Решение по дело №189/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Л.Н.Д. от гр. Русе, действащ чрез пълномощника адв. С. ***, тел. **********, против решение № 215/28.08.2020 г., постановено по АНД № 624/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000198/18.05.2020 г. на директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.55а, т.5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, като постановено при липса на мотиви. Иска се да бъде отменено касираното съдебно решение, както и потвърденото с него НП, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин заявява, че жалбата е неоснователна. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Установено е, че на 11.05.2020 г. около 18:10 ч. касаторът е управлявал автобус марка „АЯТС Браво 1”, рег.№ ЕН3278КК, собственост на трето лице, с който извършвал международен превоз на пътници от Италия за България, който бил спрян за проверка от служители на РД „Автомобилна администрация”-Враца, на главен път Е-79, км. 0+200, в посока на движение от Дунав мост-2 към гр. Монтана. Установено било, че към момента на проверката водачът извършва случаен превоз на пътници до държави – членки на ЕС, като в момента на проверката е без валидно удостоверение за психологическа годност.

Към жалбата против НП, инициирала първоинстанционното производство е приложено удостоверение за психологическа годност № 405536 на касатора, от което се установява, че същото е със срок на валидност до 05.01.2020 г.

В резултат на горното актосъставителят Гергов приел, че е налице нарушение по чл.55а, т.5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС. Водачът направил възражение при съставяне на АУАН, като посочил следното: „Не съм работил преди извънредното положение. Гледах баща ми. Той почина на 12.04.2020 г. Направих първи курс на граждански договор”.

Като не кредитирал направените възражения, въз основа на установеното с акта, директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца издал атакуваното пред ВРС НП.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. АС-Видин споделя разбирането на въззивния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Правилно съдебният състав е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, за които липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, както и поради факта, че същите свидетелстват в качеството си на длъжностни лица, за обстоятелства, установени от тях в кръга на служебните им правомощия и напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Постановеното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата касационни основания не се потвърждават от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Установено е по категоричен и безспорен начин извършеното деяние, неговия автор и наличието на вина. Необосновано е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на закона при издаване на НП и постановяване на първоинстанционното решение.

Неоснователен е довода, че в хода на административно наказателното производство е извършено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в невръчване на препис от АУАН на уличеното като нарушител лице. На приложения по делото екземпляр от акта са попълнени всички атрибути – дата, имена и ЕГН на нарушителя, номер на АУАН и подпис. Лицето е осигурена възможност и същото е направило възражения против установената фактическа обстановка. В случай, че действително не му е бил връчен препис от акта нарушителят е имал възможност да направи възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН или дори след това, за да сезира наказващия орган за наличието на описаното нарушение на процедурата, което обаче няма данни да е направено.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК. Последната регламентира касационното производство по административни дела. Следователно при разглеждане на първоинстанционните дела административният съд следва да се ръководи от нормите по глава ХII от АПК, с изключение на касационните основания, съдържащи се в чл.209 от АПК, вместо които следва да съобразява касационните основания, регламентирани в чл.348 от НПК (Глава ХХIII “Касационно производство“). Чл.348, ал.1, т.2 от НПК предвижда като отменително основание единствено същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивния съд. Ал.3 на посочения член дава изчерпателно описание на тези процесуални нарушения в т.1-4, които се приемат за съществени, а ал.4 изрично повелява, че процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата (решението). Според ал.3 съществени са единствено следните нарушения на процесуалните правила: когато са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено; когато няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; когато присъдата или решението са постановени от незаконен състав и когато тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

В производството не се доказа да са допуснати нарушения, които биха довели до ограничаване процесуалните права на уличеното като нарушител лице.

Даденото описание на процесното деяние е достатъчно точно и конкретно, съдържа всички съществени белези на нарушението от обективна и субективна страна, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, относим към настоящия случай. Доказано е извършването на описаното нарушение и авторството на деянието.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, да разбере в осъществяването на кое конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от АНН. От събраните по делото данни може да се направи обоснован извод за достатъчно висока степен на обществена опасност на деянията и дееца. Касае се за международен превоз на пътници, който съдържа потенциална опасност за накърняването на широк кръг обществени отношения при неспазване на императивните правила за извършването на превоза, което изключва приложението на института на маловажния случай при административното наказване.

Решението на ВРС е правилно и обосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в административно наказателното производство и на съдебния етап писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин доказват осъществяването на описаното в акта и постановлението нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като е посочен и неговия автор. Наложеното наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Действително са изложени лаконични мотиви, но те са напълно достатъчни, за да обосноват направените правни изводи от състава на ВРС.

С оглед посочените съображения, решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/28.08.2020 г., постановено по АНД № 624/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000198/18.05.2020 г. на директор на РД „Автомобилна администрация”-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.