Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
първи май две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 2474 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 101 ЗЗД, чл. 138 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че ответниците са солидарни длъжници
за задълженията по сключен договор за предоставяне на кредит и договор за
поръчителство, както и сключени анекси към тях, част от дължимите по които суми
претендира в настоящото производство. Твърди, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем поради просрочване изпълнение на задълженията по него,
съгласно уговорките между страните. Твърди с описаните в исковата молба анекси
да са променяни различни параметри от договорното правоотношение, вкл. и
крайният срок за издължаване на усвоената главница. Освен главницата,
претендира и възнаградителна лихва, съобразно
уговореното и неустойка по т. 21, б. а, б и в от Договора за кредит.
Счита срока по
чл. 147 ЗЗД за спазен. Счита, че претенциите, заявени в производството са
основани на посочените в исковата молба договори и анекси към тях, а не на
разпоредби от ОУ, че е приложима нормата на чл. 298, ал. 3 ТЗ, че ОУ са неотносими към подлежащите на установяване факти. Твърди,
че към анексите няма погасителен план, тъй като лихвата не е във фиксиран
размер за целия период на действие на договора за кредит. Счита, че ответниците са редовно уведомени с представената нотариална
покана и е настъпила предсрочната изискуемост. Не оспорва, че анексите не са
подписани от поръчителите, но намира, че това няма отношение към размера на
отговорността. Твърди, че размерът на възнаградителната
лихва е уговорен в договора за кредит, а впоследствие само е намаляван, като е
спазено условието на чл. 139, ал. 2 ЗЗД. С анекс № 4 твърди да е изменен само
падежът на вноските.
Ответникът С.–
М.АД оспорва исковете. Счита, че договорът не е представен в цялост и че негов
представител не е подписвал Условия за кредити на корпоративни клиенти.
Ответникът Р.Б.
оспорва исковете. Намира за недействителен договора за поръчителство, поради
липса на каузално правоотношение с кредитора или кредитополучателя и липса на
уговорена насрещна престация. Счита исковете за
предявени след срока по чл. 147 ЗЗД. Счита, че договорът не е представен в
цялост, че не са представени и погасителните планове към анексите и че не е
подписвал Общи условия. Счита, че като поръчител не е обвързан от анексите,
уреждащи съществени изменения в договора. Оспорва настъпване на предсрочна
изискуемост. Ответникът Р.Ф.П. АД оспорва исковете. Намира за недействителен
договора за поръчителство, поради липса на каузално правоотношение с кредитора
или кредитополучателя и липса на уговорена насрещна престация.
Счита исковете за предявени след срока по чл. 147 ЗЗД. Счита, че договорът не е
представен в цялост, че не са представени и погасителните планове към анексите
и че негов представител не е подписвал Общи условия. Счита, че като поръчител
не е обвързан от анексите, уреждащи съществени изменения в договора. Оспорва
настъпване на предсрочна изискуемост.
Ответникът Р.ФМ
АД оспорва исковете. Счита, че договорът не е представен в цялост, че не са
представени и погасителните планове към анексите и че негов представител не е
подписвал Общи условия. Счита, че като поръчител не е обвързан от анексите,
уреждащи съществени изменения в договора. Оспорва настъпване на предсрочна
изискуемост.
По отношение
на К.- М.АД производството по делото е прекратено.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков кредит и договор
за поръчителство, по който договор за кредит ответниците
са солидарни длъжници за цялото вземане /като съдлъжници и поръчители/, със задължение за банката да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок. Следва да установи също усвояване на сумата по
кредита – т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно
уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта /съответно -
предсрочна изискуемост/ и размер на дължимите вземания. Носи тежест и да
докаже, че ответниците са съдлъжници
по договора по силата на изрична уговорка, съответно – възникнала солидарна
отговорност по действителен договор за поръчителство. Ищецът носи тежест да
докаже наличието на уговорка и размер на договореното възнаграждение за
ползване на сумата по кредита, както и валидни неустоечни
клаузи и размер на дължимата неустойка по всяка от тях.
Ответниците носят тежест
да докажат възраженията си, вкл. връщане на заетите суми.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
От
представените по делото доказателства се установява, че на 23.05.2013 година
между ищеца и Р.С. ООД /н./ като кредитополучател и ответниците
Р.М. ООД, С.М.АД, К.М.АД /н./ и Р.ФМ АД, като съдлъжници
е, сключен договор за стандартен кредит със съдържанието на представения с
исковата молба за сумата от 1 000 000 лева
за рефинансиране по договор за кредит от 20.06.2006 година. Като краен срок за
погасяване е посочена датата 23.05.2018 година. Задължението на
кредитополучателя е да върне общо усвоената сума, както и да заплаща месечно възнаградителна лихва, формирана от едномесечен СОФИБОР
/базов лихвен процент/ и надбавка от 5,750 процентни пункта, при съобразяване
промяната на едномесечния СОФИБОР. В чл. 21 от договора е уговорена наказателна
лихва /неустойка/, като по б. а и б. б – е уговорена неустойка върху
просрочената главница и при просрочване на задължение за заплащане на възнаградителната лихва, а по б. в – неустойка при
изискуемост на кредита на падежа или при настъпила предсрочна изискуемост.
При сключване
на договора са се задължили и Р.М. ООД, С.М.АД,
К.М.АД /н./ и Р.ФМ АД, които са встъпили по реда на чл. 101 ЗЗД, поради което и
са солидарни длъжници за задълженията във връзка с процесния договор.
С договори за
поръчителство, сключени по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД от същата дата, за
задълженията по процесния договор за кредит са се
задължили и Р.Б. и Р.Ф.П. АД, които на основание чл. 141 ЗЗД са станали също
солидарни длъжници. Тоест, установяват се
облигационни правоотношения между ищеца и ответниците
– солидарни длъжници.
От
заключението по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
мотивирано, пълно и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, се
установява, че кредитополучателят е усвоил 978 000 лева на 19.06.2013
година, като към 11.11.2016 година, когато е подписан
Анекс № 4, останалото задължение по кредита е било в размер на 301 500
лева – редовна главница.
С Анекс 2 от
22.08.2014 година и Анекс № 5 от 30.12.2016 година е променен размерът на
лихвата по чл. 9.1 от договора, с Анекс 4 от 11.11.2016
година е изменен крайният срок за погасяване на кредита на 25.04.2017 година,
като е договорено главницата да бъде погасена на 6 равни месечни вноски от по
50 250 лева, дължими на 25-то число, считано от 25.11.2016 година, както и
е променен размерът на годишната лихва по чл. 9.1.
Всички Анекси
към договора са подписани от кредитополучателя и съдлъжниците
- Р.М. ООД, С.М.АД и Р.ФМ АД.
С изявление,
връчено на ответниците по реда на чл. 47 ГПК /чрез
изтичане срока след залепване на уведомление/, на 29.03.2017 година за ответниците – юридически лица и на 21.03.2017 година на Р.Б.
и на С.– М.АД, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради наличие
на непогасени вноски. Съгласно чл. 50 ЗННД, при връчването от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват
правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК. Когато са налице условията, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне
уведомление и в нея. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с
неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана
съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД. Нотариалното удостоверяване за връчване
на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК,
както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията
на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е
могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с
който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени
действия. Същите се ползват с обвързваща съда материална и доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ за удостоверените в него факти, на
основание чл. 179 ГПК, доколкото по делото същите не са опровергани. Поради
всичко изложено, съдът приема, че всичките длъжници
са уведомени за направеното от кредитора изявление.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява също и че към 29.03.2017
година са били налице непогасени изискуеми задължения за главница и възнаградителна лихва. Тоест, налице са били и обективните
факти, обуславящи потестативното право на кредитора,
съобразно чл. 20 и чл. 22 от договора за кредит, да превърне договора в
предсрочно изискуем и уведоми длъжника за това.
Предвид
заключението на вещото лице Г., вноските с падежи на 25.03.2017 година и
25.04.2017 година /предмет на настоящото производство/, не са погасени и са
предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 28827/2017
година на СРС, 32 състав. Или, искът е основателен за главница в размер на
100 500 лева – част от общо дължимата, предсрочно изискуема и непогасената
главница по кредита, която сума в тази си част не е предмет на друго съдебно претендирано вземане.
Установи се и
възникнало и непогасено задължение за възнаградителна
лихва – цената за ползване на предоставената заемна сума, което предвид
заключението на вещото лице е в непогасен и непредявен по съдебен ред извън
настоящото производство размер от 566,82 лева, за периода 25.02.2017 година –
28.03.2017 година /върху вноските с падежи 25.01.2017 година, 25.02.2017 година
и 25.03.2017 година/. Задължението за възнаградителна
лихва е изискуемо съгласно чл. 9.3 от договора на 25-то число всеки месец.
Налице е също
така и задължение за неустойки по чл. 21, б. а и б. б и б. в от договора, които
са дължими съответно при забава в плащане на главницата или част от нея /като
неустойката се явява сбор от дължимата възнаградителна
лихва и надбавка върху просрочената главница или частта от нея/, при забава за
заплащане на възнаградителната лихва /като в този
случай неустойката също е сбор от дължимата възнаградителна
лихва и надбавка, изчислени като процент върху редовната непогасена главница/,
както и при непогасена главница по кредита към крайния падеж или при предсрочна
изискуемост /в който случай неустойката е дължима върху цялата просрочена
главница, съответно – предсрочно изискуема главница/. Посочените неустоечни клаузи съдът намира за действителни и непротиворечащи
на добрите нрави, тъй като не надхвърлят обичайните, присъщи санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции на неустойката.
Общият размер
на неустойката по чл. 21 от договора, предвид заключението на вещото лице, е в претендирания от ищеца размер – 2621,86 лева и не е предмет
на друго съдебно производство.
Съгласно чл.
30 от Договора, всички разходи във връзка с кредита, вкл. за застраховане, обезпечаване
и принудително изпълнение, са в тежест на кредитополучателя. Страните не спорят
по размера на претендираните разходи, нито по факта,
че същите са извършени, поради това и в тази част искът следва да бъде уважен.
По
възраженията на страните.
На
първо място, доколкото претенциите на ищеца се основават изцяло на представените
по делото договор за кредит, договори за поръчителство и анекси, наличието на
ОУ и съответно приемането им от ответниците
/съответно подписване на такива/, не е относим към
спора факт. Отделно, ОУ не са задължителен елемент към договора, а страните
могат свободно да изберат дали да приемат действието на такива условия, като винаги
предимство има уговореното в индивидуалния договор /чл. 298, ал. 3 ТЗ/. Същото
се отнася и до възражението, че всеки анекс следва да е придружен с погасителен
план. Преди Анекс 4 в действие е представеният погасителен план, в който са
определени вноските и падежите на задълженията за връщане на главницата,
лихвата е дължима в сроковете и размерите по договора и последващите
уговорки. В Анекс 4 са уговорени преструктурираните вноски по главницата и
техните падежи.
Неснователно е и възражението
на поръчителите за нищожност на договорите за поръчителство, доколкото неговата
кауза е именно обезпечаване на главния дълг и наличието на насрещна престация не е условие за действителността на договора. Вътрешните
отношения между длъжника и поръчителите не са относими
в отношенията с кредитора.
Макар
поръчителите да не са подписали анексите към договора за кредит, доколкото
видно от последните и от заключението на
вещото лице, с тях са уговорени по – леки условия сравнение с първоначалните по
договора за кредит /Анекс 2, № 4 и № 5 предвиждат намаляване на размера на
дължимата по чл. 9.1 от договора лихва/, то на основание чл. 139 ЗЗД,
поръчителят е задължен в границите и със съдържанието на главното задължение.
Отделно от това, измененията по представените анекси не съставляват обективна новация по смисъл на чл. 107 ЗЗД, която по правило би
погасила поръчителството /съгласно установената съдебна практика, постановена
по реда на чл. 290 ГПК, преструктурирането на дълга, вкл. чрез промяна в срока
за издължаване, разсрочване изпълнението, изготвяне на нов погасителен план и
т.н., не води до новация по чл. 107 ЗЗД/.
В
случая е налице и изменение на срока на договора /по анекс 4/ при условията на
нов погасителен план. От аргумент от чл. 147, ал. 2 ЗЗД и доколкото се касае до
намаляване на крайния срок, то следва да се приеме, че изменението също е противопоставимо на поръчителите и
те запазват отговорността си за задълженията по договора, вкл. на основание чл.
140 ЗЗД – за неустойките и разходите по чл. 30 от договора. Предвид акцесорния характер на поръчителството, няма как
изискуемостта на задълженията да бъде различна по отношение на длъжник и
поръчител. Разместването на падежите и промяната в размерите на разсрочените
вноски по кредита не засяга отговорността на поръчителя, тъй като последната
остава в рамките на първоначалния уговорен срок и обезпечено вземане и не
надхвърля обема на отговорността на длъжника /което по силата на чл. 139 ЗЗД
законът не допуска/.
Независимо
от горното, при всички положения няма основание за отхвърляне на исковете
поради изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД /от една страна предсрочната
изискуемост в настоящия процес е по отношение на част от вноските – тези с
падеж 25.03.2017 година и 25.04.2017
година, а от друга страна, нотариалните покани, с които банката е уведомила длъжниците, че е упражнила правото да направи кредита
предсрочно изискуем са връчени през м. март 2017 година/, който към м. 05.2017
година не е изтекъл.
Ответниците не са доказали
погасяване на претендираните от ищеца вземания. Поради
това съдът намира, че ищецът е носител на вземания в посочените в заповедта за
изпълнение размери и исковете следва да се уважат.
По
разноските.
Предвид
изхода от производството и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се дължат от ответниците. По делото се доказаха реално заплатени
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно
указанията, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При
този изход на спора ответниците дължат на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 5663,06 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исково
производство и разноски за вещо лице, които разноски са посочени в представения
списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД, чл. 138 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Р.М. ООД, ЕИК **********, С. АД, ЕИК **********, Р.ФМ
АД, ЕИК *********, Р.Ф.П. АД, ЕИК **********, и Р.З.Б., ЕГН **********, дължат
солидарно на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 100500 лв. - главница по договор за кредит № 1208 от 23.5.2013г.,
Анекс № 1 от 30.5.2013г.; Анекс № 2 от 22.8.2014г.; Анекс № 3 от 14.7.2015г.;
Анекс № 4 от 11.11.2016г. и Анекс № 5 от 30.12.2016г.
и Договори за поръчителство от 23.05.2013 година, ведно със законната лихва за
периода от 05.05.2017 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 566,82 лв. за
периода от 25.02.2017 г. до 28.03.2017 г., неустойка за забава по чл. 21, б. а,
б. б и б. в в размер на 2621,86 лв. за периода
от 01.03.2017 г. до 26.04.2017 г., разноски по чл. 30 от договора, в тази част
– нотариални такси в размер на 233 лв., и такси към ЦРЗО в размер на 155
лв.
ОСЪЖДА Р.М. ООД, ЕИК
**********, С. АД, ЕИК *********, Р.ФМ АД, ЕИК *********, Р.Ф.П. АД, ЕИК **********,
и Р.З.Б., ЕГН **********, да заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5663,06 лв.
разноски за заповедното производство и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: