендира заплащане на разноски по частната
жалба.
Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:
Ч.гр.д. № 719/2022 г. на СОС е било образувано по частна жалба на А. А. Н.
1
против определение от 14.07.2022 г. по гр.д. № 209/2021 г. на РС – Самоков, с което на
основание чл. 201, ал. 2 ГПК е постановено отделяне исковете на А. Н. срещу С. Н., И.
И. и Б. Г. – И.а за делба и съединени с този иск други искове и на основание чл. 118, ал.
2 ГПК е прекратено производството по разделените искове и същите са изпратени по
компетентност на Софийски районен съд.
С определение от 25.11.2022 г. СОС е оставил без разглеждане частната жалба,
като е приел, че определението по чл. 210, ал. 2 ГПК не подлежи на съдебен контрол,
като не подлежи на контрол и прекратяването на делото по отделените искове, тъй като
това прекратяване не е същинско, с него не се слага край на делото, а исковете се
изпращат за разглеждане на друг съд. СОС се е позовал на Определение №
828/12.11.2014 г. по ч.т.д. № 3333/2014 г. на ВКС, I т.о., постановено по идентичен
случай, в което е прието, че в случая прекратяването на делото е процесуално
нарушение, но не съществено, като от потвърдителния диспозитив е направен и извод,
че в случая не подлежи на самостоятелно обжалване и изпращането на отделените
искове на друг съд по подсъдност.
В срока за обжалване на това определение е постъпила молба от С. С. Н. за
допълване на определението в частта за разноските, като му бъдат присъдени
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Молбата е
връчена на А. Н. на 20.12.2022 г. и от нейно име е депозиран отговор на 22.12.2022 г.
С определение от 04.01.2023 г. СОС е уважил молбата по чл. 248 ГПК, като е
осъдил А. Н. да заплати на С. Н. 300 лева – адвокатско възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Двете частни жалби са депозирани от процесуално легитимирано лице, срещу
обжалваеми съдебни актове, в законоустановения срок и са редовни, поради което са
допустими.
Разгледани по същество, и двете са неоснователни предвид следното:
Определението на съда по чл. 210, ал. 2 ГПК, с което съдът разделя исковете за
разглеждане в различни дело не подлежи на самостоятелно обжалване. На такова
обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат определенията, които преграждат
делото или определенията, за които законът изрично предвижда обжалване.
Определението, с което се разделя делото не го прегражда, с него част от исковете се
отделят в отделно производство и всички първоначално предявени искове се
разглеждат от съда, но в различни производства. В същото време процесуалният закон
не предвижда изрично обжалване на това определение. Ето защо правилно СОС е
оставил без разглеждане частната жалба против определението на РС – Самоков по чл.
201, ал. 2 ГПК. Следва да бъде посочено, че не води до друг извод и обстоятелството,
че РС- Самоков е постановил прекратителен диспозитив. Това прекратяване всъщност
е непрецизно и представлява само деловодно прекратяване на делото в рамките на РС –
Самоков, а не изобщо, което личи и от диспозитива, с който отделените искове се
изпращат за разглеждане на СРС.
Настоящият съдебен състав намира още, че макар по принцип определенията по
подсъдността да са обжалваеми по силата на чл. 121 ГПК, в случая от частната жалба
на А. Н. пред СОС личи, че тя не обжалва изпращането на част от делото на СРС
защото не е съгласна с подсъдността на отделените искове, а защото не е съгласна
делото изобщо да се разделя, което личи и от искането по частната жалба всички
искове да се гледат или от РС – Самоков или от СРС. Ето защо правилно в случая СОС
не е разгледал въпроса с подсъдността на отделените искове. Самостоятелно оплакване
по въпроса за подсъдността всъщност няма.
2
Правилно е и обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК. След като
частната жалба на А. Н. е оставена без разглеждане от СОС, то насрещната страна има
право на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК. С. Н. е доказал такива за
адвокатски хонорар в размер на 300 лева – представен е договор за правна помощ, в
който такъв хонорар е договорен, като в него е отбелязано също, че сумата е изплатена
и договорът служи за разписка за плащането. С подписа на адвоката под договора той е
удостоверил получаването на сумата, с което се доказва и реалното извършване на
разхода.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че в случая не се прилагат
правилата на чл. 78, ал. 4 ГПК, а тези по чл. 355 ГПК. Съдебната практика е
единодушна, че специалното правило на чл. 355 ГПК се отнася до разноските в
първоинстанционното производство по делба, които са необходими за признаването и
ликвидирането на съсобствеността, при липсата на спор относно съсобствеността и
правата на съделителите и способа за извършване на делбата, в т.ч. разноските за
държавни такси и за вещи лица, докато разноските за защита в делбения процес се
поемат от всеки съделител така, както са направени, освен тези при обжалване – в този
смисъл Определение № 131 от 13.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2471/2018 г., I г. о.,
ГК, Определение № 282 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2107/2016 г., I г. и
цитираната в тях практика.
Неоснователно е и оплакването, че жалбоподателката не е имала възможност да
направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Молбата по чл. 248, ал.
1 ГПК й е връчена надлежно и тя е могла да възрази по размера на адвокатския
хонорар в срока за отговор, но не го е сторила.
Поради достигане до извод идентичен с извода на СОС и по двете частни жалби,
същите следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските: С. Н. е доказал извършването на разноски за адвокатски
хонорар по частна жалба вх. № 9316/22.12.2022 г. по описа на СОС в размер на 500
лева, които А. Н. следва да бъде осъдена да му заплати.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч астна жалба вх. № 9316/22.12.2022 г. по описа на
СОС, депозирана от А. А. Н. чрез адв. В. и адв. Р.-К. против определение №
864/25.11.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 864/22 г. на СОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба вх. № 320/16.01.2023 г. по описа на
СОС против определение № 6/04.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 719/2022 г. на СОС
ОСЪЖДА А. А. Н. да заплати на С. С. Н. сумата 500 лева – адвокатски хонорар
по частна жалба вх. № 9316/22.12.2022 г. по описа на СОС.
Определението не подлежи на касационно обжалване (Тълк. решение по
тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4