№ 30910
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110143008 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
По делото е изготвен доклад по чл. 140 ГПК, но по повод молба на ищеца с вх. №
143691/22.05.2023г. и определение № 25236/18.07.2023г., съдът намира, че следва да изготви
нов проект на доклад по делото.
Подадена е искова молба от „М.М.К. - Перник“ ЕООД (ищец) срещу „Булстрейт“ ООД
(ответник). Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 266,
ал. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в общ размер на 9785.92 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното
плащане, и иск по чл. 92 ЗЗД в размер на 1867.48 лева, представляващо част от вземане
в общ размер на 3378.88 лева – неустойка за забава по чл. 10, ал. 2 от договора за периода
18.09.2020г.-05.08.2020г., както следва:
- 4652.80 лева – главница /неизплатен остатък/ по договор за изработка на метална
конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, бул. „България“, собственост на
„Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното
плащане;
- 2475.52 лева – главница, представляваща цена за допълнително тегло за кутиеобразни
профили RHS140х60х3 по договор за изработка на метална конструкция в промишлено
помещение в гр. Ботевград, бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис
България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане;
- 1897.60 лева – главница, представляваща възнаграждение за изработка, доставка и
монтаж на допълнително поръчани с електронно съобщение от 24.07.2020 г. материали с
тегло 593 кв., съгласно договор за изработка на метална конструкция в промишлено
помещение в гр. Ботевград, бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис
България“ ЕООД, изменен с Анекс от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното плащане;
- 760 лева – главница, представляваща възнаграждение за труд за монтаж на 380 кг.
метални елементи при цена за монтиране на килограм в размер на 2.00 лева съгласно
договор за изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград,
1
бул. „България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс
от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.08.2022 г., до окончателното плащане;
- 1867.48 лева, представляващо част от вземане в общ размер на 3378.88 лева –
неустойка за забава по чл. 10, ал. 2 от договора за периода 18.09.2020г.-05.08.2020г.
Ищецът твърди, че с „Булстрейт“ ООД са били в договорни отношения по договор за
изработка на метална конструкция в промишлено помещение в гр. Ботевград, бул.
„България“, собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от
30.06.2020 г., но след подписването им копие от тях не му бил предоставен. Твърди, че
наличието на договор се признава от ответника в съобщение от 15.09.2020 г. Посочва, че
съгласно договора било предвидено изграждането на конструкция с общо тегло 7704 кг
срещу възнаграждение от 24652.80 лева без ДДС при единична цена на труд и материали
3.20 лева за килограм без ДДС. Заявява, че страните договорили част от възнаграждението за
възложените работи да бъде платено авансово, за което ищецът издал фактура №
77/23.06.2020 г на стойност 15000.00 лева без ДДС и фактура № 78/20.07.2020 г на стойност
5000.00 лева без ДДС, които суми били платени от ответника. Твърди, че незабавно е
пристъпил към изпълнение на задълженията си, закупувайки материали. На 30.04.2020г.
договорът бил изменен с анекс, съгласно който е заменено ползването на кутии 140х60 с С-
профили, поради което общото тегло на металните суровини за влагане в конструкцията се
повишило със 773.80 кг. На 24.07.2020 г възложителят с електронно писмо възложил заявка
за доставка и монтаж на допълнителни количества метални профили, суровините за които
били закупени от ищеца, за което било издадена фактура № 19001/27.07.2020 г. Теглото на
допълнителните материали било 593 кг, а уговорената цена за тяхната покупка и монтаж
3.20 лева без ДДС. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си, доставяйки закупен
от него 9070.60 кг метал и монтирайки допълнително 380 кг метал съгласно възлагане
посредством електронно съобщение от 28.07.2020г., но не бил съставен приемо-
предавателен протокол, а ответникът погасил само част от вземанията по договора. Заявява,
че ответникът е бил поканен да изплати остатъка от вземането на 14.09.2020 г, но плащане
не постъпило. Ето защо счита, че ответникът му дължи неустойка за забавеното изпълнение,
уговорена в чл. 10, ал. 2 от договора в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки ден
просрочие, но не повече от 10% от стойността на договора. Релевира, че съгласно чл. 2, ал. 2
от договора, окончателното плащане е следвало да се извърши в 14-дневен срок от
подписване на протокол обр. 19 за действително извършените и подлежащи на заплащане
СМР, но до подписването на такъв акт не се стигнало. Счита обаче, че вземането е станало
изискуемо с получаването на покана за доброволно изпълнение от ответника, т.е. от
14.09.2020г. Твърди, че цената на договора се формира на база първоначално възложеното и
на допълнително възложеното и възлиза в общ размер на 33728.80 лева. Посочва, че
неустойката е в размер на 10% от тази сума, а именно 3372.88 лева, от която претендира
само сума от 1867.98 лева за периода от 18.09.2020г. до 05.08.2020г. Сочи, че между
страните било инициирано производство по обезпечение на доказателствата по ч.гр.д. №
17/2022 г по описа на РС-Благоевград. Моли предявените искове да бъдат уважени. Прави
доказателствени искания и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидни облигационни отношения с ищеца, по
силата на които му е възложил конкретни СМР; че във връзка с извършените СМР ищецът е
издал фактура №********** от 23.06.2020г. за сума в размер на 18 000 лева и фактура
№********** от 20.07.2020г. за сума в размер на 6000 лева, които са платени. В отговора се
заявява, че по силата на сключения между страните договор от 23.06.2020 г. на ищеца е било
възложено на свой риск, със свои материали, строителна техника и работна сила да извърши
описаните в приложение № 1 към договора услуги. Страните договорили възнаграждение за
изпълнителя-ищец в размер на 24652.80 лева без ДДС, от което авансово плащане от
2
15000.00 лева в срок до три дни след подписване на договора; авансово плащане от 5000.00
лева в срок до три дни след пристигане на заготвените материали на обекта и окончателно
плащане в размер на 4652.80 лева – в 14-дневен срок след изготвяне от изпълнителя и
приемане от възложителя на протокол обр. 19 за действително извършени и подлежащи на
заплащане СМР и представяне на сертификати, декларации за съответствие и ръководство за
експлоатация на вложените материали и оборудване. С оглед на това, ответникът оспорва
изпълнителят да е извършил възложените СМР докрай, с довод, че не е подписан протокол
за приемането им и не са били представени сертификат, декларации за съответствие и
ръководство за експлоатация на вложените материали и оборудване. Оспорва също да са
възлагани допълнителни СМР-та извън тези по договора и анекса, тъй като такова възлагане
е следвало да стане с писмен акт на страните. Релевира, че възнаграждението е изначално и
твърдо определено, поради което счита, че не следва да се дължи стойността на
материалите, което било и в разрез с постигнатите уговорки. Прави възражение, че
изпълнителят не е завършил в срок обекта - до 12.07.2020 г., като обектът бил завършен на
25.08.2020г. и то с помощта на възложителя. Сочи, че договорът е бил изменян с Анекс №
1/23.06.2020 г., с който на ищеца били възложени допълнителни СМР на стойност от 797.01
лева. Оспорва се претенцията за възстановяване на суми и материали, тъй като между
страните е договорено възнаграждение. В отговор с вх. №238729/25.08.2023г., ответникът е
взел становище по предявения нов иск по чл. 92 ЗЗД. Изложил е твърдения, че приемането
на такъв иск е недопустимо. По същество – оспорил е иска като неоснователен с довод, че
СМР-тата не са изпълнение в договорения срок. Поставя се искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
Ответникът релевира възражение за прихващане с претендираните от ищеца суми в общ
размер от 11653.40 лева със сумата от 7028.60 лева, представляваща неустойка за забавено
изпълнение по чл. 10, ал. 1 от договора в размер на 2465.00 лева, както и стойността на
закупени от ответника строителни материали в размер на 810.60 по фактура №
**********/16.07.2020 г, в размер на 227.10 лева по фактура № **********/04.08.2020 г, и
стойността на монтаж и боядисване на метална конструкция в размер на 3475.90 лева.
По заявеното възражение за прихващане ищецът е изразил писмено становище /л.115/, в
което признава, че ответникът е закупил 380 кг. желязо, но сочи, че това не е сторено вместо
изпълнителя, тъй като не е било договорено между тях, а било договорено само монтажа му
съгласно електронно писмо от 28.07.2020г. Оспорва твърдението ответникът да е съдействал
при монтажа и нанасянето на боята, както и твърди, че такива дейности не са били
възлагани между страните.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Ищецът следва да установи съществуването на облигационно отношение по договор за
изработка между страните с изложеното в исковата молба съдържание по отношение
допълнително възложените СМР, по силата на който за него е възникнало задължението да
плати възнаграждение за изработеното, пълното, точно, качествено и в срок изпълнение на
поетите в качеството му на изпълнител по договора задължения, че работата е приета,
размер на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на насрещното
задължение на възложителя да плати цената на извършените СМР. В тежест на ищеца по
направеното възражение за прихващане е да докаже изпълнение на задължението си по
договора, плащане на насрещното вземане.
По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземане на това
основание, т.е. съществуването на валидна неустоечна клауза между страните с твърдяното
съдържание, размера на вземането, забава на ответника да изпълни задължението си по
договора, предмет на неустоечната клауза, и изискуемост на вземането си. В тежест на
ответника по този иск е да докаже правоизключващите възражения, на които се позовава,
както и евентуално плащане на това вземане.
3
В тежест на ответника е да докаже евентуално плащане или обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащане, както и да докаже основанието /забава на ищеца/
и изискуемостта на вземането за неустойка за забава по чл. 10, ал. 1 от договора. По
направеното възражение за прихващане за обезщетение от неизпълнение на договора,
представляващо стойността на закупени материали, в тежест на ответника е да докаже, че в
негова полза съществува вземане срещу ищеца на твърдяното основание, т.е. че между
страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има
задължение с посоченото съдържание, както и размера и изискуемостта му.
Представените от страните писмени документи към исковата молба и отговора на
исковата молба са приети по делото, поради което не следва да бъдат приемани повторно.
Със становище от 22.05.2023г. ищецът е представил доказателства с оглед твърденията,
изложени в отговора на исковата молба. Даден е срок на ответника да изрази становище по
тях, но в подаденото такова /л. 150/ се прави изявление, че тези доказателства не са били
изпратени, поради което се иска допълнителен срок за становище по приемането им, който
следва да бъде даден.
На ответника са допуснати двама свидетели до разпит при режим на довеждане, поради
което няма нужда от повторно произнасяне. На този етап, искането на ищеца за допускане
до разпит на двама свидетели е уточнено /л. 101/, поради което исканите свидетели следва да
се допуснат.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с въпрос, поставен в исковата
молба, като е дадена възможност ответникът да постави допълнително въпроси. С молба
л.104 по делото ответникът е поставил въпроси, които съдът намира за относими и
необходими по делото. В отговор на направеното възражение тези въпроси да не се
допускат, тъй като не са конкретизирани материалите, което съдът намира за неоснователно.
В отговора на исковата молба на л. 76 ответникът е посочил вида на материалите и
фактурите, които са издадени във връзка с твърдението, че са закупени от него, в които
фактури, приложени по делото, също са описани материалите по вид и количество.
Същевременно, в становище на л. 116 от делото ищецът преформулира поставения
първоначално въпрос по СТЕ, като следва да се укаже на вещото лице да отговори по него.
При допускане на експертиза по въпроси на двете страни, депозитът следва да се възложи не
само върху ищеца, но и върху ответника. Първоначално е определен депозит от 600.00 лева,
внесен изцяло от ищеца. От общия размер на депозита следва да се укаже на ответника да
внесе 400.00 лева. По искането на ищеца за връщане на сумата от 400.00 лева от вече
внесения от ищеца депозит за възнаграждение на вещо лице, съдът ще се произнесе след
изслушване на заключението.
Съдът намира, че следва отново да отдели безспорните по делото факти, сред които не е
факта, че ищецът е изработил, изпълнил и монтирал, съответно е изпълнил възложеното
количество по договора и анекса, защото изрично това обстоятелство се оспорва в отговора
на исковата молба. Към безспорните обстоятелства следва да се добави, че ответникът е
закупил 380 кг. желязо.
Към материалите по настоящото дело следва да се приобщят материалите по гр.д. №
17/2022г. по описа на Районен съд – Ботевград.
Основателно е искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси,
поставени от ответника в отговор с вх. № 238729/25.08.2023г.
Релевираните възражение на ответника за недопустимост на иска по чл. 92 ЗЗД не се
споделят. По делото не е налице нито хипотезата на 210, ал. 1 ГПК, нито на чл. 214 ГПК.
Ето защо, съдът е приел, че е сезиран с нов иск за неустойка, по който вместо да бъде
образувано ново дело, което да бъде присъединено към настоящото по реда на чл. 213 ГПК,
за процесуална икономия следва да се приеме за разглеждане.
4
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане в процеса предявеният от „М.М.К. - Перник“
ЕООД (ищец) срещу „Булстрейт“ ООД (ответник) иск по чл. 92 ЗЗД.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото гр.д. № 17/2022 г по описа на Районен съд -
Ботевград.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника препис от приложенията /л. 119-144/ към становище с
вх. №143691/22.05.2023г. л.116-117 за становище по приемането им, което да бъде изразено
най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелствата:
че страните са обвързани от сключен на 23.06.2020 г. договор за изработка на метална
конструкция в промишлено помещение в гр. Благоевград, бул. „България“,
собственост на „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, изменен с Анекс от
30.06.2020 г., по който ответникът е възложил на ищеца изграждането на конструкция
с общо тегло 7704 кг. срещу възнаграждение от 24652.80 лева без ДДС при единична
цена на труд и материали 3.20 лева за килограм без ДДС, а с Анекс от 30.06.2020 г.
ответникът е възложил на ищеца изграждането на още допълнително 773.80 кг. към
конструкцията срещу допълнителното заплащане на сумата от 797.01 лева без ДДС;
че по договора част от възнаграждението за възложените работи следвало да бъде
платено авансово, за което ищецът издал фактура № 77/23.06.2020 г. на стойност
15000.00 лева без ДДС и фактура № 78/20.07.2020 г. на стойност 5000.00 лева без
ДДС, които суми били платени от ответника;
че ответникът е закупил 380 кг. желязо по повод изграждането на конструкцията.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ответника в отговор с вх. № 238729/25.08.2023г..
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., телефон: .....
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносими
от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза да отговори на
поставения от ищеца въпрос със становище вх. №143691/22.05.2023г. л. 116, както и на
поставените от ответника въпроси с молба вх. № 69497/14.03.2023г. л. 104, след внасяне на
определения от съда депозит от ответника.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да внесе депозит за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на
400.00 лева от определения общ размер възнаграждение от 600.00 лева.
УКАЗВА на ответника, че при невнасяне на указания депозит в срок, исканото
доказателство ще бъде заличено.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
5
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се уведоми вещото лице М. Г. М. след внасяне на депозита.
Да се уведоми вещото лице М. за настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на ответника с вх. № 238729/25.08.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6