№ 454
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500294 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „*****, гр. *****
срещу решение № ***., постановено по гр.д. № *** по описа за 2020г. на
Районен съд – В. Търново, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявен иск от страна на ЕЛ. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****
против „*****, че ЕЛ. Н. П. не дължи на „*** сумата от 2 863,52лв.,
представляваща начислена сума за ел.енергия, за което е издадена фактура
№ ********** от 17.09.2020г., за периода от 25.07.2015г. до 28.07.2020г.,
както и е осъдено „*** да заплати на ЕЛ. Н. П. сумата от 619,54лв.,
представляващи направени по делото разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че е налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
1
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 и сл. от ПИКЕЕ. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на
основание договорното правоотношение между страните. Вземането е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на
която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за установяване
на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие
изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията
на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
Налице е начисляването на допълнително количество електроенергия в
определен размер за определен период. Корекцията е извършена на основание
член 55 и сл. от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за
посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е
издадена фактура за определена сума. По делото е представена процесната
фактура, видно от съдържанието на която е начисленото количество
електроенергия.
2
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа
експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че СТИ е от одобрен
тип, в метрологична годност, също че процесното СТИ не е смарт тип
електромер, поради което не може да се установи причината за наличието
на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър.
Вещото лице е посочило, че при софтуерния прочит на СТИ не може да се
установи точния ден, от който са възникнали цифрови показания в Тарифа
3. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е
започнало натрупването на неотчетена електроенергия по съответната
тарифа.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
установяване недължимостта на процесната сума на ответното
дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер,
като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВТРС,
изложени в мотивите че по предявения положителен установителен иск по
реда на чл.124, ал.1 от ГПК ищецът не е доказал по пътя на пълното и
главно доказване факта, от който произтича вземането му, а именно
наличието на предпоставките за начисление на процесната сума за
заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия, като препраща към
тях на основание чл.272 от ГПК.
Не е установено по категоричен начин, че при монтажа на електромера
той е бил с нулеви показания в скритите регистри, тъй като не са
представени доказателства за това. При разпределената доказателствена
тежест съдът правилно е счел, че ответникът не провежда пълно и главно
доказване относно дължимостта на сумата, произтичаща от начисленото
количество електроенергия по корекция основана на чл. 55 от ПИКЕЕ. Не е
доказано и реално потребление на начислените количества електроенергия
от абоната, в който случай ответникът би имал право да получи цената на
доставената и потребена електроенергия. Искът е основателен и доказан, и
3
следва да се уважи, като се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 863,52лв.,
представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия, за
което е издадена фактура № ********** от 17.09.2020г., за периода от
25.07.2015г. до 28.07.2020г..
С оглед гореизложеното се достига до извод, че липсва основание за
извършване на процесната корекция, поради което предявеният
отрицателен установителен иск относно недължимостта на сумата се
явява основателен.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е
провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило
правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на
сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член
78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 500,00 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ***., постановено по гр.д. № *** по
описа за 2020г. на Районен съд – В. Търново.
ОСЪЖДА „*****, гр. ***** да заплати на ЕЛ. Н. П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***** сумата 500,00лв., представляваща сторени по делото
съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член
78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5