РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, подадена от адв.Е.К. - САК,
със служебен адрес: със служебен адрес: *** пълномощник на Х.Г.Т.,с адрес по лична карта:
*** СРЕЩУ Решение № 260613 от 26.05.2021г. на Районен съд - Перник, постановено по
гр.д. № 5581 /2020г.. С това решение ПРС е отхвърлил заявения иск в първоинстанционното
производство, като неоснователне и недоказан, а именно иска на Х.Г.Т., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** срещу ЕМ. Д. Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 2400 лева, представляваща
стойността на необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствен на страните
недвижим имот - къща със ЗП от 60 кв.м., находяща се в *** съобразно идеалната част на
ответницата в съсобствеността, възлизаща на %, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Осъдил е и Х. Г. Т., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на Е. Д. Т., с ЕГН: ********** сумата от общо 520 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство - за експертиза и един адвокат.
С жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила, като предявените искове бъдат уважени.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че Решението е постановено
без обсъждане на събраните в хода на прозводството писмени и гласни доказателства -
съществено процесуални нарушения съгласно чл.235, ал.2, и чл.236, ал.2 от ГПК. Сочи се, че
съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантни
за делото факти и обстоятелства, в резултат на неправилно използване на правилата на
формалната логика, опита и правната теория. Нарушен е според изложеното в жалбата и
материалния закон и решението е необосновано, като изводите на съда са описани, като
неправилни и необосновани. Решението е посочено, че е постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Първоинстанционият съд се твърди, че едностранчиво е
възприел фактите по делото, превратно е изтълкувал писмените и гласните доказателства и
е достигнал до неправилни правни изводи, които са в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал.
На следващо място се излага, че за да отхвърли изцяло иска с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати направените от
ищеца необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствен имот, съдът е приел, че
ответницата е предоставила средства на ищеца за ремонта на покрива още през 2017година.
Според първоинстанционният съд макар процесния ремонт да е бил реално извършен през
м. юли 2019г., то ответницата била предоставила средства на ищеца за същия още през
2017г., като този извод косвено се потвърждавал и от установената по делото фактическа
обстановка за неотложен характер на ремонта към м.юли 2019г. Също така според
първоинстанционния съд, доколкото не били наведени твърдения за събитие рязко влошило
състоянието на покрива непосредствено преди това, то следвал извода, че покривът е имал
нужда от ремонт известен период от време преди извършването му и затова твърденията на
ответницата,че ищецът имал намерение да ремонтира покрива още през 2017г.,но се
наложило да го отложи заради влошаване на здравословното му състояние се явявало
житейски правдоподобно. И на последно място първоинстанционният съд е достигнал до
правния извод, че ответницата е предала сумата от 3200 лева на ищеца през 2017г.,
позовавайки се на гласните доказателства, които според съда са процесуално допустими,
доколкото се касае за средства под 5000 лева. Изцяло във възивната жалба не се споделят
така направените изводи на първоинстанциония съд, по следните изложени в жалбата
съображения:
Основното твърдение на ищеца се сочи, че е било,че ремонтът е бил неотложен
през 2019г., а не през 2017г.,както е приел първоинстанционният съд. Това обстоятелство
безспорно се установява от разпитаните по делото свидетели - Б. и свид. М./ свидетели на
ищеца/, които са заявили, че течът е възникнал края на 2018година, а преди това не е имало
проблеми с покрива. От разпита на свидетелите на ответницата - свид. Т./дъщеря на
ответницата/ и свид.А. не може да се установи, че е имало теч през 2017 година, тъй като
свид.Т. е заявила ,че през 2017 година не е била в България, а свид. А. е заявила, че никога
2
не е ходила в къщата в ***.Ето защо се твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че е
имало теч от покрива на процесния имот още през 2017г. е неправилен и необоснован.
Според изложеното в жалбата, неправилно първоинстанционният съд е достигнал до
правния извод, че ответницата е заплатила на ищеца общо сума в размер на 3200 лева,
дадена на ръка на 04.07.2017г.- 2000 лева и на 05.09.2017г. още 1200 лева за ремонт на
покрива. За да достигне до този извод съдът е кредитирал показанията на свид. Т. - дъщеря
на ответницата и заинтересована от изхода на делото и свид. А.. Същите показания били
подкрепени и с извлечение от банкови сметки на ответницата. От показанията на свид. Т., се
установявало, че същата не е присъствала на предаването на парите, а само е била уведомена
от майка си за това. От показанията на свид. А., дадени в с.з. на 22 март 2021г.се установява
следното: първо къщата в *** никога не я е виждала, така че няма как да знае че е имало теч
през 2017г. На второ място ответницата споделила, че ищецът имал нужда от ремонт на
покрива на тази къща и затова на 4 юли 2017г. свидетелката била повикана от ответницата и
дала на ръка 2000 лева на ищеца.След това на 5 септември 2017г. отново я повикала, за да
даде на ищеца пари за ремонт на покрива още 1200 лева. Тогава ответницата казала на
свидетелката, че е дала тези пари на ищеца за ремонт на покрива. От тези показания на
свидетелката се установява единствено, че ответницата й е казала, че дава тези пари за
ремонт на ищеца. Съдът се твърди, че едностранчиво, нелогично и необосновано е
кредитирал показанията на свид. Т. и свид. А. относно предаването на сумата от 3200 лева
от ответницата на ищеца през 2017г., позовавайки се единствено на обстоятелството, че
предаването на сума до 5000 лева е допустимо да се доказва със свидетелски показания.
Моли се съдът след като повторно преценени доказателствата по делото, на основание
чл.271 от ГПК да отмени Решение № 260613 от 26.05.2021г. на Районен съд - Перник,
постановено по гр.д. № 5581/2020г., 11 състав, да реши спора по същество, като приеме, че
искът е основателен. Претендират се и разноските по делото.
Насрещната страна, не е изразила становище по въззивната жалба.
Въззивният съд е намерил, че жалбата е допустима и е насрочил делото за
разглеждане в открито с.з.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно
призован се е явил лично и със своя представител- адв. К.. Вместо въззиваемата се е
явява адв. Б.. По същество адв. К., моли съда като прецени повторно доказателствата
по делото да отмени решението на Пернишки районен съд и приеме, че искът е
основателен и доказан, видно от събраните по делото доказателства. Претендира
разноски. Адв. Б. в пледоарията си моли съда да постанови решение, с което да остави
без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и потвърди
първоинстанционното решение по съображенията, които е изложила в писмената
защита. Моли съда да ни присъди направените разноски за въззивната инстанция,
съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
3
установено следното:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Х.Г.Т., с ЕГН:
**********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Е.К., срещу Е. Д. Т., с
ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от общо 2400 лева, представляваща стойността на необходими разноски за
ремонт на покрив на съсобствен на страните недвижим имот – къща със ЗП от 60 кв.м.,
находяща се в ***, общ. *** съобразно идеалната част на ответницата в
съсобствеността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се ищецът е посочил, че страните са бивши съпрузи като
съсобствеността на върху процесната сграда възникнала помежду им след развода им
вследствие на прекратяване на съпружеската имуществена общност /СИО/. Разяснява
се, че обикновената съсобственост се притежава при следните квоти: ¼ идеална част за
ищеца и ¾ идеални части за ответницата, доколкото последната притежавала ½ част от
имота на лично основание още преди сключване на брака между страните.
На следващо място се е твърдяло в исковата молба, че през 2019 г. се наложило
ищецът да извърши ремонт на покрива на постройката поради значителни течове,
които застрашавали същата. В тази връзка и ищецът счита, че ремонтът бил неотложен
и необходим. Посочва, че закупил материали на обща стойност 1600 лева и наел
майстор, на когото заплатил за премахване на стария и изграждане на нов покрив 2000
лева. Така ищецът счита, че за ремонт на покрива и изразходвал средства в общ размер
от 3600 лева. От тази сума ищецът счита, че 2400 лева следвало да се покрият от
ответницата съобразно дела й в съсобствеността. Допълва, че уведомил ответницата за
необходимостта от ремонта и извършването на същия, но тя отказала да поеме каквито
и да било разходи в тази връзка.
Излагат се подробни доводи, че извършените разходи по ремонта представляват
необходими разноски за поддържане и запазване на имота, поради което и за
извършването им не било необходимо съгласие на другите съсобственици. С тези
аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
Представени са били пред първата инстанция следните писмени доказателства:
удостоверение за сключен граждански брак, разписка от 15.07.2019 г., нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №
7, том II, рег. № 1182, нот.д. № 200 от 2005 г. на нотариус Б.К., фактура от 01.07.2019
г., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 101, том II, рег. № 1529,
нот.д. № 270 от 2005 г. на нотариус Б.К., Решение № 1092/04.11.2013 г. по гр.д. №
4026/2012 г. по описа на Пернишкия РС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото
Е.Т. е постъпил писмен отговор – чрез адв. Б. Б.. В същия исковата претенция се
оспорва по основание и размер. Признава се, че страните действително са били в
граждански брак, прекратен с развод, в резултат на което е възникнала съсобствеността
върху процесната постройка в посочените от ищеца квоти.
Оспорват се твърденията, че е имало необходимост през 2019 г. покривът на
сградата да бъде ремонтиран, за което ищецът поискал пари от ответницата, но същата
му отказала. В тази връзка се посочва, че през 2017 г. ищецът се разболял, което
наложило да му бъде извършена спешна операция. Същият се обърнал за помощ към
ответницата, която му намерила лекар и го настанила в болница, а след изписването го
4
прибрала да живее при нея в апартамент в гр. *** в продължение на два месеца. През
това време ищецът обяснил на ответницата, че процесната постройка в *** има нужда
от ремонт на покрива. В тази връзка и ответницата дала на ищеца „на ръка“ сумата от
3200 лева – на два пъти: веднъж 2000 лева – на 04.07.2017 г. и веднъж 1200 лева – на
05.09.2017 г. С посочените пари обаче вместо да ремонтира покрива ищецът покрил
разходи по операцията и лечението си.
Оспорва се твърдението, че са закупувани материали и ремонтът е бил
извършен през лятото на 2019 г., доколкото към този момент ищецът отново бил в
лошо здравословно състояние, поради което живеел при ответницата и дъщеря й в
апартамента им в гр. ***. Ответницата дори платила чрез банковата карта на дъщеря
си забавени вноски за задължително здравно осигуряване на ищеца, за да може същият
отново да постъпи в болница. В тази връзка се уточнява, че действително през 2019 г.
ищецът отново постъпил в болница с помощта на ответницата за смяна на стенд, а след
изписването му пак живеел при нея в гр. ***.
На следващо място, са били изложени подробни доводи, че процесният ремонт
дори да бил извършен, нямал неотложен характер, поради което и не се касаело за
необходими разноски. В тази връзка се обръща внимание, че ако ремонтът бил
неотложен ищецът щял да го извърши още през 2017 г., когато поискал и получил пари
за това от ответницата.
Оспорва се истинността на представените с исковата молба разписка и фактура.
По делото са изготвени съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /СЧетЕ/
експертизи, кредитирани от ПРС. Разпитани са били и четирима свидетели.В съдебно
заседание, проведено пред ПРС на 26.05.2021 г., ищецът чрез процесуалния си
представител изразил становище за уважаване на иска в размер съобразно приетите по
делото доказателства.
Процесуалният представител на ответницата посочила, че искът е недоказан по
основание, евентуално по размер, поради което иска същият да бъде отхвърлен.
Пернишкият районен съд е приел следното за установено от фактическа страна:
ПРС е кредитирал показанията на свидетелите на ищцовата страна, като в
решението си е посочил, че от показанията на свидетеля И.И. Б. /без дела и родство
със страните/ се установявало, че същият познава страните, както и процесната къща,
доколкото живее в близост до имота на страните в ***. Установява се също, че към
2019 г. покривът на къщата е имал течове, заради които ищецът поставял легени. Това
наложило последният да извърши ремонт на покрива. В тази връзка през юни-юли
месец 2019 г. ищецът закупил ламарини с помощта на свидетеля и наел трима
майстори, които работили около 10-15 дни, през което време били купувани и влагани
и други материали във връзка с ремонта /пирони, връзки и т.н./. Уточнява, че за
ремонта ищецът е дал на майсторите около 2000 лева.
На следващо място, от показанията на свидетеля се установява, че ответницата е
посетила имота по време на ремонта. Освен това според свидетеля ищецът се обадил
на ответницата по телефон като й обяснил за ремонта и поискал пари, макар
свидетелят да не си спомня сума.
На последно място свидетелят посочва, че не знае ищецът да е живял в
последните 3-4 години в апартамента на ответницата в гр. ***, макар да не отрича, че
същият може да е посещавал дома. Уточнява и че знае, че ищецът е с влошено
здравословно състояние и пие множество лекарства, но знае и само за една операция на
ищеца – преди около месец. Допълва, че преди 2-3 години ищецът бил за около 15 дни
в Гърция.
От показанията на свидетеля Т.М. М. ПРС е приел, че се установява, че познава
5
ищеца, доколкото му е докарвал дърва и е копал в имота в ***. Доколкото свидетелят
се занимавал със строителни дейности в това число по покриви, ищецът се обърнал
към него и за необходимостта от ремонт на покрива на къщата. В тази връзка
свидетелят посочва, че ищецът го потърсил за първи път още края на 2018 г. като
свидетелят посетил къщата януари или февруари 2019 г. и установил, че покривът е в
лошо състояние – покрит с плоскости, през които имало течове вътре в сградата по под
и стени, а това довело до падане на мазилка независимо от поставените легени.
Доколкото било зимен сезон обаче свидетелят и ищецът се уговорили да се чуят при
подобрение на времето.
На следващо място от показанията на свидетеля ПРС е приел за установено, че
юни месец 2019 г. в съответствие с уговорката им ищецът го потърсил като ремонтът
бил извършен през м. юли 2019 г. Относно същия свидетелят посочва, че работил с
още двама майстори като тримата свалили старите елементи от покрива с площ около
100 кв. /плоскости и дъски/, направили покрива отново и поставили ламарини.
Доколкото заради течовете от покрива имало повреди и по стените на къщата
свидетелят посочва, че с другите майстори измазали и шпакловали там, където имало
паднала мазилка и боядисали стените.
Относно стойността на ремонта от показанията на свидетеля се установява, че
ищецът похарчил общо около 3600 лева. В тази връзка свидетелят уточнява, че е
поискал от ищеца 2000 лева – за своя труд и на другите двама майстори като в тази
цена се включвали, както ремонтът на покрива, така и ремонтът по стените вътре в
къщата и някои материали /винтове, дъски, силикон/, които свидетелят се наложило да
закупи. Относно ламарините за покрива свидетелят посочва, че същите били закупени
от ищеца и били оформени по размери, като от ищеца били осигурени и мазилките за
вътрешността на къщата. Свидетелят уточнява и че след края на ремонта майсторите
са извозили отпадъците.
На последно място, свидетелят посочва и че знае, че ищецът е имал проблеми с
бившата си съпруга като е искал от нея пари за ремонта.
От показанията /депозирани на 15.02.2021 г./ на свидетелката Е.К. Т. /дъщеря на
ответницата/ ПРС е приел, че се установява, че ищецът и ответницата били женени до
декември *** като след развода ищецът се установил да живее в къщата в ***. Според
свидетелката отношенията между страните били нормални до ***, когато помежду им
възникнал конфликт и майка й се снабдила със заповед за защита от домашно насилие
срещу ищеца.
Относно имота в *** свидетелката познава същия като посочва, че се касае за
едноетажна къща с двор. Посочва и че действително към момента покривът на
постройката е сменен 2019 г. – 2020 г. като са поставени ламарини, а старите
плоскости са премахнати.
На следващо място от показанията на свидетелката се според ПРС се
установявало, че ищецът е съобщил на ответницата за теч от покрива още през 2017 г.,
като свидетелката присъствала на разговора. В тази връзка според свидетелката
ответницата дала на ищеца за ремонт сумата от общо 3200 лева – веднъж 2000 лева на
04.07.2017 г. и още 1200 лева на 05.09.2017 г. Уточнява, че парите били изтеглени от
ответницата от собствена сметка, но свидетелката знаела за същите, доколкото реално
били нейни пари, оставени на майка й, тъй като свидетелката живеела и работела през
голяма част от годината в Испания.
На следващо място, обаче според свидетелката в края на 2017 г. здравословното
състояние на ищеца се влошило и на същия се наложило да бъде направена операция.
Именно майката на свидетелката помогнала на ищеца да постъпи за лечение като
според свидетелката част от дадените от ответницата пари ищецът похарчил за
6
операцията си, което наложило отлагане на ремонта на покрива. В тази връзка
свидетелката уточнява, че знае тези обстоятелства от страните, с които се чувала по
телефона, доколкото през есента на 2017 г. не била в България. Уточнява и че св. Б.
също е помагал на ищеца покрай операцията. Посочва, че известно време след
операцията през зимата на 2017 г. – 2018 г. заради здравословните си проблеми ищецът
е живял с нея и ответницата в апартамента в гр. ***.
Относно ремонта на покрива свидетелката посочва, че няма ключ от къщата, но
знае, че е имало течове, които са причинили щети. В тази връзка знае и че ремонтът е
правен през пролетта на 2019 г., но срещу сумата от 500 лева. Уточнява, че през 2020 г.
е възприела, че покривът е ремонтиран, когато посетила ***.
На последно място свидетелката разяснява и за конфликт между страните към
края на 2018 г., но посочва, че през 2020 г. отношенията им се подобрили като когато
ищецът се чувствал зле се случвало да отиде при майка й в апартамента.
От показанията /депозирани на 22.03.2021 г./ на свидетелката А.Г. А. ПРС е
приел за установено, че ответницата й е споделяла обстоятелството, че ищецът иска от
нея пари за ремонта на къщата им в ***. По тази причина на 04.юли 2017 г.
ответницата повикала свидетелката и пред нея предала на ищеца сумата от 2000 лева
за ремонта. На 05. септември 2017 г. ответницата отново извикала свидетелката и пред
нея предала на ищеца за ремонта още 1200 лева. Уточнява обаче, че знае как въпросния
ремонт на къщата бил направен чак през 2019 г.
ПРС е кредитирал показанията именно на тези свидетели, като е счел, че същите
заявяват достоверни факти и обстоятелства и ги е поставил в основата на своите
правни изводи, като ги е съпоставил с писмените доказателства по делото, в това число
и с двете изслушани по делото експертизи и е отхвърлил исковата претенция като
неоснователна.
Едно от оплакванията във въззивната жалба е, че съдът неправилно е преценил
събрания доказателствен материал, и се моли същият отново да бъде преценен от
въззивната инстанция, като се кредитират показанията и на свидетелите на другата
страна по делото и се приеме, че исковата претенция е основателна.
ПОС намира, че правилно и обосновано ПРС е кредитирал показанията именно
на посочените свидетели и в посочения смисъл, като заедно с останалата събрана по
делото доказателствена съвкупност, изключително подробно обсъдена от първата
инстанция, поради което и съдът на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на
първата инстанция относно правнозначимите факти и изводите, изведени на база
същите. Съдът намира, че възраженията в жалбата за неправилна оценка и превратно
тълкуване на събраните пред ПРС доказателства, не може да бъде споделено, като това
възражение, съдът намира за неоснователно. Действително ПРС е приел за достоверни
данни, изнесените такива от свидетелите основно на ответната страна, но настоящият
съдебен състав намира, че именно показанията на горецитираните свидетели са
съответни на събраната по делото и писмена доказателствена съвкупност, като именно
на база изградената от страна на ПРС фактическа обстановка ПРС е изградил
обосновани правни изводи. Във връзка с възраженията в жалбата, съдът намира, че
следва да посочи, че първостепенният съд правилно е кредитирал така депозираните
свидетелски показания в горепосочения смисъл, тъй –като, видно от например
показанията на св. Т., ценени от ПРС при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото
свидетелката е дъщеря на ответницата. Изнесените от свидетелите твърдения в това
число св. Т. са ясни, последователни и еднопосочни, не са съответно оспорени
своевременно от страна на процесуалния представител на насрещната страна, а
кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, поради което и
съдът правилно ги е намерил за достоверни /”Х. до *** беше законен съпруг на майка
7
ми. През декември *** година се разведоха. Оттогава живее в имота в село ***, а
майка ми в апартамента в гр. ***. Имаха нормални отношения до ***., докато той
получи ограничителна заповед и нямаше достъп до апартамента 6 месеца, поради
психически тормоз, който нанасяше на майка ми. Имотът в *** е едноетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от 2 стаи, едно холче, санитарен възел, отвън
има голяма веранда и двор. Покривът на къщата в момента е сменен. Преди това
беше покрит със зелени плоскоти отгоре. Като цяло майка ми никога не е имала
ключове от самия имот, както и аз….. Зная, че е сменен покривът, защото през 2017
г. почина баба ми.Аз не живея постоянно в България, но март месец 2017 бях тук. Х.
каза на майка ми, че има теч от покрива и трябва да се смени. През 2017 г. бяха
зелени плоскости на покрива. Х. уведоми майка ми, когато баба ми беше болна,
залежала. Бяхме в апартамента, бяхме в хола и той каза на майка ми, че има нужда
от ремонт. ….”./.
Същите са съответни на представени по делото от ответницата пред първата
инстанция писмени доказателства-от представено по делото извлечение от сметка с
титуляр ЕМ. Д. Т. се установява, че на 04.07.2017 г. от сметката на каса е изтеглена
сумата от 2000 лева, а на 05.09.2017 г. отново на каса е изтеглена сумата от 1200 лева,
което пък от своя страна е съответно на цитираните гласни показания, че ответницата е
дала още през 2017 г. парите „… Майка ми му даде на два транша пари – първия беше
на 04 юли 2017 г. и сумата беше 2000 лв. и на 05 септември 2017 г. му даде още 1200
лв. Тези пари бяха от продажба на апартамент, който беше на мое име, но аз й
оставих тези пари на нея. И защото тези пари са мои, майка ми ме уведоми по
телефона, че ще вземе от тези пари и ще ги даде на Х. за ремонта. Тези пари бяха в
банковата смета на майка ми..”/, за ремонта на покрива, макар и от гласните
доказателства по делото и от СТЕ, изслушана пред първата инстанция да се
установява, че ремонтът на покрива е бил направен през 2019 г., то по причина, че
здравето на ищецът се е влошило /видно и от цитираните свидетелки показания/ и
същият е отишъл да живее при бившата си съпруга в нейния апартамент в ***, като на
този фон от развили се събития, напълно логично е и твърдението на ответната страна,
чрез нейните свидетели и представените писмени доказателства, че ищецът е похарчил
дадените му пари за ремонт на покрива за покриване на медицински разходи и едва
след здравословното му възстановяване е извършил ремонта на покрива, за което и по
делото не се спори/” св. Т. относно тези факти посочва-”… Х. има много здравословни
проблеми, но след тази тежка лазерна операция, която се извърши в *** в гр. *** от
д-р Е.И., съответно той голяма част от тези пари изпълзва за тази операция.
Уговорката ни беше когато той се възстанови, ремонтът на покрива ще се направи.
Аз с него съм разговаряла по телефона. Началото на октомври месец 2017 той
направи операцията в ***, И. Б. беше човека който го изписа от болницата. Тогава аз
не бях в България, но се чувахме по телефона. Той получи много усложнения и беше
около 2 месеца в апартамента на майка ми в ***– до към декември 2017 г. стоя в
апартамента в ***. ..През 2018 г. се промениха отношенията им и многократно той
беше идвал в апартамента да изхвърля багаж на майка ми. …На село от покрива е
имало теч, който е трябвало да се ремонтира, но не е имало някакви огромни щети,
които са неотложни на 100%. Аз живея от 8 години в Испания. През 2016 г. аз се
прибрах от Испания месец декември и до март месец 2017 г. си бях тук, в Бългалия. В
края на 2017 г. бях в Испания, прибрах се в България началото на 2018 г. Аз се
прибирам зимата, но понякога се прибирам и пролетта. Зимата си стоя в България –
януари, февруари, март месец…, относно същите факти св. Б. сочи-„…. През 2019 г.
понеже му течеше покривът, течеше и по стената, трябваше да слага вътре легени,
Х. реши да направи ремонт на покрива и купи ламарини. Тогава двамата с него заедно
ходихме за ламарини. После търси майстори и прави покрива. Това беше малко след
8
пролетта, някъде юни-юли месец на 2019 г. Аз бях заедно с него, когато купи
ламарините. Майсторите дойдоха, почнаха да развалят покрива, работиха около 10-
15 дни, но от време на време искаха пари от него за закупуване на материали –
пирони, връзки и т.н. Майсторите бяха трима души. Виждах ги - качват се, слизат
по стълбата. Покривът беше покрит с покривни ламарини, керемиди не са слагани.
След ремонта покрива беше покрит само с метални плоскости, това зная….. Не знам
колко пари е поискал от Е. Х.…”, из св. На ищеца М.-„… Имаше течове от покрива,
който беше в много лошо състояние. Беше покрит покривът с някакви плоскости и
от тях течеше вътре в сградата. Този ремонт на покрива беше през м.юли 2019г. Аз
работих на покрива заедно с още две момчета. Първо свалихме стария покрив и го
направихме отново – свалихме старите елементи от покрива – дъски и други неща и
го направихме наново. Покрихме го с ламарини. Покривът е общо 100кв.м. Общата
сума за ремонта беше в размер на 3600лв….. При закупуване на дъските ние ходихме
лично, а за ламарините не съм ходил. Аз премерих покрива и му казах колко кв.метра
са необходими…” и св. А. за ответната страна- „….Къщата на Е., която е в *** не
съм я виждала. Зная, че Е. има къща в ***. Преди много години съм ходила там заедно
с нейната майка. Е. сподели пред мен, че Х. иска от нея пари за ремонт на покрива на
тази къща. През юли 2017г. – 4 юли Е. ме повика, за да му ги даде тези пари пред мен.
Тя му даде 2000лв. на ръка. След това през м.септември 2017г. отново ме повика, за да
даде на Х. пари за ремонт на покрива още 1200лв. – на 5 септември. Тогава Е. каза, че
е дала тези пари на Х. за ремонт на покрива, но се оказа, че той е направил ремонта
едва през 2019г…”/. Правилно съдът е кредитирал и показанията на св. А., за това кога
е каква сума ответницата е дала на ищеца за ремонта и кога е бил извършен същият
времево, като видно от представена по делото разписка, както правилно е посочил и
ПРС се установява, че св. Т. М. е получил от ищеца сумата от 2000 лева на 15.07.2019
г. – възнаграждение за положен от свидетеля труд за ремонт на покрив на къща на
ищеца в *** като в тази сума не се включват материали. От фактура № ***, стокова
разписка №*** и касов бон се установява, че на 01.07.2019 г. ищецът е закупил стоки
от „Веми ЕООД“: профилна ламарина, права ламарина, накрайник и винтове на
стойност 1039.47 лева, с включен превоз. По делото пред първата инстанция е била
извършена и приета ССчетЕ, от която се установява, че към фактура № *** е издадена
и стокова разписка № ***. Последната обаче не е първичен счетоводен документ и
служи за изнасяне на стоки от склада на дружеството, поради което и копие от същата
не се съхранява от „Веми ЕООД“. Фактура № *** обаче е осчетоводена в дневниците
за продажби в счетоводството на дружеството „Веми ЕООД“ – като е налице
съответствие на дата, обект и стоки. Липсва разминаване между датата на фактурата и
датата на счетоводното отразяване.
На следващо място от извършената и приета СТЕ се установява, че вещото лице е
посетило процесната сграда. В тази връзка според експерта покривът е видимо нов с
нови поцинковани ламарини, захванати с винтове в дървената обшивка от дъски, а
дъсчената обшивка е закована за напречни дървени греди. На места са сменяни и
частично греди и дъски, изгнили от течащият преди това покрив. В тази насока са
извършени следните ремонтни дейности: демонтаж на предходно покривно покритие
/ондолин- вълнообразен/, подмяна частично на изгнили греди и дъски, монтаж на
поцинкована ламарина по скатове и било и закрепването им с винтове, изхвърляне на
отпадъци. Вещото лице е установило, че покривът е с площ от 97 кв.м. като за ремонта
са били изразходвани материали на стойност 1136.15 лева с ДДС. От своя страна
трудът е оценен при работа на двама души на 700 лева, като се е наложило и извозване
на отпадъци за 45 лева.
Относно момента на извършване на ремонта вещото посочва, че покривът е нов,
9
като вероятно ремонтът е правен преди 1-2 години, което съответства и на заявеното от
свидетелите като време на извършване на ремонта, но не може да се определи с
точност. Пазарната стойност на постройката преди извършване на ремонта е възлизала
на 20 412 лева, а след него на 21 680 лева. На последно място от експертизата се
установява, че преди ремонта покривът е бил с покритие от ондолин като е имало
течове от и същите са увреждали таваните на стаите / гипсокартони и лепени
плоскости/, както и имуществото в сградата. По тези съображения вещото лице счита,
че ремонтът е бил наложителен.
Изготвените експертизи ПОС намира, че правилно са били кредитирани от
първата инстанция, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещите лица от изхода на производството. Освен това експертизите кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства, както и с ангажираните гласни такива,
не са оспорени от страните в производството, а вещите лица са отговорили и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
С оглед събраните доказателства и мотивите на постановеното решение на ПРС,
съдът е приел, че от правна страна се установява по делото, че исковата претенция е
неоснователна, като по делото от ответницата се претендирала сумата от 2400 лева, а
се установило, че същата вече е заплатила 3200 лева, то при много подробно изложени
и правни аргументи, първата инстанция е отхвърлила заявения иск като
неоснователен.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр.
Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради
което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на
въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е
обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от доводите на насрещните страни
и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Правната квалификация на заявената искова претенция е била правилно
определена от първата инстанция, като такава по чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността /ЗС/ вр. с чл. 61 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС, когато правото на собственост върху вещ принадлежи на няколко
лица всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените
разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили
вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато
съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща
вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата
стойност, дял от която имат и всички други съсобственици /макар и да не използват
пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди/. Вземанията имат
облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците,
участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени
необходимите разходи, съответно спрямо техните универсални правоприемници, но не
и спрямо частен правоприемник. Достатъчно е да са били действително необходими и
10
да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин, като в
случая не се спори, а видно и от събрата по делото гласна и писмено доказателствена
съвкупност- то е било належащо неободимо покривът да се ремонтира. Следва да се
посочи, че ако са извършени със съгласието на останалите съсобственици – в този
случай квалификацията на иска е по чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително
направените разходи, каквато правилна правна квалификация на исковата претенция е
дал и първостепения съд. Само ако подобренията, извършени без съгласието на
другите съсобственици, то правоотношенията се уреждат съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД. По въпроса коя от двете
стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот – увеличената
стойност на имота или стойността на направените разходи за строително-ремонтни
дейности - решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., ВКС, І г.о. - В т..5 на
ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на
останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно
чл.30, ал.3 ЗС, каквато е настоящата хипотеза като ответницата, понастоящем
въззиваема не само не се е противопоставила на ремонта, но още през 2017 г. се
доказва по делото, че е дала сумата от 3200 лева на бившия си съпруг за ремонт на
покрива. Това принципно положение относно уредбата на такива отношения е развито
в практиката на ВС и ВКС – решение 532/17.06.94 г. по гр.д.№ 382/94 г. на ВС, І ГО;
решение № 615/02 г. по гр.д.№ 93/02 г. на ВКС, І ГО и др. В тях се приема, че когато
съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална
част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС /настоящата
хипотеза/, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици;
ако липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие
– чл.60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по
правилото на чл.59 ЗЗД.
По този иск по реда на чл. 154 ГПК относно доказателствена тежест в процеса,
то в тежест на ищеца е да установи, че е уведомил ответницата за необходимостта от
ремонт на покрива на процесната сграда, както и неговото извършване. Ищецът следва
да докаже и че ремонтът е бил неотложен, както и какви средства е изразходвал. От
своя страна ответницата следва да докаже, че е предала на ищеца сумата от 3200 лева
за ремонт на сградата още през 2017 г.
В настоящия случай по делото не се спори, че ищецът притежава ¼ идеална
част, а ответницата ¾ идеални части от сграда – къща със ЗП от 60 кв.м., находяща се в
***, общ. ***. От ангажираните по делото доказателства – гласни: показанията на св.
Б., св. М., а и св. Т., писмени – фактура № *** и разписка, подписана от св. М., както и
извършената СТЕ категорично се установява, че от страна на ищеца е бил извършен
ремонт на покрива на посочената сграда в началото на м. юли 2019 г., като косвено
такива данни се съдържат и в разпитан а дъщерята на ответницата. Към момента на
извършването на ремонта, съдът приема, че посоченият ремонт е имал неотложен
характер. Този извод следва пряко от показанията свидетеля М., който посочва, че е
посетил къщата през зимата на 2019 г. и е възприел, че покривът тече, което е увредило
стените и е наложило поставянето на съдове по пода за събиране водата /легени/. По-
късно при извършване на ремонта на покрива през юли 2019 г. се е наложило и
частично измазване и боядисване на стени поради паднала вследствие течовете
мазилка. Посочените обстоятелства се потвърждават от показанията на св. Б., който
също е възприел, че по пода на къщата са поставени съдове за събиране на вода, и
косвено от изложеното от вещото лице по СТЕ. По делото се доказва и че забавата на
ремонта се дължи на влошено здравословно състояние на ищеца, който към 2017 г е
влязъл в болница, за което свидетелства и св. Т., като до 2018 г. е живеел в *** в дома
11
на бившата си съпруга, и през *** отношенията им се влошили и впоследствие същият
се върнал да живее на село.
На следващо място от показанията на св. Т., а и на св. Б. се установява и че
ответницата като съсобственик е била уведомена от ищеца за необходимостта от
ремонта, както и за неговото извършване. В тази връзка правилно ПРС е приел, че
ремонтът е бил извършен със знанието и съгласието на ответницата, която не се е
противопоставила срещу извършването му в нито един момент, който извод се споделя
и от настоящата съдебна инстанция.
По тези съображения и съдът приема, че ответницата дължи участие в разходите
за извършване на ремонта на покрива на съсобствения имот съобразно участието си в
съсобствеността, видно от гореизложеното досежно правната природа на заявената
претенция, описана по-горе.
Предвид ангажираните по делото гласни – показанията на св. Т. и св. А. и
писмени – извлечение от банкова сметка – доказателства, обаче съдът приема, че
ответницата е предала на ищеца сумата от общо 3200 лева за ремонта на покрива на
съсобствената къща още през 2017 г. До този извод съдът достигна, доколкото св. А.
изрично посочва, че е присъствала лично на предаването на сумите от страна на
ответницата на ищеца – на 04.07.2017 г. – 2000 лева и на 05.09.2017 г – още 1200 лева
като поддържа и че сумите са били именно за ремонт на покрива на процесната сграда.
Тези обстоятелства се потвърждават и от св. Т., която макар да не е присъствала на
предаването на парите, посочва че е била уведомена от майка си за това, доколкото
парите реално не били на ответницата, а на дъщеря й.
Изводите на съда в горепосочения смисъл, съвпадат с тези на първата
инастанция, че е неоснователна е претенцията на въззивникът за процесните суми. В
тази връзка и съдът приема, че макар процесният ремонт да е бил реално извършен
през м. юли 2019 г., то ответницата е предоставила средства на ищеца за същия още
през 2017 г. Този извод се потвърждава косвено и от установената по делото
фактическа обстановка за неотложен характер на ремонта към м. юли 2019 г.
Доколкото обаче не са наведени твърдения за събитие рязко влошило състоянието на
покрива непосредствено преди това, то следва извод, че покривът е имал нужда от
ремонт известен период от време преди извършването му, както правилно е приел и
ПРС. В тази връзка и изложените от ответницата твърдения, че ищецът е имал
намерение да прави ремонт на покрива още през 2017 г., но се е наложило да го отложи
заради влошаване на здравословното му, състояние са житейски правдоподобни. На
последно място следва да се отбележи и че ангажираните от ответницата гласни
доказателства за предаването на сумата от 3200 лева са процесуално допустими,
доколкото се касае за средства под 5000 лева.
С решението си в първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
По исканията за разноски на страните:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на
въззиваемата страна е основателно.
Въззаемата страна претендира разноски пред настоящия съд, поради което и
такива й се дължат в размер на от 600 /шестотин / лева заплатени разноски –
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, видно от представен списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на същите.
Въззивникът не е направил искане и не е представил доказателства за сторени
12
разноски във възивното производство.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260613 от 26.05.2021г. на Районен съд - Перник,
постановено по гр.д. № 5581 /2020г.. по описа на Районен съд – гр. Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.Г.Т., с ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Д. Т., с ЕГН: ********** сумата от 600 /шестотин / лева,
представляващи разноски – адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13