№ 21240
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110108768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
2750 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до
31.07.2020 г. по договор за наем от 10.02.2020 г., 5564 лева, представляваща
консумативни разходи за периода от 01.02.2020 г. до 20.08.2020 г. по договор за наем
от 10.02.2020 г., 165 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на договор за наем от 10.02.2020 г. за периода от 01.08.2020 г. до
10.08.2020 г., и 1757,25 лева, представляваща неустойка за забава за неплатената
наемна цена по чл. 20, ал. 1 от договор за наем от 10.02.2020 г. за периода от
21.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите до
окончателното им плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 47154/2020 г. по описа на
СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 12.11.2020 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 24.09.2025 г.
Ищецът П. А. И. твърди, че между него, в качеството на наемодател, и ответника
П. Л. Н. и тб, в качеството на наематели, е бил сключен договор за наем от 10.02.2020
г. на апартамент № 84, находящ се в **, срещу месечен наем в размер на 550 лева,
платим от 15-то до 20-то число на текущия месец. Поддържа, че наемателите не
изпълнили задълженията си за заплащане на наемна цена и консумативните разноски,
представляващи задължения към „т, „ч, с, Етажната собственост за предоставени в
кумунални услуги за периода 01.02.2020 г. до 20.08.2020 г., за заплащането на които
носели солидарна отговорност. Отделно от това твърди, че съгласно чл. 20, ал. 1 и 3 от
договора за наем при забава в плащането на наемната цена наемателите дължали на
наемодателя неустойка, която определя на сумата в размер на 1757,25 лева, както и
обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договор за наем от 10.02.2020
г. за периода от 01.08.2020 г. до 10.08.2020 г. По така изложените съображения
1
предявява за разглеждане посочените искове, като моли същите да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът П. Л. Н. не е депозирала в законоустановения срок по чл. 131 ГПК
писмен отговор.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД. В проведеното на
19.11.2025 г. публично съдебно заседание упълномощеният процесуален представител
на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение и за издаване
на изпълнителен лист въз основа на него. Процесуалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на
чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото
редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда
в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно
заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно
съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено
решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за
откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно
отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява,
че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с право за присъждането на разноски разполага
ищецът. Съгласно представения от последния списък по чл. 80 ГПК в настоящия
случай се претендират единствено сторените в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 404,69 лева, за чиято реална направа са
представени и следните писмени доказателства: фактура № 2632/29.09.2020 г. и вносна
бележка от 28.09.2020 г., поради което същите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва
да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 416, ал. 2 ГПК следва да се издаде изпълнителен лист по
исковото производство за всички присъдени суми.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Л. Н., с ЕГН: ********** и адрес: **,
дължи на П. А. И., с ЕГН ********** и адрес: **, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД, сумите, както следва: 2750 лева, представляваща неплатена
наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г. по договор за наем от
10.02.2020 г., 5564 лева, представляваща консумативни разходи за периода от
01.02.2020 г. до 20.08.2020 г. по договор за наем от 10.02.2020 г., 165 лева,
представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договор за
наем от 10.02.2020 г. за периода от 01.08.2020 г. до 10.08.2020 г., и 1757,25 лева,
представляваща неустойка за забава за неплатената наемна цена по чл. 20, ал. 1 от
договор за наем от 10.02.2020 г. за периода от 21.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от сумите до окончателното им плащане, за които
2
вземания по ч.гр.д. № 47154/2020 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.11.2020 г., поправена по реда
на чл. 247 ГПК с определение от 24.09.2025 г.
ОСЪЖДА П. Л. Н., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на П. А. И., с ЕГН
********** и адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 404,69 лева,
представляваща сторените в производство по ч.гр.д. № 47154/2020 г. по описа на СРС,
74 състав разноски за адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 416, ал. 2 ГПК, изпълнителен лист в полза на
П. А. И., с ЕГН **********, съобразно диспозитива на съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3