№ 376
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202072 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от П. К. А., ЕГН ********** чрез адв. Г. Г. от
САК срещу наказателно постановление № 22-2300526/09.01.2024 г., издадено
от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /Наредба №2/22.03.2004 г./ вр. чл. 284, ал. 2 от
КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалването
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че в
хода на АНП е допуснато съществени нарушение на процесуалните правила,
изразило се в неосигуряване на възможност на жалбоподателя да изрази
становище във връзка с констатираното нарушение. Застъпва се тезата, че
работният ден все още не е бил започнал, а работникът *** по своя
инициатива се е качил на височина, докато другите работници са изчаквали
пристигането на жалбоподателя, който да им даде задачи за деня. Според
жалбоподателя едновременното посочване като нарушение на разпоредбите
на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. създава неяснота у
наказаното лице за какво точно нарушение е санкционирано. Поддържа се, че
нарушението е описано неправилно, както и че АНО не е изложил мотиви,
защо е определил административното наказание в този размер. Отделно се
1
твърди, че в НП не е обсъдено дали нарушението представлява маловажен
случай. От съда се иска отмяна на НП алтернативно намаляване размера на
наложената глоба. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател П. К. А. не се
явява, представлява се от адв. ***, преупълномощена от адв. ***, която моли
за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в
жалбата съображения. Акцентира върху обстоятелството, че не е налице
влязло в сила решение на инспекцията по труда за обявяване съществуването
на трудово правоотношение между ** *** и „***“ ЕООД, поради което
намира, че НП е издадено преждевременно. Посочва, че жалбоподателят не е
бил назначен на длъжност „технически ръководител“, а такъв към
инкриминираната дата е бил ***. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – директора на ДИТ- София, редовно призован, се
представлява от юрк. ***, която в пледоарията си излага тезата, че по делото е
установено, че на 05.10.2023 г. жалбоподателят А. в качеството си на
технически ръководител е допуснал до работа лицето ** ***, без последния да
е ползвал осигурените от работодателя предпазни средства – предпазна каска
и предпазен колан, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Посочва, че по делото е налице заповед, с която жалбоподателят е назначен за
технически ръководител. Иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от
жалбоподателя разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка и като обсъди доводите и
възраженията на страните съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.04.2021 г. бил сключен трудов договор между „***“ ООД в
качеството му на работодател и П. К. А., в качеството му на работник, по
силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява
длъжността „електромонтьор“.
Със заповед на управителя на „***“ ООД № ЮП-127-01NN/27.04.2023 г.
във връзка с изпълнението от страна на „***“ ООД на обект „Магазин за нови
и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад, в УПИ I-1497, 1512,
ПИ 68134.6721.1779, кв. 1 от рег. план на м. „Кв. Горубляне- Каваците“ район
Панчарево, гр. София“ за технически ръководител на обекта, считано от
01.05.2023 г. до окончателното приключване на обекта бил назначен инж.
****, който бил запознат с издадената заповед, за което положил подпис на
гърба й.
На 28.09.2023 г. със заповед на управителя на „***“ ООД № ЮП-
12/28.09.2023 г. във връзка със сутрешен конденз било определено работно
време на всички работници и служители, изпълняващи дейност по изграждане
на фасади и покривни работи с начален час 09:00 часа и край на работния ден
17:30 часа, с 30 минути обедна почивка и две почивки в работния ден по 15
минути.
Със заповед № ЮП – 127-02РА/29.09.2023 г. управителят на „***“ ООД е
назначил жалбоподателя П. К. А. за „координатор по безопасност и здраве“ по
заместване за периода 02.10.2023 – 08.10.2023 г., като възложил на същия да
извършва първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж.
2
Жалбоподателят се запознал с представената заповед, за което положил
подпис на гърба й.
Със заповед № ЮП – 127-01РА/02.10.2023 г. управителят на „***“ ООД
назначил жалбоподателя П. К. А. за „технически ръководител“ по заместване
за периода 02.10.2023 – 08.10.2023 г. на обект „Магазин за нови и
употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад, в УПИ I-1497, 1512, ПИ
68134.6721.1779, кв. 1 от рег. план на м. „Кв. Горубляне- Каваците“ район
Панчарево, гр. София“. Посочената заповед не била сведена до знанието на
А..
На 04.10.2023 г. на работници на „***“ ООД в т.ч. на ** *** било
предоставено работно облекло и лични предпазни средства – каска, сигнален
елек, сбруя, въже, обувки и работен гащеризон.
На 05.10.2023 г. свидетелят *** и ** *** *** били на обект „Магазин за
нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и склад, в УПИ I-1497,
1512, ПИ 68134.6721.1779, кв. 1 от рег. план на м. „Кв. Горубляне- Каваците“
район Панчарево, гр. София“, тъй като следвало да извършват работни
дейности по обекта, състоящи се в полагане на покривна ламарина. Същите
пристигнали в обекта преди началото на работния ден и тъй като лицето, което
следвало да им проведе инструктаж /жалбоподателят А./ не бил на място,
същите оглеждали обекта и очаквали провеждането му и възлагането на
конкретните задачи за деня. Докато оглеждали *** и *** не били поставили
предпазна каска и предпазен колан. Малко преди 09:00 часа ** *** паднал от
височина и починал на място. Падането било чуто от свидетеля ***, който по
това време се намирал на последния етаж. Свидетелят *** видял тялото на
колегата си на земята, отишъл до него и в 09:01 часа подал сигнал за случая на
тел. 112.
Впоследствие бил подаден сигнал до ДИТ- София от служители на МВР
и на същата дата свидетелят С. Д. Л. – главен инспектор в ДИТ- София и
негови колеги посетили обекта. Бил извършен оглед на обекта, при който
свидетелят Л. лично възприел, че починалият работник нямал поставени
предпазна каска и колан. Била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателства от страна на „***“ ООД в качеството му на работодател, като
от страна на органите от ДИТ било изискано представяне на документи. След
приключване на проверката, свидетелят Л. счел, че жалбоподателят, в
качеството си на технически ръководител на обекта, е допуснал до работа **
***, без последния да използва лични предпазни средства, които му били
осигурени, с което е нарушил изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
2/22.03.2004 г. вр. чл. 284, ал. 2 от КТ, за което на 27.11.2023 г. в присъствие на
П. К. А. съставил срещу последния акт за установяване на административно
нарушение. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го
подписал без да изложи възражения срещу него и получил екземпляр от
АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН директорът на ДИТ- София издал
обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното с АУАН
нарушение наложил на П. К. А. на основание чл. 413, ал.2 от КТ глоба в
размер на 1 000 лева. НП било връчено на А. на 18.01.2024 г., а на 31.01.2024 г.
била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
3
показанията на свидетелите С. Д. Л., ***, трудов договор № ЮП-
351/05.04.2021 г., сключен между „***“ ООД и П. К. А., заповед № ЮП-127-
01NN/27.04.2023 г., заповед № ЮП-12/28.09.2023 г. относно работното време
на процесния обект, заповед № ЮП – 127-02РА/29.09.2023 г., заповед № ЮП –
127-01РА/02.10.2023 г., всички на управителя на „***“ ООД, списък на
предоставеното работно облекло и ЛПС от „***“ ООД, писмо от началника на
Регионален център 112- София при Дирекция „Национална система 112“ –
МВР, удостоверение от АССГ, II отделение, 50 състав, копие от страници от
книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на „***“
ООД, писмо от управителя на „***“ ООД, заповед № З-0693/15.08.2022 г.,
заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и двете на изпълнителния директор на ИА
ГИТ, длъжностна характеристика на длъжността „директор“ в ДИТ- София,
заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ и
длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“ в ДИТ –
София, призовка, протокол за извършена проверка № ПР2337721/27.11.2023 г.,
известие за доставяне на НП.
На първо място съдът се довери на показанията на свидетеля ***, тъй
като същият се е намирал в обекта „Магазин за нови и употребявани
автомобили, автосервиз, офиси и склад“ заедно с починалия ** *** и
показанията му представляват източник на преки доказателства относно
релевантните за процеса факти. Съдът изцяло се довери на показанията на
свидетеля, като намери, че същите са обективни, добросъвестно депозирани и
достоверни. Съдът не констатира пристрастност на свидетеля, тъй като макар
същият да посочва, че към датата на инцидента е работил за дружеството
„***“, чийто служител е и жалбоподателят, то същият заяви, че починалият
работник е бил негов най-добър приятел в продължение на много години
следователно липсват основания да се счита, че с показанията си пряко цели
да оневини жалбоподателя или да изнесе данни, които макар и неверни са
благоприятни за А.. След внимателен анализ на показанията на свидетеля,
съпоставяйки ги с останалия приобщен по делото доказателствен материал
съдът намери, че показанията са логични, последователни и без вътрешни
противоречия, поради което им се довери. В показанията си свидетелят
посочва, че датата на инцидента – 05.10.2023 г. е била първият работен ден за
него и колегата му ** ***, като отишли на обекта по-рано, за да се подготвят,
да пият кафе и т.н. Свидетелят е категоричен, че тъй като лицето, което е
трябвало да ги инструктира не е било на място в обекта, същите изчаквали и
оглеждали обекта. От показанията на свидетеля се установява,че към момента
на падането на неговия колега ** *** от височина работният процес все още
не бил започнал и нито той, нито колегите му са полагали труд. Твърденията
на свидетеля, че падналият от височина не е имал поставена предпазна каска и
предпазен колан се потвърждават и от свидетеля Л., който е посетил обекта
кратък срок след злополуката, но свидетелят *** обяснява посоченото
обстоятелство с факта, че макар и да са разполагали с лични предпазни
средства /факт, който се потвърждава от представения списък с предоставена
от „***“ ООД работно облекло/, такива не са ползвани, тъй като работниците
все още не са започнали да полагали труд.
Показанията на свидетеля Л. съдът кредитира в частта, в която същият
пресъздава пред съда свои лични и непосредствени впечатления, а именно
относно получения сигнал за злополука, посещението на обекта, извършения
оглед, включително и лично възприетото от свидетеля, че починалият
работник е бил без предпазни средства, както и че по време на проверката на
4
обекта е присъствал жалбоподателя П. А.. Следва да се отбележи, че тези
твърдения на свидетеля Л. не опровергават заявеното от свидетеля ***, че по
време на инцидента лицето, което е трябвало да проведе инструктажа на
работниците не е бил на място тъй като самият Л. посочва, че сигналът в ДИТ
– София е постъпил в 09:30 часа, след което той и негови колеги са отишли на
място тоест посещението на обекта от страна на служителите на ДИТ- София
е било известен период от време след инцидента. Що се отнася до твърдението
на свидетеля, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност технически
ръководител това обстоятелство се установява от заповедта на управителя на
„***“, но от същата заповед обаче не може да се направи извод, че тя е била
сведена до знанието на жалбоподателя /за разлика от заповедта на управителя,
с която А. е бил назначен на длъжност „координатор по безопасност и здраве“,
която съдържа отбелязване, че А. се е запознал с нея, за което е положил
подпис/.
Що се отнася до представеното копие от страници от книгата за
първоначален инструктаж съдът отчита, че в нея е отбелязано, че такъв е бил
проведен на падналия работник на 04.10.2023 г. и на 05.10.2023 г., за което е
положен подпис както за работника, така и за лицето, провело инструктажа.
Доколкото обаче свидетелят *** посочи, че лицето, което е следвало да
проведе инструктажа не е бил на обекта и работниците са го изчаквали /и
които показания съдът кредитира/ и предвид липсата на достоверна дата на
полагане на подписите от страна на А., то не може да се изключи
възможността подписите на работниците и лицето, което е следвало да
проведе инструктажа да са положени по различно време, включително и на
дата, предхождаща 05.10.2023 г.
Съдът се довери на останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК – от представения трудов договор между „***“ ООД и
П. К. А. се установява, че последният е назначен на длъжност
„електромонтьор“, а не технически ръководител. Като технически
ръководител на обекта „Магазин за нови и употребявани автомобили,
автосервиз, офиси и склад“ е бил назначен инж. ***, считано от 01.05.2023 г.,
а заповедта на управителя на „***“ ООД, с която жалбоподателят е бил
назначен за технически ръководител на обекта по заместване за периода 02.10-
08.10.2023 г. не е била връчена на А., разлика от заповедта, с която му е
възложено да изпълнява функциите на „координатор безопасност и здраве“ по
заместване, която съдържа изрично отбелязване, че същият се е запознал с
нея. Постановлението за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 27.11.2023 г.и решение за поправка на очевидна
фактическа грешка от 09.02.2024 г. установяват именно наличието на трудово
правоотношение между починалия работник ** *** и „***“ ООД. Макар
същото да е обжалвано от дружеството и към 29.03.2024 г. производството да
е висящо, то доколкото обжалването не спира изпълнението, то настоящият
съдебен състав приема, че към 05.10.2023 г. е било налице трудово
правоотношение между ** *** и „***“ ООД.
От приложените по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“ съдът установи компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /видно от представеното
известие за доставяне препис от НП е връчен на жалбоподателя на 18.01.2024
5
г., а жалбата е подадена на 31.01.2024 г./, от процесуално легитимирано лице и
е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи –
видно от заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ
директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават
НП. На свой ред актосъставителят, в качеството си на контролен орган –
инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – София е бил компетентен да
състави процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата за допуснато
нарушение на процесуалните правила, изразило се в неосигуряване на
възможност на жалбоподателя да вземе становище по констатираното с АУАН
нарушение. АУАН е съставен в присъствие на лицето, посочено като
нарушител- П. А., предявен му е за запознаване и му е връчен екземпляр от
същия, за което жалбоподателят е положил подпис. Самият АУАН съдържа
графа, предназначена за обяснения или възражения на нарушителя и именно
там жалбоподателят е могъл /в случай, че е искал/ да отрази своите
възражения или становище по констатираното нарушение. Отделно от това
съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН освен възраженията при съставяне на акта в 7-
дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него. Упражняваното на правото на възражение срещу АУАН е
предоставено на преценката на нарушителя, от което право жалбоподателят
очевидно е решил да не се възползва.
Не може да се приеме също така, че е налице нарушение на правото му
на защита поради неясна правна квалификация на нарушението,
квалифицирано според жалбоподателя като такова по чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал.
1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Както в АУАН, така и в НП като нарушена
правна норма от Наредба № 2/22.03.2004 г. е посочена единствено
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, но не и тази на чл. 23, ал. 1, следователно
претендираната неяснота не е налице.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. „На строителната
площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват
осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла“.
Според ал. 2 техническият ръководител или бригадирът отстранява
работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни
средства или са в нетрезво състояние. Макар в ал. 1 да не е посочено изрично
лицето, което следва да осъществява контрол относно използването на
личните предпазни средства от работещите и да допуска само тези, които ги
използват, то от вмененото с ал. 2 задължение на техническия ръководител да
отстранява тези работещите, които не използват осигурените им лични и
други предпазни средства следва извод, че отговорността за неспазване
изискването на ал. 1 е именно за техническия ръководител. Съгласно
6
разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от КТ, към която е направена привръзка при
квалифициране на твърдяното нарушение в АУАН и НП „Работниците и
служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и
личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на
работа.“
Съдът намира, че на първо място по делото не се ангажираха
категорични доказателства, че жалбоподателят е бил наясно, че със заповед на
управителя на „***“ ООД е назначен в периода 02.10-08.10.2023 г. за
технически ръководител в процесния обект по заместване. Видно от
приобщената заповед същата не е подписана от А., като работодателят му
„***“ ООД също посочи в изисканата справка, че А. не е бил запознат с
издадената заповед. Дори и да се приеме, че макар и да не му е била връчена
заповедта същият е бил наясно, че освен функциите на координатор по
безопасност и здраве временно са му възложени и функциите на технически
ръководител /доколкото в жалбата се твърди, че работниците са очаквали
именно А. да им раздаде задачите за деня/, то съдът намира, че по делото не
беше доказано, че на инкриминираната дата жалбоподателят П. А. е допуснал
до работа работникът ** ***, който не е използвал предоставените му
предходния ден лични предпазни средства. Съгласно Речника на българския
език на БАН, достъпен онлайн на адрес www.ibl.bas.bg значението на думата
„допускам“ е „Давам възможност, осигурявам условия на някого да извърши
нещо или да участва в нещо; позволявам, разрешавам“. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е формално, на просто извършване и се състои в
позволяване, разрешаване на работник да започне работа без използване на
лични предпазни средства. В случая обаче не се установи, че на работника ***
е било разрешено от жалбоподателя да започне работа без да ползва
получените лични предпазни средства. Несъмнено е установено, че при
падането си *** е бил без предпазни средства. От показанията на свидетеля
*** *** се установява обаче, че към момента на настъпване на злополуката
работният ден не е бил започнал и нито той, нито ** *** са полагали труд, а са
изчаквали пристигането на лицето, което е следвало да ги инструктира
относно задачите им за деня. Свидетелят посочи, че той и *** са пристигнали
по –рано в обекта, за да се подготвят, да пият кафе, като са оглеждали обекта,
обикаляли са в него, но не са били започнали работа. От доказателствата по
делото се установи, че работният ден на обекта е с начало 09:00 часа, а
сигналът за злополуката е подаден в 09:01 часа, от което следва да се приеме,
че същата е настъпила преди формалното начало на работния ден. Фактът, че
** *** е бил в обекта не води до категоричен извод, че същият е полагал труд
без предпазни средства, още повече, предвид категоричните твърдения на ***,
че нито един от колегите му, в т.ч. и *** не е бил започнал работа С оглед
изложеното съдът намира, че не се установи жалбоподателят да е осъществил
вмененото му нарушение, поради което обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено.
При този изход на делото принципно право на разноски има
жалбоподателят, но доколкото по делото не са представени доказателства
такива да са реално извършени от него, то и не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2300526/09.01.2024 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на жалбоподателя П. К. А., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи вр. чл. 284, ал. 2 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8