Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
от 12.01.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети декември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 1033/2022 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.И.И., подадена чрез пълномощник,
срещу Решение № 1012-26-422-1/12.10.2022 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Р Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-26-01197031/19.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Хасково. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено. Твърди, че неправилно е приложено материалното
право относно общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Подаването на
декларация за осигурителен статут е само на самоосигуряващото се лице. Била
нарушена процедурата по издаване на задължителни предписания, като не била
издадена заповед за проверка. Обективирано е искане за отмяна на обжалваното
решение и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - А.И.И., редовно призован, не
се явява лично. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в
жалбата. Правата на физическото лице Р земеделски производител са лични и не са
наследяеми. Твърди, че предприятието на едноличния търговец се заличава и
прекратява с неговата смърт, като това било относимо за дейността на
регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Личните качества
не се включвали в наследството на починалото лице, каквото се явява
наследодателят. Задължение на административния орган било да изследва кръга на
наследниците. Неправилно било прието, че щом единият от наследниците или
наследникът претендира отпускане на наследствена пенсия, той следва да бъде
адресат на властническото волеизявление, каквито се явяват задължителните
предписания. Акцентира, че били издадени писма от директора на ТП на НОИ, а не
от контролния орган, както и върху обстоятелството, че проверката, извършена от
старшия инспектор, е възложена с резолюция. Върху писмото, което било повод да
се извърши проверката, не била поставена резолюция за това. Посочва, че по
искане на друг орган в системата на НОИ се извършва проверка, за която би
следвало да се издаде заповед и изключението е да има резолюция. В допълнение
твърди, че при липса на възможност за правоприемник на правата на търговец или
аналогично предприятието на земеделски производител, законът предвижда
назначаване на особен представител, който да реализира правата. Моли за отмяна
на обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира
разноски.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. От доказателствата по делото било видно, че Е. И.не упражнява
трудова дейност като земеделски производител и не се намирала на територията на
Република България, съответно Р не е отговаряла на изискванията на ¤ 1, ал. 1,
т. 5 ДР КСО за регистриран земеделски стопанин, който следва да произвежда
животинска или растителна продукция, предназначена на пазара. След като
потвърдил задължителните предписания, с което е разпоредено да се заличат
данните по чл. 5, ал. 4 КСО като самоосигуряващо се лице Р земеделски стопанин,
директорът на ТП на НОИ Р Хасково бил издал правилен и законосъобразен административен
акт. Претендира разноски.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По
повод заявление за отпускане на наследствена пенсия на А.И.И., подадено на 05.09.2022 г., и въз основа на писмо от
07.09.2022 г. от ръководител гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково до
началник на отдел КПК при ТП на НОИ Р Хасково е извършена проверка относно
удостоверяване на осигурителен стаж и доход на Е. А. И. като самоосигуряващо се
лице Р земеделски стопанин, за периода от 13.11.2018 г. до 05.02.2020 г.
Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол /КП/ № КВ-5-26-01197027/19.09.2022
г., изготвен от инспектор по осигуряването /л. 11/. В КП е посочено, че за
лицето Е.
А. И. има подаване на данни в НОИ за
периода от 13.11.2018 г. до 05.02.2020 г. съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО като
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин. За периода от
13.11.2018 г. до 31.12.2019 г. има данни за внесени авансови осигурителни
вноски с приход на бюджета ДОО и частична вноска за месец януари 2020 г. Сочи
се, че лицето И. е регистрирано на 13.11.2018 г като земеделски стопанин за
отглеждане на 20 броя птици, вкл. и кокошки носачки, като прекратява дейността
си от 06.02.2020 г. /л. 15-16, л. 21-23/. Установено било, че лицето не
произвежда продукция с цел продажба и реализиране на приходи, тъй като предимно
пребивавало извън пределите на страната, където е обявена дейността /л. 18/. От
информационните регистри на НОИ се установява, че лицето няма друг трудов или
осигурителен стаж за периода от 1997 г. до проверката освен този на земеделски
стопанин. Формира се извод, че Исаева няма основание за осигуряване по реда на
чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, като направената регистрация като самоосигуряващо се
лице Р регистриран земеделски стопанин /с код за вид осигурен Р 13/, поради
което не се пораждат права за лицето по КСО. Подадените данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО за Е.А.И. в качеството й на земеделски стопанин за периода от 13.11.2018
г. до 05.02.2020 г. следва да бъдат заличени, тъй като няма качеството
самоосигуряващо се лице.
Установената
с КП фактическа обстановка е изцяло възпроизведена и в издадените задължителни
предписания № ЗД-1-26-01197031/19.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ РХасково
/л. 12/. В същите е обективирано, че А.И.И. Р наследник, следва
да заличи данните за Е.А.И., подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за
периода от 13.11.2018 г. до 05.02.2020 г., в срок от 14 работни дни от получаването.
Задължителните
предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р
Хасково, с жалба вх. № 1012-26-422/29.09.2022 г. по описа на ТП на НОИ -
Хасково, депозирана в указания по чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО 14-дневен срок /л.
9/. Акцентира се, че ЗП са издадени в противоречие със закона, не била издадена
заповед за възлагане на проверка, оспорва се и обективираното в КП.
С
Решение № 1012-26-422-1/12.10.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково, е
отхвърлил жалбата на А.И.И. срещу задължителни
предписания № ЗД-1-26-01197031/19.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ РХасково,
като е възприел изцяло установената в последните фактическа обстановка. Правилно
контролният орган бил достигнал до извода, че за Е.А.И. не е възникнало
основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, а направената регистрация
по реда на НООСЛБГРЧМЛ, подадените по реда на чл. 5, ал. 4 КСО данни като
самоосигуряващо се лице Р регистриран земеделски стопанин, направените в приход
на бюджета на ДОО осигурителни вноски, които се явяват неоснователно внесени,
не могат да породят права по КСО.
Решение
№ 1012-26-422-1/12.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Р Хасково, е връчено на
жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, на 14.10.2022 г., видно от
отразяването в известието за доставяне /л. 8/.
При така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на задължителните предписания по чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение № 1012-26-422-1/12.10.2022
г.. е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ Р
Хасково /л. 37/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2
във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
На второ място, оспореният акт е
издаден при неспазване на установената писмена форма, предпоставка за неговата
отмяна Р чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на НОИ при изпълнение на
служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.
Съгласно чл. 37, ал. 2 Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. /Инструкция № 1 от 3
април 2015 г./ за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, издадена на основание чл. 108, ал. 3 КСО
/чл. 7, ал. 3 ЗНА/ гзадължителните предписания /ЗП/ се дават на осигурителите,
изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, осигурените и
самоосигуряващите се лица, както и на други лица, допуснали нарушениятаТ. В конкретния
случай не е посочено в какво качество на А.И.И.
са дадени процесните задължителни предписания, вкл. и доколкото неговата
съпруга е самоосигуряващо се лице, земеделски стопанин, а за жалбоподателя не
са събрани доказателства, че е осигурено лице или друго лице, допуснало
нарушението. Обективирано е единствено, че лицето И., в качеството му на наследник, следва да заличи данните на
съпругата си, като фактическите и правните основания за това не са посочени
нито в ЗП, нито в решението на Директора на ТП на НОИ Р Хасково /чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК/. Препятства се преценката на съда подведена ли е установената от
контролните органи фактическа обстановка, макар и в недостатъчна степен
изяснена, под релевантния материален закон, съответно по какъв начин е
формирана волята на административния орган, така че за жалбоподателя да
възникне посоченото по-горе задължение /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК/.
Недопустимо
е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на
твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от
страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът
осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да
допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на
съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на
законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които
е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един
немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели
обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието
на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и
неговото съобщаване, доколкото страната е била напълно лишена от възможността
да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение
/задължението за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на починалата
съпруга на жалбоподателя/ и съответно да организира адекватно защитата си, а
съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
На трето място, констатира се, че
при издаването на акта са допуснати съществени процесуални нарушения -
основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На
основание с чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 108, ал. 1 КСО във връзка
с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. проверката се извършва
на основание писмена заповед по образец, утвърден от управителя на НОИ, която съдържа
данни за проверяваното лице /име и ЕГН/, име, фамилия и длъжност на контролните
органи, на които се възлага проверката, срок за извършване на проверката, като
заповедта се издава от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от
упълномощено от него лице. В конкретния случай по делото не е приложена заповед
за възлагане на проверка. Представено е единствено заверено копие на писмо от
07.09.2022 г. от ръководител гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково до
началник на отдел КПК при ТП на НОИ Р Хасково, като липсват доказателства, че
ръководителят гПенсионно осигуряванеТ е упълномощено лице по смисъла на чл. 29,
ал. 2 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г.
Съгласно
чл. 29, ал. 5 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. заповед не се издава, когато
проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в
този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното
ТП на НОИ. По делото не се съдържа писмена резолюция, като не представлява и
такава посоченото по-горе писмо от 07.09.2022 г. на ръководител гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково. Не са представени от ответника
доказателства, че В. . Г. е длъжностно лице по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. Отделно, видно от административната преписка проверката не е извършена само
по данните в информационната система на НОИ, а е изискана информация от
директора на Областна дирекция гЗемеделиеТ Р Хасково, от директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Р Хасково и от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните Р Хасково.
Формира
се извод, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 5
от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г., дерогираща чл. 29, ал. 1 от същия
подзаконов нормативен акт, поради което за извършената проверка е следвало да
бъде издадена заповед. В действителност нарушението е процесуално, но не от
категорията на съществените, доколкото допускането му не е самостоятелно
основание за отмяна на акта като постановен при ограничаване правото на защита
на лицето жалбоподател. По делото са приложени събраните в административното производство
писмени доказателства, със същите се е запознал адресатът на акта, упражнил и
правото си да го оспори по административен и съдебен ред.
Независимо
от това и доколкото са допуснати други процесуални нарушения, всички, в своята
съвкупност, предпоставят отмяната на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
В
конкретния случай органът, издал ЗП, не е спазил разпоредбите на чл. 35 и чл.
36 АПК, като не е събрал доказателства, че А.И.И.
е единствен наследник на Е.А.И.. Такива доказателства не са събрани в хода на
производството по оспорване на ЗП по административен ред, нито в настоящото
производство с оглед разпределената доказателствена тежест. От обстоятелството,
че И. е подал заявление за отпускане
на наследствена пенсия Р производство, различно от това по издаване на ЗП, не
се следва извод, че той може да бъде единствен адресат Р отговорно длъжностно
лице за изпълнение на предписанията. От една страна, не е посочено на какво
основание и в какво качество жалбоподателят следва да заличи данните на
починалата му съпруга, а от друга Р при евентуално изпълнение на издадените
спрямо него като единствен адресат ЗП биха могли да настъпят и неблагоприятни
последици за други лица, които по смисъла на КСО също имат право на
наследствена пенсия /чл. 80, ал. 2 КСО/, но доколкото същите не са подали
заявление за отпускането й, спрямо тях не се е развило производството, в което се
установява, че наследодателят им няма основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3,
т. 4 КСО като самоосигуряващо се лице Р земеделски стопанин, и което приключва
със ЗП за заличаване на данни. Отделно от това, с оглед спецификите на казуса
се поставя и въпросът по какъв начин задължението за заличаване на данни, което
по дефиниция следва да бъде изпълнено от самоосигуряващото се лице, след
неговата смърт би могло да се изпълни от наследниците му и изпълнението на един
от тях ползва ли другите.
На четвърто място, не е спорно по
делото, че А.И.И. е наследник на
съпругата си Е.А.И., която като земеделски стопанин е самоосигуряващо се лице
по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица. Спорно е обстоятелството Р задължението за
заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО
преминава ли в патримониума на жалбоподателя след смъртта на неговата съпруга.
Наследството
Р обект на наследствено правоприемство, представлява съвкупност от
имуществените права и задължения на наследодателя. Що се отнася до
неимуществените права и задължения те не се наследяват, защото са строго лични.
Те съществуват, само докато съществува техният титуляр /така гБългарско
наследствено правоТ, Девето преработено издание, изд. гСиелаТ, 2009 г./, т.е. те
се прекратяват с неговата смърт. При конкретния казус не е налице изключението,
когато лично неимуществено право е обект за наследяване, доколкото е необходимо
за осъществяване на наследствени имуществени права. Касае се за лично задължение,
което възниква след извършването на проверка на контролните органи.
Настоящата
инстанция приема, че осигурителните правоотношения със самоосигуряващите се
лица за осигурените социални рискове имат строго личен характер. Това означава,
че имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети
лица и се прекратяват със смъртта на лицето. По аргумент на по-силното
основание е, че се погасяват и личните неимуществени права и задължения на
наследодателя. Задължението за заличаване на данни, възникнало по повод
осигурително правоотношение, е свързано изцяло с личността на този, който по
смисъла на чл. 37, ал. 2 Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. следва да го изпълни
Р а именно с личността на самоосигуряващото се лице. С настъпването на смъртта
на Исаева се погасява нейното лично задължение относно заличаването на данни в
случай, че тя не притежава качеството госигурено лицеТ, макар и самото
заличаване да има последици, накърняващи имуществената й правна сфера. Това
задължение не преминава чрез универсално правоприемство в патримониума на
наследниците.
Липсата
на правна уредба на случаи като процесния не следва да се преодолява чрез
административен акт, след влизането в сила на който за лице, което не попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 Инструкция № 1 от 3 април 2015 г.,
възниква задължението за заличаване на данни, при това по наследство. Отделно,
както се посочи по-горе, настоящото производство, макар и да се развива в хода
на производството по подадено заявление за отпускане на наследствена пенсия, е
различно от последното, за жалбоподателя възникват различни задължения и права,
като изрично следва да се конкретизира, че пенсията, която наследодателят е
получавал приживе, каквито данни по делото не се съдържат, не преминава в
наследство. Наследниците на починалия получават пенсия след смъртта му не по
правото на наследяване, а като лично право, произтичащо от специалните
разпоредби на КСО.
В
конкретния случай не се обжалва отказ да бъде отпусната наследствена пенсия, а
ЗП и потвърждаващото ги решение, въз основа на които незаконосъобразно на лице,
което не е адресат на чл. 37, ал. 2 Инструкция № 1 от 3 април 2015 г., вкл. и
доколкото качеството му по смисъла на последната не е изяснено от
административния орган с оглед фактите по делото, е предписано да заличи данни
на самоосигуряващо се лице Р неговата починала съпруга.
Съгласно
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО госигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите
се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд гГарантирани
вземания на работниците и служителитеТ, дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряванеТ. За периода, в който е предписано заличаване на
данни, са действали две наредби - Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. /Наредба
№ Н-8 от 29 декември 2005 г./ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм./, и Наредба № Н-13 от 17 декември 2019
г. /Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г./ за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /в сила от
03.01.2020 г./, и двете издадени на основание чл. 5, ал. 6 КСО.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. гработодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица
подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3Т. В
чл. 3, ал. 1, т. 2 Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. са посочени сроковете,
в които декларацията образец № 1 следва да бъде подадена от самоосигуряващите
се лица. В чл. 3, ал. 1, т. 5 Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. са посочени
хипотезите, в които задължените лица, в т. ч. и самоосигуряващите се лица,
следва да подадат декларация образец № 1 след издадени ЗП или без издадени
такива, а в т. 6 от същата разпоредба е посочена хипотезата при неподаване в
срок на декларация образец № 1 за месеца, предхождащ месеца на смъртта на
самоосигуряващо се лице, при която хипотеза наследникът или упълномощен
представител на наследниците може да изпълни това задължение. В чл. 3, ал. 13 и
ал. 16 Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. са посочени случаите, при които
Националният осигурителен институт заличава данни, като подава декларация
образец № 1 за конкретно посочените в чл. 4, ал. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 от КСО лица,
когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО, и за издадените по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и влезли в
сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и след срока по чл. 6, ал. 1, т. 4 от
същия подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. гработодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3Т. В чл. 4, ал. 1, т. 2 Наредба
№ Н-13 от 17 декември 2019 г. са посочени сроковете, в които декларацията
образец № 1 следва да бъде подадена от самоосигуряващите се лица. В чл. 4, ал.
1, т. 5 Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. са посочени хипотезите, в които задължените
лица, в т. ч. и самоосигуряващите се лица, следва да подадат декларация образец
№ 1 след издадени ЗП или без издадени такива, а в т. 6 от същата разпоредба е
посочена хипотезата при неподаване в срок на декларация образец № 1 за месеца,
предхождащ месеца на смъртта на самоосигуряващо се лице, при която хипотеза наследникът
или упълномощен представител на наследниците може да изпълни това задължение. В
чл. 4, ал. 10, т. 4 и т. 6 Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. са посочени
случаите, при които Националният осигурителен институт подава данни за заличаване
на декларация образец № 1, подадена за лицата по чл. 4 и 4а от КСО, когато не е
изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3
от КСО, и за издадените по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и влезли в сила
задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и след срока по чл. 8, ал. 1, т. 4 от същия
подзаконов нормативен акт.
От
историческото и систематично тълкуване на цитираните разпоредби се потвърждава изводът,
че осигурителните правоотношения със самоосигуряващите се лица са строго лични,
като се формират две групи изключения Р при смърт на тези лица и подаване на
данни от наследника или упълномощен представител на наследниците чрез
декларация образец № 1 за месеца, предхождащ месеца на смъртта на
самоосигуряващото се лице, и служебно подаване на данни от НОИ при издадено,
влязло в сила задължително предписание. В конкретния случай са дадени на
съпруга на Е.А.И., с код за вид осигурен 13, задължителни предписания за
заличаване на данните за лицето, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО -
декларация образец № 1. В закона и приложимите подзаконови актове не се съдържа
хипотеза, в която адресат на задължително предписание, което следва да бъде
издадено по повод осигурително правоотношение със самоосигуряващо се лице, може
да бъде лице, различно от това самоосигуряващо се лице.
Този
извод се формира и въз основа на дадената от законодателя в ¤ 2, т. 3 ДР Наредба
№ Н-8 от 29 декември 2005 г. дефиниция на понятието гзадължено лицеТ Р гработодател,
осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице
по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или лице, което внася
осигурителни вноски по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряванеТ,
респ. в ¤ 1, т. 3 ДР на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. дефиниция на същото
понятие Р гработодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса,
самоосигуряващо се лице, лице по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално
осигуряване и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл. 9а от КСО,
лице, което възстановява здравноосигурителните си права по реда на чл. 40а, ал.
3 от Закона за здравното осигуряванеТ. В действителност задължени лица по
смисъла на дефиницията са съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО /регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители/, когато с тяхно съгласие участват в
упражняваната от тях трудова дейност и които могат да се осигуряват по свое
желание и за своя сметка. Това обаче е друг вид осигурително правоотношение,
страна по което е съпругът на земеделския стопанин, различно от осигурителното
правоотношение на последния като самоосигуряващо се лице. Правата и
задълженията, дори и да възникват от един и същи факт, съществуват в правната
сфера на различни субекти и на различно правно основание.
В
допълнение: не подлежи на изследване е дали съпругата на жалбоподателя отговаря
на условията по чл. 10, ал. 1 КСО във връзка с ¤ 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 ДР КСО,
т.е. упражнявала ли е тя реално трудова дейност в периода от 13.11.2018 г. до 05.02.2020
г., съответно Р придобила ли е качеството госигурено лицеТ. Въпреки това, следва
да се посочи, че съгласно съдебната практика в случаите, в които лицето е
пребивавало извън пределите на страната, където е обявена дейността, не може да
се формира извод, че това лице е упражнявало реално трудова дейност. В този
смисъл единствено от регистрирането на лицето като земеделски стопанин и
внасянето на осигурителни вноски не се обуславя възникването на осигуряване и
придобиването на качеството госигурено лицеТ /така вж. Решение № 1652 от
22.02.2022 г. по адм. д. № 8185/2021 г., VІ отд. на ВАС/.
Въз
основа на горното се формира извод, че решението на Директора на ТП на НОИ Р
Хасково и потвърдените с него ЗП следва да бъдат отменени на основание чл. 118,
ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 АПК, като
преписката не следва да бъде изпращана за ново произнасяне, доколкото
административното производство по издаването на ЗП не е започнало по инициатива
на жалбоподателя.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 560
/петстотин и шестдесет лева/, представляващи държавна такса и уговорено с
договор за правна защита и съдействие и платено в брой адвокатско
възнаграждение /л. 29, л. 41/.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-422-1/12.10.2022 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Р Хасково, и потвърдените с
него Задължителни
предписания № ЗД-1-26-01197031/19.09.2022 г. на контролен орган при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт РХасково.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт, със седалище в гр. София, да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 560 /петстотин и шестдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен
съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: