Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1442
град Пловдив, 15.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на
тридесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря А.Р. и участието на прокурора АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 1395 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на дружеството
„Пи-Ми” ЕООД - Съединение, чрез пълномощника
си адв. А., срещу Решение № 928 от 30.04.2015 година,
постановено по НАХД № 6734 от 2014 година по описа на Районен съд – Пловдив,
ХХІІІ наказателен състав, с което решение е потвърдено Наказателно постановление
№ 16 – 000432/29.10.2014г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Пи – Ми” ЕООД, ЕИК ***, в
качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***,
представлявано от Б. З. К. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
за нарушение на чл. 275 ал. 1 от Кодекс на труда КТ/ вр.
чл. 173 ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване /Наредбата/, на основание чл. 413 ал. 2 от КТ.
В съдебното заседание касаторът
не се представлява. В писмена молба адв. А. излага
становище, че поддържа жалбата. Моли да се постанови решение, с което да се
отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила решението на първоинстанционния съд. Ответникът по жалбата – Дирекция “Инспекция
по труда” - Пловдив, не се представлява в съдебно заседание и не взима
становище по жалбата. Прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение моли да се потвърди решението
на първоинстанционния съд като правилно, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за
основателна.
Пред районния
съд била установена следната фактическа обстановка:
На 09.07.2014г. била извършена проверка от служители
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, сред които и актосъставителят И.
Б., в сладкарски цех, находящ се в гр. С., кв. „Т.”,
ул.*** стопанисван от „Пи – Ми” ЕООД. Проверката била извършена във връзка с
разследване на трудова злополука, настъпила на същата дата около 14.30ч. с Ц.
Д., на длъжност „помощник сладкар”. При проверката било установено, че
злополуката е настъпила при работа на шприц за сладки. При огледа било констатирано,
че бункерът за зареждане с тесто бил обезопасен с подвижна решетка, осуетяваща
достъпа до движещите се на дъното на бункера валове, а също така, че към
решетката било монтирано блокиращо устройство, непозволяващо задвижване на
валовете при отворена решетка. По време на проверката в цеха, П. К. -
„помощник сладкар”, демонстрирала работата на машината, при което било
установено, че блокировката на предпазната решетка над бункера за зареждане е
неизправна, вследствие на което е настъпила злополуката с Ц. Д., а именно при бъркане с ръка в бункера с цел
почистване на остатъчно тесто, се е задействала машината, при което движещите
се валове са притиснали пръстите на работничката.
Административнонаказателната отговорност на дружеството в качеството му на
работодател е ангажирана за неспазване императивното задължение по чл. 173, ал.1 от Наредба №
7/23.09.1999 г. Съгласно цитираната разпоредба, не се допуска експлоатация
на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита,
сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. А според
нормата на чл. 2 от същата наредба работодателят осигурява прилагането на
изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при
използване на предоставеното работно оборудване.
Цитираните материалноправни
разпоредби налагат извод, че именно в тежест на работодателя е да не допуска до
експлоатация работно оборудване, с недостатъците, визирани в предходната
алинея.
От друга страна, при тълкуване на нормативната
разпоредба, която е била нарушена, се налага извод, че за да се приеме за
осъществено изпълнителното деяние - допускане до експлоатация в работно
помещение на процесния шприц с неизправна система за защита и блокировка в
настоящия случай, е следвало да бъде установено по несъмнен и категоричен начин
знание, известност на обстоятелството за наличие на неизправност в системата за
защита и липса на необходимите действия за забрана и ограничаване на работата с
машина. От показанията на двамата свидетели Кацарска и Д. се установява, че при
проведен инструктаж до тяхното знание е сведено обстоятелство, че машина е
повредена, а също така е била покрита с платно. При разпита на актосъставителя
неизправността на оборудването е предадена точно, но това не сочи наличие на
обективни признаци за твърдяното деяние. Установени са
данни, че неизправността е била налице преди започване на работния процес, при
който е настъпила злополуката, и пострадалата Д. е била предупредена от своя
пряк началник Б. /в тази насока свидетелски показания на Ц. Д., които не се
кредитирани от първостепенния съд/. Според същите показания пострадалата Д.,
въпреки че е била предупредена да не работи на машината, сама е пуснала и
бръкнала за да извади тестото.
При това положение настоящият състав счита, че
наказващият орган е посочил безспорно настъпилата последица – трудова злополука
при неизправност в системата за защита на оборудването, но не е посочил точно и
доказал по несъмнен начин кое е действието или бездействието на длъжностни лица
на работодателя довело до тази последица. На първо място даденото в чл. 6 от ЗАНН
определение за административно нарушение като деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред, предопределя и задължителното описание, което
следва да съдържа всеки АУАН и НП, а именно посочване на действието или
бездействието, с което деецът е нарушил конкретна правна норма.
Безспорното възникване на неизправност
в системата за защита на оборудването – шприц, по време на работния процес, е
една напълно възможна техническа последица, но за да би могло да обоснове
ангажирането на административнонаказателна
отговорност за работодател за нарушаване правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, следва да се докаже онова виновно
поведение, което е довело до експлоатация на съоръжението, при липса на сведена
информираност до заетите в процеса
работници.
Тъй като в случай не са събрани
безспорни доказателства за повдигнатото обвинение - дружеството-работодател да
е допуснало в експлоатация работно оборудване с неизправна система за защита,
при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение
на закон - не е формулирано съобразно събраните доказателства точно онова
деяние /действие или бездействие/, което съставлява административно нарушение. Последното
сочи на незаконосъобразност на НП.
Като не е установил това, въззивният съд също е постановил неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено решение, с което да се
отмени изцяло наказателното постановление.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 928 от 30.04.2015 година, постановено по НАХД № 6734 от 2014
година по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ наказателен състав, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16
– 000432/29.10.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив, с което на „Пи – Ми” ЕООД, ЕИК ***, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от Б. З. К. е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 275, ал.
1 от Кодекс на труда /КТ/ вр. чл. 173 ал. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание
чл. 413 ал. 2 от КТ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: