Р Е Ш Е
Н И Е
№48
гр. Несебър, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 1131
по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.
От Д.Г.П.
като законен представител на малолетната С.Х.С. са предявени искове по чл. 142 СК и по чл. 149 от СК – за присъждане на издръжка в полза на детето, вкл. и за
минало време – за периода от 25.11.2018г. до 25.11.2019г. В исковата молба се
излага, че Д.П. и ответникът са родители на малолетното дете, но не живеят
заедно от месец август 2015г. Сочи се, че от момента на фактическата раздяла
бащата на детето не полага грижи за него и не заплаща издръжка. Твърди се, че
детето страда от заболявания, подробно посочени в исковата молба. Развиват се
подробни съображения за наличието на нужда от специфични грижи за детето във
връзка с тези заболявания. Сочи се, че за отглеждането на детето са необходими
допълнителни разходи, вкл. за приемане на медикаменти. Твърди се, че Д.П. и
детето живеят в жилище под наем в гр. Бургас. Развиват се съображения за
получавани от ответника доходи – от агенция за недвижими имоти, от продажба на
картини, от търговска дейност, от участие в общинска избирателна комисия и в
театрални постановки. Излага се, че месечната издръжка, необходима за детето, е
в размер на 2500 лв. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати 1/3 от
нея – в размер на 800 лв., а за периода от 12 месеца преди подаване на исковата
молба – в размер на 9600 лв. Претендира се присъждането на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който исковете се
оспорват над размера от 170 лв. на месец. Признава се, че Д.П. и ответникът са
родители на малолетното дете, че детето живее със своята майка в гр. Бургас,
както и че същото страда от посочените в исковата молба заболявания. Оспорва се
твърдението, че ответникът не е заплащал издръжка за детето след фактическата
раздяла между страните. Развиват се съображения в насока, че ответникът е
участвал в обзавеждането на обитаваното от майката и детето жилище. Твърди се,
че той заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. Развиват се подробни
съображения в насока, че ответникът не е реализирал посочените в исковата молба
доходи. Твърди се, че ответникът е с трайно намалена работоспособност от 2013г.
От него се признава получаване на 207,97 лв. месечно – пенсия за инвалидност,
43,44 лв. – финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, 80 лв. – за участието в
общинска избирателна комисия, както и доход от 3000 лв. – от продажба на
недвижим имот. С тези доводи се сочи, че ответникът е способен да заплаща
издръжка в размер на 170 лв. месечно. Развиват се съображения в насока, че от
ответника е заплащана издръжка, поради което искът за издръжка за минало време
се оспорва като неоснователен. От съда се иска да уважи претенцията за издръжка
до размер от 170 лв. и да отхвърли претенцията за издръжка за минало време.
Претендира се присъждането на разноски. Отправя се възражение за прекомерност
на претенцията за разноски на другата страна.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
По делото не се спори, а и от
приложеното удостоверение за раждане (на л. 7) се установява, че С.Х.С. е
родена на ***г. Ответникът Х.Н.С. е баща на детето. Видно от
експертно решение от 08.01.2018г. на УМБАЛ гр. Бургас (на л. 8 от делото) С.С. е освидетелствана от ТЕЛК със 78 % увреждане с чужда
помощ, със срок до 01.01.2021г. и водеща диагноза „детска церебрална парализа”.
Посочени са заболяванията й - „детска церебрална парализа – латентна квадрипареза”, атопичен дерматит, изявен продължително време, сколиоза
в торкалния и лумбалния
отдел на гръбначния стълб с ограничени функционални нарушения, паралитичен страбизъм. Впоследствие на на
03.05.2018г. С. била освидетелствана с 94 % степен на увреждане с чужда помощ
(експертно решение № 0884 от заседание 084 от 03.05.2018г. на първи състав на
ТЕЛК към УМБАЛ Бургас на л. 9 от делото). Видно от логопедична
характеристика на С.С. (на л. 17 – л. 18 от делото)
детето е с недоразвита експресивна реч, разбира речта на възрастен и изпълнява
прости инструкции. Изработен е план за работа с логопед.
Във връзка с нуждите на детето по
делото е изготвен и приет социален доклад от Д.Б. (на л. 96 – л. 97). От него
се установява, че от 15.03.2016г. по желание на майката детето е насочване от
ОЗД/Д.Б. за предоставяне на дългосрочна социална услуга – „Дневна грижа” при
Дом за медико-социални грижи гр. Бургас, където с детето работят рехабилитатор,
психолог, логопед. Детето провежда допълнително срещу заплащане и курс по ерго-терапия. От доклада се установява, че продължаване
работата със специалистите е от изключителна важност за детето и в бъдеще време
– за продължаване развитието на самостоятелност, съответно с възрастта му.
Социалните работници провели среща с детето, при която то било във видимо добро
общо състояние и отговаряло на опростени въпроси. Впоследствие станало
напрегнато и по-активно, търсило и изисквало вниманието на майка си, не
пожелало да остане до края на срещата. Констатирано е, че детето заявява
желание и изисква незабавното му изпълнение, а в случай на отрицателен отговор
бързо се изнервя и става тревожно, като след това трудно може да бъде
успокоено. Дадено е заключение, че поради заболяванията на детето, то се нуждае
от интензивна рехабилитация, както и от закупуване на специални рехабилитационни уреди и колани, специална козметика и
прахове. Във връзка със зрителните му проблеми са необходими специализирани
прегледи и интервенции от детски офталмолози.
От план за подкрепа (на л. 111 –
л. 116 от делото) и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели П. и Т.се установява, че детето посещава детска градина „Звънче” в
гр. Бургас. От показанията на посочените свидетели се установява, че детето
посещава и дом „Вяра, Надежда и Любов” в гр. Бургас, но при заложени минимални
услуги. В детската градина детето се придружава непрекъснато от ресурсен
учител, за което му се заплаща възнаграждение в размер на около 800 лв. на
месец. Често св. П. (баба по майчина линия на детето) го води и го взема с
такси от различните процедури, които детето посещава. Два пъти в седмицата
малолетното дете ходи на логопед и за това се заплащат 15 лв. на посещение (в
същата насока и показанията на св. Тортоланова). Посочените посещения са извън
предвидената работа с логопед в посещавания дом. Един път седмично посещава ерго-терапия при цена от 20 лв. Два пъти седмично посещава
медицински център „д-р Стайков” поради наследствена „сколиоза”,
където се заплащат по 30 лв. на посещение. При здравословни проблеми детето
посещава и хомеопатични прегледи при цена на преглед от 50 лв. За очите детето
е водено в гр. София, като е направена препоръка да се проведат и две операции
до 7-годишната му възраст. Поради заболяването „дерматит”
на детето се закупуват скъпи препарати, вкл. крем за след баня на стойност
около 80 лв. От показанията на свидетелката П. се установява, че детето се
дразни от шум. Установява се, че винаги присъствала когато ответникът посещавал
детето, като последният я посетил два пъти през лятото и един път след
завеждане на делото. За коледния концерт на децата в детската градина
ответникът закупил чоропогащник, боди и пантофки.
Купувал и различни подаръци за детето – напр. футболни топки.
От показанията на св. С. (майка
на ответника) се потвърждава, че страните живели заедно в гр. Бургас до края на
2015г., като Х.С. полагал грижи за детето докато живеели съвместно. Помагал за
извършен ремонт в апартамента на родителите на майката (където живеели по това
време) като дал сумата от 10 000 лв. Установява се, че ответникът
посещавал детето си редовно, наред с това го водел на рехабилитация. Според
свидетелката през месец март 2019г. ответникът заплатил сумата от 200 лв. и
било договорено, че до момента издръжката е заплатена. На 14.12.2019г.
ответникът занесъл на детето пари за празниците, а за месеци ноември и декември
2019г. изпращал пари за издръжка по пощата. От показанията на свидетелката се
установява, че ответникът имал офис в к. к. „Слънчев бряг”, но не успял да
направи сделка за продажба на недвижим имот. Практикувал хоби като рисувал картини,
които впоследствие продавал, но според свидетелката не продал почти нищо.
Свидетелката наблюдава подобрение в състоянието на детето от неговото раждане.
От 2 бр. фактури (на л. 15 – л.
16 от делото) се установява, че през месец декември 2017г. за малолетното дете
била закупена триколка „Хепи”
за сумата от 1056 лв. Видно от 2 бр. фискални бонове (на л. 110 от делото) и
извадка от ценоразпис (на л. 107 от делото) за заплащане на детска храна за
детето се заплащат по 90 лв. на месец. Видно от писмо от Д.Б. (на л. 99 от
делото) детето С.С. получава сумата от 930 лв.
месечно за периода 01.10.2018г. – 31.05.2021г. – месечна помощ за деца с трайни
увреждания по реда на чл. 8д от ЗСПД.
Видно от писмо от РЗОК Бургас,
ведно с приложена към него справка (на л. 144 – л. 145 от делото) за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г. детето С.С. посетило три
пъти д-р Чепилева за консултации и изследвания във
връзка с детско здравеопазване.
По делото са събрани данни и за
възможностите на родителите. От приложени към исковата молба извадки от
интернет (на л. 20 – л. 24), от показанията на св. С. и от приложени към
отговора на исковата молба 2 бр. декларации (на л. 61 – л. 62) се установява,
че ответникът (като управител на „Ейч Ди Пропъртис” ЕООД) се занимава с
брокерска дейност (продажба и отдаване на недвижими имоти под наем), но е
декларирал, че за отчетните 2017г. и 2018г. предприятието не е осъществявало
дейност. Установява се, че за дейността си ответникът наел офис в к. к.
„Слънчев бряг” – показанията на св. С. и разпечатка от интернет (на л. 122 от
делото). Видно от справка от Регистър БУЛСТАТ (на л. 120 от делото) С. бил
регистриран като „посредник при продажби”. От Решение № 151 от 26.10.2019г. на
ОИК Несебър (на л. 25 от делото) и от служебна бележка от 13.12.2019г. (на л.
52 от делото) се установява, че С. бил член на комисията, за което през 2019г.
получил сумата от 80 лв. Видно от 2 бр. служебни бележки (на л. 102 – л. 103 от
делото) и справка от Общински театър Несебър (на л. 147 от делото) за 2019г. С.
участвал в театрални постановки, като за цялата година получил сумата от 800,02
лв. за участията си. От представени към отговора на исковата молба медицински
документи (на л. 45 – л. 51 от делото), разпореждания от ТП на НОИ гр. Бургас
(на л. 44 и л. 53 от делото) и заповед от 07.03.2019г. на директора на ДСП
Поморие (на л. 54 от делото) се установява, че от 19.09.2013г. ответникът е с
трайно намалена работоспособност – първоначално 91 %, впоследствие 80 %
(решение на ТЕЛК от 26.11.2015г.), а към момента – 50 % до 01.11.2021г.
(решение на ТЕЛК от 22.11.2018г.). Към момента получава пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 207,97 лв. и месечна финансова подкрепа по
чл. 70 от ЗХУ в размер на 43,44 лв. От разпечатки от интернет (на л. 28 – л. 33
от делото), от водена кореспонденция по „Вайбър”
между страните (съдържанието на която не се оспорва от тях – на л. 117 – л. 118
от делото) и от показанията на св. С. се установява, че ответникът се занимава
с рисуване на картини, които впоследствие продава, като до момента са налице
данни за една продадена от него картина. От неоспорена кореспонденция по „Вайбър” (на л. 119 от делото) се установява, че С. е
извършвал транспорт на руски граждани до летището (без да става ясно дали тази
дейност е извършвана срещу заплащане от него). Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 125, том II, рег. № 2248, дело № 305 от
14.03.2019г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 42 – л. 43 от делото) С. продал
притежавани от него 3/30 идеални части от поземлен имот, срещу което получил
сумата от 3000 лв.
След завеждане на исковата молба
от ответника били заплатени в полза на майката на отделни вноски сумите от 200
лв. и 150 лв. (с пощенски записи с основание за плащане – издръжка за дете), а
сумата от 150 лв. била преведена за коледните и новогодишните празници.
Ответникът заплатил на Д.П. и сумата от 170 лв. – издръжка за месец януари
2020г. (видно от преводно нареждане на л. 149 от делото).
От писмо от Община Бургас,
общинско предприятие „Общински имоти” Бургас (на л. 86 от делото) се
установява, че на Д.П. е отдадено под наем общинско жилище, като до края на
2019г. месечната наемна цена била в размер на 63,80 лв. и 3,50 лв. – такса за
битови отпадъци, а от 01.01.2020г. – 75,50 лв. и такса за битови отпадъци –
3,50 лв. Видно от разписки (на л. 108 – л. 109 от делото) сметките за
електричество и вода за жилището се заплащат от Д.П..
От ответника са изложени твърдения,
че е заплатил дължимата издръжка за минало време, в подкрепа на които са
представени доказателства – разпечатки от кореспонденция по „Вайбър” и извадки от извършени от него вписвания в тетрадка
(на л. 55 – л. 60 от делото). Следва да се обърне внимание, че страните не
оспорват, че действително са водили кореспонденцията по „Вайбър”,
разпечатки от която са представени по делото. Посочените доказателства ще бъдат
обсъдени във връзка с предявения иск за издръжка за минало време.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В
доказателствена тежест на ищцата по предявените искове с правно основание чл.
142 и чл. 149 от СК е да докаже, че ответникът е баща на ненавършилото
пълнолетие дете, както и че родителите на детето са във фактическа раздяла,
като към момента (и след 25.11.2018г.) то се отглежда единствено от майката. Следва
да докаже и твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер.
Съдът е отделил като
безспорни между страните обстоятелствата, че Д.П. и ответникът са
родители на малолетното дете, че детето живее със своята майка в гр. Бургас,
както и че същото страда от посочените в исковата молба заболявания. Между
страните не се спори, че са във фактически раздяла, считано от 2015г., като
този факт се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 152,50 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 350 от 19 декември 2019г.
за определяне размера на минималната работна заплата за страната. Ето защо
предявеният иск за издръжка за бъдеще време е доказан по своето основание.
Спорен по делото остава въпросът за размера, до който искът следва да бъде
уважен.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Към
момента детето С.С. е на 6 години, като през
настоящата година предстои да навърши 7 години. Възрастта, в която се намира
детето сочи, че неговите потребности се увеличават. По делото се доказа, че с
оглед множеството заболявания на детето и за правилното му обучение, физическо
и психическо развитие са необходими множество разходи - 800 лв. на месец за ресурсен
учител, 15 лв. на посещение за логопед (при честота на посещенията два пъти
седмично), 20 лв. на посещение за ерго-терапия (един
път седмично), 30 лв. на посещение за извършване на „масаж” (два пъти
седмично). Тези разходи, които са насочени
единствено към развитието на детето се отчитат от съда, ведно с всички останали
обстоятелства по делото, при определяне на конкретните му нужди. Детето е момиче и се намира във възраст, в която расте и се налага всеки
сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия, облекло и
въобще всичко необходимо за посещение на детска градина. Посещаваните допълнителни
необходими занимания също изискват заплащането на допълнителни средства. Ето
защо разходите за тези дейности следва да се вземат предвид при определяне на
нуждите на детето. На тази възраст се увеличават потребностите на детето, което
също е свързано с отделянето на повече парични средства. От събраните по делото
доказателства (социален доклад, свидетелски показания) се установява, че всички
посочени допълнителни занимания на детето са необходими за съществено
подобряване на състоянието му. Вярно е, че му се осигуряват и безплатни
занимания, но от събраните по делото доказателства се налага извод, че същите
са недостатъчни, поради което са необходими допълнителни средства за посещаване
на специалисти и наемане на учители, които да осигурят постоянното развитие на
детето. В подобна насока е изготвеният по делото социален доклад. Наред с това
малолетното дете посещава интензивно и лечебни заведения с оглед множеството
заболявания, от които страда. Това е причина за множество допълнителни разходи,
с оглед данните, че в полза на детето се покриват единствено минималните
разходи за лечение. Икономическата обстановка в страната е динамична, като е
налице повишаване на цените на стоките и услугите. По аргумент от чл. 125, ал.
1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото
им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко
да определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване
на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на
работна ръка и размера на минималната работна заплата (610 лв.), предвиден да
покрие основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на
специфичните нужди на малолетното дете, съдът намира, че към настоящия момент
за задоволяване на потребностите на детето необходима месечна издръжка в
рамките на около 2000 лв. По делото се събраха достатъчно доказателства за
наличието на изключителни нужди извън общоприетите, които според съда налагат
определянето на завишен размер на издръжката, която следва да се осигурява на
детето. При това следва да се обърне внимание, че съгласно т. 2 от Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС ако ненавършилото пълнолетие лице има лични
доходи те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен
то е нуждаещо се от издръжка. В случая детето получава месечна помощ по чл. 8д
от ЗСПД в размер на 930 лв., поради което следва да се определи, че същото се
нуждае от издръжка до размер от около 1070 лв.
По аргумент от чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите
на правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка
съдът съобразява факта, че към момента бащата не е трудово ангажиран, като
получава доходи от пенсия за инвалидност и месечна финансова подкрепа в общ
размер около 250 лв. на месец. Наред с това по делото са събрани доказателства,
че ответникът се занимава с множество дейности (вкл. и бизнес), от които могат
да се реализират доходи. Както се установи от фактическа страна ответникът е
брокер на недвижим имоти, управител е на търговско дружество в тази връзка. Освен
това е член на общинска избирателна комисия, участва в постановки на Общински
театър Несебър, продава нарисувани от него картини. Т.е. налице са множество
дейности, от които принципно ответникът би могъл да реализира доход. По делото
са събрани доказателства, че през 2019г. не са реализирани съществени доходи от
тези негови дейности. Това обаче не променя извода, че са налице достатъчно
възможности за ответника да реализира доходи. През 2019г. той е получил и
сумата от 3000 лв. – за продажба на собствен недвижим имот. Ответникът е и в
трудоспособна възраст, като влошеното му здравословно състояние се подобрява и
към момента трайнонамалената му работоспособност е
определена на 50 %. Съдът като отчете всички посочени обстоятелства, вкл.
ниските установени доходи на ответника през 2019г., достигна до извод, че към
момента той е способен да заплаща 1/3 от необходимата издръжка за детето.
Впрочем и в исковата молба се сочи, че е справедливо бащата да поема поне 1/3
от финансовата издръжка на детето. Ето защо съдът достигна до извод, че бащата
следва да заплаща около 350 лв. на месец за малолетното си дете. В тази връзка
подаръците, които той е правил на детето (за което са налице свидетелски
показания) следва да се приемат за обичайни дарения от родител към дете и не
могат да намалят ежемесечното му задължение за плащане на издръжка. С оглед
изложеното съдът приема, че издръжката, която следва да бъде осигурявана от
бащата на малолетното дете е по 350 лв. на месец. Съдът счита, че този размер
на издръжката е съобразен с възможностите на бащата, които бяха обсъдени
по-горе. Следва да се акцентира, че именно доказателствата за минимални
получени от него доходи мотивират съда да приеме, че възможностите му
съответстват на 1/3 от дължимата издръжка. От друга страна по делото е
установено, че той се занимава с множество дейности, които би следвало да му
осигурят финансови средства в размер, който е достатъчен да покрие издръжка от
350 лв. на месец. Както е посочено в цитираното тълкувателно постановление не
само обстоятелството дали дадено лице изпълнява трудови функции е от значение
за определяне на издръжката. Следва да се обърне внимание и на квалификациите
му, а по делото се събраха данни за множество разнородни квалификации на
ответника, които му дават възможност да се занимава с различни доходоносни
дейности.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка за
бъдеще време следва да бъде уважен до размер от 350 лв. месечно, считано от
момента на подаване на исковата молба – 26.11.2019г. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 800 лв. на месец.
При присъждането на издръжка за бъдеще време не следва да се отчитат
заплатени след образуването на делото суми от ответника, тъй като издръжката се
присъжда като месечно задължение и макар да са налице доказателства за
заплатени суми от ответника след завеждане на исковата молба, съобразяването на
тази суми следва да се осъществи при изпълнение на решението.
Относно искането за вписване в диспозитива на съдебното решение на падеж,
на който да бъде изплащана издръжка, съдът намира, че такова вписване не влиза
в рамките на съдържанието на решението по чл. 236 от ГПК. В случая не става
въпрос за спогодба между страните, а съдът не е овластен в съдебните си решения
да определя падеж за заплащането на издръжката.
По иска за издръжка за минало време:
Изложеното по-горе относно размера на издръжката, важи в пълна степен и за
периода 25.11.2018г. – 25.11.2019г. Ето защо съдът намира, че и за този период
от страна на ответника се дължи заплащането на издръжка от по 350 лв. на месец
за малолетното дете. Спорен по делото е въпросът дали ответникът е заплащал
издръжка за минали периоди.
Съдът намира, че представената от него кореспонденция по „Вайбър” не съдържа признание на Д.П., че е получава издръжка
за детето за периода 25.11.2018г. – 25.11.2019г. В разговорите се съдържат
претенции на П. за заплащане на издръжка от 500 лв. на месец. Налице е
изявление от нейна страна, че издръжка в размер на 200 лв. е крайно
недостатъчна. Липсва обаче признание, че бащата е заплащал издръжка (дори и в
размер на 200 лв.) именно за процесния период. Отразените от самия ответник
суми (като заплатени за детето) също не могат да докажат заплащането на
издръжка за процесния период, тъй като отбелязванията в тетрадка представляват
единствено съставен от него частен документ, който не носи подписа на другата
страна, поради което не доказват погасяването на задълженията му за издръжка.
Свидетелските показания на майката на ответника също не могат да удостоверят
плащане, тъй като същата изрично сочи, че не е виждала родителите да си
предават пари за издръжка. Ето защо по делото липсват години доказателства,
които да установяват заплатени суми за периода 25.11.2018г. – 25.11.2019г. Следва
да се обърне внимание, че между страните не е спорно, че за месеците ноември,
декември и януари ответникът е заплащал издръжка за детето в размер, който
счита, че дължи – по 170 лв. на месец. Както се посочи тези суми не могат да
бъдат взети предвид при присъждане на издръжката за бъдеще време, но тъй като
издръжката за минало време се претендира, респ. присъжда, във фиксиран размер и
доколкото в процесния период се включва част от месец ноември (от 01 до
25.11.2019г.), то от определената издръжка следва да се приспадне платената за
този период сума. Т.е. за периода от 01.11.2019г. до 25.11.2019г. следва да се
приеме, че ответникът е заплатил сумата от 142 лв., което да се вземе предвид
при произнасяне по иска за издръжка за минало време – арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. В случая за процесния период се дължи издръжка в общ размер на 4200 лв.,
поради което след приспадане на заплатената сума от 142 лв. искът следва да
бъда уважен до размера от 4058 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от
9600 лв.
При този изход на делото, на Д.П., действаща като законен представител на малолетното
дете С.С., следва да се присъдят
претендираните от нея разноски – за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете. За определяне на база при изчисляване на дължимите
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, съдът използва сумата от 800
лв. – размерът на заплатеното от П. възнаграждение за адвокат (по договор на л.
151 от делото). В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидена изрична
разпоредба за минималното възнаграждение за един адвокат на страната на ищеца
(минимално възнаграждение е предвидено за повереник на ответника – чл. 7, ал.
1, т. 6 от Наредбата). В същото време искът е оценяем –
арг. от чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. Следователно размерът
на заплатения хонорар за един
адвокат изобщо не надхвърля минималните размери по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата и съдът няма основание да го намалява. Поради тази причина
възраженията на процесуалния представител на ответника за неговата прекомерност
са неоснователни. Съразмерно на уважената част от исковете на
Д.П. се дължат разноски в размер на 347,04 лв.
Разноски се претендират и от ответника, като от него е доказано
извършването на такива в размер на 300 лв. – платено възнаграждение за един адвокат. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете му се дължат разноски в размер на 169,86 лв.
Съдът намира, че следва да бъде извършено прихващане между задълженията на
страните за разноски, при което като краен резултат ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 177,18 лв. Макар принципно да не е направено
искане от страните за съдебно прихващане, съдът отчете
специфичния характер на делото, по което водещи са интересните на малолетното
дете. В тази връзка съдът достигна до извод, че интересите на детето са
несъвместими с осъждането му с изричен диспозитив да заплаща парична сума на
своя баща и законен представител и то по дело, целта
на което е да се осигури заплащането на издръжка, необходима за нуждите именно
на това дете. Посочените специфички на делото, в комбинация с разпоредбите на
чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 10, ал. 1 от ЗЗКрД, мотивират
съда служебно да извърши посоченото прихващане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да понесе държавната такса
върху размера на издръжката общо от 666,32 лв. (върху присъдените размери на
издръжката за минало време и за бъдеще време).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, Х.Н.С., ЕГН **********,***, да заплаща на
малолетното дете С.Х.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на 350
лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 26.11.2019г., до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 350 лв. на месец до
пълния предявен размер от 800 лв. на месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Х.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на
малолетното дете С.Х.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4058 лв.,
представляваща общ размер на дължимата издръжка за минало време за периода
от 25.11.2018г. – 25.11.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
-26.11.2019г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4058 лв. до пълния
предявен размер от 9600 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА Х.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на малолетното дете С.Х.С.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 177,18 лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Х.Н.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър
държавна такса в размер на 666,32 лв., съобразно присъдената издръжка.
Банкова сметка, ***а на Д.Г.П., като майка и законен представител на С.Х.С., суми:
„Първа инвестиционна банка” АД: IBAN ***, BIC *** – FINVBGSF, титуляр Д.Г.П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от 13.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: