Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 01.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1604 по описа за 2019г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от М.П.И. против З.
„Л.И.“ АД *** осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 60
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 10.09.2018г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 10.09.2018г. в гр.С.
ПТП между л.а. Ауди А5 с ДК №*****, управляван от С.Х.П., и л.а.Порше Кайен с
ДК № *****, управляван от И.Д.Д., причинено от виновното поведение на водача на
втория автомобил. Ищцата била пътник в л.а.Ауди и като последица от
произшествието получила травматични увреждания-раздробена вътреставна фрактура
на втора метакарпална кост на лявата ръка с дислокация на фрагментите и
счупване на гръбначния стълб в поясната област на Л1 и Л2, във връзка с които
претърпяла болки и страдания. Обезщетяването на неимуществените вреди
претендира от ответника -застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Релевира възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да е била без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Като безспорно е отделено наличието на сключен и
действащ към деня на събитието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Порше Кайен с ДК № *****,
покриваща отговорността на водача И.Д.Д. за причинени на трети лица вреди.
Не се спори и относно настъпилото на 10.09.2018г. в
гр.С. пътно-транспортно произшествие между л.а. Порше Кайен и л.а. Ауди А5 с ДК
№ *****, управляван от С.П., в който ищцата била пътник на предна дясна
седалка.
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
показанията на св.П.и заключението на вещо лице по САТЕ. Видно от същите на
посочената дата около 22.25ч. л.а. Ауди А5 се движил по бул.История
Славянобългарская в посока от ул.Заводска към надлез Надежда по крайна лява
пътна лента със скорост около 88 км./ч. Пътят бил с предимство обозначен със
знак Б3 и Г1, добре осветен. В същото време л.а. Порше Кайен излизал от
територията на намиращата се в района бензиностанция „Шел“. На мястото имало
знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и знак Г2 /движение
само на дясно след знака/. Водачът на
л.а. Порше Кайен възприел приближаващия л.а.Ауди А5, но не изчакал неговото
преминаване, както го задължава знака, а предприел маневра десен завой с
навлизане на пътното платно с последвал удар между двете превозни средства.
Налице е осъществен от застрахования при ответника фактически
състав на чл.45 ЗЗД, който, като е отнел предимството на движещият се
правомерно автомобил, е станал причина за настъпване на пътното произшествие,
предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя за обезщетяване на
причинените вреди.
Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П задължава водачите и
пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с
които превозните средства са оборудвани. Не е спорно л.а.Ауди А5 да е бил
оборудван с обезопасителни колани. Ищцата е била пътник на предна дясна
седалка.
В заключението си вещото лице по СМЕ сочи, че с оглед
механизма на произшествието и полученото
увреждане в поясната област ищцата е била без поставен предпазен колан.
Свидетелката С.П. заявява, че както тя, така и ищцата са били с поставени
колани. Същата е водач на л.а. Ауди А5 и очевидец на произшествието. Възприятията
й са непосредствени, поради което съдът кредитира дадените от нея показания и
приема за установено към момента на ПТП ищцата да е била с поставен
обезопасителен колан. С оглед на това възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.С.П. и св.Т.И.
и заключение на вещо лице по СМЕ.
От тях се установява, че като последица от
произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: компресивни
фрактури на телата на 1-ви и 2-ри поясни прешлени на гръбначния стълб;
вътреставна многофрагментна фрактура на 2-ра метакарпална /дланна/ кост и
разкъсване на мускула-разгъвач на 2-ри пръст на лявата ръка. Непосредствено
след катастрофата постъпила в болнично заведение, където поставена на строг
постелен режим поради увредите в гръбначния стълб и обездвижена дланната кост
чрез гипсова лонгета. След затихване на болките в поясната област ищцата била
изписана на 15.09.2018г. с предписан режим при поставен поясен корсет за период
от 3 месеца и прием на обезболяващи средства. Поради настъпило разместване
фрагментите на 2-рата дланна кост на лявата ръка отново постъпила в болнично
заведение и претърпяла операция на 18.09.2018г. по открито наместване
фрактурата в лявата ръка със
стабилизарено й с Т-образна титанова плака и винтове, както и шев на разкъсания
мускул-разгъвач на втория пръст от ръката. Впоследствие след пълното зарастване
на фрактурата на 05.02.2019г. по оперативен път металната остеосинтеза била
извадена с провеждане на нова рехабилитация. Според заключението на вещото лице
по СМЕ общият лечебен и възстановителен период на всички увреждания е приключил
за 5 месеца, в който е търпяла болки и страдания най-интензивни в първите 2
месеца след катастрофата и около 1 месец в началото на проведената
рехабилитация на лявата ръка и гръбначния стълб. Извън тези периоди е търпяла
само периодично явяващи се болки поради обща преумора на гръбначния стълб и при
рязка промяна във времето, отшумяващи след прием на обезболяващи медикаменти.
Наред с това в продължение на 3 месеца ищцата е била с поставен поясен корсет,
който е ограничавал движенията на гръбнака и изпитвала затруднения при
придвижването, самообслужването и изпълнението на дейности от ежедневието. За
това е била активно подпомагана от близки-показанията на св.П.и И.. Към момента телата на счупените прешлени са
леко скосени в предна посока, но са стабилни и без данни за листеза /без
изместване/. Движенията в поясната област са с възвърнат обем и сила, но при
абнормна флексия болките отново ще се проявяват. Вещото лице обяснява, че
скосените тела на увредените прешлени остават в този вид пожизнено, без да
възвръщат предишната си форма и винаги ще бъдат видими при рентгенови
изследвания. За в бъдеще при такъв вид фрактури с напредване на възрастта при
ищцата ще се появят артрозни ставни изменения и зашипявания, които ще причиняват
периодични болки при обща преумора и промени в климатичните условия /студено и
влажно време/. Счупената 2-ра метакарпална кост е зараснала окончателно с
възстановяване движенията и захвата на втория пръст. От операцията е останал траен
видим белег като козметичен дефект.
В показанията си св.И. и П.сочат, че в периода на
лечение и възстановява ищцата изпитвала болки в областта на кръста и увредената
ръка. Няколко месеца поради поставения корсет не била в състояние да се
придвижва самостоятелно, да се храни и обслужва. След около третия месец
болките намалели, но и понастоящем изпитва затруднения при движение на
снагата и лявата ръка /не може да носи
тежко/, изпитва болки при по-продължително ходене и натоварване на гръбначния
стълб при стоеж. Сочат още, произшествието й се отразило негативно в психично
отношение-изживяла стрес, затворила се в себе си, изпитвала страх при пътуване
в автомобил.
При горното и след като съобрази възрастта на ищцата /20г.
години към деня на произшествието/; вида и тежестта на травматичните увреждания;
начина на получаването им; продължителността на лечебния и възстановителен
период-около 5 месеца с извършени две операции на лявата ръка и носене на
поясен корсет 3 месеца; интензивността на търпените от уврежданията болки и
страдания, свързаните с тях затруднения и неудобства в ежедневието наложили
активното подпомагане и обгрижване от близки; отражението върху личността на
ищцата в емоционален план, както и при отчитане остатъчните негативни последици
съдът намира за съответно според критерия по чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от 35 000лв., който е съпоставим с претърпените болки и страдания,
на социално-икономическите условия в страната към деня на ПТП и в границите на установените
в КЗ лимити на застрахователни суми към деня на произшествието. Поради това
искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи до този размер.
При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този
момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
разпоредба застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД
момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за
обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се
приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 29.10.2018г.,
когато е получил претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Поради това искането за законна лихва за периода от деня
на деликта-10.09.2018г. до 29.10.2018г. се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса по иска.
Направила е разноски от 300лв. за депозити за вещи
лица, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 175лв.
съобразно уважената част от иска.
Представлявана е от адвокат безплатно на основание
чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на адв. С.Н. адвокатско възнаграждение от 1359.17лв., изчислен по
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С според уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в производството от 300лв.
за съдебни експертизи и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение
съдът определя на 100лв. по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
или общо разноски от 400лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно
отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника разноски от 166.67лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважения иск от 1400лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.П.И., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ж.к.*****, сумата от 35 000лв. на основание чл.432, ал.1 ГПК,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило 10.09.2018г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.
Порше Кайен с ДК № *****, ведно със
законната лихва от 29.10.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 60 000лв. и искането за законна лихва за периода 10.09.2018г.-29.20.2018г.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на М.П.И.,
ЕГН **********, от гр.С., разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 175лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на
адв.С.К.Н. с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1359.17лв.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН **********, от гр.С., да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК
от 166.67лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1400лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: