Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8525 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.08.2018 г. по гр.д. № 36756/2016
г., СРС, І ГО, 36 състав е осъдил “Г. ф.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 288, ал.
11, вр. ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) сумата в размер на 3 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.07.2016 г., до погасяването,
представляваща непогасена част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди -
физически болни и страдания и психическа травма, преживени от ищцата,
вследствие настъпило на 11.08.2015 г. застрахователно събитие - ПТП, причинено
по вина на водача на лек автомобил „Алфа Ромео 166" с per. № ******- А.С.С., който към датата на ПТП не е имал сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 6 000 лв. Осъдил е “Г. ф.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
635,50 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част
от иска. Осъдил
е С.Н.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** да заплати на “Г.ф.”,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 125 лв., представляваща разноски по производството
съобразно отхвърлената част от иска.
С решение от 19.04.2019 г., по гр.д. № 36756/2016 г.,
постановено по реда на чл.250 ГПК, СРС, І ГО, 36 състав е допълнил решение № 475533/23.08.2018г. по гр. дело № 35756/2016г. на
СРС, 36 състав, в частта за присъдената
законна лихва като е осъдил
“Г.ф.”, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, и законната
лихва върху сумата от 3000 лв., представляваща непогасена част от дължимо обезщетение
за неимуществени вреди - физически болни и страдания и психическа травма,
преживени от ищцата, вследствие настъпило на 11.08.2015 г. застрахователно
събитие- ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „Алфа Ромео
166" с per. № ****** - А.С.С., който към датата на ПТП не е имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", за периода от 10.12.2015г. до
03.07.2016г., включително.
Решението
от 23.08.2018 г. е
обжалвано с
две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищцата С.Н.И., ЕГН **********, чрез
пълномощгника по делото адвокат Я.Д. от САК, със съдебен адрес: ***, пл. „******,
офис 12 в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв. Твърди, че определеното от СРС обезщетение в размер на 9 000 лв., от
което са приспаднати платеното от ГФ обезщетение от 6 000 лв., е недостатъчно
да репарира претърпените от ищцата вреди и в този смисъл съдебният акт не е
постановен в съответствие с принципа на справедливостта. Касае се до счупване на V-та предкиткова кост на дясната ръка, контузия на двете коленни
стави и охлузвания на лявата подбедрица, които травматични увреждания са
предизвикали затруднение на движенията на горен десен крайник за около 40-45
дни. Пострадалата е имала гипсова шина на дясната ръка за срок от 25 дни и е
имала нужда от чужда помощ за около 20-25 дни. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свителката Искра Николова, майка на ищцата, се
установяват претърпените неимуществени вреди, болки и страдания и въздействието
на процеснто ПТП върху психиката на пострадалата. Непосредствено след
инцидента, тя е била силно изплашена и стресирана, не е могла да се храни и
обслужва сама, като е било подпомагана от свидетелката и брата на ищца. Изпитвала
е болки и след махането на гипса и раздвижването на ръката, както и болки в
коленете. Сочи, че съдът не се е съобразил и с установената съдебна практика по
дела със сходен предмет, при които пострадалото лице е получило сходни
травматични увреждания. При тези данни счита, че претендираният
размер от 12 000
лв., или в случая след приспадане в размер на 6 000
лв., е справедливият размер на
претенцията да репарира получените увреждания. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията, така, както е
предявена. Претендира разноски и за въззивната
инстанция.
Вззиваемият Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт п.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Третото лице помагач А.С.С., чрез пълномощника си по делото адвокат м.от САК оспорва въззивната жалба
като недопустима, тъй като ищецът претендира обезщетение за получени
травматични увреждания, а не за психически травми като съдът е осъдил Гаранционния фонд за обезщетение за физически
болки и страдания, а ако съдът приеме че решението е допустимо, то счита, че
претендираният размер е прекомерно завишен.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.11
от КЗ/отм./ във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата С.Н.И., твърди, че по вина на
водач на лек автомобил „Алфа Ромео 166" с per. № ******
е реализирано ПТП на 11.08.2015 г. в село Богданов дол с лек автомобил „Рено
Клио" с per.
№ ******, в който автомобил е пътувала и вследствие на
което ПТП са й причинени увреждания на здравето. Твърди, че са й причинени
неимуществени вреди (болки и страдания и преживян стрес) в резултат на следните
увреждания: косо счупване на диафизата на пета (метакарпална) дланна кост с
разместване на фрагментите, водещо до трайно затруднение при движение на
дясната ръка, контузии в двете коленни стави с наличие на отток на меките
тъкани, кръвонасядания и охлузване в тези области. Била й оказана спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Р. А."-гр. Перник, като й е поставена гипсова
имобилизация. В периода на възстановяване е изпитвала болки, както и трайно
затруднение при движението на дясната си ръка, била е в невъзможност да полага
труд, наложило се е да приема обезболяващи медикаменти, разчитала е на помощта
на близките си за осъществяване на ежедневните й битови и хигиенни нужди.
Изживяла е силен емоционален стрес и дискомфорт от катастрофата, вследствие на
което е изпаднала в депресивни състояния, като към настоящия момент не може да
преодолее страха си да пътува в автомобил. Сочи, че виновният за ПТП водач на
МПС към датата на ПТП не е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", поради което и
на основание чл. 288 КЗ/отм./ ответникът отговаря за причинените вреди.
Ответникът й е заплатил част от дължимото обезщетение в размер на 6000 лв.,
поради което на основание чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) предявява пряк иск срещу Г.ф.
за осъждането на фонда да заплати в полза на ищеца сумата в размер на още 6000
лв., представляваща непогасена част от дължимото застрахователно обезщетение,
което ищецът оценява на 12 000 лв. Претендира разноските по производството.
Ответникът Г.ф. е оспорил предявените искове по размер, който
счита за прекомерен, тъй като счита, че с извършеното плащане от 6 000 лв.
е изпълнил задължението си.
Третото лице помагач на страната на ответника ГФ-А.С.С. е оспорило иска.
Относно фактическата обстановка, настоящата инстанция препраща към
решението на СРС, съгласно чл.272 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
В чл. 288, ал. 11, предл. трето от КЗ /отм./ е уредена правната възможност на увреденото
лице да предяви претенцията си за плащане пред съда ако не е съгласно с размера
на обезщетението. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ Г.ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията на
Република България, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
СГС също приема, че са налице предпоставките на горецитираните правни норми,
обстоятелство, което не се оспорва от страните. Ищцата оспорва само
определеният от съда по чл.52 ЗЗД размер на неимуществените вреди.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт
на ищцата е причинено счупване на V-та предкиткова кост на дясната ръка, контузия на
двете коленни стави, охлузна рана на лявата подбедрица, претърпяла е болки и
страдания.
Настоящата инстанция намира, че СРС се е съобразил достатъчно с вида и характера на травмите, с интензивността и
продължителността на изпитваните от пострадалата физически болки и страдания и
възрастта на същата, която при настъпването на ПТП е била на 19 години, т.е. в
млада възраст, което предполага по-бързо възстановяване както на претърпените
физически, така и на психическите увреждания, последните представляващи страхови състояния. Както бе посочено, от
данните по делото е видно, че пострадалата е получила счупване на V-та предкиткова кост на дясната ръка, контузия на
двете коленни стави, охлузна рана на лявата подбедрица. Ищцата е претърпяла
болки и страдания с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за 6-7 дни, а
също така и след свалянето на гипса за 7-8 дни. По време на носенето на гипса
болките са били с малка интензивност, а в останалия период от възстановяването
на ищцата, интензитетът на болките е намалявал постепенно до 40-45 дни от
датата на ПТП. Получените травматични увреждания са предизвикали затруднение в
движението на десен горен крайник за около 40-45 дни, като ищцата е имала нужда
от чужда помощ за около 25-30 дни. Вещото лице е категорично в заключението си, че към настоящия момент е
налице пълно възстановяване на ищцата, с оглед степента и местоположението на
травмата й, проведеното лечение и възрастта й, поради което не могат да бъдат
споделени доводите, че и към настоящия момент същата изпитва болки.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че справедливият
размер на обезщетението е определеният от първоинстанционния съд такъв от 9 000
лв., от който следва да се извадят заплатените от ГФ 6000 лв., като остава
сумата от 3 000 лв.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника “Г.ф.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт п.относно размера на присъденото
обезщетение, който се счита за завишен, относно законната лихва върху сумата от
3000 лв., считано от 04.07.2016 г. до цялостното й изплащане и относно присъдените
разноски. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено процесното
и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата по тази
въззивна жалба оспорва
същата.
Третото лице помагач А.С.С., чрез пълномощника си
по делото адвокат м.от САК не оспорва тази въззивна жалба.
Съдът намира, че
и тази въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Относно присъдената главница, съдът препраща към
мотивте си по първата въззивна жалба.
Относно ливата за забава, то в първоначалното си
решение, съдът е присъдил законна лихва от датата на подаване на исковата
молба-04.07.2016 г. до погасяването. С решение по чл.250 ГПК от 19.04.2019 г.,
съдът е допълнил решението от
23.08.2018 г. в частта на присъдената законна лихва, като е осъдил “Г.ф.”, ЕИК ****** да заплати на С.Н.И.,
ЕГН ********** и законната лихва върху сумата от 3000 лв., представляваща непогасена част от дължимо обезщетение за неимуществени
вреди, за периода от 10.12.2015г. до
03.07.2016 г. включително.
Относно лихвата за забава, е налице разлика на отговорността на застрахователя да изплати обезщетение на
увреденото лице и на отговорността на Гаранционния фонд, поради която
последната не възниква от датата на застрахователното събитие. Същата възниква
по силата на закона, при наличието на установените в него предпоставки, но и
след сезирането на Гаранционния фонд от увреденото лице по реда на чл. 288,
ал.9 от КЗ (отм.); и чл. 31 от ПУДГФ и провеждането в определен от закона
тримесечен срок на процедура по установяването на предпоставките и размера на
обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.), Гаранционният
фонд изпада в забава по отношение на увреденото лице, едва с изтичане на срока
за произнасяне по заявлението за изплащане на обезщетение. Следователно, за
настъпването на изискуемостта на задължението на Гаранционния фонд да заплати
обезщетение на увреденото лице, е необходимо да е настъпил не само фактическият
състав за пораждане правото му на обезщетение, съгласно чл. 288, ал.1, т.2,
б."а" от КЗ (отм.), но и надлежно сезиране на Гаранционния фонд по
реда, определен в чл. 288, ал.9 от КЗ (отм.), а падежът на това задължение е
изтичането на тримесечният срок по чл. 288, ал.7 КЗ (отм.) или считано от
датата, следваща датата на решението за частично плащане, респ. в случая, считано
от 10.12.2015 година. Налице е задължителна съдебна практика, обективирана в
решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, а именно решение №
217/21.12.2010 г. по т.д. 149/2009 г., с което е
прието, че лихвата за забава върху обезщетението, дължимо от ГФ, е от деня на
поканата за плащане, доколкото ГФ не е застраховател, нито пряк причинител на
вредата, а законът му е възложил отговорност за чуждо задължение, поради което ГФ изпада в забава след
поканата за плащане. В казуса сезирането на ГФ е станало с подаването на молба/заявление/ за изплащане на
обезщетение на 10.09.2015 г., което има
характера на покана по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в забава по отношение задължението за
заплащане на дължимото обезщетение, въз основа на която е заведена процесната
щета. В решението по чл.250 ГПК, съдът правилно е присъдил
лихвата за забава, считано от 10.12.2015г. до 03.07.2016 г. включително.
Ето защо, решението от 23.08.2018 г., както и решението по чл.250 ГПК от 19.04.2019 г., с което
съдът е допълнил решението от 23.08.2018г. в частта на присъдената законна
лихва, се явяват законосъобразни.
При този изход на спора и на двете страни не се
следват разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.08.2018 г. по гр.д. № 36756/2016г. на СРС, І ГО, 36 състав и решение по чл.250 ГПК от 19.04.2019 г., с което съдът е допълнил
решението от 23.08.2018 г. в частта на присъдената законна лихва.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника ГФ-А. С. С., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.