№ 6135
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110124951 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.92 от ЗЗД от Е. С. М., ЕГН ********** срещу П. И. Г.,
ЕГН ********** за установяване вземането в размер на 15 059.80 лева,
представляваща задължение за неустойка по Споразумение с нотариална
заверка на подписите с per. № 5865 от 02.06.2023г. на Нотариус С.Т., ведно със
законна лихва върху сумата от 21.12.2023г. до изплащането на вземането,
както и направените по делото разноски.
Изложени са съображения, че на 02.03.2023 г. между страните е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № 45, находящ се в гр. София, СО - Район
Илинден, ж.к. Света Троица, ***********, с площ 48.02 кв. м., съставляващ
Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1201.146.4.45 по КККР на гр.
София, заедно с мазе № 8 с площ от 3.47 кв. м. и 0.738 % ид. ч. от общите
части на сградата за продажна цена в размер на 150 598 лева. Поради
невъзможността от страна на продавача да спази уговорения в чл. 2, ал. 2 и ал.
4 от предварителния договор срок за сключване на окончателен договор под
формата на нотариален акт, доколкото не е била заличена възбраната върху
недвижимия имот, описана в чл. 3, ал. 2 от предварителния договор, както и
1
поради неснабдяването и непредоставянето от страна на продавача на
документите, необходими за изповядване на нотариалната сделка, на
02.06.2023г., страните сключили споразумение с нотариална заверка на
подписите с per. № 5865 от 02.06.2023г. на Нотариус С.Т.. Съгласно чл. 2, ал. 1
от споразумението, длъжникът П. И. Г. се задължила да върне на заявителя Е.
С. М. платения от последния задатък по предварителния договор в пълния му
размер от 15 060 лв. в срок до 02.07.2023 г. по банков път по банковата сметка
на заявителя. Съгласно чл. 2, ал. 2 от сключеното споразумение, страните са се
споразумели, че в случай че длъжникът не върне платения задатък в пълния
му размер, дължи на Купувача връщане на платения задатък, заедно с
неустойка в размер на 0,1 % върху уговорената в чл. 1, ал. 1 от предварителния
договор продажна цена на имота за всеки ден забава, но не повече от 10 % от
уговорената продажна цена на имота. По този начин, П. И. Г. се е задължила
да заплати на Е. С. М. връщане на платения задатък в размер на 15 060 лв.
(петнадесет хиляди и шестдесет лева), както и неустойка в размер на 10 % от
уговорената в чл. 1, ал. 1 от предварителния договор продажна цена на имота,
която неустойка се равнява на сумата в размер на 15 059.80 лв. (петнадесет
хиляди петдесет и девет лева и осемдесет стотинки).
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата П. И. Г. с ЕГН **********,
оспорва иска. Счита клаузата за неустойка за нищожна с оглед ТР №1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС , тъй като не само
излиза извън присъщите и функции, но и защото не отговаря на принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В условия на
евентуалност твърди, ако се приеме, че не е нищожна клаузата за неустойка, и
е налице неизпълнение и нарушение на договора от страна на ответницата,
възразява срещу претендираната неустойка като прекомерна и моли същата да
бъде намалена до размера на реално претърпените вреди от търговеца,
съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
2
Съдът констатира, че по подаденото заявление по ч. гр. д. № 71134/2023 г.
по описа на СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 17.01.2024 г. за сумата от сумата 30 119,80 лева (тридесет хиляди
сто и деветнадесет лева и 80 стотинки), представляваща вземане за подлежащ
на връщане от страна на длъжника задатък в размер на 15 060 лв., заплатен на
06.03.2023 г. по предварителен договор от 02.03.2023 г., изменен с
допълнително споразумение /анекс/ от 28.04.2023 г. и прекратен по вина на
продавача със споразумение с нотариална заверка на подписите на страните от
02.06.2023 и дължима неустойка от 10 % върху уговорената продажна цена в
размер на 15059,80 лв., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 602,40 лева
(шестстотин и два лева и 40 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 755,00 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева).
С възражение от 06.03.2024г. длъжникът е посочил, че не възразява
единствено спрямо дължимостта на сумата от 15060 лева – задатък, заплатен
на 06.03.2023г. по предварителния договор и оспорва всички останали суми по
заповедта.
С разпореждане от 20.03.2024 г., съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен
срок от съобщението, като изрично му е посочил, че в едномесечен срок от
съобщението следва да представи по делото доказателства, че е предявил
иска, като го е предупредил, че в противен случай заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена. Заявителят е получил съобщението с посочените указания на
27.03.2024 г., като същият е представил доказателства, че е предявил иск за
сумата от 15 059,80 лв., дължима неустойка от 10 % върху уговорената
продажна цена, ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца
да докаже пълно и главно валидна неустоична клауза за обезщетяване на
вредите от неизпълнение на задължението по сключен предварителен договор.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже,
погасяване на задължението или изпълнение на задължението в договорения
срок.
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства се
3
установява, че между Е. М. и ответника П. Г. на 02.03.2023г. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №45, находящ се в
гр. София, СО – Район Илинден, ж.к. Света Троица, ***********, с площ от
48,02 кв.м., съставляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1201.146.4.45 по КККР на гр. София, заедно с мазе №8 с площ от 3,47
кв.м. и 0,738 % идеални части от общите части на сградата за продажната цена
в размер на 150 598 лева. Съгласно сключеният предварителен договор
продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост чрез
сключване на окончателен договор на 01.05.2023г. Съгласно чл. 3, ал.2 от
Договора продавачът е декларирал, че върху имота има наложена възбрана от
26.10.2017г., която се задължава да заличи преди подписване на окончателния
договор.
С Допълнително споразумение към предварителния договор от
28.04.2023г. страните уговарят нова дата за изповядване на сделката, а именно
02.06.2023г., като всички останали клаузи остават в сила.
Със нотариално заверено споразумение от 02.06.2023г. страните са
прекратили действието на предварителния договор, поради невъзможност на
продавача да изпълни задължението си по чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от посочения
договор, а именно да заличи наложената възбрана върху имота. Със същото
споразумение продавачът се е задължил да върне на купувача платения
задатък в срок до 02.07.2023г., като в случай че не изпълни това задължение до
посочената дата, продавачът ще дължи освен задатъка и неустойка в размер на
0,1 % върху продажната цена на посочения в предварителния договор имот за
всеки ден забава, но не повече от 10% от продажната цена на имота.
За да бъде уважена исковата претенция за заплащане на договорна
неустойка с правно основание чл. 92 от ЗЗД, е необходимо да бъде доказано,че
е уговорена неустойка,относно неизпълнение на кое задължение е уговорена,
да бъде конкретизиран размерът на неустойката или начинът, по който се
определя размера й.
В конкретния случай от клаузата на чл. 2, ал. 2 от споразумението от
02.06.2023г. се установява, че е уговорена неустойка в хипотезата на
допуснато неизпълнение на задължението за връщане на задатъка в размер на
15059,80 и същата е уговорена в размер на 0,1 % върху продажната цена на
посочения в предварителния договор имот за всеки ден забава, но не повече от
4
10% от продажната цена на имота. Съдът намира, че ответницата не е
доказала връщането на задатъка в уговорения срок, поради което е налице
предпоставката, при която уговорената неустойка е дължима, като за ищецът е
възникнало правото да търси същата в размер на 10 % от продажната цена на
имота, а именно 15 059.80 лева.
Предвид горното съдът следва да се произнесе по направеното
възражение за нищожност, в условията на евентуалност - прекомерност на
неустойчната клауза.
В т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Критериите, приложими при преценката за
нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, са
примерно: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с
неустойка - парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на
други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В
тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента
на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от
неизпълнението вреди. Само несъразмерност между главницата и неустойката
към момента на неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата за
неустойка за нищожна.
Предвид горното съдът намира, че уговорената в споразумението
неустойка не е нищожна, нито прекомерна по размер, доколкото периодът за
който се дължи и нейният размер са последица единствено от виновното
бездействие на ответника по иска. Следва да се посочи, че след като
неустойката се начислява според дните на забавата, но не повече от 10 % от
стойността на имота, то преодоляването на прекомерния размер може да стане
чрез изпълнение на задължението по споразумението и не може да се приеме,
че излиза извън функциите, която тя има, както и че ще се превърне в
5
средство за неоснователно обогатяване. Отделно от това за дължимата
парична сума няма учредено обезпечение, а и е уговорена за допуснато пълно
неизпълнение. По изложените съображения съдът приема,че исковата
претенция подлежи на уважаване за пълния претендиран размер.
Искането на ответника за обезсилване на заповед за изпълнение №
1949/17.01.2024г. по ч.гр.д. №71134/2023г. по описа на СРС в частта, с която е
присъдена в полза на заявителя Е. М. законна лихва, считано от 21.12.2023г.
до изплащане на вземането, върху главницата в размер на 15060 лева,
представляваща заплатен задатък на 06.03.2023г., съдът намира за
неоснователно, доколкото претенцията за законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане няма характер на самостоятелен иск
и същата е обусловена от дължимостта на главницата, а в настоящия случай
длъжникът е признал основателността на претенцията на заплатения задатък и
изрично не е възразил срещу дължимостта на законната лихва.
По разноските:
С право на такива разполага само ищецът, който е доказал сторени
разноски в размер, както следва – 602,40 лева държавна такса за исковото
производство и 3 510 лева – адвокатски хонорар за исковото производство,
602,40 лева държавна такса за заповедното производство и 1755 лева –
държавна такса за заповедно производство, или общ размер на 6 469,80 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.92, вр. с
чл. 86 ЗЗД, че П. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.ки. Фондови
жилища, *********, дължи на Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Кърджали, ж.к. **************, сума в размер на 15059.80 лева,
представляваща задължение за неустойка по Споразумение с нотариална
заверка на подписите с per. № 5865 от 02.06.2023г. на Нотариус С.Т., ведно със
законна лихва върху сумата от 21.12.2023г. до изплащането на вземането, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1949 от 17.01.2024г. по ч.гр.д. № 71134/2023г. по описа на СРС,
6
126 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.ки. Фондови жилища, *********, да заплати на Е. С. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ж.к. **************, разноски по
делото в общ размер на 6 469,80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7