№ 792
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110206459 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. Г. С., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 4400/18.01.2022 г., издадено от началника на 01 РУ – СДВР,
с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят моли за отмяна на наложената му глоба алтернативно
за нейното намаляване, като твърди, че никога не е нарушавал обществения
ред. Акцентира, че има определен процент инвалидност 98%, както и че
единствените средства, с които преживява са в размер на 424 лева, колкото е
пенсията му.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично.
Депозира подробни обяснения по случая, в които посочва, че пазарувал в
магазин „Лидл” и тъй като не му достигнали парите за закупуване на бутилка
уиски казал на касиерката, че ще я остави. Междувременно били повикани
полицейски служители, които го отвели в сградата на 01 РУ- СДВР без да
поискат от него документ за самоличност. Посочва, че нито в магазина, нито
в районното управление му бил изискан документ за самоличност, а той имал
в себе си лична карта. Заявява, че не разбрал да му е съставен акт за
установяване на административно нарушение, тъй като му било заявено от
полицейските служители, че е станало недоразумение и следва да подпише
документи за това.
В хода на съдебните жалбоподателят прения пледира за отмяна на
наказателното постановление, като заявява, че не е опитвал да открадне
1
бутилката уиски. Отново посочва, че не му е била поискана личната карта, а
полицейските служители му заявили, че е станало объркване.
Въззиваемата страна – началника на 01 РУ- СДВР редовно призован се
представлява от юрисконсулт А. с представено пълномощно, която счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Представя писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства, като обсъди
доводите и възраженията на страните прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.12.2021 г. сутринта жалбоподателят А. С. посетил магазин
„Лидъл”, находящ се в гр. София, ул. „Н. Хайтов” № 3, където закупил
хранителни стоки. Жалбоподателят искал да закупи и бутилка уиски и
попитал обслужващия го касиер, дали сумата от 40 лева ще му стигне да
заплати покупките, които е избрал вкл. и бутилката уиски. След като получил
отрицателен отговор жалбоподателят заявил, че ще оставил бутилката уиски.
Тогава към него се приближил служител на магазина, взел бутилката уиски, а
на жалбоподателя било указано да изчака. На място пристигнал екип на 03
РУ- СДВР в състав свидетелите И. Б. и Н. М., които отвели жалбоподателя в
сградата на 03 РУ- СДВР. От жалбоподателя не бил поискан документ за
самоличност.
На същата дата 30.12.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №4400/30.12.2021 г. за
нарушение на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да изложи
възражения. След освобождаването му от районното управление
жалбоподателят отишъл до дома си, взел пари и се върнал в магазин „Лидъл”,
където закупил бутилка уиски.
Въз основа на съставения срещу С. АУАН на 18.01.2022 г. било
издадено и обжалването наказателно постановление, препис от което бил
връчен на жалбоподателя на 30.03.2022 г., а на 04.04.2022 г. била подадена и
жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: обясненията на жалбоподателя А. Г. С., И. А. Б., Н. П. М., копия на
два броя фискални бонове от 30.12.2021 г., удостоверение рег. № 513р-
53025/10.06.2022 г., удостоверение рег. № 513р-53029/10.06.2022 г., заповед
№ 8121з-493/01.092014 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
копия на два броя касови бележки от 30.12.2021 г., заповед № 8121К-
8676/08.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
На първо място съдът намира за нужно да обсъди обясненията на
жалбоподателя, отчитайки, че същите са от една страна доказателствен
източник, а от друга – средство за защита. Съдът намери обясненията на
жалбоподателя за последователни, логични, безпротиворечиви, като същите
се явяват подкрепени от ангажираните по делото писмени доказателства-
представените от С. два броя касови бонове. От обясненията на
жалбоподателя се установи причината, поради която са били повикани
полицейски служители на място в магазин „Лидъл”, а именно погрешната
представа на служител на магазина, че жалбоподателят се опитвал да
открадне бутилка уиски. Съдът намира обясненията на жалбоподателя за
логични и достоверни- същият е закупил стоки за сумата от 30.79 лева и е
поискал да върне бутилката уиски, след като е разбрал от касиера в магазина,
че сумата от 40 лева, с която разполагал не му е достатъчна. В подкрепа на
2
заявеното от жалбоподателя е и представения фискален бон от магазин
„Лидъл” от същата дата, 15:56 часа, когато жалбоподателят се върнал в
магазина след като е бил освободен от полицейското управление и след като
взел от дома си пари, за да заплати бутилката уиски. Съдът кредитира
обясненията на жалбоподателя, че нито в магазина, нито впоследствие в
полицейското управление му е бил поискан документ за самоличност, а той
носел личната си карта със себе си. Тези твърдения на жалбоподателя не
могат да се опровергаят от показанията на свидетеля М., тъй като същият
заяви, че не си спомня подробности от проверката. В действителност същият
демонстрира добър спомен относно случая, като заяви пред съда, че с
колегата му са били повикани по сигнал за кражба от магазин „Лидъл”, че
отвели задържаното лице в районното управление, че същото било с голяма
торба, пълна с покупки /което кореспондира със заявеното и от
жалбоподателя/. Свидетелят посочи, че тъй като лицето е било на 76 години
спрямо него не са били използвани помощни средства. Що се отнася до
въпроса дали лицето е представил документ за самоличност свидетелят не
депозира пред съда спомени за лични впечатления, а направи извод за
осъществилите се събития на база обстоятелството, че е съставен АУАН.
Обстоятелството, че е съставен АУАН обаче не доказва извършването на
нарушението, а именно отразеното в АУАН и НП следва да бъде доказано в
хода на съдебното следствие с всички допустими доказателствени средства. В
разказа си пред съда относно непредставянето на лична карта от
жалбоподателя свидетелят използва минало неопределено време „той тогава
не е представил документ за самоличност”, „когато този господин не е
представил”, което се използва, когато говорещият пресъздава минали
събития, на които не е присъствал. За съпоставка, по отношение на останалата
част от събитията свидетелят използва минало свършено време – „отидохме”,
„взехме”, „закарахме”, „той дойде”, „оформихме”, „пуснахме”.
Показанията на свидетеля Б. не допринасят съществено за изясняване на
релевантната фактическа обстановка, тъй като същият декларира, че съставя
ежедневно множество актове за установяване на административни нарушение
на чл. 6 от ЗБЛД и не помни конкретния случай. Потвърждава, че той е
съставил АУАН, като разпознава почерка си и положения в графа
„актосъставител” подпис. При тази доказателствена съвкупност съдът намери,
че следва да отдаде предпочитания на заявеното от жалбоподателя относно
обстоятелството, че не му е била поискана лична карта.
Приобщените писмени доказателства установяват компетентността на
актосъставителя и АНО, първият да съставя актове за установяване на
административни нарушения на ЗБЛД, а вторият – да издава наказателни
постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Този извод на съда следва от приложените по
делото два броя заповеди на министъра на вътрешните работи и
удостоверения, видно от които актосъставителят е заемал длъжността
„старши полицай” в 01 РУ- СДВР към 30.12.2021 г., а към датата на издаване
3
на НП неговият издател – Ивайло Величков е заемал длъжността „началник”
на 01 РУ – СДВР.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на сроковете
по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН, като и двата процесуални документа
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – нарушението е описано
ясно и конкретно, като му е дадена съответна на фактическото описание
правна квалификация.
Съдът обаче счита, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Съдът
кредитира обясненията на жалбоподателя, че нито в магазин „Лидъл”, нито
впоследствие му е изискан от полицейските служители документ за
самоличност, а всъщност той носил в себе си такъв. Свидетелят Б. не успя да
си спомни никакви обстоятелства, свързани с процесните събития, а по
отношение показанията на свидетеля М. съдът прие, че в частта, в която той
посочва, че жалбоподателят не е представил лична карта не представляват
лични възприятия и спомени за осъществилите се събития, а представляват
извод за тях, базиран на обстоятелството, че е съставен АУАН за това
нарушение. При липса на категорични доказателства, установяващи
извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4400/18.01.2022 г., издадено
от началника на 01 РУ – СДВР, с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ на жалбоподателя А. Г. С., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4