О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Гр. София, 4.11.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 522/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частни жалби на подсъдимите Т.Т.А. и С.Д.Ж.
чрез защитниците им адв. Х.Х. и адв.Й.Н. срещу протоколно определение от 21.10.2020
г. на СНС XVI състав по нохд №4517/2019г., с което по отношение на подс. А. е била изменена мярката му за неотклонение
„гаранция“ в „задържане под
стража” и е оставено без уважение искането на подс.Ж. за изменение мярката му
за неотклонение „домашен арест” в по-лека.
В жалбата адв.Х. –
защитник на подс.Т.А. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, което моли да бъде отменено, поради неправилното становище на първостепенния съд, да измени изпълняваната по отношение на този подсъдим мярка за
неотклонение „гаранция” в „задържане под
стража”, да го обяви за общо държавно издирване и да отнеме размерът на паричната
гаранция 6000 лв. в полза
на държавата, при положение, че били налице уважителни причини за неявяването
на подсъдимия в съдебното заседание. Изтъква се от страна на защитника, че не е
бил взет под внимание от съда проведения телефонен разговор с бащата на
подсъдимия А., който уточнил, че сина му е настанен по спешност в медицинско
заведение със сериозни симптоми, поради
което не е могъл да уведоми съда за неявяването си. В подкрепа на тези
твърдения защитникът прилага удостоверение от „УМБАЛ” гр.Бургас АД,
сочещо, че подзащитният му е бил приет
на 21.10.2020г. в посоченото лечебно заведение и е бил обективно възпрепятстван
да се яви в съдебното заседание на 21.10.2020г.
В частната жалба на адв.Н. – защитник на подс.Ж. са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, срещу
мотивите на първостепенния съд за
липсата на законови основания и наличие на нови обстоятелства, както и крайните
изводи на съда мярката за неотклонение „домашен арест” по отношение на подс.Ж.
да не бъде променена. Неправилно било възприето, че продължавало да е налице
обосновано предположение за авторството на деянието и реална опасност от извършване на престъпление.
Продължителния срок на задържане намалявал опасността от извършване на
престъпление, с оглед призумцията за невиновност, на която се позовава
защитника. Предвид изтеклия срок от
ограничаването на свободното предвижване
с продължителното действие на двете най-тежките мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, според защитника понастоящем срокът макар и при условията на „домашен
арест“ се явявал неразумен такъв. Тежестта на обвинението на този етап също не можела да обуслови необходимостта от прилагане
на мярката за неотклонение „домашен арест”. Разпитани били голяма част от
свидетелите, а по отношение на останалите самоличността им не била известна на
подсъдимия и неговия защитник. Игнорирани били данните за семейната
ангажираност на подс.Ж. и необходимостта от полагане на родителски грижи, както
и осигуряване издръжка на семейството.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите
по делото, намери за установено следното:
Жалбите са процесуално
допустими. Разгледани по същество жалбата на подс.Т.А. се явява ОСНОВАТЕЛНА, а тази на подс.С.Ж. – НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подсъдимите са предадени на съд на 4.12.2019 г. с обвинителен акт на
Специализираната прокуратура №15758/2019г. заедно с още пет обвиняеми лица по обвинения, както следва:
1.подс.С.Д.Ж. – по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК
2.Подс.Т.Т.А. – по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10 т.2 вр.
ал.2 НК, както и по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 т.1 вр. ал.1 НК.
Въз основа на обвинителния акт е било образувано
настоящото нохд№4517/2019г на СНС XVI състав,
което понастоящем е във фазата на съдебното следствие. Същевременно по
отношение на петима от подсъдимите са одобрени споразумения относно вида и
размера на наказателната отговорност като съдебното производство е продължило
спрямо трима от тях – Д.Г.Д. и двамата жалбоподатели Т.А. и С.Ж..
По възраженията на подсъдимите жалбоподатели и техните
защитници: Действително подс.А. е станал причина за отлагане на делото на
21.10.2020г., за което съдебно заседание са били призовани за разпит свидетели. Същевременно обаче чрез защитника
на този подсъдим е постъпила информация
до съда, че е бил приет по спешност в болнично заведение, която информация не е
била проверена от съдебния състав, най-малкото посредством телефонна справка
дали действително подсъдимият А. е пациент на посоченото медицинско заведение.
Понастоящем пред въззивната инстанция са приложени надлежни писмени
доказателства – удостоверение №
13786/22.10.2020г. от УМБАЛ-Бургас АД подписано от Н-к отделение УНГ д-р Д.П., според което подс.Т.А. на 21.10.2020г. е бил хоспитализиран в Отделение УНГ болести с ИЗ №21825 от
21.10.2020г. При това положение в конкретния случай по отношение на подс.А. не
може да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НПК и свързаните с нея
последици от неизпълнение на действащата спрямо него мярка за неотклонение
„гаранция в размер на 6000 лв.“ , тъй като са били налице уважителни причини за
неявяването му пред СНС, разглеждащ делото по същество на посочената дата. В
този смисъл жалбата на подсъдимия А. и неговия защитник адв. Х. се явява
основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено в тази
част с оглед изменение на мярката му за неотклонение от „парична гаранция“ в
„задържане под стража“, обявяването му за общодържавно издирване и отнемане
размера на гаранцията в полза на държавата, което неправилно е било постановено
от първостепенния съд.
По отношение на втория жалбоподател подс.С.Ж.
действително същият от 27.11.2018г. е изтърпявал мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която на по-късен етап – 11.03.2020г. е била изменена от
въззивната инстанция в „домашен арест“, за която е постановено да бъде контролирана със
средствата за електронно наблюдение. При
тази промяна в изпълняваната мярка за процесуална принуда съдът е взел под
внимание изтеклия период от време от
първоначалното задържане на обвиняемия, доказателствата срещу него, обременото
му съдебно минало, здравословните му проблеми с оглед приобщените медицински
справки, както и наличните все още рискове от извършване на престъпление, които
не са преодолени. Последното произнасяне
на въззивната инстанция по въпросите свързани с мярката за неотклонение по
отношение на този подсъдим е сторено с протоколно определение №260029/28.09.2020г.
на АСНС по внчд №473/20г. От тогава до настоящият момент е изтекъл период малко
повече от месец / един месец и седем дни/ , който следва да бъде преценяван
според искането на защитата дали са налице законовите основания изпълняваната процесуална принуда да бъде
смекчена.
Обвинението, за което подс.Ж. е
предаден на съд касае вменено му от прокуратурата деяние по чл.321 ал.3
пр.2 и пр.3 алт.10, т.1 вр. ал.1 пр.2 НК свързано с ръководство на организирано престъпно
сдружение действало на територията на Бургаска област през 2018г., създадено с
цел извършване на престъпления по чл.345а ал.1 и 2 от НК, както и користна цел.
Касае се за тежко умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, ако подсъдимият
бъде признат за виновен. Събраните в хода на досъдебното производство показания
на свидетели, протоколи за разпознаване,
писмени доказателства и заключения на експертизи не разколебават към момента обоснованото
предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране призумцията за
невиновност. От материалите по делото се установява, че съдебното следствие не
е приключило и понастоящем голяма част от свидетелите не са разпитани, поради
различни процесуални пречки.
Понастоящем предстои техният разпит, както и на вещите лица
по назначените експертизи за изясняване на обективната истина. При това
положение претенцията за неразумност на срока, в който се изпълнява
определената на подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест“ се явява
неоснователна. Независимо от това, че вече близо две години / една година 11
месеца и 7 дни/ подс.Ж. търпи ограниченията на двете най-тежки мерки
за неотклонение „задържане под стража“ и домашен арест“ съотнесено към тежестта
на обвиненията, предходната му съдимост и обстоятелствата по делото, този срок
се явява законосъобразен и разумен
противно на защитното становище, в съответствие с НПК и европейските
стандарти. Действително продължителността на задържането винаги се явява ново
обстоятелство, въз основа на което може да се претендира промяна в
изпълняваната най-тежка мярка за неотклонение. Доколкото в съдебната фаза
задържането не е ограничено с конкретни срокове разумният характер се преценява
от гледна точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по
делото, неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и
националните органи. Според въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал
риска от извършване на престъпление на привлеченото към наказателна отговорност
лице, независимо от изтеклия период от време. Този риск е изводим не само от
тежестта на вмененото на подс.Ж. обвинение за предполагаемо ръководство на
престъпно сдружение, което предстои да
бъде разгледано и обсъдено в съдебната фаза, но и от характера и спецификата на инкриминираната
престъпна деятелност свързана с разпространението на наркотични вещества на
територията на гр.Бургас, к.к. “С. б.“ и област Бургас. Този риск е засилен и
от обстоятелството, че подсъдимият е
осъждан през 2011г. за подобен род организирано сдружаване в престъпна
група по чл.321 ал.3 предложение последно т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, както и за други
тежки умишлени престъпления– по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 т.9 пр.2 ро / лице по
чл.142 ал.2 т.3 НК/, а през 2014г. за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 НК т.1 вр. ал.1 НК видно от данните на приложената справка съдимост/ л.108-111
нохд с наложени наказания лишаване от
свобода. Тези осъждания характеризират подс.Ж. като лице с висока степен на
обществена опасност и реален риск
да извърши престъпление, ако
мярката му за неотклонение бъда променена в по-лека. Мярката за неотклонение
има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на наказателен процес, която
процесуална принуда в конкретния случай е била съобразена индивидуално с всички
обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 НПК, както и в съответствие с целите в
чл.57 в НПК. По делото са насрочени
съдебни заседания, през кратки интервали от време, като съдът е взел
всички необходими мерки за приключване на разследването в разумен срок,
съобразявайки се с исканията и ангажиментите на страните. При това положение
направените възражения от семейно и социално
естество все още остават на заден план с оглед високата обществена
опасност на дееца и данните относно склонността му за набавяне на доходи по
неправомерен начин. Към настоящият момент относно здравословното състояние на
подс.Ж., за който е установено, че страда от дискова херния не се излагат нови обстоятелства от страна на защитата, че изпълняваната до момента мярка за неотклонение „домашен
арест“ затруднява лечението му и адекватното полагане на
съответните медицински грижи. По делото не са ангажирани доказателства, двете малолетни деца посочени в жалбата да са
пряко под родителските грижи на подсъдимия. Понастоящем липсват нови
обстоятелства от здравословно или друго естество, които да мотивират съда за
необходимостта от промяна на прилаганата спрямо подс.Ж. мярка за процесуална
принуда.
Поради това с
оглед наличието все още на коментираните по-горе рискове настоящият състав
преценява жалбата на подс.С.Ж. и неговия защитник адв.Й.Н. за неоснователна, а атакуваното определение в
тази част за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основаниечл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.10.2020 г. по нохд №4517/19 г. на СНС XVI състав, с което е изменена мярката за неотклонение на подс.Т.Т.А. от
„парична гаранция в размер на 6000 лева“ в „задържане под стража“ и свързаните
с това последици.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.10.2020 г. по нохд №4517/19 г. на СНС XVI състав, с което е оставено без уважение искането на подс.С.Д.Ж. и неговата
защита за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ в по лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: