ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1511 09.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: девети юни две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 341 по описа за 2020
година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез пълномощник
гл.ю.к.Десислава Златева, както и
въззивна жалба от Д.Т.Ф. ***, подадена чрез пълномощник адв.К.Д., двете
жалби насочени против решение № 3171/22.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 2581/2019 г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД против Д.Т.Ф., за установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 476/01.02.2019 г. по
ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа БРС, а именно: 110.48 лв., представляващи главница за неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода до абонатен № 851446 за водоснабден имот, находящ се
в гр.Поморие, ул.“Гео Милев“ № 3А, за периода от 10.02.2016 г. до 12.01.2017 г., за която в периода от
27.06.2016 г. до 25.01.2017 г. са съставени фактури, както и 23.17 лв., представляваща лихва върху
главницата, начислена за периода от 28.07.2016 г. до 22.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 110. 48
лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 25.01.2019 г. до окончателното й
плащане.
Със същото
решение е ОТХВЪРЛЕН и насрещния иск на Д.Т.Ф. против “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, за осъждането му за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№
798/2019 г. по описа на БРС, което предизвикало у нея едновременно притеснение,
страх, стрес и множество неприятни емоции.
С решението
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдено да заплати на Д.Т.Ф. сумата от 320
лв. за направените разноски, а Д.Т.Ф. е осъдена да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 100 лв. за направените разноски.
І.
С въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД постановеното решение се обжалва в частта,
с която съдът е отхвърлил иска на дружеството
по чл.422, ал.1 ГПК за установяване
дължимост на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 476/01.02.2019 г. по
ч.гр.д.№ 798/2019 г. по описа БРС, както
и в частта за разноските. Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно
и незаконосъобразно в обжалваната част. Счита се за неправилен извода на съда,
че макар и собственик на имота ответницата нямала качеството на потребител на
ВиК услуги по причина, че за имота имало учредено право на ползване на нейния
наследодател, преустановено със смъртта му през 2017 г., както и извода на
съда, че водният оператор не разполагал с възможността да вменява със задна
дата натрупани задължения, след като е бил направен отказ от наследство след
завеждане на исковото производство. В тази връзка се сочи, че Ф. не е
предприела действия в предвидените срокове по идентифицирането си пред ВиК
оператора като собственик на имота, нито е предприела отказ от наследството към
датата на неговото откриване, поради което като собственик същата е останала
задължена за стойността на предоставените ВиК услуги, без значение на чие име е
била разкрита партидата. Според въззивника, с оглед датата на отказа от
наследство – 14.12.2019 г., в случая е налице противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в умишлено засягане на правната сфера на „ВиК“ ЕАД с
цел да се избегне отговорността за ликвидни и изискуеми парични задължения. Изразява
се несъгласие и от първоинстанционното производство в частта му за разноските,
като се счита, че районният съд неправилно е присъдил разноски в полза на
ответницата, тъй като отказът от наследство е направен в хода на процеса и тази
недобросъвестност е основание за отхвърляне на искането й за присъждане на
разходите по делото. Моли въззивния съд да отмени решението на БРС в
обжалваната част и да уважи исковата претенция. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.Т.Ф., в
който е взето становище за неоснователност на въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД, за
което са изложени пространни съображения и доводи. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба.
ІІ.
С въззивната жалба на Д.Т.Ф. постановеното решение се обжалва в частта, с
която съдът е отхвърлил насрещния иск на ответницата по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от получаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 798/2019 г. по
описа БРС, както и в частта за
разноските. Въззивницата изразява
недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и
необосновано в обжалваната част, постановено в нарушение на материалния закон. Счита
се, че съдът неправилно е отказал да присъди на ответницата направените от нея
разноски в заповедното производство, поради липса на представени доказателства
за тях, като се сочи, че в т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не само не
съществува задължение за ответника да представи в самото заповедно производство
разноските, но съществува задължение за съда да разгледа искането му за
присъждане на разноски, поради което районния съд неоснователно е отказал да
уважи това искане. Според въззивницата, недопустимо е поставянето от районния
съд на въпроса „…дали, когато едно лице търси удовлетворяване на свое парично
вземане по съдебен ред, било то основателно или не, с така предприетите
действия би могло да се осъществи някакво противоправно поведение, което да
доведе до вреди за насрещната страна“. В тази връзка се счита, че в случая
ищецът „ВиК“ ЕАД е действал недобросъвестно, недобронамерено и с цел да
предизвика отрицателни промени в чужда правна фера, като знае, че отсрещната
страна не е длъжник (злоупотреба с право), кои действия се изразяват в
следното: служебно прехвърляне на партидата със задна датата и на старите
задължения на бившия ползвател; разпечатване със задна дата на фактури, по
които неправомерно е заменен истинския длъжник и като задължено лице е посочена
ответницата, както и използването на тези фактури (документи с невярно
съдържание) за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответницата; невъзможност за ищцовото дружество да се позове на незнание или
неизправност на другата страна, тъй като „ВиК“ ЕАД не само знае, но и разполага
с всички документи и доказателства, че Ф. не е негов длъжник, но независимо от
това използва документите с невярно съдържание – фактури за периода 10.02.2016
г. – 12.01.2017 г. и подава искова молба до БРС, като отново посочва
ответницата като длъжник. Предвид това, въззивницата счита, че „ВиК“ ЕАД е злоупотребило
с правото на иск, тъй като е знаело, че Ф. не е длъжник, но е направило всичко
възможно тя да бъде осъдена и тези действия не могат да бъдат пренебрегнати,
защото съдържат умисъл, т.е. предприети са с цел да принудят лицето да плати
нещо недължимо. В тази връзка, въззивницата счита, че е недопустимо иска й за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен единствено заради това, че не е
представила писмени доказателства за своите чувства, накърнено достойнство,
страдания, обида, страхове, притеснения, огорчения и емоции, без да се вземат
предвид от съда доказаните недобросъвестни действия на „ВиК“ ЕАД и
злоупотребата с право на иск от страна на дружеството. Моли въззивния съд да
отмени решението на БРС в частта относно отхвърлянето на предявения от нея
насрещен иск и същият да бъде уважен, като съда да не се ограничава до
максимално посочения размер на обезщетението за неимуществени вреди в исковата
й молба; да се отмени решението в частта за отхвърляне на искането на
ответницата за разноските в заповедното производство и същите да й бъдат
присъдени; да се отмени решението и в частта за присъждане на разноски на „ВиК“
ЕАД по отхвърления насрещен иск. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. и пред
настоящата инстанция.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с който въззивната
жалба на ответницата-насрещен ищец се оспорва като неоснователна в една част и
недопустима в друга част, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд за
потвърждаване на обжалваното решение в атакуваната част.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че двете въззивни жалби са депозирани
в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирани лица, които
имат правен интерес от обжалването, поради което са допустими.
СЪДЪТ констатира, че към въззивната жалба на Д.Т.Ф. не
е приложено пълномощно на адв.К.Д. за процесуално представителство по
настоящото въззивно дело. Между кориците на първоинстанционото дело е приложено
пълномощно на адвоката (л.96) единствено за представителство пред районния съд.
В този смисъл, на въззивницата Д.Ф. следва да се укаже да представи адвокатско
пълномощно за наличието на представителна власт на адв.Д. за извършване от
нейно име на процесуални действия по в.гр.д.№ 341/2020 г. по описа на БОС, или въззивницата
да потвърди извършените от нейно име, без представителна власт действия по
подаване на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1880/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и постъпилия отговор от въззиваемия-ответник Сема Алипиева Борисова.
УКАЗВА на въззивницата Д.Т.Ф. В СРОК до съдебното заседание да представи по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.К.Д. за извършване от нейно име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 341/2020 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените без представителна власт действия по
подаване на въззивната жалба.
УКАЗВА,
че при неизпълнение на горните указания, въззивната жалба на Д.Т.Ф. ще бъде
оставена без движение.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез
процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.