Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.09.2018 година гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд X състав
На единадесети септември 2018 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 66 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора
от ГПК.
Иск
с правно основание в разпоредбата на 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.
Производството е образувано по постъпила
искова молба от „ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Иван Тодоров Тихин,
Съдебен адрес:***, партер, офис 5, срещу КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Йордан Любенов Ботунски, за сумата от 2 200 000 /два милиона и
двеста хиляди/ лева, с правно основание в разпоредбата на чл. 694, ал. 2, т. 2
от ТЗ във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с Определение № 173 от 14.05.2018 г., постановено
по т.д № 68/2017 г., Окръжен съд - Търговище в производството по чл. 692, ал. З
и ал. 4 от ТЗ е изключил приетото от синдика вземане срещу несъстоятелния
длъжник КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“, ЕИК *********, в размер на 2
200 000 /два милиона и двеста хиляди/ лева, поради това че уговорената
неустойка, въз основа на което е и вземането им от ответника, е нищожна по
смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
излага следните факти:
Между
„ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД, ЕИК *********, и КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ“ ЕИК ********* бил подписан Договор за поръчка от 31.10.2016 г., по силата
на който КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ възложила на „ДФ Трейдинг
Сървисес” ЕООД да извърши необходимите правни и фактически действия за намиране
на ИНВЕСТИТОР — КУПУВАЧ за придобиването на определени недвижими имоти,
собственост на длъжника, описани в договора.
Уговорката
между страните била следната: „ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД като ДОВЕРЕНИК да
проучи пазара на недвижими имоти и да съдейства за намирането на подходящ
ИНВЕСТИТОР - КУПУВАЧ, който да придобие имотите на ДОВЕРИТЕЛЯ - КООПЕРАЦИЯ
„ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ за сума не по-малка от 3 500 000 (три милиона и
петстотин хиляди) лева, при уговорено възнаграждение в размер на 350 000
/триста и петдесет хиляди/ лева, от които 100 000 /сто хиляди/ лева при
намиране на инвеститор и 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ при сключване на
предварителен договор между ДОВЕРИТЕЛЯ (ответника) като ПРОДАВАЧ и ИНВЕСТИТОРЪТ
като КУПУВАЧ.
Ищецът
твърди, че намерил ИНВЕСТИТОР - КУПАВАЧ, който да придобие имотите на
ДОВЕРЕТЕЛЯ (ответник) при продажна цена, съгласно зададената им като параметри
от 3 500 000 /три милиона и петстотин
хиляди/ лева, за което между страните бил съставен, протокол от 30.11.2016 г.,
за което била издадена и проформа - фактура № 000 ....0118 от 30.11.2016 г. за
100 000 лв. без ДДС. След намирането на купувач ответникът следвало да издаде
пълномощно за водене на преговорите, описано в чл. 2, ал. 3 от договора, и да
извърши заличаването на възбраните и ипотеките, или да се снабди с писма на
кредиторите му, че при постъпване на определени суми същите ще бъдат заличени.
Ищецът
твърди, че ответникът не му дал пълномощно и не предприел нищо от изпълнението
на задълженията си по чл. 3, ал. 2 от договора, поради което и съгласно
уговорката на чл. 5 ал. 1 от договора същият им дължи неустойка в размер на 350
000 /триста и петдесет хиляди/ лева месечно, но за не повече от 6 месеца. Във
връзка с посочената неустойка между страните били съставени и издадени 6 броя
фактури, както следва: - Фактура № 000... 119 / 31.01.2017 за 350 000 лв., -
Фактура № 000...120 / 28.02.2017 за 350 000 лв., - Фактура № 000... 121 / 31.03.2017 за 350 000 лв., - Фактура № 000... 122 / 01.05.2017 за 350
000 лв., -Фактура № 000...123 /31.05.2017 за 350 000 лв. и - Фактура №
000...124 / 30.06.2017 за 350 000 лв. или за общата сума от 2 100 000/ два
милиона и сто хиляди / лева, които ответникът приел за плащане.
Ищецът
счита, че изключването му от списъка с кредитори с постановеното Определение №
173 от 14.05.2018 г., постановено по т.д № 68/2017 г. на Окръжен съд -
Търговище в производството по чл. 692, ал. З и ал. 4 ТЗ, се явява неправилно поради следното :
Договорът от 31.10.2016 г. не е нищожен поради накърняване на добрите
нрави. Предметът на договора се отнася до проучване на пазара, намиране на
инвеститор - купувач на имотите при цена не по-малко от 3 500 000 лв., водене
на преговори за сключване на предварителен и окончателен договор. Освен това в
случая се касае до извършване на правни и фактически действия от значителна
правна и икономическа сложност, т. к. имуществото на ответника КООПЕРАЦИЯ
„ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ било възбранено, а и инвестицията, която
продавачът следвал да направи, била свързана, както с погасяване на
задълженията към кредиторите, така и с оставане на парични средства за самия
продавач. Ищецът смята, че трябва да се има предвид какви усилия са положени от
„ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД за намиране на инвеститор, който да закупи
гореописаните имоти с всички възбрани и дела спрямо тях, както и главоболията
(проблемите), които ответникът им причинил с неизпълнение на задълженията си по
договора, свързани с накърняване на доброто име „ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД;
разходите по намиране на подходящ инвеститор; опасността инвеститорът да
предяви иск за вреди от неизпълнението на задълженията на „ДФ Трейдинг
Сървисес” ЕООД да подготви всички документите за бъдеща сделка и др.
Вземането за неустойка също така не противоречи на добрите нрави поради
прекомерност. В съдебната практика липсва еднозначност при определяне условията
и предпоставките, при наличието на които уговорената в приватизационните и
търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите
нрави. В мотивите на тълкувателно решение на ВКС са дадени принципни критерии,
приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради
накърняване на добрите нрави като: естеството на задълженията, изпълнението на
които е обезпечено с неустойка - парични или непарични и размерът им; наличието
или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави "a
priori" нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.
Освен
това неустойката, според ищеца, няма
само обезщетителна функция, а и наказателна такава и тя не бива да бъде
отричана.
С оглед
на гореизложеното ищецът моли съда да признае за установено /да признае
съществуването/ на вземането му срещу КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“,
ЕИК *********, (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Йордан Ботунски, за сумата в размер на 2 200 000
/два милиона и двеста хиляди/ лева.
Ищецът
прила писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника.
Постъпило е становище от синдика на КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ“, в несъстоятелност, ЕИК *********, А.Н. ***, който предоставя на съда да
вземе решение съобразно съдебната практика.
По
предмета на настоящия спор съдът съобрази следното:
Търговският закон предвижда следното:
„ПРЕДЯВЯВАНЕ НА УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. -
ДВ, БР. 38 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2016 Г.)
Чл. 694. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. - ДВ,
бр. 58 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Длъжникът може да предяви
иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане, ако е направил възражение по чл.
690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане, включено в списъка на приетите вземания
с определението по чл. 692, ал. 4.
(2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск
за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но
съдът е оставил възражението му без уважение;
2. предявеното от кредитора вземане е изключено от
списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на
длъжника или на друг кредитор.
(3) Кредитор може да предяви иск за установяване
несъществуването на:
1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил
възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на
приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
(4) Синдикът е длъжен да участва в производството
по ал. 1 - 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица -
помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и
кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3.
(5) При предявен от длъжника иск по ал. 1 или по
предявен от кредитор иск по ал. 3 друг кредитор не може да предяви същия иск,
но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото
заседание по делото.
(6) Иск по ал. 1 - 3 се предявява пред съда по
несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър
на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на
съда.
(7) Държавната такса се определя върху една четвърт
от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска
не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските
са за сметка на ищеца.
(8) Влязлото в сила решение по иск по ал. 1 - 3 има
установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в
производството по несъстоятелност.
Настоящият иск е предявен съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 2, т. 2
от ТЗ.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В
съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище, че признава така предявения иск.
В
съдебно заседание синдикът на ответната кооперация предоставя на съда да вземе
решение при съобразяване на обстоятелството, че въпросът за нищожност на
неустойката не може да се разглежда служебно от съда, а никой от кредиторите на
несъстоятелния търговец не е встъпил в настоящия процес, респ. – няма направено
от заинтересована страна възражение за прекомерност на неустойката.
Настоящият съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него
доказателства и изхождайки от същността на предявената искова претенция, приема
следното от фактическа страна:
Ищецът
сочи като основание за своето вземане сключен между него и ответната кооперация
договор за поръчка от 31.10.2016 година, по силата, на който КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН
КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ възлага на „ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД да извърши
необходимите правните и фактически действия за намиране на ИНВЕСТИТОР — КУПУВАЧ
за придобиването на определени недвижими имоти собственост на длъжника,
подробно описани в договора. За описаните в договора правни и фактически
действия, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ следва да заплати на „ДФ
Трейдинг Сървисес” ЕООД възнаграждение в размер на 350 000 /триста и петдесет
хиляди/ лева, от които 100 000 /сто хиляди/ лева при намиране на инвеститор и
250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева при сключване на предварителен договор
между ДОВЕРИТЕЛЯ (ответника) като ПРОДАВАЧ и ИНВЕСТИТОРЪТ като КУПУВАЧ. На
30.11.2016 година е съставен протокол, подписан от страните, че поръчката е
изпълнена. Издадена е и проформа -
фактура № 000 ....0118 от 30.11.2016 г. за 100 000 лв. без ДДС за дължимо
възнаграждение по договора. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора и
съгласно уговорката на чл. 5 ал. 1 от договора са съставени и издадени 6 броя
фактури за дължима по договора неустойка, както следва: Фактура № 000... 119 /
31.01.2017 за 350 000 лв.; Фактура № 000...120/ 28.02.2017 за 350 000 лв.; Фактура
№ 000... 121 / 31.03.2017 за 350 000 лв., Фактура № 000... 122 / 01.05.2017 за
350 000 лв.; Фактура № 000...123 /31.05.2017 за 350 000 лв. и Фактура №
000...124 / 30.06.2017 за 350 000 лв. или за общата сума от 2 100 000 /два
милиона и сто хиляди/ лева.
За
изясняване на фактите по спора бе назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която установява следното:
Фактурите,
които са били издадени от ищеца на ответника са наименование на
стоката/услугата - Начислени неустойки по договор от 17.06.2016 г. ССЕ прави
уточнение, че от Уведомително писмо на стр. 34 от делото е видно, че ищецът е
уведомил ответника, че във връзка с процесните фактури е допусната техническа
грешка в основанието посочено във всяка една фактура. Вместо неправилно
изписаното Неустойка по договор 17.06.2016 г., основанието посочено във всяка
фактура да се счита и да се чете - Неустойка по договор от 31.10.2016 г. ССЕ
установява, че процесните б бр.фактури са осчетоводени, представили се
разпечатка на оборотна ведомост към месец декември 2017 г. /балансова сметка
401 - задължения към доставчици/ и дневници за покупки по ДДС, от които е
видно, че фактурите са осчетоводени и включени в дневник на покупки по ДДС,
като нерегистрирани лица, тъй като фактурите са без ДДС и се включват в
Дневника на покупки, като сделки без право на данъчен кредит.
Фактурите са включени от ответника в Дневник на
покупките в следните периоди:
№ Фактура
№/дата Сума в лева Дневник на покупките-Данъчен период
1 **********/31.01.2017 350 000.00 Данъчен
период 10/2017
2 **********/28.02.2017 350 000.00 Данъчен
период 07/2017
3 **********/31.03.2017 350 000.00 Данъчен
период 07/2017
4 **********/01.05.2017 350 000.00 Данъчен
период 07/2017
5 **********/31.05.2017 350 000.00 Данъчен
период 07/2017
6 **********/30.06.2017 350 000.00 Данъчен
период 07/2017
Общо
: 2 100 000.00
При
проверка в счетоводството на ответника ССЕ установява, че няма данни за
извършени плащания по фактурите. От счетоводна сметка 401 е видно, че по
фактурите няма извършени плащания и са отразени като задължение към ищеца в общ
размер на 2 100 000/два милиона и сто хиляди/ лева.
Безспорно е по делото, че в производсвото по несъстоятелност по т. дело
№ 68/2017 година на 07.02.2018 година ищецът е предявил процесното вземане пред
синдика. Последният е приел вземането и го е включил в списъка на приетите
вземания под № 4 – 2200000 лева с основание – неустойка по договор за поръчка
от 31.10.2016 година по 6 броя фактури. Постъпило е възражение от кредитора ЦКС
– София на 13.02.2018 година срещу така приетото вземане на ищеца. Постъпили са
възражения в тази насока и от кредиторите „Търговска банка Д“ АД – София, Тихомир
Йорданов Йорданов и Величко Михайлов Иванов. В о.з. на 18.04.2018 година
възраженията на тези кредитори са разгледани и на 14.05.2018 година съдът по
несъстоятелността се е произнесъл с Определение № 173 като е изключил приетото
от синдика вземане на кредитора „ДФ ТРЕЙДИНГ СЪРВИСЕС“ ЕООД в размер на 2200000
лева, представляващо неустойка по Договор за поръчка от 31.10.2016 година.
Анализът на горните факти води до следния
правен извод:
Ищецът
основава вземането си за неустойка по договора за поръчка, сключен с ответната
кооперация, на основание на разпоредбата на чл. 5 от договора, който гласи: „ В
случай, че Доверителят не изпълни задължението си по чл. 3 същият дължи
неустойка на Довереника в размер на 350000
/триста и петдесет хиляди/ лева на месец, считано от съставянето на
Протокола по чл. 4, ал.1, но за не
повече от 6 месеца.
Като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия
на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна
отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването
им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
В този смисъл ТР № 1/2009 година от
15.06.2010 година на ОСТК на ВКС по т. дело № 1/2009 година.
Ако
длъжникът не се е възползвал от възможността да противопостави правоизключващо
възражение или да иска намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност,
за съда няма да съществува задължение да следи ex officio за наличието на
предпоставките по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Когато
се поставя въпросът за нищожността на неустоечната клауза обаче, принципът се
прилага с обратен знак – съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за
противоречието на уговорена неустойка с добрите нрави, както трябва да действа
във всеки случай, щом констатира нищожност на сделка или на част от нея.
За
нищожност на дадена клауза или сделка съдът е длъжен да следи служебно и без
нарочно позоваване от страните. В принципен порядък това разбиране следва да се
подкрепи, доколкото бездействието на съда в този случай може да се възприеме
като отказ от прилагане на онези повелителни (императивни) норми, чието
спазване в обществото е предпоставка за справедливо правораздаване. Този извод
съответства на възприетото от ВКС разбиране, че ако съдът установи нищожност на
договор, от който страните черпят права, той е длъжен да се съобрази с тази
нищожност при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича
пряко от договора. Съотнесени към въпроса за нищожността на неустоечната
клауза, цитираните доводи са напълно резонни – в теорията, а и в практиката не
съществува спор по въпроса, че съдът е длъжен да следи служебно за
съответствието на уговорената неустойка с добрите нрави и при констатирано
противоречие той трябва да прогласи нейната нищожност на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД.
В
конкретния случай съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
На
26.10.2016 година страните сключват процесния договор за поръчка с предмет - намиране на купувач на конкретен недвижим
имот-собственост на кооперацията на цена не по-ниска от 3500000 лева. Независимо,
че в договора се говори за намиране на инвеститор, ясно е от съдържанието му,
че става дума за обичаен договор за посредничество за продажба на недвижим
имот, каквито договори всекидневно потребители сключват с агенции за недвижими
имоти.
Договорът
между страните не е договор за поръчка, а договор за търговско посредничество
по чл.49-51 от ТЗ, тъй като съдържанието му покрива елементите на този вид
търговска сделка. Според чл. 49, ал.1 от ТЗ посредникът е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки,
които са търговски по смисъла на чл.286, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ
и правилата за които са приложими и за двете страни, съобразно чл.287 от ТЗ.
Макар че законодателната уредба на договора за търговско посредничество е
оскъдна, правната доктрина приема, че търговският посредник е особен търговец,
който извършва посредничество по сделки с вещите от търговския оборот по силата
на възмезден договор ad hoc. По силата на договора за посредничество
посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши
необходимото, за да се сключи определена сделка и предметът на договора е
постигането на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им да
сключат договор. Търговският посредник има двойна функция - макар и в договорни
отношения с една от страните по проектирания договор, посредникът работи и за
двете страни и за изпълнение на задълженията му е достатъчно сключването на
договора да е резултат от това, че е свързал страните. Макар чл. 49, ал.1 от ТЗ да не говори за
възможност за сключване на сделка, пораждащият правото на възнаграждение факт е
сключването на такава, за която ищецът е посредничил. Така е, защото
посредничеството е насочено и има за непосредствена цел сключването на сделки с
обекти на гражданския оборот. Т.е. договорът за посредничество включва не само
организирането на огледи на имоти на потенциални продавачи, а и посредничество
между тях и доверителя и постигането на целения резултат - сключване на сделка,
в доминиращата част от случаите в практиката под формата на предварителен
договор.
В
конкретния случай уговореното възнаграждение за ищеца е в размер на 100000 лева
като е предвидено и допълнително възнаграждение в размер на 250000 лева при
сключване на предварителен договор за продажба. На 30.11.2016 година страните
са подписали протокол, че ищецът е намерил купувач на имота, поради което е
издадена фактура за дължимото възнаграждение в размер на 100000 лева. Тук
следва да се отбележи, че това възнаграждение е включено в цената на иска;
претендираното вземане за неустойка според клаузите на договора е в размер на
2100000 лева, но пред синдика е предявено общо вземане за 2200000 лева и цялото
е посочено с основание – неустойка по договора.
Съгласно чл. 5 от така обсъждания договор, в случай, че кооперацията не
изпълни задълженията си по чл. 3, без да е уточнено за коя разпоредба от чл. 3
става дума, то същият дължи неустойка в размер на 350 000 лева на месец за срок
не повече от 6 месеца.
Ищецът
твърди, че ответникът не му е дал пълномощно след едномесечната работа, която е
извършил за намиране на купувач на имота, поради което претендира неустойка в
размер на 2100000 лева.
Размерът на така уговорената неустойка е 6 пъти повече от цялостното
договорено възнаграждение за ищеца. Като размер тази неустойка възлиза на 60%
от цената на имота, който според договора би следвало да се продаде чрез
посредничеството на ищеца. Явно е, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Такава клауза за неустойка
съобразно ТР № 1/2009 година от 15.06.2010 година на ОСТК на ВКС по т. дело №
1/2009 година се явява нищожна и не може да служи като основание за възникване
на задължение, респ. – вземане.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище
държавна такса в размер на 4% върху една четвърт от цената на иска или държавна
такса в размер на 22000 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от „ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Иван Тодоров
Тихин, Съдебен адрес:***, партер, офис 5, срещу КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН
КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“, ЕИК *********, в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от управителя Йордан Любенов Ботунски, иск за установяване съществуването на
неприето вземане в производството по несъстоятелност по т. дело № 68/2017
година по описа на Окръжен съд-Търговище за сумата от 2 200 000 /два милиона и
двеста хиляди/ лева, представляваща неустойка по чл. 5 от Договор за поръчка от
31.10.2016 година, сключен между страните, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, във връзка
с чл. 92 от ЗЗД.
Осъжда „ДФ Трейдинг Сървисес” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Иван Тодоров Тихин, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на 22000 /двадесет и две
хиляди/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: