№ 1875
гр. Варна, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20223100500814 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ХР. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Г.“ № 10, чрез адв. Р.М. – ВАК, срещу Решение № 508/01.03.2022 г., постановено по
гр. д. 7316/2021 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав, в частта, имаща характер на
определение, с която е отхвърлена предявената от ХР. Н. К., ЕГН **********, срещу Д.Й.
Варимезова-Кеманaджиева, ЕГН **********, претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК за заплащане на сумата от по 250 лева месечно, представляваща обезщетение за
ползване на ½ ид. ч. от апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2556.164.1.17, находящ се на четвърти жилищен етаж в жилищна
сграда с идентификатор 10135.2556.164.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2556.164, в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, със застроена площ от 65,27 кв.
м, при граници: на същия етаж: 10135.2556.164.1.16; под обекта: 10135.2556.164.1.14; над
обекта: 10135.2556.164.1.29, ведно с прилежащо избено помещение № 11 със застроена
площ от 9,45 кв. м, както и 5.8855% ид.ч. от общите части на сградата и съответните 16,11
кв. м ид. ч. от дворното място, в което е построена същата сграда, считано от постановяване
на решението по първата фаза до окончателното приключване и извършване на делбата.
Жалбоподателят настоява за отмяна на решението в атакуваната част, имаща
характер на определение, като неправилно и необосновано. Счита изводите на съда, че нито
една от страните по делото не възпрепятства достъпа на другата до апартамента, съответно
и неговото ползване, за неправилни и несъответстващи на събраните по делото
доказателства. Застъпва становището, че по делото по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят Х.К. не е имал достъп до процесното жилище, защото такъв му е бил
отказан от ответницата, която е сменила патрона на входната врата. С ключ са разполагали
тя и синът им Стефан К..
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Д. Й. В., чрез адв. Н.Г., с
който счита частната жалба за неоснователна и настоява същата да бъде оставена без
уважение. Заявява, че от доказателствата по делото се установява, че ответницата не живее в
процесния имот от четири години, като от 2017 г. до момента последната живее във
Великобритания. Оспорва твърденията, че ответницата е сменила патрона на входната врата
1
и че същата е разполагала с ключ. Сочи, че с ключ е разполагал само пълнолетният син на
страните Стефан К..
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ХР. Н. К., ЕГН
**********, срещу Д.Й. Варимезова-Кеманaджиева, ЕГН **********, иск за делба на
придобития от тях в СИО апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2556.164.1.17, находящ се на четвърти жилищен етаж в жилищна
сграда с идентификатор 10135.2556.164.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2556.164, в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, със застроена площ от 65,27 кв.
м, при граници: на същия етаж: 10135.2556.164.1.16; под обекта: 10135.2556.164.1.14; над
обекта: 10135.2556.164.1.29, ведно с прилежащо избено помещение № 11 със застроена
площ от 9,45 кв. м, както и 5.8855% ид.ч. от общите части на сградата и съответните 16,11
кв. м ид. ч. от дворното място.
С уточняваща молба вх. № 13197/09.06.2021 г., Х.К., чрез адв. Р.М., отправя искане
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, Д.В. да заплаща на Х.К., сумата от по 250 лева месечно,
с падеж на всяко 5-о число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че страните са сключили граждански
брак на 05.07.2000 г., по време на който са придобили процесния недвижим имот.
С влязло в законна сила Решение № 3099 от 28.07.2016 г., постановено по гр. д. №
15214/2015 г. по описа на РС – Варна, VIII състав, гражданският брак между страните е
прекратен на осн. чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от СК, като съдът е предоставил ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, ап. 17, на
съпругата Д.Й. Варимезова-Кемананджиева.
С нотариална покана от 13.08.2020 г. ХР. Н. К. е поканил Д.Й. Варимезова-
Кеманaджиева да му заплаща, на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, месечно обезщетение в размер на
250 лева за ползата, от която същият е лишен във връзка с личното ползване на придобития
по време на брака им имот, представляващ жилище, находящо се гр. Варна, ул. „Топра
Хисар“ № 11, вх. Б, ап. 17, от бившата му съпруга.
Със заключението по допуснатата пред първа инстанция съдебно-оценителна
експертиза вх. № 105/04.01.2022 г. вещото лице инж. М.А. е определила пазарната наемна
цена на апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, с
идентификатор 10135.2556.164.1.17, за 100% от стойността (месечно), на 300 лева,
съответно за 50% от стойността (месечно) - на 150 лева.
От Удостоверение УРИ 365000-254/06.01.2022 г. е видно, че са установени данни за
задгранични пътувания на лицето Д.Й. Варимезова-Кеманaджиева за периода от 01.01.2017
г. до 05.01.2022 г., както следва: влизане в РБ – на 01.08.2020 г., на 18.02.2021 г., на
20.04.2021 г., на 28.09.2021 г.; излизане от РБ – на 08.08.2020 г., на 01.03.2021 г., на
22.04.2021 г., на 01.12.2021 г.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. Марияна Дойчинова Григорова – от страна на ищеца, и Светлана
Йорданова Бабукчиева – от страна на ответницата.
От показанията на свид. Григорова се установява, че същата познава страните по
делото, тъй като са съседи в жилищната кооперация на ул. „Топра Хисар“ № 11;
свидетелката живеела на петия етаж, а семейството – на четвъртия етаж, под нея. Заявява, че
понастоящем, от 2016-2017 г., никой не живее в процесния апартамент, като същото можело
да се потвърди от всички съседи. Излага, че за периода от 2010 г., откакто тя живее в
2
кооперацията, е виждала ищеца няколко пъти, тъй като пътувал по корабите и рядко се
появявал, като не го била виждала след 2016-2017 г. Казва, че кооперацията утихнала
откакто Диана и синът й – вече тийнейджър, се изнесли; говорело се, че са заминали за
чужбина. Била виждала момчето – Стефчо, миналото лято в апартамента, бил отворил
коридора и „ровел в някакви кашони“. Излага, че на 12.01.2021 г. на вратата й позвънили
разтревожени съседи и я питали дали има връзка с Христо или Диана, тъй като е станало
ужасно наводнение. Действително, свидетелката видяла, че водата течала като водопад от
техния апартамент. Отговорила, че няма връзка със страните, и съседите се обърнали към
полицията; вратата била отворена от ключар. От съседите после научила, че след теча
ищецът се е отзовал и е платил разходите за изтеклата вода. Знае, че домоуправителят
положил големи усилия да издирва роднини, появил се и синът им – Стефчо, после видели,
че се изнасят някакви матраци, за да се почисти влагата от наводнението. Знае от съседи, че
Христо се бил отзовал, но няма информация за ключове.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, свид. Бабукчиева – сестра на ответницата,
заявява, че последната от месец септември 2017 г. живее в Англия, с кратки идвания в
България, като след тази дата нито тя, нито синът й са живели в процесния апартамент.
Ищецът не бил казвал на свидетелката, че иска достъп до жилището; не знае сестра й или
синът й да са отказвали достъп. Излага, че за наводнението през 2021 г. й разказал
домоуправителят, който я бил издирил чрез полицията. Свързала се със сестра си в Англия и
с племенника си, последният се върнал бързо – тогава бил в София. Отишъл да отвори, там
имало проблеми с води и тръби. След това ищецът поискал достъп до жилището заради
застрахователя на ДЗИ; свидетелката мисли, че два пъти са отваряли за застрахователя,
племенникът й бил там, отваряли, оглеждали. Заявява, че на ищеца бил даден достъп до
апартамента. Племенникът й живеел в София от летните месеци на 2021 г., преди това
живеел с майка си в Лондон. Знае, че при наводнението домоуправителят е отварял и
затварял процесното жилище, а за огледа го е отворил и затворил племенникът й.
Свидетелката за последен път била влизала в апартамента през месец декември 2021 г.,
когато трябвало да отвори на вещото лице, като ключовете й изпратил племенникът й от
София с куриер.
С атакуваното Решение, в частта му, имаща характер на определение, съдът е
отхвърлил предявената претенция на Х.К. с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, като е
приел, че по делото не се установява която и да е от страните да възпрепятства достъпа на
другата страна до апартамента, както и ползването му, поради което не може да се приеме
поведение на ответницата, което да пречи на другия съсобственик да позлва имота.
Преценявайки конкретните обстоятелства по делото, настоящият състав намира
частната жалба за основателна по следните съображения:
Съобразно чл. 344, ал. 2 ГПК, с решението по допускане на делбата или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването.
Целта на привременните мерки, постановени по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, е да се
обезпечи ползването на делбените имоти съобразно правата на съделителите до
окончателното извършване на делбата, а в случай че такова ползване от всички съделители
не е възможно, да се определят сумите, които ползващият имота съделител следва да
заплаща. Поради тази особеност на привременните мерки - да уреждат отношенията между
съделителите за времето до приключване на делбеното производство, същите имат действие
само занапред. В този смисъл началният момент, от който следва да се присъди месечно
обезщетение, което единият съделител дължи на другия по време на делбеното
производство, е влизане в сила на акта, с който са постановени привременните мерки, а
крайният - окончателното приключване на делбеното производство.
3
В конкретния случай ползването на цялото жилище е предоставено с влязлото в сила
бракоразводно решение на РС - Варна, на съделителката Д.В. безсрочно. Това решение е
задължително за страните. Делбеният съд би могъл да пререши ползването единствено ако
предоставянето на семейното жилище на ответницата е било постановено за определен срок
и ако този срок вече е изтекъл. В този смисъл и Решение № 922 от 11.11.1998 г. по гр. д. №
912/1998 г., ВКС, I г.о. Следва да се посочи и че ищецът не е правил искане за разпределяне
ползването на част от процесния имот, а за присъждането на обезщетение за ползването на
същия от ответницата.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че подходящата привременна мярка по
чл. 344, ал. 2 ГПК, която може да позволи на съделителите да ползват наследствените имоти
съобразно правата си до приключването на делбения процес, се явява постановяването на
заплащане на парична сума в обезщетение за лишаване от ползването на жилищния имот,
съобразно правата на съделителя Х.К.. Съделителят притежава 1/2 ид.ч. от имота, от
ползването на която е лишен. Със заключението по допуснатата пред първа инстанция
съдебно-оценителна експертиза вх. № 105/04.01.2022 г. вещото лице инж. М.А. е
определила пазарната наемна цена на апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ул. „Топра
Хисар“ № 11, вх. Б, с идентификатор 10135.2556.164.1.17, за 100% от стойността (месечно),
на 300 лева, съответно за 50% от стойността (месечно) - на 150 лева.
Отделно, в конкретния случай по направеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК не
подлежи на изследване дали ответницата е лишила ищеца от възможността да ползва имота.
Настоящият състав приема, че ответницата е позлвала процесното жилище чрез своя син
Стефан, за когото от свидетелските показания безспорно се установи, че е притежавал ключ
за процесното жилище.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Смисълът на разпоредбата е да бъде обезщетен онзи
съсобственик, който е заявил изрична воля, че желае да ползва съсобствения имот, но
поради поведението на другия съсобственик няма възможност да ползва. Следва да се прави
разграничение между произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК и иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съществена отлика между иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и привременните мерки по чл. 344, ал.
2 от ГПК е, че при първия ползването на делбения имот не е станало по разпореждане на
съда, докато във втория случай съдът е сезиран с искане да определи кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
ползващите следва да заплащат на неползващите ги.
С оглед на изложеното, претенцията на Х.К. срещу Д.В. за заплащане на обезщетение
за ползване на ½ ид. ч. от процесното жилище на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде
уважена до размера от 150 лева месечно, като бъде отхвърлена за разликата над 150 лева до
пълния претендиран размер от 250 лева. Съответно, първоинстанционното решение в частта
му, имаща характер на определение, следва да бъде отменено в частта, с която горната
претенция е отхвърлена за сумата до 150 лева, и да бъде потвърдено в частта, с която
същатата е отхвърлена за разликата над 150 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на жалбоподателя. Същият обаче не
претендира такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 508/01.03.2022 г., постановено по гр. д. 7316/2021 г. по описа
на РС - Варна, XLVIII състав, в частта, имаща характер на определение, с която е
отхвърлена предявената от ХР. Н. К., ЕГН **********, срещу Д.Й. Варимезова-
Кеманaджиева, ЕГН **********, претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за
заплащане на сумата от 250,00 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на ½
ид. ч. от апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.164.1.17, находящ се на четвърти жилищен етаж в жилищна сграда с
идентификатор 10135.2556.164.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2556.164, в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, със застроена площ от 65,27 кв.
м, при граници: на същия етаж: 10135.2556.164.1.16; под обекта: 10135.2556.164.1.14; над
обекта: 10135.2556.164.1.29, ведно с прилежащо избено помещение № 11 със застроена
площ от 9,45 кв. м, както и 5,8855% ид.ч. от общите части на сградата и съответните 16,11
кв. м ид. ч. от дворното място, в което е построена същата сграда, в частта за сумата до
150,00 лева месечно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, Д.Й. Варимезова-Кеманaджиева, ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, ет. 4, ап. 17, да заплаща на
ХР. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Г.“ № 10, сумата от 150,00 лева
(Сто и петдесет лева) месечно, представляваща обезщетение за ползване на ½ ид. ч. от
апартамент № 17, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.164.1.17,
находящ се на четвърти жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135.2556.164.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2556.164, в гр. Варна, ул. „Топра
Хисар“ № 11, вх. Б, със застроена площ от 65,27 кв. м, при граници: на същия етаж:
10135.2556.164.1.16; под обекта: 10135.2556.164.1.14; над обекта: 10135.2556.164.1.29, ведно
с прилежащо избено помещение № 11 със застроена площ от 9,45 кв. м, както и 5,8855% ид.
ч. от общите части на сградата и съответните 16,11 кв. м ид. ч. от дворното място, в което е
построена същата сграда, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата
до окончателното приключване и извършване на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 508/01.03.2022 г., постановено по гр. д. 7316/2021 г. по
описа на РС - Варна, XLVIII състав, в частта, имаща характер на определение, с която е
отхвърлена предявената от ХР. Н. К., ЕГН **********, срещу Д.Й. Варимезова-
Кеманaджиева, ЕГН **********, претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за
заплащане на сумата от 250,00 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на ½
ид. ч. от апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.164.1.17, находящ се на четвърти жилищен етаж в жилищна сграда с
идентификатор 10135.2556.164.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2556.164, в гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ № 11, вх. Б, със застроена площ от 65,27 кв.
м, при граници: на същия етаж: 10135.2556.164.1.16; под обекта: 10135.2556.164.1.14; над
обекта: 10135.2556.164.1.29, ведно с прилежащо избено помещение № 11 със застроена
площ от 9,45 кв. м, както и 5,8855% ид.ч. от общите части на сградата и съответните 16,11
кв. м ид. ч. от дворното място, в което е построена същата сграда, в частта за разликата над
150,00 лева до пълния претендиран размер от 250,00 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5