Р Е Ш Е Н И Е
№ 435 26.04.2023 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на трети април две
хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 359 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано след разделяне на производството по адм. дело № 328/2023 г. с
определение № 442/24.02.2023 г., по жалба от М.Т.Д.,
ЕГН ********** и Р.К.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***,
чрез адвокат Н.Д. от БАК, против Заповед № 108/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ е заповядано на жалбоподателите, в качеството им на
извършители, да премахнат незаконен обект – „Сеновал № 2“, с правоъгълна
форма и приблизителни размери 20.25 м./6.11 м. и ЗП 123 кв.м., изграден в ПИ № 52129.103.14, ПИ №
52129.103.16 и № 52129.102.172 по КККР на село Ново Паничарево.
С жалбата се иска отмяна на
заповедта. Като основания за оспорването й са посочени: липса на компетентност;
неспазване на установената форма – актът не е мотивиран в нарушение на чл. 59,
ал. 1, т. 4 от АПК; допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Процесуалният представител на жалбоподателите моли да му бъдат
присъдени разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателите М.Т.Д. и Р.К.Д., не се явяват
лично, а се представляват от адвокат Н.Д.,
който поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения. Поддържа
искането да му бъдат присъдени разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна, Кметът на
Община Приморско, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема
отношение по жалбата и спора по същество.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
На 25.01.2023 г. работна група в
състав: Михаела Живкова Прокопова - Д. – специалист
„Контрол – строителство“ при Община Приморско; Жечка Тодорова Черкезова –
младши експерт „Контрол – строителство“ при Община Приморско и Натали Галинова
Трендафилова – специалист „Контрол – строителство“ при Община Приморско,
извършили проверка по документи и на място на обект „Сеновал
№ 2“, изграден ПИ № 52129.103.14, ПИ № 52129.103.16 и № 52129.102.172 по КККР
на село Ново Паничарево, община Приморско, с правоъгълна форма и приблизителни
размери 20.25 м./6.11 м. и ЗП 123 кв.м. по данни от геодезическо заснемане.
За извършената проверка бил
съставен Констативен акт № 2/25.01.2023 г. /л. 62 – 64 от делото/, в който било посочено
следното:
Проверката е инициирана по повод
постъпила жалба в общинска администрация гр. Приморско, с вх. № 94-00-2849/12.07.2022
г.
Към момента на проверката
строежът е завършен. Същият е изграден в земеделска земя без режим на
застрояване извън границите на населеното място, без действащ ПУП /ПЗ/.
Посочено е, че ПИ № 52129.103.14,
ПИ № 52129.103.16 и № 52129.102.172 по КККР на село Ново Паничарево са
собственост на община Приморско.
Обектът е изграден от М.Д. и Р.Д.
и е тяхна собственост.
Обектът е описан по следния
начин: „Сеновал № 2“, изграден ПИ № 52129.103.14, ПИ № 52129.103.16 и №
52129.102.172 по КККР на село Ново Паничарево, община Приморско, с правоъгълна
форма и приблизителни размери 20.25 м./6.11 м. и ЗП 123 кв.м. по данни от
геодезическо заснемане.
При проверката е установено, че
за изградения обект няма строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
и същият е изграден в земеделска зона без режим на застрояване, извън границите
на населеното място, без действащ ПУП /ПЗ/, съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
Проверяващите са посочили, че
изготвеният от тях констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ, за премахване на строежа.
Констативният акт е бил връчен на
М.Т.Д. и Р.К.Д. с писмо изх. № 94-00-466/26.01.2023 г. /л. 60 от делото/,
получено с известие по пощата на 30.01.2023 г. /л. 59 от делото/.
В законоустановения срок двамата
не са подали възражение срещу изготвения Констативен акт № 2/25.01.2023 г.,
което било удостоверено с Акт от 09.02.2023 г.
/л. 57 от делото/.
Въз основа на проведеното
административно производство и съставения Констативен акт № 2/25.01.2023 г.,
кметът на община Приморско издал процесната Заповед № 108/15.02.2023г., с която
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1,
т. 8 от ЗУТ е заповядано на жалбоподателите, в качеството им на извършители, да
премахнат незаконен обект – „Сеновал № 2“, с правоъгълна форма и приблизителни
размери 20.25 м./6.11 м. и ЗП 123 кв.м., изграден в ПИ № 52129.103.14, ПИ №
52129.103.16 и № 52129.102.172 по КККР на село Ново Паничарево.
Съобщение за издадената заповед
било връчено с писмо изх. № 94-00-749/16.02.2023 г., получено лично срещу
подпис от М.Т.Д. и Р.К.Д. на 16.02.2023 г. /л. 53 - 54 от делото/. които я
оспорили пред АдмС – Бургас с жалба вх. № 1918/23.02.2023 г.
В рамките на съдебното
производство по искане на жалбоподателя бяха разпитани като свидетели Т.Д.Д. и Т.М.М.,
които дадоха показания за обстоятелства във връзка с построяването и
придобиването на обекта, предмет на оспорената заповед.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 т ЗУТ и чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № 108/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско,
с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ е заповядано на жалбоподателите, в качеството им на
извършители, да премахнат незаконен обект – „Сеновал № 2“, с правоъгълна форма
и приблизителни размери 20.25 м./6.11 м. и ЗП 123 кв.м., изграден в ПИ №
52129.103.14, ПИ № 52129.103.16 и № 52129.102.172 по КККР на село Ново
Паничарево.
Оспореният административен акт е издаден от кмета на община Приморско, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 и чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден.
При издаването на заповедта са спазени процедурните правила, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на административното
производство е поставено със съставянето на констативен акт, от служители по
контрол на строителството при Община Приморско, които са овластени за това с
цитираната норма. Констативният акт е съобщен на жалбоподателите с писмо,
получено с известие по пощата, които в установения за това срок не са подали
възражение. Именно
връчването му играе ролята на уведомление за започване на административно
производство по смисъла на чл. 26, ал.1 от АПК. В този смисъл съдът приема, че
съобщаването е поставило началото на срока за възражения по КА, респективно
лицето е уведомено за началото на административното производство по смисъла на
чл. 26 АПК.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,
че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2
и т. 3 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания,
които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да
бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните
основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване
има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено
нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една
от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една
страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието
на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за
издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на
защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му
по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или
излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение
на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
В настоящия случай с оглед събраните в рамките на
проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният
орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и
обстоятелствата от значения на случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36,
ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния
случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното
производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими
доказателства, независимо дали има искане на страните за това. По-конкретно
административният орган не е изпълнил задължението да индивидуализира по
съответните признаци в достатъчна степен обекта, предмет на оспорената заповед.
Административният орган се е задоволил да посочи единствено размерите и формата
му, а именно - „Сеновал № 2“, с правоъгълна форма и приблизителни размери 20.25 м./6.11 м.
и ЗП 123 кв.м. Липсват данни
за материала, от който е изграден обектът, начинът на изграждането и
конструкцията му, както и закрепването му
към земната повърхност, за да се определи евентуално дали представлява строеж
или не.
Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ 38. (Изм. - ДВ,
бр. 65 от 2003 г., доп., бр. 61 от 2007 г., изм., бр. 54 от 2011 г., доп., бр.
82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) "Строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Налице е и легално определение за "преместваем
обект" в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ, според което това е „…обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята конструктивна цялост и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния строй, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи като основа за изграждане на строеж.“
В конкретния случай от фактическото описание на
процесния обект, дадено в процесната заповед, не може да се направи категоричен
извод за това дали същият представлява „строеж“ или „преместваем обект“ като
това обстоятелство е определящо относно реда за премахването му и органът,
който е компетентен да издаде съответната заповед за това.
Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в
пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на
безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, което
представлява отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съгласно константната практика на
Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на
законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
По правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган следва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му, каквото той в случая не е сторил.
Липсват доказателства, които да
обосноват в достатъчна степен наличието на фактическите основания за издаване на процесната заповед.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на
административно производствените правила, които от своя страна са довели до
издаване на административен акт при липса на материалноправното основание за
това, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като
незаконосъобразен.
При този изход на делото
направеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане да му бъдат
присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
се явява основателно. В приложения на л. 5 от делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде
заплатено от ответника адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2
съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати, който в
конкретния случай следва да бъде 1250 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тъй като не е направено искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателите, такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 108/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско,
с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ е заповядано на жалбоподателите, в качеството им на
извършители, да премахнат незаконен обект – „Сеновал № 2“, с правоъгълна форма
и приблизителни размери 20.25 м./6.11 м. и ЗП 123 кв.м., изграден в ПИ №
52129.103.14, ПИ № 52129.103.16 и № 52129.102.172 по КККР на село Ново
Паничарево.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПРИМОРСКО да заплати на адвокат Н.Д.
от БАК адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: