№ 2646
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20221100510163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Б. С. срещу постановление от 25.03.2022
г. по изп. д. № 2513/2017г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 и район на
действие Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК, а именно неизвършване на изпълнителни действия за периода
29.11.2012г. – 30.06.2015г.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановлението
от 22.03.2022 г. Посочено е че съгласно т. 10 от ТР 2/26.06.2015г. по ТД
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона. Счита че за процесния
период 29.11.2012г. – 30.06.2015г. доколкото не са поискани изпълнителни
изпълнителни действия същото е прекратено по силата на закона.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Т.С.“ ЕАД, който в писмени
възражения е застъпил, че същата е неоснователна.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице
условията по чл. 433, т. 8 ГПК, тъй като са поискани и извършени
изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години. Въззивният
съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по молба на
„Т.С.“ ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжниците
В. Б. С. и С.П.С.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Молбата за образуване на
изпълнителното производство е постъпила при съдебния изпълнител на
1
11.07.2017г.
Спорен по делото е въпросът поискани ли са, съответно - извършвани ли
са изпълнителни действия годни да прекъснат срока по чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Установява се от приложеното изпълнително производство, че по
отношение на В. Б. С. са извършвани редица изпълнителни действия, На
31.10.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот – апартамент 19 в гр.
София жк ****, собственост на длъжницата. На 02.11.2017 г., е наложен запор
на трудовото и възнаграждение, получавано от „МАМС Т. ООД като
работодателят е приел запора. На 31.07.2019г. е поискан опис на движими
вещи на длъжницата. На 28.01.2021г. е наложен запор на трудовото и
възнаграждение, получавано от „Д.“ като въз основа наложеният запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника са направени 17 плащания първото
от които е на 10.02.2021г., а последното на 08.08.2021г. които са преведени на
взискателя след удържане на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Всички плащания
са отразени надлежно на гърба на изпълнителния лист. Междувременно по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и по отношение
на С.П.С. въз основа на които са постъпвали плащания и неговата част от
задължението е погасена. Постъпването на парични суми от трети задължени
лица представлява изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, което прекъсва течението на срока по чл. 433, т. 8 ГПК
- така мотивите към т. 10 на С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е
"предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица." Видно от
изпълнителното дело, през целия период от изпълнителното производство са
извършвани изпълнителни действиея подавани са молби за извършване на
изпълнителни действия и са постъпвали плащания. Периодите между
извършваните действия, са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Ето защо съдът приема, че преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
е прекъсван, като считано от всяко от посочените действия е започнал да тече
нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е изтекъл. По тези
съображения следва да се приеме, че не е настъпило прекратителното
2
основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 25.03.2022 г. по изп. д. №
2513/2017г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 и район на действие Софийски
градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3