Решение по дело №253/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118 и сл. от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Б. Г. Б. от [населено място], [улица], чрез адв. Ц. С. Д., срещу Решение №2153-04-14/27.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалба срещу Разпореждане №**********/18.12.2024 г. на оправомощено лице за ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият счита, че датата, от която освидетелстваното лице има трайно намалена работоспособност над 50%, което представлява основание за определяне на лична пенсия за инвалидност, възниква не от датата на издаване на ЕР на ТЕЛК, а от датата, от която лицето има над 50% ТНР – 08.02.2017 година. Именно това е датата, от която е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията и тогава следва да бъде началната дата за възстановяване на пенсията съгласно правилото на чл. 97, ал. 2 от КСО. При това положение Б. е имал право на лична пенсия поради общо заболяване и прекратената такава трябва да бъде възстановена от датата на нейното прекратяване – 01.06.2024 година. В потвърждение на твърденията за влошено здравословно състояние на пациента, поради което не е депозирал искане за освидетелстване преди да изтече предходното му такова, представя доказателства по делото. Счита, че ТЕЛК не е компетентен орган, който може да определи дали забавянето е поради вина на лицето, или не, тъй като законът не въвежда подобно право на комисията. По тези съображения моли за отмяна на Решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и за постановяване на друго, с което пенсията за инвалидност да бъде възобновена считано от 01.06.2024 г., както и по отношение на добавката за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО да бъде отпусната от 01.06.2024 година. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител. Моли за присъждане на разноски. Отменителните съображения са доразвити в представена по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, я оспорва като неоснователна и недоказана, чрез процесуалния си представител юк М. и моли за нейното отхвърляне. Идентифицира спорния въпрос като датата, от която следва пенсията да бъде възстановена след преосвидетелстването, а не датата, от която изначално лицето получава и му е отпусната пенсията за инвалидност. Изтъква, че пенсионният орган се произнася от датата на новото експертно решение и въпреки влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, няма правно основание, въз основа на което да се извърши плащане за периода между двете експертни решения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е представена писмена защита от юк В., в която са изложени съображения, че съществува съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването, и че компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС следва да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или – не. Посочено е, че ЕР №90135/12.11.2024 г. е влязло в сила, представлява официален удостоверителен документ, който не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК и се ползва с обвързваща доказателствена сила. След анализ на изискването за „неуважителни причини“ по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС е направен извод, че в конкретния случай е било обективно възможно депозирането на документите да бъде извършено и по-рано. Подчертава, че служебното задължение на РКМЕ по чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ не препятства възможността лицето да подаде заявление за преосвидетелстване по собствена инициатива.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на Разпореждане №********** от 11.10.2017 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново на Б. Г. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 86% трайно намалена работоспособност считано от 28.06.2017 г. Разпореждането е основано на Експертно решение №648/17.03.2017 г. на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, с което на лицето е извършено първоначално освидетелстване по документи и е определена 86% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години – до 01.02.2020 г. Началната датата на инвалидизацията е 08.02.2017 г. Това решение е оспорено и с Експертно решение №907/16.10.2017 г. на НЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване. След преосвидетелстване от ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Павликени“ ЕООД е постановено Експертно решение №519 от Заседание №45 от 06.03.2018 г., с което работоспособността на Б. Б. е оценена на 88% трайно намалена за срок от три години – до 01.03.2021 г. Със следващо ЕР №90321/04.06.2021 г. за преосвидетелстване, поправено поради техническа грешка с ЕР №90487/13.07.2021 г., на заявителя е определена 84% трайно намалена работоспособност за срок от три години – до 01.06.2024 г. Въз основа на това изплащането на пенсията за инвалидност е продължено с Разпореждане №**********/29.10.2021 г.

Последвало е ЕР №90061/10.10.2024 г. на ТЕЛК към „КОЦ – Велико Търново“, с което е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 1 година – до 01.10.2025 г. Поради просрочие на преосвидетелстването, с Писмо изх. №2151-04-6014#1/ 08.11.2024 г. началникът на Отдел „Пенсии“ е изискал ТЕЛК да се произнесе има ли вина лицето за по-късното преосвидетелстване. С ЕР №90135/12.11.2024 г. комисията е посочила, че на основание чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ на 04.01.2024 г. Б. е уведомен за предстоящото преосвидетелстване. Документите от негова страна са подадени в РКМЕ на 12.07.2024 г. от пълномощник, поради което е заключено, че по-късното издаване на ЕР е по вина на лицето. Няма данни ЕР да е оспорено. Предвид това и на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС с Разпореждане №**********/18.12.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряван“ при ТП на НОИ – Велико Търново е констатирано, че пенсията за инвалидност е отпусната от 08.02.2017 г. до 01.06.2024 г. /срокът по ЕР №90487/13.07.2021 г./ и с настоящото се възобновява и увеличава от 10.10.2024 г. до 01.10.2025 г. Със същото разпореждане на основание чл. 103 от КСО за същия срок е отпусната и добавка за чужда помощ.

Срещу разпореждането е постъпила жалба, тъй като Б. е останал недоволен, че е лишен от пенсията за инвалидност за периода от м. юни 2024 г. до 10.10.2024 г., като подчертава, че причината за по-късното заявяване на преосвидетелстването не е по негова вина, а е обективна, доколкото е бил хоспитализиран поради нова тежка диагноза, а същевременно не е загубил правата си. По повод оспорването, с Писмо №1012-04-16#1/06.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е изискано от РЗИ – Велико Търново представяне на документи от значение за производството. В Отговор вх. №1012-04-16#2/07.02.2025 г. е представен пощенски плик, като от пощенското клеймо се установява, че пратката е от 08.01.2024 г. и същата се е върнала на 29.01.2024 г. непотърсена. Няма данни а съдържанието на тази пратка. Приложено е и Заявление – декларация вх. №042024071210500/12.07.2024 г., с което Б. е поискал от ТЕЛК да бъде преосвидетелстван по повод изтичане срока на последното ЕР. Заявлението е подадено чрез Х. Б., за което е приложено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите от 18.07.2022 г. Горестоящият орган се е произнесъл с Решение №2153-04-14/27.02.2025 г., с което жалбата на Б. е отхвърлена. Изложени са мотиви, че когато лицето е подало заявление – декларация по-късно от предвидения в чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ тримесечен срок преди изтичане на срока на ЕР, независимо дали е уведомено от РЗИ по реда и в срока по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, не е налице забавяне на медицинската експертиза, а има забавяне от страна на лицето, поради което не следва удължаване на срока на действие на изтеклото ЕР и на срока на изпащане на пенсията. Съобразявайки установените факти и обстоятелства относно подаването на заявление за преосвидетелстване от страна на Б. и позовавайки се на чл. 30, ал. 4 от НПОС директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е посочил, че при явяване на лицето за преосвидетелстване след изтичане на срока по неуважителни причини, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, в случая – 10.10.2024 г. Отчетено е, че ЕР не е оспорено и е влязло в сила, както и че заявлението е подадено от пълномощник, овластен за това от 2022 г., поради което обективно е било възможно депозиране на документите по-рано. Направен е извод, че решението е правилно и законосъобразно. Решението е връчено по пощата на 05.03.2025 г. видно от известието за доставяне.

Въз основа на подадената от Б. жалба вх. №2103-04-17/18.03.2025 г. поописа на ТП на НОИ – Велико Търново срещу това решение е образувано настоящото дело, още с насрочването на което в открито съдебно заседание е разпределена доказателствената тежест между страните, като на ответника, на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, е указано, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с Писмо изх. №2103/21.03.2025 г. от ТП на НОИ – Велико Търново, както и тези, приложени от жалбоподателя – епикризи за хоспитализиране на Б. от различни болнични заведения за периода 12.04.2024 г. – 05.07.2024 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КСО. Според цитираните норми пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Производството по издаване на решението формално е съобразено – спазен е инструктивният срок за издаването му, предприети са действия по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства, обсъдени са заявените възражения. Преценката на доказателствата, както и кореспонденцията между фактическите и правните основания за произнасянето са въпроси по съществото на спора, като за материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения акт съдът ще изложи мотиви по-долу.

Потвърденото разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО /в относимата редакция/ административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Отговаря на изискванията за форма и съдържание.

По приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона съдът намира следното.

Според чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В чл. 73, ал. 2 от КСО е предвидено, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. В чл. 30, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е въведено правилото, че преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. В същата разпоредба е посочено, че когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Аналогично изискване за служебно уведомяване от РЗИ на лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност се съдържа и в чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето. В ал. 2 на същата норма е посочено, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. Принципът за служебно уведомяване е намерил продължение и в чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, според който регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Уведомяването на лицата се извършва чрез изпращане на писмо чрез лицензиран пощенски оператор или чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от лицето електронен адрес. В чл. 30, ал. 4 от НПОС е регламентирано, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. По аргумент от чл. 69, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ когато преосвидетелстването е извършено след крайния срок на експертното решение, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причината за това.

От фактическа страна не е спорно, че изплащането на отпуснатата на Б. Б. пенсия за инвалидност е преустановено с изтичането на срока на инвалидността по ЕР №90487/13.07.2021 г., считано от 01.06.2024 г. Няма спор и относно закъснялото иницииране на преосвидетелстването на лицето и съответно последващото издаване на експертното решение – на 10.10.2024 г. Спорът е правен и е концентриран върху началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й, като значение в този смисъл има причината за по-късното подаване на документите за преосвидетелстване и наличието на вина у жалбоподателя.

Въпреки вписаното от ТЕЛК в ЕР №90135/12.11.2024 г., че по-късното преосвидетелстване е по вина на Б., настоящият състав намира, че не е изпълнено от страна на РЗИ задължението по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ за служебно уведомяване на лицето. При все, че директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е инициирал събиране на доказателства за установяване на значимите за спора факти и обстоятелства, според съда недоказано остава извършването на служебно уведомяване за предстоящото редовно преосвидетелстване на Б.. В отговор на Искане изх. №1012-04-16#/06.02.2025 г., с което изрично и недвусмислено ТП на НОИ – Велико Търново изисква от РЗИ писмото, с което е извършено уведомяването на Б. Б. по реда на чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, ведно с доказателства, че същото е получено, от кого и на коя дата, от РЗИ, чието е задължението за уведомяване, е представено единствено копие на пощенски плик, адресиран до Б. Б.. Липсват данни за уведомително писмо, както и въобще за съдържанието на тази пратка, което води до неубедителност на твърдението, че именно уведомлението за предстоящото преосвидетелстване е изпратено с това писмо. Въпреки указаната доказателствена тежест, при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът приема за несъществуващ недоказания факт, т.е. уведомлението за предстоящото преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок. Нещо повече, върху представения пощенски плик е отбелязано, че пратката с неизвестно съдържание е върната като непотърсена. Дори да се приеме /което не е така/, че тя е съдържала уведомление за необходимостта от преосвидетелстване, то пратката не е била надлежно връчена на адресата й. Обстоятелствата, че писмото не е било потърсено в срок и е върнато на подателя, без да се предприети действия за следващ опит за връчване, и при липсата на данни да е предприета и алтернативно предвидената възможност за уведомяване чрез изпращане на електронно съобщение, не обосновават извод за надлежно уведомяване по реда на чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, а при липсата на такова, не може да се приеме, че вината за късното преосвидетелстване е на жалбоподателя. В този смисъл Решение №1888 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. №11843/2024 г., VI о.; Решение №6166 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 486/2022 г., VI о.; Решение № 15858 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2020 г., VI о.; Решение № 4802 от 02.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2011 г., VI о.; Решение № 5936 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2014 г., VI о.; Решение № 3171 от 06.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2012 г., VI о.; Решение № 5978 от 22.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2008 г., VI о.

Задължението за служебно уведомяване за преосвидетелстване не е самоцел или просто възможност, оставена в преценката на РЗИ. То е последователно, системно и недвусмислено уредено в няколко нормативни акта и очевидно цели да обезпечи упражняването на правата на хората в неработоспособно състояние поради здравословни проблеми, като им се сигнализира за срочното подаване на необходимите документи за редовно преосвидетелстване с оглед да няма прекъсване при получаването на пенсиите за инвалидност, които много често са единственият доход на такива лица. Действително, както твърди ответникът в представената писмена защита, срокът на определения процент трайно намалена неработоспособност е удостоверен в експертното решение, чийто адресат е запознат с него лично, черпи права от него и е в негов интерес да прояви активност за своевременно започване на производството по преосвидетелстване. Всичко изброено обаче не отменя правомощието на РЗИ за служебно информиране, което се явява гаранция за проявата на твърдяната активност. А и за всеки отделен случай се дължи индивидуален подход в преценката на фактите и обстоятелствата.

В писмената защита на ответника се съдържа позоваване на чл. 69, ал. 3 от НМЕ, според която, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 /крайният срок на експертното решение/, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. Тази разпоредба обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дами има уважителни причини за неявяването. Компетентен за това е пенсионният орган, който съгласно чл. 30, ал. 3, пр. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът „уважителни причини“, като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. В този смисъл Решение № 1888 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2024 г., VI о.

Компетентният орган не е изследвал въпроса дали в случая преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока по неуважителни причини по смисъла на чл. 30, ал 4 от НПОС. В Решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на „неуважителни причини“ по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. Предположението, направено в процесното решение, че доколкото заявлението е подадено от упълномощено лице, с пълномощно от 18.07.2022 г., то е било обективно възможно документите да бъдат подадени и по-рано. Тази хипотетична възможност не удовлетворява изискването за анализ на причините и вината на заявителя. От доказателствата по делото се установява, че, освен редицата медицински причини, за които жалбоподателят има призната намалена работоспособност от 2017 г., в началото на 2024 г. Б. е диагностициран с ново, тежко, онкологично заболяване, за което и процентът на трайната му неработоспособност е увеличен на 100% и за първи път му е определена чужда помощ, прекарал е дълъг период на болнично лечение в различни медицински заведения в периода от м. април до 05.07.2024 г. вкл., негов пълномощник е дъщеря му, която на основание чл. 124, ал. 5 от Семейния кодекс дължи грижа за своите възрастни или болни родители, която веднага след последната хоспитализация на баща си, е подала документите за преосвидетелстване. Всички тези обстоятелства имат отношение за преценката относно наличието на уважителни/неуважителни причини за забавянето и те не са съобразени при постановяване на процесното решение и потвърденото с него разпореждане.

В случая в ЕР №90061/10.10.2024 г. на ТЕЛК към „КОЦ – Велико Търново“ липсва произнасяне относно наличието или – не на вина у Б. за по-късното подаване на заявлението за преосвидетелстване. Такова е направено, след искане на пенсионния орган, с ЕР №90135/12.11.2024 г. Тези решения не са обжалвани и са влезли в сила. Вписването в експертното решение на ТЕЛК, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето не установява относимите за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от НМЕ, която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да отбелязва закъснението и причините за това, а това първоначално не е сторено. Спорен е и въпросът за доказателствената сила на това отбелязване.

Въпреки посочването обаче, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, съдът счита, че вписването на това обстоятелство не води до неприложимост на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от НПОС. Редът и условията за извършване на експертиза на работоспособността /временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност/, на вида и степента на увреждане, са уредени в чл. 101 и сл. от Закона за здравето, в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и в Наредбата за медицинската експертиза. Целта на закона е лицата с намалена трудоспособност да бъдат подпомагани, когато отговарят на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като тези средства служат за покриване на основни потребности, като в случая оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия. Писменото уведомяване на оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, е, за да може същият да подаде в срок необходимите документи, с оглед непрекъсване получаването на пенсията, каквато очевидно идея има законодателят с въвеждането на задължението за служебно уведомяване по чл. 101б (нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.), ал. 1 от ЗЗ и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Нещо повече, въпреки че Б. Б. е изпратил изискуемите документи за преосвидетелстване на 12.07.2024 г. /месец и дванадесет дни след срока/ до РКМЕ, гр. Велико Търново, което е отразено и в ЕР №90135/12.11.2024, произнасянето по тях датира едва от 10.10.2024 г. – три месеца след входирането им, като при констатираната необходимост от допълване на първоначалното експертно решение е налице произнасяне с експертно решение от 08.11.2024 г. – още един месец по-късно. Изложеното е признак за лоша администрация, тъй като, веднъж, не е изпълнено надлежно задължението, произтичащо от закона за служебно уведомяване за необходимостта от преосвидетелстване и, втори път, забавена е обработката на подадените документи и произнасянето по тях с четири месеца, и вместо прилагане на принципите за бързина и процесуална икономия, служебно начало, последователност, предвидимост, комплексно обслужване и съразмерност, и организиране на своевременно произнасяне, същото е довело до още по-голямо закъснение. Това от своя страна води до още по-голямо влошаване на положението на жалбоподателя, който не следва да търпи само своето закъснение от месец и 12 дни, а общото такова – от почти пет месеца, доколкото пенсията му е възстановена от датата на закъснялото експертно решение. Вместо лицето да не търпи неблагоприятни последици от тези действия на органите, каквато е идеята и целта на закона, Б. е принуден да понесе такива с оглед посочването, че преосвидетелстването е забавено по негова вина, поради което и пенсията му е възобновена едва от 10.10.2024 г., което е в противоречие с целта на закона.

Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 30, ал. 4 от НПОС, доколкото забавата за подаване на документите за преосвидетелстване се дължи на неизпълнение на служебното задължение за уведомяване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока на ЕР на лицето, че следва да подаде документи за преосвидетелстване. Въпреки предприетите процесуални действия от страна пенсионния орган /изискване от ТЕЛК да се произнесе по вината/ и на директора на ТП на НОИ – Велико Търново /събиране на доказателства за уведомяване – пощенски плик с неизвестно съдържание/, като не е изследвано фактически наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, са постановени актове без да са изяснени всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК, а оттам и на материални закон и неговата цел. Последното е довело до формиране на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на Б. Б..

В заключение, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в частта относно началната дата от която е възобновено изплащането на пенсията и е отпусната добавка за чужда помощ е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и следва в тази част да се отмени, като преписката се изпрати на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Следва на основание чл. 174 от АПК да бъде определен двуседмичен срок на административния орган за произнасяне по преписката.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. От адв. Д. е представен списък на разноските, според който се претендира заплатена държавна такса. Такава не е плащана и не е дължима на основание чл. 120, ал. 1 от КСО. Основателно е искането за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2025 г. е вписана уговорка за безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, определено по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Г. Б. от [населено място], [улица]Решение №2153-04-14/27.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалба срещу Разпореждане №**********/18.12.2024 г. на оправомощено лице за ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.

ВРЪЩА административната преписка на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в двуседмичен срок от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Ц. Д., ЛНА ***, вписана в Адвокатска колегия – Велико Търново, със служебен адрес в град Велико Търново, [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.