Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град *, 10.12.2019година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 *СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ТРЕТИ ДЕКЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА…..…и в присъствието на прокурора…………………………………………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 406 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                   Постъпила е искова молба от прокурор от ОП-* Йорданка Антонова против К.П.Д. *** за поставянето му под запрещение. В молбата се твърди, че ответникът е с заболяване параноидна шизофрения, епизодично протичане, с устойчив дефицит.Параноиден синдром.Психично и поведенческо разстройство, дължащо се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Твърди се също, че по жалба на живущите в ЖСК“******“ в гр.*, в *ска РП е била образувана преписка № В-90/2019г., по която е изготвено предложение за задължително лечение на К.Д., на основание чл.157 от ЗЗ. В хода на образуваното пред *ски РС се установило, че ответникът злоупотребява с алкохол и наркотици. Буйствал, заканвал се на съседите си със саморазправа.Твърди се, че състоянието му рязко се е влошило след смъртта на баща му през м. декември 2018г.Установено било, че заболяването на К. е от преди 20 години и че многократно е бил настаняван за лечение в специализирани болници.Имал и суицидни опити, през 2011г. и 2013г.

В исковата молба се твърди, че последната хоспитализация на ответника е през 2019г. в УМБАЛ“****“ЕАД, където не спазвал режима, на два пъти чупил вратата на стаята си, проявявал агресия и към персонала. С решение № 182/21.03.2019г. по ЧНД № 463/2019г. по описа на *ски РС, К.Д. е бил настанен на задължително стационарно лечение за срок от три месеца в Държавна психиатрична болница-***. За лице, което да изразява от негово име информирано съгласие, е била назначена майка му Р.И.Д..

Ищецът счита, че болестното състояние на ответника не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното, прояв агресия и автоагресия, поради което представлява опасност както за себе си, така и за съседите и близките си.Здравословното му състояние не му позволява и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за интересите си, да взема самостоятелни решения и да извършва правно валидни действия. Тези обстоятелства, според прокурора, налагат той да бъде поставен под пълно запрещение, в защита на неговите права и интереси.    За това, на основание чл.5 от ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК да бъде поставен ответника под пълно запрещение.  Към исковата молба са приложени писмените доказателства от преписка № 1121/2019г. по описа на ОП-*.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск К.П.Д.. Ищеца поддържа в открито заседание иска си, като с оглед заключението на ВЛ д-р Т., счита че ответникът следва да бъде поставен не под пълно, а под ограничено запрещение. Ответникът се явява лично и изразява становище, че молбата е основателна,  като предоставя на съда да реши.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с иск с правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответника К.П.Д. под  запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на *ски Окръжен съд като първа инстанция.           

  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това.Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора, както е в случая, т.е. молбата и е допустима и следва да бъде разгледана по същество.                                             

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изслушан е и ответника. От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че срещу ответника К.П.Д. е било заведено н.ч.д.№ 463/2019г. по описа на *ски РС за настаняването му на принудително лечение по реда на Закона за здравето. По жалба на живущи в ЖСК „******“ гр.*, в Районна прокуратура * е била образувана преписка № В-2242/2019г. и след извършена проверка - изготвено искане за задължително настаняване и лечение на основание чл.157 от ЗЗ. В производството образуваното пред *ски РС ЧНД№ 463/2019г. е било постановено решение за настаняване на Д. на задължително стационарно лечение за срок от три месеца в ДПБ-***.От съдията постановил решението е подаден сигнал до ОП-* за извършване на проверка и преценка дали не са налице основания за подаване на искане за поставянето на К.Д. под запрещение. От приложената в преписката на прокуратурата епикриза по ИЗ № 46812/2018г., изд. от Втора психиатрична клиника по обща психиатрия и зависимости при УМБАЛ“****“ЕАД гр.* се установява, че ответникът е постъпил на лечение в клиниката на 01.08.2018г. и е бил изписан на 20.08.2018г. с диагноза Параноидна шизофрения, F 10.1 Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол.Вредна употреба.

При изслушването на ответника К.П.Д. и проведения съгласно изискванията на чл.337, ал.1 ГПК разпит, съдът доби непосредствени впечатления от неговото състояние. При разпита му същият показа, че разбира въпросите на съда относно собственото му здраве, отговаря логично, формално има съзнание за психичното си заболяване. Заяви, че се лекува от „параноидна шизофрения“ от 2000 година. Разказва, че е бил брокер на имоти и след като се сринал пазара на имоти, е изгубил много пари и изпаднал в депресия. Започнал да пие и състоянието му се влошило. След това се разболял от анемия, но е продължавал въпреки влошеното си здраве, да злоупотребява с алкохола. Починал е баща му, което е задълбочило депресията му още повече. Пиел е вечер, нощем и е притеснявал съседите си: „Хилех се, слушах високо музика и те подадоха жалба, защото ги притеснявам късно нощем. Това беше преди да вляза в болницата януари - февруари месец“. Твърди, че с постъпването си в болницата са му открили анемията, депресията, приемал е антидепресанти и други медикаменти, които са стабилизирали състоянието му и че сега се чувства добре. Предписаното му лечение продължава да приема и в момента. Смята, че в момента няма проблем, но са го предупредили, че трябва да си пие хапчетата, за да не се върне в предишното си състояние, което е възможно. Споделя, че майка му купува лекарства и му помага. Твърди, че се опитва да работи по малко – занимава се с компютри и уеб дизайн, прави сайтове. Няма никакво имущество, продал го е и в момента не притежава нищо. Майка му има спестявания от работа в чужбина и тя му помага. Живее при нея и тя се грижи за него.

 От показанията на св. Г.И.Т. се установява, че  живее в гр.*, ***, който се намира под  апартамента, в който живее ответника К.Д.. Свидетелят твърди, че преди лечение му К. е създавал проблеми с нарушаване на реда в блока. Имал е изблици на неконтролируемо поведение - виене, тропане, хвърляне на предмети. Това се случвало много често - и нощем, и денем, но нощем е пречело много. Това положение било от около 2 години.   Твърди също, че съседите са викали полиция. Разбрали са, че това се дължало на смесването на алкохол с лекарствата за лечение на шизофрения. Имал е изблици на агресия, особено в периода около 40-те дни от кончината на баща му, когато е трошил предмети и е бил баба си. Тогава майка му сама е извикала полиция. Не е имало заплахи към съседи. Свидетелят е разговарял с К. и той е обещавал, че ще се лекува. Започнал е лечение и откакто се е прибрал имало промяна и вече съседите  нямали оплаквания.  

  Същото се установява и от показанията на свидетелят Т.Д.С. -  съсед на ответника К.Д., живущ над него.Твърди, че преди да влезе в болницата на принудително лечение, нощно време К. е издавал нечленоразделни звуци, с което е пречил на съседите си да спят. Свидетелят твърди, че му е правил забележки, налагало се е и често пъти е била викана полиция. Намирали са ответника да се заваля след употреба на алкохол, видимо неадекватен и издаващ нечленоразделни звучи. Сутрин се извинявал и обещавал, че ще спре да пие, но продължавал.Впоследствие свидетелят разбрал, че К. е болен и че е бил 6 месеца на лечение. Като се върнал първата седмица е имало по-тихи в сравнение с други пъти, подобни емоция, но не е било повече от 2-3 дни в седмицата и след това всичко е приключило и сега е тихо и спокойно. Познава К. от преди 10 години, като описаните прояви са започнали преди не повече от 2 - 3 години преди да отиде на лечение. През тези три години проявите са били периодични, като постепенно са зачестили, започнали са да викат полиция, после пак е имало „затишие“, но кулминацията е била след като е починал баща му.    

От показанията на свидетелката Р.И.Д.- майка на ответника, се установява, че през период от 25 годни тя е живяла в чужбина, като синът и К. е живял с баща си. Върнала се е преди две години и половина, когато съпруга ѝ е получил трети удар. Заварила е сина си и съпруга си в тежко състояние. Тогава К. е пиел по една бира,  после преминал на две, на три и в последствие започна да употребява алкохол системно. Тогава ѝ е казал „…майко, аз трябва да се лекувам..“ и сам е отишъл при лекар. Постъпил е на лечение във Втора психиатрична клиника в ж.к.“***“, заради алкохола. Там е престоял един месец и след изписването му, на 40-те дни от смъртта на баща си, е имал прояви на  агресвно поведение. След продължилото 6 месеца лечение, е пиел само по една бира първите дни и е бил малко шумен с музиката, защото дълго не бил слушал никаква музика. После се е успокоил и твърди, че сега е  кротък и мирен. Докато свидетелката е била в чужбина, твърди че не е знаела синът ѝ да има проблеми със здравето. При връщането си в страната ежегодно, той не ѝ е споделял да има някакви проблеми. Твърди също, че заболяването му е открито едва сега, а според лекаря датира от преди 20 години. За настаняването за лечение от алкохолизъм не е знаела, тъй като съпруга ѝ и К. са скрили от нея, за да не я притесняват. Свидетелката потвърждава, че тя се грижа сега за сина си и че няма никакви проблеми с него, че той чете, работи на компютър, гледа телевизия, но не пие.  Поддържащото му лечение продължава, като е имал само една агресивна проява през този период. 

От разпита на свидетеля д-р Л.П.С., с месторабота Държавна психиатрична болница-***, се установява, че той е лекуващия лекар на ответника. Твърди, че К.Д. за пръв път е бил настанен в ДПБ през 2001 година със заболяване параноидна шизофрения. През годините до сега е бил настаняван още веднъж преди последното му задължително настаняване за стационарно лечение. Установява, че заболяването му е с голяма давност и във връзка с това са настъпили промени във емоционално-волевата сфера на пациента му, в паметта и в интелекта. Това състояние е вследствие на нередовния прием на медикамента. Това заболяване е едно от петте най-тежки и при него лекарства трябва да се взимат всеки ден. Ответникът не е взимал ежедневно лекарства, което е довело до промяна на личността му. Същият няма как самостоятелно да се грижи за себе си и да защитава интересите си. При него са регистрирани вече два опита за самоубийство. Лекарят счита, че ако Д. приема постоянно лекарствата си, няма да има прояви на манифестна болест, няма да чува гласове, няма да има мисли, които да го карат да върши лоши неща, да проявява агресия към околните, да има автоагресия към себе си. Последните му изследвания категорично са показали, че трябва да взима лекарства, като всекидневният прием на лекарства ще стабилизира неговото състояние. Сегашното му състояние е дефинитивно, то може да бъде стабилизирано, но не й да има обратно развитие.   

От заключението на СПЕ на д-р Т., което съдът възприема като компетентно и обективно, и от обясненията на ВЛ в съдебно заседание, се установява, че при ответника К.П.Д. боледува от Параноидна шизофрения, вкл. в чл.5 от ЗЛС и Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества.Катамнезното проследяване на заболяването на Д. показва, че то има прогредиентен ход на фона на непълни терапевтични ремисии и е довело до промяна на личността в шизофренен стил с изразена негативна симптоматика: нивелираност, анхедония, когнитивни нарушения, подтикова сниженост. В съществен астепен трайно са увредени годността за правилна оценка на събития и ситуации. В необичайни ситуации освидетелствания е предразположен към преживяване на паника, лесно се обърква, присъщи са му слаба проницателност и нерешителност, неумение за прилагане на вече познати стратегии и използване на опита, като цяло не умее да интегрира преживяно и научено в нови обстоятелства.

В открито заседание ВЛ пояснява, че е настъпило значително подобрение в психичното състояние на освидетелствания. Към настоящия момент не се регистрира позитивна психотична продукция, т.е. халюцинации, които да мотивират поведението му. Налице е обаче негативна симптоматика със затруднено социално функциониране, една недооценъчност, пълно прогнозиране на последствията от своите си действия, което на практика са черти на една личност, която е променена от шизофренната болест. Това дава основания ВЛ да приравни неговото състояние към продължително разстройство на съзнанието, което го лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и защитава интересите си, както и да се грижи за своите работи. Прогнозата е, че ако предложения за освидетелстване следва поддържаща терапия и не възобнови употребата на психоактивни вещества, неговото състояние ще стане стабилно във времето, т.е. такова, каквото е към настоящия момент, но такава прогноза да се даде, освен много категорична е и несигурна. Моментното му психично състояние задоволява медицинските критерии той да бъде поставен под ограничено запрещение.    

  При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на К.П.Д., съдът приема, че ответникът боледува от Параноидна шизофрения, вкл. в чл.5 от ЗЛС и Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. В резултат на заболяването си, той не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи. Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС. С оглед на състоянието му описано по-горе, установено от СПЕ, ответникът следва да бъде поставен под ограничено запрещение, за да се охранят в адекватна степен неговите интереси.

           Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС К.П.Д.,***, с ЕГН **********, под ОГРАНИЧЕНО запрещение, по молба на прокурор от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА *.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: