Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
18.05.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 334 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М.Е.С. ***, подадена чрез адв. М.М., с посочен съдебен
адрес: ***, против Решение №260009 от 15.02.2021г., постановено по АНД №552 по
описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
В
касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Счита се, че районният съд
неправилно приел, че в АУАН и НП в достатъчна степен било описано нарушението и
обстоятелствата по извършването му. В тази връзка се твърди, че при съставянето
им били нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изтъква
се, че неправилно в санкционния акт било описано движение на управлявания от
касационната жалбоподателка автомобил с несъобразена скорост. От
административнонаказателната преписка не се установявало наличие на такова
обстоятелство, което да можело да обоснове правната квалификация по чл.20, ал.2
от ЗДвП. В актовете липсвала и конкретизация, обосноваваща извършване на
нарушението от наказаното лице. Цитира се разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като се прави извод, че съдържанието и предполагало посочване в АУАН и НП на
скоростта на движение на МПС и особеностите на пътната маркировка. Именно от
наличието или липсата на тези обстоятелства следвало да се направи преценка за
нарушение на или не на цитираната законова разпоредба. В посочените актове не
били описани и конкретните условия на пътната обстановка, с които следвало да
се съобрази водачът. Липсата в АУАН и НП на визираните поставяло наказаното
лице в невъзможност да организира защитата си в пълен обем, което водило до
незаконосъобразност на наказателното постановление. На следващо място се
твърди, че изводът на районния съд за липса на смесване на чл.20, ал.1 и чл.20,
ал.2 от ЗДвП е неправилен. Формулираното от административнонаказващия орган
„губи управление“ означавало допуснато нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за
каквото обаче не било предявено обвинение. Налице било несъответствие между
словесното описание и дадена правна квалификация. Неправилно било отхвърлено и
възражението за липса на конкретизация в АУАН и НП кое предложение от 20, ал.2
от ЗДвП било нарушено.
По
изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение. Претендират се
деловодни разноски за пред двете съдебни инстанции.
Ответникът,
РУ – Димитровград към ОД на МВР - Хасково, редовно призован не изпраща
процесуален представител и не взема отношение по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение и потвърденото с
него наказателно постановление да бъдат отменени,
поради непосочване в санкционния акт на съществени елементи от състава
административното нарушение.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените в жалбата
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
обжалваното Решение №260009 от 15.02.2021г., постановено по НАХД №522/2020г.,
Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №20-0254-000685 от 31.08.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, РУ -
Димитровград, с което на М.Е.С., за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.
За да
потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че, не са
допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, издаване на наказателното постановление и връчването
му. Описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП е възприето като
напълно достатъчно, конкретно и ясно. Съдът е определил като несъстоятелен
довода в жалбата за непосочена конкретна скорост на движение на МПС на
жалбоподателя, като посочил, че това не било възможно и необходимо. Като необосновано
е възприето и възражението за смесване
съставите на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради некоректно описание на
деянието, изразено в „губи контрол над управлението“, навеждащо на реализиран
състав на ал.1 на чл.20 от ЗДвП, при вменена отговорност по чл.20, чл.2 от
същия закон. Съдът отхвърлил и възражението за липса на посочено в НП
предложение от ал.2 на чл.20 от ЗДвП. Направен е извод за извършване на
нарушението, визирано в НП, именно от наказаното със санкционния акт лице, като
е прието, че същото предприело маневра в
сектор с ограничена видимост - в рамките на завой и растителност покрай пътя,
който бил сравнително тесен, изпреварвано било голямо ППС в период от време,
когато пътят бил в ремонт. От водача не били оценени всички фактори - релеф на
местността, състоянието на пътя,
характера и интензивността на движението, конкретните условия на
видимост, като скоростта на движение не позволявала да спре пред всяко
предвидимо препятствие, да се избегне опасността. Вследствие на всичко това се
стигнало и до пътното транспортно произшествие.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е неправилен.
Настоящата инстанция не споделя
извода на районния съд, че описанието в АУАН и НП е напълно
достатъчно, конкретно и ясно.
Съгласно визираната в НП за
нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според
приложената за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП санкционна разпоредба на
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
В случая в АУАН и наказателното
постановление е описано, че водачът С. е управлявала лек автомобил „Ситроен“ с
рег.№ ***, като поради движение с
несъобразена скорост, загубила контрол над МПС, излязла вдясно на пътното
платно по посока на движението си и се блъснала в дърво.
Касационната инстанция намира, че
така направеното описание на нарушението е непълно и неконкретизирано. Не е
посочено с каква точно скорост касационната жалбоподателка е управлявала
автомобила, за да се прецени, че същата е несъобразена. Липсва посочване и с
кой/кои точно от визираните в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП условия на пътя и
характера на движението, не е била съобразена избрана от водача скоростта – с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост. В актовете е цитирана дословно
ал.2 на чл.20 от ЗДвП без да са очертани установените от контролните органи
обективни обстоятелства по случая. Липсва индивидуализация на нарушението,
очертаване на характеризиращите го белези. В АУАН и в НП
не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на
превозните средства следва да съобразяват скоростта си. Отразено е само
„движение с несъобразена скорост“. Непосочването на факторите, с които водачът
е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС
представлява нарушение на правото му на защита,
доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си.
При липсата на описание на всички
елементи на състава на нарушението от обективна страна, то съдът се оказва в
невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на
санкционният акт, вкл. по отношение на това осъществено ли е съответното деяние
от обективна и субективна страна или не - т. е. дали ПТП е настъпило именно
поради виновно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на санкционираното
лице, а същевременно наказаното лице се поставя в невъзможност да организира
защитата си в пълен обем.
Допуснатото процесуално нарушение
в хода на административнонаказателната процедура е съществено, представляващо
основание за отмяна на санкционният акт само на процесуално основание. Като не
е достигнал до този извод, а вместо това е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил решението си в противоречие с
материалният закон.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено при
неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да бъде
отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
При този изход на делото,
претенцията за присъждане на разноски следва да бъде уважена, поради което на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на касационната жалбоподателка следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лева за осъществена защита и процесуално
представителство от адвокат пред Районен съд – Димитровград по НАХД
№522/2020г., платени в брой по силата на договор за правна защита и съдействие
от 07.10.2020г.
Тъй като упълномощеният по
настоящото дело адвокат е оказал безплатна правна помощ на материално
затруднено лице – настоящ касатор, видно от договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2021г., което обстоятелство не се оспорва от ответника,
същият има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в негова
полза в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата, а именно 300 лева - за правна защита и съдействие пред АдмС –
Хасково, дължими на основание чл.38, ал.2 във вр.с чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата, във вр. чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№260009 от 15.02.2021г., постановено по АНД №552 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2020г.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0254-000685 от 31.08.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, РУ -
Димитровград, с което на М.Е.С., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Хасково да заплати на М.Е.С.,*** разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД №522/2020г. на Районен съд – Димитровград в размер на 400
(четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Хасково да заплати на адвокат М.В.М., с адрес ***, сума в размер на 300
(триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществени правна
защита и съдействие пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.