Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 09.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Е. КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 2595 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от А 1 Б. ЕАД / предходно наименование М. ЕАД/ ЕИК********срещу „О.
–В.„ ЕООД ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е универсален правоприемник на
дейността на Б.М.Е.Б.ЕАД, което се е вляло в М. ЕАД . Твърди, че неговия
праводател е имал търговски взаимоотношения с ответното търговско дружество, по
силата на сключен договор от 17.05.2012г. за доставка на електронни съобщителни
услуги, при Общи условия за взаимоотношенията с бизнесклиенти. Излага
съображения, че представените от ответника с отговора са такива касаещи
отношенията с индивидуални, крайни потребители, а не бизнесклиенти и те са
неотносими.В подписания договор изрично е посочено кои общи условия са относими
и че контрахета е запознат с тях. Твърди, че ответникът е получавал
договорената услуга и я е заплащал изцяло до м.април 2015г. Факта, че е
ответникът е бил доволен от предоставяната услуга се установява и от подписания
между страните констативен протокол от 17.05.2015г..Твърди, че за периода от ..
до ….. ответникът не е заплатил дължимата се цена към неговия праводател по 11
броя фактури, подробно посочени в исковата молба, за предоставената му услуга,
без всякакво основание. Намира, че доставчика Близу е имал уредени взаимоотношения
относно авторските права с телевизиите. Той е поел задължение към ответника“ да
осигури изграждане на връзката на потребителя до точките за достъп на мрежата
на оператора, по заявка на потребителя“ и това задължение е било изпълнено.
Отговорност на ответника като доставчик на телевизионни програми до болниците
е, да осигури наличие на права за разпространение на тези програми. Намира, че
в случая са приложими чл.3.3 и чл.3.4 от ОУ. Ответникът е предоставял
теливизоинте приемници и устройствата за събиране на сумите на болниците и като
краен доставчик събира установените от него цени за доставка на програмите на
тях като краен потребител, съответно генерира своите печалби във връзка с тази
своя дейност. Цената на Близу е била 5.50 лв. на месец за точка, докато цената
установявана от ответника е такава на час и на ден за точка. В тежест на
ответника е било да се сдобие със съответните задължения за упражняване на тази
своя дейност вкл. и тези по Закона за авторските и сродни права. Правилно
Министерството на културата е констатирало и приело наличие на нарушение на
ЗАПСП, предвид че ответникът не е бил уредил взаимоотношенията си със
телевизиите във връзка с ползване на програми предмет на авторски права. Липсва
логика, договорите да са били продължавани, ако услугата не е предоставяна.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
следните суми
- 39 966.79 ЛВ. цена на
доставяна услуга по договор от 17.05.2012т. за периода 01.05.2015г. до 31.03.2016г., в
едно със законната лихва от предявяване на иска и до окончателно заплащане на
главницата.
-8469.60 лв. мораторни лихви върху забавените
главници по фактурите, от 05.05.2015г. до 2.03.2016г., по всяка фактура и до
датата на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва изцяло
исковите претенции. Не оспорва сключения договор, но твърди, че в резултат на
неправомерно поведение от страна на доставчика, не уредени авторски права с
телевизиите, на ответника са били наложени глоби с множество наказателни
постановления, които той от своя страна е оборил в съда. В резултат на това
ответникът, като доставчик на интернет и телевизия на множество болници е преструктурирал
дейността, създал е ново дружество, което да договаря директно с телевизиите за
да може да има право да доставя предаванията до крайните потребители. Направил
е опит да предоговори условията с
праводателя на ищеца, като се конкретизира предмета на договора само
предоставяне на услуга за техническа свързаност, но договор с новите условия
бил подписан едностранно само от ответника, а изпратен на ищеца не му е бил
върнат от последния. Близу обаче от септември 2015г. и до март 2016г. е издало кредитни
известия , с цел корегиране цената по издадените фактури за този период и
свеждането й до 1.15 лв. без ДДС на точка само за услугата техническа свързаност.
Намира, че твърдените от ищеца общи условия са нериложими. Констативния
протокол, на която ищеца се позовава установява само техническо съответствие
между това, което е поръчано от ответника и това което е доставено, но
предоставящия услугата не е предоставил договорите, за да установи пред
ответника, че има право да разпространява съответните програми т.е., че обема
на предоставената услуга е съотвен на уговореното. Кабелния оператор е този,
който следва да уреди отношенията си с правоносителите. Намира, че ответникът
не може да дължи заплащане на цена на ищеца, за нещо за което на последния не
му е дадено.
Твърди, че за този процесен период, предвид че въпреки
договореното доставчикът Близу е продължил да фактурира услугата на по-високата
цена се е получило надплащане от страна на ответникът и едва след това са
издадени кредитните известия. Ответникът намира,че същият не дължи стойността на услугата за
последващия т.е. процесния период в този висок размер, а само в размер на 1.50
лв. без ДДС за точка. Твърди, че я е заплатил в този размер, но праводателя на
ищеца е отнесъл за заплащане на задължения, които той е приел за наличи за
предходен период.
Прави
възражение за прихващане със надплатените суми за предходен период, с разликата
между фактурирана цена от 5.50 лв. на точка и приета за дължима такава от 1.50
лв. за точка, като в допълнителния отговор, с който въвежда възражението за
прихващане сочи период м.08.2014г.- до м.01.2016г./ стр.541 от делото/, а с
допълнителна молба уточнение-9.05.18г. въвежда период от 1.07.2013г. до
1.07.2014г. , като сумата е определена в размер на 79 678.08 лв.Тъй като
допълнителния отовор е крайния момент в който ответик може да въведе възражение
за прихващане по търговските спорове, то съдът може и следва да изсделва и съобразява само първия
посочен в този отговор период.
Моли исковете да се отхвърлят
изцяло.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните доказателства
в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор, че
между Близу,като доставчик и ответникът,
като потребител е бил налице сключен
договор от 17.05.2012г., първоначално за срок от една година, след което е
продължил да бъде изпълняван до март 2016г.. Не се спори и че ищецът А1 ЕАД е
правоприемник на Близу. Спорът е за вида на договорената и съответно
предоставяна услуга, както и нейната цена, съответно спори се дължима ли е
цената за процесните 11 месеца и в този размер, съответно мораторна и законна
лихва върху същата.
От представения по делото договор
от 17.05.2012г. се установява, че Б.М.Е.Б.ЕАД като оператор предоставящ
електронни съобщителни услуги, и ответникът О.В.ЕООД , като потребител, първия
е поел задължение да предоставя аналогова телевизия, до конкретно определен
брой телевизионни точки, конкретизирани в договора като брой на конкретни
адреси, съответно болници, находящи се на тези адреси, а втория като потребител
да заплаща определена цена – по 5.50 лв. без ДДС на точка . В този договор ясно
е посочен вида на услугата - доставка на аналогова телевизия до всяка една
точка. Следователно праводателя на ищеца е поел задължение чрез осигуряване на
техническа свързаност до определените брой точки на съответните адреси да
доставя аналогова телевизия с договора от
2012г.. Няма спор, че
договорените предавания, фирмиращи аналоговата телевизия са доставяни до
съответните точки на осочените в договора болници. Това се установява и от
приложените по делото констативни протоколи, с които ответникът потребител удостоверява,
че услугата е доставена.
Спори се дали праводателя на ищеца е имал
уредена права с правоносителите на предаванията и съответно право да доставя
договорената телевизия или не. Основание за оспорване на ответника дават
множеството констативни актове и наказателни постановления и наложени глоби с
тях от страна на контролните органи на Министерство на културата по Закона за
авторското право и сродните му права. Същите са представени по делото, както и
решенията на АССГ, с които в рамките на касационното производство наказателните
постановления с наложените глоби са били отменени, с мотива, че ответника не е
доставчик на телевизия и не препредава сигнала до болниците, а само обслужва
устройствата, чрез които телевизията достига до болните и устройствата за
заплащане.
От приетата по делото съдебно –
техническа експертиза на в.л. Ф.Ц. се установява, че в договора от 2012г. има предвидено изрично
като услуга доставка на аналогова телевизия
с обем – до 1246 телевизионни точки. Вещото лице е констатирало, че този
договор след изтичането на договорения едногодишен срок е станал безсрочен. В
него има посочено изрично като приложение списък, посочващ телевизионните
програми, които следва да се предоставят. Списъкът обаче не е приложен по
делото, нито е представен на вещото лице. Вещото лице се е запознало и прави
сравнение с двата нови договора от 2015г. ,
посочени като сключени между Близу и ответника и Близу и новоучредената фирма С.М.Б.ЕАД
и този от 2012г.Брой на адресатите по договора от 2012г. са 21 , а през 2015г.
са 17 броя. Договорите от 2015г. са с доставчик отново Б.М.Е.Б.ЕАД, но същият
вече е следвало да осигурява само електронна съобщителна услуга – техническа
свързаност до брой точки. Според вещото лице така определена в договорите от
2015г. услугата е неясна, тъй като в т.2 от ОУ Близу Медия предоставя следните
обществени електронни съобщителни услуги – разпространение на радио и
телевизионни програми, достъп до интернет чрез модем,обществена телефонна услуга
между фиксирани крайни точки на мрежата, допълнителни услуги като пренос на
сигнали, допълнителен приемник на услугата, видео по поръчка, , телевизионен
справочник и други свързани с осъществяване на електронно съобщителната дейност.
Съдът не кредитира заключението в частта, с която вещото лице се позовава на
сключени договори от 2015г. По делото не се представят подписани от двете
страни такива договори. Представените извадки от разменена кореспонденция по
е-мейл установяват водените преговори между страните, но също не водят до
извод, че е постигнато окончателно съгласие между двете страни за промяна на
вида услуга и промяна на цената на същата.
Приемане промяната на цената се установява от
кредитните известия, които доставчикът е издал към своите първоначално издадени
фактури считано от м.септември 2015г., и
в този смисъл би могло да се приеме мълчаливо постигнато съгласие за нейното
намаляване, но ищецът не претендира по-високата ценая, а напротив съобразил се
е с издадените кредитни известия и претендира по-ниската цена, като приема
същата като уговорена.
По делото са представени
множество платежни от страна на ответника, част касаещи процесния период, част
последващи такива. Не всички от посочените платежни имат посочено основание за
плащане, както й конкретния месец, година и вид услуга, наред с това някои
сочат като основание, неподписаните договори от 2015г., поради което съдът
приема, че същите по категоричен начин не могат да установят цялостно изплащане
на дължимата цена за процесния период от страна на ответника към ищеца, за
извършените от праводателя на същия доставки на електронни съобщения/комуникационно
– информационна услуга/ – аналогова телевизия . Единственото платежно с ясно
посочен период, за който ответникът плаща е това от 30.03.2016г. , за сумата от
2 481.67 лв. , в което е посочено че това са такси за м.12.2015г., и за
м.01.,02,03.2016г. Тази сума е призната от ищеца като платена именно за този
период, видно от изложеното в исковата молба, справката по чл.366 ГПК и
приетата експертиза обсъдена по-долу. При
този начин на плащане ищецът е в правото си да погасява първо най – обременителните задължения съгласно
чл.76,ал.1,изр.2 от ЗЗД.
Прието е основно и допълнително заключение на
съдебно- счетоводната експертиза . Видно от констататциите на вещото лице в основното заключение , ответникът е
извършил към ищеца следните плащания :- за периода 01.08.2014г. до 31.12.2014г.
– 23 146.20 лв. , - за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. – 41 375.80
лв. , - за периода 01.01.2016г. – 31.03.2016г.- 4 381.67 лв. или общо за
целия период 68 903.67 лв.
Вещото лице е направило изчисления за дължимата единична цена за всички
снабдявани точки при цена 1.15 лв. без ДДС, като е посочило, че към тази цена
се добавя задължително и договорена канална такса на БТК/ Подробна разбивка –
Приложеиие 2 от заключението/. В този случай вещото лице изчислява дължими
цени, както следва : - за периода 1.08.2014г. до 31.08.2015г. – 33 046.26
лв. с ДДС, за периода 1.09.2015г. до 08.12.2015г. – 7 391.64 лв. с ДДС, за
периода -09.12.2015г.- 31.03.2016г.-2 481.13 лв. с ДДС или общо цената в
този случай е в размер на 42 919.02
лв.. Разликата с платеното от ответника е в размер на 25 984.65 лв.
От допълнителното заключение на
вещото лице М. , ССЕ , е видно че процесните 11 фактри, издадени от праводателя
на ищеца са на обща стойност
84 869.40 лв. , като първите пет от
м.май до септември 2015г. са осчетоводени от страна на ответника и е ползван
данъчен кредит за тях. На 19.08.2016г. праводателя на ищеца е издал 7 броя
кредитни известия на обща стойност 42 420.94 лв., като същите са към
фактурите за периода 1.09.2015г. – 31.03.2016г. Шест броя от процесните фактури
– за м.10,11,12, 2015г. и за м.01.,02,03. 2016г. и седемте броя кредитни
известия не са осчетоводени от страна на ответника. Вещото лице е дало в два
варианта лихвата за забава върху претендираните суми, 1.-забавата я приема от
16-то число на текущия месец съобразно посоченото във фактурите и в този случай
до датата на исковата молба – 27.08.2017г. лихвата възлиза в размер на 8 380.38 лв. , а при забава от
11-то число на текущия месец, както е по договора от 2012г. лихвата е в размер
на 8 435.90 лв. За процесния
период 01.05.2015г. до 31.03.2016г. вещото лице е дало размер на задълженията
при цена от 1.15 лв. с ДДС, като към нея прибавя и таксата към БТК за канална
мрежа и общата цена за целия период, съобразно броя захранвани точки възлиза в
размер на 20 040.85 лв. с вкл. ДДС.
ЗА периода 01.01.2015г. до
31.03.2016г. са издадени фактури и кредитни известия на остойност общо от
73 310.06лв., като са платени суми на обща стойност 30 326.67 лв., а
при цена 1.15 лв. без ДДС задължението общо би възлизало в размер на
30 208.93 лв.
За периода 1.07.2013г. до
01.07.2014г. са фактурирани като дължими
суми от 100 029.60 лв. с ДДС, като ответникът е заплатил суми в размер на
99 349.80 лв. с ДДС. Ако цената би била от 1.15 лв. без ДДС за този период
то дължимата сума би била 31 918.74 лв. с ДДС, като разликата със
заплатането е 67 431.06 лв. с ДДС.
Общо за целия период на действие
на договора 01.06.2012г. до 31.05.2016г. общо заплатено от ответника е сума в
размер на 282 459.75лв., при цена от 1.15 лв. без ДДС сумата би била
112 769.23 лв., или разликата е в размер на 169 69.52 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковете
предявени от ищецът спрямо ответникът се явяват основателни.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения във връзка с договор за доставка на
телекомуникационни услуги - телевизия. По същество договора касае доставка до
точки, които принадлежат на трети лица – конкретни болници, а краен потребител
на услугата – телевизионни програми са
болните лежащи в болницата, на които се доставя аналоговата телевизия и
програмите в нея. По същество ответникът е договарял от свое име, но за
конкретни точки в конкретните болници с доставчика на телекумуникационната
услуга Близу Медия. Ответника срещу получаване на конкретни телевизионни
програми до съответната точка в конкретна болница се е задължил да заплаща
определена цена към доставчика – 5.50 лв. на месец за точка без ДДС, по
сключения с ищеца договор от 2012г..
Съдът не приема, че се следва цена различна от договорената между страните до
края на август 2015г. , тъй като подписан между тях нов договор от 2015г. по
делото не се представи. Съгласие за промяна в цените от страна на ищеца приема
от 1.09.2015г., тъй като за този период са издадени кредитни известия от
праводателя на ищеца, за фактури за периода до 31.03.16г., фактурирани при
цената по договора, и новата цена при съобразявне на кредитните известия е 1.15
лв. без ДДС.
Видно от двата вида общи условия праводателя на ищеца, доставял сигнала
за телевизионните програми има общи условия за индивидуални клиенти и за
бизнесклиенти. В подписания договор от 2012г. изрично е посочено, че за този
договор са приложими общите условия за бизнесклиенти и ответникът е запознат с
тях. С това съдържание на договора съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че тези общи условия са неприложими. Дейността осъществявана от
страна на ответника, по същество е такава за осигуряване на възможност за ползване
на телевизионни програми на болни в конкретни болници, с които ответникът има
договори. По същество това е дейност
свързана с „публично изпълнение“ – достъп до произведения обект на авторски
права до неограничен кръг от хора и ползването им от тях, в конкретни обекти.
Прието е да се говори за такова изпълнение в рамките на провеждане на концерти,
пускане на музика в ресторанти, осигуряване на телевизия в хотели. Дейността по
осигуряване достъп до телевизия на болни в болниците, е сходна с тази на
осигуряване на телевизия в хотелите. Предвид на това за болниците, получаващи
от кабелен оператор кабелна аналогова телевизия биха имали задължения сходни на
тези с хотелите , за осигуряване права за ползване на предаванията на
телевизиите и музикалните такива предмет на авторски права. В конкретния случай
между телекомуникационния доставчик и болниците имаме още едно лице, което
договаря с доставчика от свое име и им заплаща на тях договорена цена, но в
последствие поделя с болниците цената заплатена от болните – крайни потребители,
като на болниците предлага устройствата и осъществява тяхната поддръжка. В конкретния
случай приложими са чл.58 и чл.91 от ЗАПСП. Доставчик на сигнала и телевизоните
програми е ищеца, тъй като той е този който има право да предоставя
телекомуникационната услуга. Съдът не намира, че същият не е имал договореност
със носителите на авторски права на създателите на авторските предавания и
други произведения и телевизиите, чиито предавания излъчва или поне не за
всичките, предвид представените по делото и подавани от него пред СЕМ заявления
и декларирани данни за уредено ползване на авторски права с конкретни носители
на такива. Тези негови права обаче са важими единствено за пред крайния
потребител, на който той директно доставя телевизионни програми. В случая
ищецът не е доставчик на краен потребител. Той е доставчик към ответника, а последния
осъществява по-нататъшна билзнес дейност по публична доставка, чрез така
договорените телевизионни програми. Разбира се добре би било това да става
по-ясно, както от законодателството, така и от общите условия на
телекомуникационния доставчик, тъй като явно цените на услугите и техния вид са
различни при краен индивидуален потребител и при доставка на телекомуникационна
услуга за бизнес дейност. Съдът намира,
обаче, че за да е можел ответникът да действа в качеството на доставчик към
болниците или техен посредник, предвид че той им е осигурявал
телекомуникационния оператор доставящ телевизионните програми самият той е имал
задължение съгласно чл.91,ал.2 от ЗАПСП да си осигури правото да ползва и
препредава тези програми. Не случайно макар и спечелил делата във връзка с
наказателните постановления издадени от Министерство на културата и са отменени
издадените му глоби, собственика на ответника е създал отделно дружество, което
е влязло в директни преговори с организациите представляващи конкретни автори и
с телевизиите и е сключил договори с тях за да получи права на ползване. Това е
видно от твърденията в отговорите му. Същия обаче не отрича, че е продължил да
заявява към праводателя на ищеца и да
получава сигнала и да ползва предаванията на телевизиите, за които доставянето
се осъществявало от праводателя на ищеца чрез получаването им в точките,
уговорени с третите лица - болниците. Това е така тъй като Близу Медия има
право да изгражда и предоставя елекронно съобщителни мрежи и услуги
/Удостоверение № 00103/28.01.2011г. – стр.614/. Видно от удостоверенията издадено от
дружеството собственик на Нова телевизия, то не сочи категорично, че Близу
Медия няма право да разпространява предавания на телевизията и нейните
програми, а сочи, че няма такова право конкретно относно болниците. Предвид на
това съдът намира, че действително в конкретния случай са приложими
разпоредбите на чл.3.3 и чл.3.4. от Общите условия за бизнес клиенти. След като получения сигнал и предаванията,
които праводателя на ищецът е доставял
са достигали до точките, до които е следвало да достигнат, то съответно се
дължи и цената, която е договорена във връзка с това. Както изложи и по-горе
съдът няма писмено предоговаряне на условията през 2015г., съответно съгласие
за намаляване на договорената цена се установява, въз основа на издадените
кредитни известия едва считано от 1.09.2015г.. За предходния период от датата
на договора 17.05.2012г. и до 1.09.2015г. цената е 5.50 лв. без ДДС и тя така е
била фактуриране на ответника, а след този момент е 1.15 лв. без ДДС на точка ,
като към нея се добавя и допълнителна такса за БТК/ Приложение 2 към основна
ССЕ /. Предявените с иска претенции по 11 броя фактури са съобразени именно с
тези цени, като е отчетено и частичното погасяване. Предвид на това съдът
приема, че ответникът не е заплатил договорената цена по 11 броя фактури за
доставената телекомуникационна услуга и същия следва да заплати на ищеца
исковата сума в размер на 39 966.79 лв. изцяло. Предвид, че плащането е
следвало да се извърши в определени срокове, съдът намира, че ответникът с
нелащането на цената е изпаднал в забава, но предвид дадения удължен срок за
плащане с фактурите тази забава е именно от посоченото в тях 16-то число, на
текущия месец, а не 11 то число. Предвид на това съдът приема, че претенцията
за лихва се явява основателна в размера даден в първия вариант на
допълнителното заключение на вещо лице М. или възлиза в общ размер на
8 380.38 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По възражението за прихващане на отвника О. –В.ЕООД 7. Видно от изложеното по-горе за
периода, за който ответникът е направил възражение, че е надвнесъл общо 79 79 678.08
лева – август 2014г. – януари 2016г. съдът е приел, че до края на август 2015г.
цената е била 5.50 лв. без ДДС на точка от началото на договора и съответно
твърдението, че имаме надплатени суми е изцяло неоснователно. За периода
септември 2015г.-януари 2016г. цената е фактурирана по 1.15 лв. без ДДС,
включваща и допълнителна такса към БТК, и платеното от ответника е отчетено от
ищеца, поради което изцяло не се установи ответникът да има платени към ищеца
суми в повече от уговореното с договора, и възражението му за прихващане е
изцяло неоснователно.
Предвид изходът по спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно доказателствата по
делото – ДТ, юр.възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице в размер съобразно уважената част от исковете или 99 % от общо
направени разходи от 2879.46 лв. или да заплати сумата от 2 874.27 лв.
разходи на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на осн.чл.79 ЗЗД „О. –В.„ ЕООД ЕИК ********, гр.София, жк.**********да
заплати на А 1 Б. ЕАД / предходно наименование М.“ ЕИК********сумата от
39 966. 79 лв. / тридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева
и седемдесет и девет стотинки/ цена за доставена телекомуникационна услуга за
периода 01.05.2015г. до 31.03.2016г. по договор от 17.05.2012г. , в едно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба 28.08.2017г. и до
окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от
8 380.38 лв. / осем хиляди триста и осемдесет лева и тридесет и осем
стотинки/ мораторна лихва за периода 16.05.2015г. до
предявяване на исковата молба
27.08.2017г. на осн.чл.86 от ЗЗД, както и да му
заплати разноски в размер на 2 874.27 лева / две хиляди осемстотин
седемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за мораторната лихва за разликата до пълния предявен размер, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :